Изследване: Учениците не могат без интернет, но не различават истина от манипулация
Паниката, която извади стотици деца от учебните заведения им в Сливенско, е била провокирана точно от неналичието на умения за боравене с необикновено наситения информативен поток, който залива младежите всеки ден. Липсата на умения за сериозно мислене и регулиране на достоверността на информацията води до безредно държание и на извънредно елементарно манипулиране на групи от хора.
Това декларира в изявление пред БГНЕС шефът на Центъра за развиване на медиите (ЦРМ) Яна Пеловска, която показва съответно изследване по тематиката. По думите й евентуално предизвикването на такава суматоха е композиция сред тенденциозен акт на избрани лица и незадоволителна осведоменост.
„ По-рано тази година Центърът за развиване на медиите организира проучване за равнището на медийната просветеност на възпитаници сред 15 и 19 години в 10 общински средно-образователни и професионални учебни заведения в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора за да се събере първата, основаваща се на обстоятелства, систематизирана информация за настоящото положение на медийната просветеност в българските гимназии. Целта на проучването бе да откри доколко учениците и младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно наличие, като в същото време се изследва и настройката им да избират каналите за информация, шерване и забавление. Могат ли младежите да се ориентират и да боравят с информацията в обществените мрежи е спомагателна информация, която се извлича от проучването “, сподели Пеловска.
Над 600 ученика вземат участие в проучването, което прави резултатите задоволително представителни, с цел да може специалистите от Центъра да създадат съответните заключения:
* Най-голям % от далите отговор на въпроса „ от кое място се осведомят за протичащото се в България и по света “ дават типичния за младежите отговор, че се осведомят от обществените мрежи – това са 26%.
*Сред новините, от които младежите се интересуват най-вече попадат следните тематики: обучение и обществени тематики, технологии и нововъведения, политика и стопанска система, просвета, спорт, анимации, музика, кавги, времето, известни персони, филми и сериали. Най-честият отговор е технологии и нововъведения, което удостоверява тезата, че мрежата и информацията в нея е притежател на модерността и иновативността, като интервюираните имат настройката и упованията да открият в интернет точно тази информация.
*Близо половината от интервюираните възпитаници дават отговор на въпроса „ кои от оповестените информации в интернет одобряват за истина “, че се съмняват във всичко. Това от една страна е показателно за сериозното отношение на интервюираните в достоверността на наличието. От друга страна, обаче, този % е обезпокоителен по повод качеството на информацията в мрежата като цяло, която младежите дефинират като недостоверна. И в огромна степен съставлява „ оценка “ на осведомителните канали, от които те се осведомят.
*Внушителен % от далите отговор са сигурни, че разпознават подправените вести (70%), само че има и възпитаници, които одобряват всичко в интернет за истина, което на процедура значи, че не позволяват в мрежата да има нито една подправена вест. Притеснителен е процентът на тези, които споделят, че не могат да преценяват кое е подправена вест (30%), което на процедура може да значи, че тези възпитаници или нямат съответна своя база за съпоставяне, или не имат знания да разпознаят подправеното наличие. Това е една огромна група, с която е неотложно да се работи в допълнение в учебно заведение или с други извънкласни форми.
*Най-голям брой възпитаници показват, че познават подправената вест по това, че не им звучи правдиво (40%), което на процедура е най-спорният отговор на този въпрос. Отговорилите се доверяват само на интуицията си, което в доста случаи може да е неправилното решение при разпознаването на подправената информация.
*Притеснителен е процентът на тези, които не могат да преценяват дали една вест е същинска – 22%.
*Доверието в локалните и национални медии проличава в отговора на въпроса по какво разпознават, че една информация е същинска – над 30% не се съмняват в достоверността на огромните медии.
*По-голяма част от запитаните настояват, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценяват – 56%, а 44% считат, че са попадали на пропагандно наличие.
*1/3 от младежите не могат да дефинират какво е агитация. Тези, които считат, че знаят какво е агитация, я дефинират най-често със следните думи: машинация, корист, пропаганда, реклама, принуждение, подправени вести, подправено наличие за илюзия, неистина, операция, въздействие над хорското мнение и държание, разпространяване на погрешна информация и възгледи, опит да се влияе върху непознатото мнение за полза или облагодетелстване, Кремълски вести, Русия, популяризация.
*Младежите не могат без интернет, общуването им минава главно през мрежата, като някои безусловно живеят там. Много огромен, съвсем 50% от далите отговор, е броят на учениците, които влизат в мрежата над 10 пъти дневно, което прави наличие в интернет на всеки час от деня. Това на процедура значи, че те непрестанно са изложени на въздействието на информацията в мрежата.
*Проучването демонстрира, че учениците не се вълнуват изключително доста от това, че оповестеното от тях в обществените мрежи оформя тяхното Дигитално Досие, което за разлика от Автобиографията се добавя всеки ден с техните постове, фотоси и изявления и е нещо, което мъчно може да бъде поправено или манипулирано.
*Учениците би трябвало да получат познания за това, какво значат другарствата в обществените мрежи. И да получат отговор на по този начин значимия за тях въпрос – би трябвало ли да познават персонално всичките си „ другари “ в мрежата. На въпроса „ Кой е против теб в мрежата? “ учениците не постоянно мога да дадат прецизен отговор. Близо 1/6 от интервюираните дават отговор, че общуването с непознати не ги тормози. Тревожни са данните за тези възпитаници, които поддържат връзка в мрежата без подозрения. От практиката се постанова и извода, че постоянно те няма защитни механизми, с които да се предпазят от подправено наличие в мрежата.
„ Разпознаването на подправените вести и пропагандното наличие е значителен проблем измежду учениците. Има % от тях, които правилно се ориентират в наличието на осведомителните канали, само че в това време са подвластни на пропагандни способи. Категорична е потребността от в допълнение образование и надграждане на знанията на учениците във връзка с правдиво и истинно наличие, придобиване на умения за работа с информация в новинарски уеб сайтове и обществените мрежи “.
Отговорността подправените вести да бъдат опровергани е на всички – по този начин Пеловска отговори на въпрос би трябвало ли персонално министър председателят Борисов да твърди родителите в Сливенско, че никой няма да им вземе децата от учебно заведение.
„ Не бива въобще да се позволява сходен безпорядък в една изцяло управляема осведомителна обстановка при съществуването на съответна реакция от родители и институции. И въпреки всичко, това още веднъж е значим мотив да си дадем сметка за потребността от систематично обучение по медийна просветеност измежду младежите, което да не се прави спорадично и на кампаниен принцип, а като базова потребност за построяването на актуалния човек в България “, приключи шефът на Центъра за развиване на медиите.
Това декларира в изявление пред БГНЕС шефът на Центъра за развиване на медиите (ЦРМ) Яна Пеловска, която показва съответно изследване по тематиката. По думите й евентуално предизвикването на такава суматоха е композиция сред тенденциозен акт на избрани лица и незадоволителна осведоменост.
„ По-рано тази година Центърът за развиване на медиите организира проучване за равнището на медийната просветеност на възпитаници сред 15 и 19 години в 10 общински средно-образователни и професионални учебни заведения в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора за да се събере първата, основаваща се на обстоятелства, систематизирана информация за настоящото положение на медийната просветеност в българските гимназии. Целта на проучването бе да откри доколко учениците и младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно наличие, като в същото време се изследва и настройката им да избират каналите за информация, шерване и забавление. Могат ли младежите да се ориентират и да боравят с информацията в обществените мрежи е спомагателна информация, която се извлича от проучването “, сподели Пеловска.
Над 600 ученика вземат участие в проучването, което прави резултатите задоволително представителни, с цел да може специалистите от Центъра да създадат съответните заключения:
* Най-голям % от далите отговор на въпроса „ от кое място се осведомят за протичащото се в България и по света “ дават типичния за младежите отговор, че се осведомят от обществените мрежи – това са 26%.
*Сред новините, от които младежите се интересуват най-вече попадат следните тематики: обучение и обществени тематики, технологии и нововъведения, политика и стопанска система, просвета, спорт, анимации, музика, кавги, времето, известни персони, филми и сериали. Най-честият отговор е технологии и нововъведения, което удостоверява тезата, че мрежата и информацията в нея е притежател на модерността и иновативността, като интервюираните имат настройката и упованията да открият в интернет точно тази информация.
*Близо половината от интервюираните възпитаници дават отговор на въпроса „ кои от оповестените информации в интернет одобряват за истина “, че се съмняват във всичко. Това от една страна е показателно за сериозното отношение на интервюираните в достоверността на наличието. От друга страна, обаче, този % е обезпокоителен по повод качеството на информацията в мрежата като цяло, която младежите дефинират като недостоверна. И в огромна степен съставлява „ оценка “ на осведомителните канали, от които те се осведомят.
*Внушителен % от далите отговор са сигурни, че разпознават подправените вести (70%), само че има и възпитаници, които одобряват всичко в интернет за истина, което на процедура значи, че не позволяват в мрежата да има нито една подправена вест. Притеснителен е процентът на тези, които споделят, че не могат да преценяват кое е подправена вест (30%), което на процедура може да значи, че тези възпитаници или нямат съответна своя база за съпоставяне, или не имат знания да разпознаят подправеното наличие. Това е една огромна група, с която е неотложно да се работи в допълнение в учебно заведение или с други извънкласни форми.
*Най-голям брой възпитаници показват, че познават подправената вест по това, че не им звучи правдиво (40%), което на процедура е най-спорният отговор на този въпрос. Отговорилите се доверяват само на интуицията си, което в доста случаи може да е неправилното решение при разпознаването на подправената информация.
*Притеснителен е процентът на тези, които не могат да преценяват дали една вест е същинска – 22%.
*Доверието в локалните и национални медии проличава в отговора на въпроса по какво разпознават, че една информация е същинска – над 30% не се съмняват в достоверността на огромните медии.
*По-голяма част от запитаните настояват, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценяват – 56%, а 44% считат, че са попадали на пропагандно наличие.
*1/3 от младежите не могат да дефинират какво е агитация. Тези, които считат, че знаят какво е агитация, я дефинират най-често със следните думи: машинация, корист, пропаганда, реклама, принуждение, подправени вести, подправено наличие за илюзия, неистина, операция, въздействие над хорското мнение и държание, разпространяване на погрешна информация и възгледи, опит да се влияе върху непознатото мнение за полза или облагодетелстване, Кремълски вести, Русия, популяризация.
*Младежите не могат без интернет, общуването им минава главно през мрежата, като някои безусловно живеят там. Много огромен, съвсем 50% от далите отговор, е броят на учениците, които влизат в мрежата над 10 пъти дневно, което прави наличие в интернет на всеки час от деня. Това на процедура значи, че те непрестанно са изложени на въздействието на информацията в мрежата.
*Проучването демонстрира, че учениците не се вълнуват изключително доста от това, че оповестеното от тях в обществените мрежи оформя тяхното Дигитално Досие, което за разлика от Автобиографията се добавя всеки ден с техните постове, фотоси и изявления и е нещо, което мъчно може да бъде поправено или манипулирано.
*Учениците би трябвало да получат познания за това, какво значат другарствата в обществените мрежи. И да получат отговор на по този начин значимия за тях въпрос – би трябвало ли да познават персонално всичките си „ другари “ в мрежата. На въпроса „ Кой е против теб в мрежата? “ учениците не постоянно мога да дадат прецизен отговор. Близо 1/6 от интервюираните дават отговор, че общуването с непознати не ги тормози. Тревожни са данните за тези възпитаници, които поддържат връзка в мрежата без подозрения. От практиката се постанова и извода, че постоянно те няма защитни механизми, с които да се предпазят от подправено наличие в мрежата.
„ Разпознаването на подправените вести и пропагандното наличие е значителен проблем измежду учениците. Има % от тях, които правилно се ориентират в наличието на осведомителните канали, само че в това време са подвластни на пропагандни способи. Категорична е потребността от в допълнение образование и надграждане на знанията на учениците във връзка с правдиво и истинно наличие, придобиване на умения за работа с информация в новинарски уеб сайтове и обществените мрежи “.
Отговорността подправените вести да бъдат опровергани е на всички – по този начин Пеловска отговори на въпрос би трябвало ли персонално министър председателят Борисов да твърди родителите в Сливенско, че никой няма да им вземе децата от учебно заведение.
„ Не бива въобще да се позволява сходен безпорядък в една изцяло управляема осведомителна обстановка при съществуването на съответна реакция от родители и институции. И въпреки всичко, това още веднъж е значим мотив да си дадем сметка за потребността от систематично обучение по медийна просветеност измежду младежите, което да не се прави спорадично и на кампаниен принцип, а като базова потребност за построяването на актуалния човек в България “, приключи шефът на Центъра за развиване на медиите.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ