Политологът Иван Кръстев: Пандемията COVID-19 ни напомни за нашата смъртност като хора
Пандемията с COVID-19 ни подсети за нашата смъртност като хора, тъй като модерният човек не мисли за гибелта. Неизвестността към вируса разруши визиите на хората, че живеят в спретнат свят. Много неща се трансформират и чисто физически. Кризата с COVID-19 като най-големият обществен опит, който ще се случи в нашия живот.
Това съобщи политическият анализатор Иван Кръстев в предаването „ 120 минути “ по бТВ.
„ След налагането на карантината започваш да си задаваш въпроси и си даваш сметка какъв брой такива епидемии са променяли света. Проучванията демонстрират, че от фамозния испански грип умират два пъти повече хора в сравнение с през Първата международна война. Епидемиите трансформират света, само че те не остават запомнени, тъй като се губи възприятието на действителност. За Първата международна война са написани 80 000 книги, а за испанския грип единствено 400”, означи Кръстев.
" Това може да бъде обяснено с това, че хората имат мощна назадничавост към безсмислената гибел. Смъртта по време на война е героична, а тази по време на зараза не можем да разкажем, счита Кръстев и означи, че голям проблем при пандемията е, че не можеш да погребеш хората, личните ти близки не могат да те изпратят ", съобщи Кръстев.
Кризата е посочил, че хората търсят експертното мнение за своето здраве, само че сортират експертите, на които да имат вяра, както избират партия или футболен тим, счита политологът. По думите му мненията за ограниченията по време на карантината са били мощно поляризирани, тъй като хората претърпяват доста друго нещастията и страха.
Кръстев е отделил особено внимание на изследването кои режими се оправят по-добре със опасността – демократичните или властническите, само че заключението му е, че формата на ръководство няма доста огромно значение в тази обстановка.
Три фактора се оказаха доста по-важни в битката с ковид. Първото е доверието на обществото към държавното управление. Няма полиция, която да накара хората да си мият ръцете, да вземем за пример. Второто нещо е предходен опит. Неслучайно азиатските страни се оказаха по-подготвени, тъй като са се сблъсквали скоро с сходни епидемии като тази със САРС. Третото е ефикасността на организацията – да вземем за пример какъв брой бързо ще раздадеш маските, съобщи политологът.
Проблемът на тази рецесия е, че не можеш да избягаш от нея и би трябвало да покажеш действителни резултати. Хората могат да съпоставят резултатите в техните страни с резултатите на други страни, добави той.
Според Кръстев пандемията ще промени нашия свят.
Това съобщи политическият анализатор Иван Кръстев в предаването „ 120 минути “ по бТВ.
„ След налагането на карантината започваш да си задаваш въпроси и си даваш сметка какъв брой такива епидемии са променяли света. Проучванията демонстрират, че от фамозния испански грип умират два пъти повече хора в сравнение с през Първата международна война. Епидемиите трансформират света, само че те не остават запомнени, тъй като се губи възприятието на действителност. За Първата международна война са написани 80 000 книги, а за испанския грип единствено 400”, означи Кръстев.
" Това може да бъде обяснено с това, че хората имат мощна назадничавост към безсмислената гибел. Смъртта по време на война е героична, а тази по време на зараза не можем да разкажем, счита Кръстев и означи, че голям проблем при пандемията е, че не можеш да погребеш хората, личните ти близки не могат да те изпратят ", съобщи Кръстев.
Кризата е посочил, че хората търсят експертното мнение за своето здраве, само че сортират експертите, на които да имат вяра, както избират партия или футболен тим, счита политологът. По думите му мненията за ограниченията по време на карантината са били мощно поляризирани, тъй като хората претърпяват доста друго нещастията и страха.
Кръстев е отделил особено внимание на изследването кои режими се оправят по-добре със опасността – демократичните или властническите, само че заключението му е, че формата на ръководство няма доста огромно значение в тази обстановка.
Три фактора се оказаха доста по-важни в битката с ковид. Първото е доверието на обществото към държавното управление. Няма полиция, която да накара хората да си мият ръцете, да вземем за пример. Второто нещо е предходен опит. Неслучайно азиатските страни се оказаха по-подготвени, тъй като са се сблъсквали скоро с сходни епидемии като тази със САРС. Третото е ефикасността на организацията – да вземем за пример какъв брой бързо ще раздадеш маските, съобщи политологът.
Проблемът на тази рецесия е, че не можеш да избягаш от нея и би трябвало да покажеш действителни резултати. Хората могат да съпоставят резултатите в техните страни с резултатите на други страни, добави той.
Според Кръстев пандемията ще промени нашия свят.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ