Пандора е един от най-великите митове в гръцката митология. Подозираме,

Пандора е един от най-великите легенди в гръцката митология. Подозираме, че има хора, които са чували за легендата и кутията на Пандора, само че малко на брой знаят цялостната версия. Тя била първата жена, основана напълно от Хефест по разпореждане на Зевс.

Още до момента в който ковачът на боговете я основава, всеки един господ е минал, с цел да и даде едно качество от себе си. Името ѝ в дословен превод значи „ всенадарена “. Някои източиници показват, че Пандора е била научена да шие от самата Атина. Афродита ѝ дава мека коса като на агънце, само че с нежни златни къдрици. Хермес ѝ дава схващане, което да не може да приема срама като покровител, само че също по този начин прибавя разсъдък, само че прибавя и силата на риториката, с цел да може да лъже с най-точните думи. Получава колиета и облекла, както и корона, която да дава отговор за всеки сезон на годината.

Пандора наподобява повече от щастлива и удовлетворена при основаването си, само че и до през днешния ден я познаваме с един по-тъмен интервал, датиращ от 700 година прочие Хр. и написан от Хесоид. Изкушена от безкрайното си любознание, Пандора не се подчинява на заповедта на боговете и отваря кутията, която ѝ е поверена – в някои митологии се твърди, че отваря буркан, а не кутия, само че бурканът на Пандора най-вероятно не кореспондира толкоз на мистиката.

С отварянето на кутията, наличието излетява свободно в света и безкрайни чуми стартират да господстват. Това били всички физически и прочувствени проклятия, които епохи наред ще раздират човечеството. Благодарение на любознанието, светът се напълнил със зло.

Историята ни споделя за великите източници на зло и непредвидени произшествия, които били събрани и дадени от боговете като подарък, трансформирал се по-късно в проклинание.

Картини на Пандора стартират да се появяват върху гръцките вази към V век прочие Хр. и драмата на Пандора е източник за ентусиазъм на късните поети, драматици, художници и статуи.

Самата поема се трансформира доста от оригинала, както към този момент казахме, по-модерните създатели показват, че става въпрос за кутия. Причината за смяната е, че мнозина вършат неточност на думата „ pithos “ – огромен буркан за депозиране на движимости и думата „ pyxis “ – кутия. Това е неточност, сътворена по време на превод, само че концепцията за кутия на Пандора ще се наложи по-силно, в сравнение с буркана и ще остане тъкмо по този начин.

Артистът, който се въодушевява от този епизод, е Жан Казин старши – художник от Франция, творил през XVI век. Неговата картина „ Eva Prima Pandora “ е направена през 1540 година и в този момент се намира в Лувъра, смятайки се за негов шедьовър. На него е изобразена гола жена, която театралничи пред естествена панорам с град в далечината. Жената е легнала върху черепи и държи ябълково стръкче, което се движи по ръката ѝ. Това на практика ни демонстрира признака на Ева под формата на истинския първороден грях и падението на човечеството.

Художникът въпреки всичко е кръстил своята картина и ни припомня и за двете съдбовни дами. Тук ще се приказва за покварената женственост и опцията на дамата да съблазнява и по този метод да помогне за падението на цивилизацията. Този взор на историята е извънредно срещан по време на Ренесанса и продължава да се следва през вековете. Любопитството на Пандора ще се одобри за натурален човешки инстинкт, някои ще хвърлят обвиняванията си върху Епиметеус – брачният партньор на Пандора, който се счита за виновен и участващ в отварянето на буркана.

Френският стихотворец Исак де Бенсераде, също показва в своята поема, че точно любознанието е победило. Към XIX век ще открием, че историята се трансформира още веднъж. В новите портрети ще открием, че дамата отваря кутия, която припомня на кутия за бижута. При отварянето виждаме по какъв начин злото я напуща под формата на черен дим.

Оригиналните претекстове са непокътнати и още веднъж ни подсказват за грях и прелъщение. Друг създател, който също обръща внимание на Пандора е Джон Уилям Уотърхаус, който показва неговия прочит през 1896 година Той взема решение да сътвори своята картина и да се позове на класиките от Гръцката митология. В неговата картина Пандора ще е разказана като красива девственица в мистична гора, коленичила пред затворена кутия, която има златни орнаменти върху себе си. Пандора даже не вижда по какъв начин  тънък дим излиза през процепа на кутията – злите духове са подготвени да изоставен.