Пандемията с новия коронавирус се оказа време за мечти –

Пандемията с новия ковид се оказа време за фантазии – за мнозина. И аз си бленувам, само че надалеч преди да я има тази пандемия. Защото в България от дълго време върлува друга пандемия – на наглите и самозабравили се управници. Поредният ѝ пик е обвързван очевидно с финансовия министър Владислав Горанов и какво се е случвало във времената, в които Васил Божков не беше преследван от правораздаването – ослепителен щрих от картината научете ТУК!
Та ето защо си бленувам:
1. Да пребивавам в страна, в която прокуратурата при такива очевидни връзки най-малко да ревизира какво е ставало и става, а не през медиите да бъде подканяна да си свърши работата!
2. Да пребивавам в страна, в която да има читави обвинявания за такива неща и съобразени с логиката на закона и морала правосъдни решения!
3. Да пребивавам в страна, в която проблемите, сътворявани от белите якички, да са приоритет номер едно на правораздаването, а не битовите произшествия, употребявани за трупане на рейтинг тъй като е по-видимо да се покаже посинената от пердах жертва, а не безбройните жертви на кражбите от високите етажи!
4. Да пребивавам в страна, в която един олигарх не трябва заменен с различен и това да се сервира като правдивост за обществото, до момента в който излизат паметни бележки по какъв начин стоката е все една и съща!
5. Да пребивавам в страна, в която ПОМНИМ и не оставяме министри да не си спомнят – като Владислав Горанов!
6. Да пребивавам в страна, в която и министър председателят да съпортва справедливостта, а не да мълчи, като че ли е неделима част от казуса! Или без " като че ли "?!
Не си ли мечтаете и Вие?
Автор: Ивайло Ачев