Как коронавирусът ще разболее икономиката
Пандемията от ковид взема освен човешки жертви. Свидетели сме на безпрецедентна парализа на цели браншове в стопанската система, без да знаем нито какъв брой дълго ще продължи това, нито дали изумените икономически субекти ще съумеят още веднъж да се вдигнат на крайници макар реанимацията от държавните управления, която ще получат. Факт е, че целият световен свят е инфектиран, световната стопанска система също, а ние сме част от всичко това. Какво ни чака на следващия ден, след месец, тримесечие, до края на годината – мъчно е да се предвижда. „ Врагът “ е чужд и не престава да ни изненадва. И не е ясно какво ще разсъни той. „ Мениджър Нюз “ потърси мнението на трима водещи икономисти. Ето техните мнения:
Чака ни дълбока криза, който не е натрупал спестявания – има аргументи за терзания
Николай Василев, ръководещ сътрудник и изпълнителен шеф на Expat Capital, вицепремиер и министър в две държавни управления /2001-2009/
Ситуацията е неприятна и непредвидена. Някои хора я оприличават на съвършена стихия и съгласно мен сравнението е доста уместно. Аз съм от хората, които от дълго време чакат международна криза. И съм писал доста публикации по въпроса през последните години, като споменявах доста разнообразни аргументи, заради които тя може да настъпи. Понякога това може да се случи и без причина - преживяхме най-дългия икономически взрив от предходната криза до момента и беше време да пристигна нова. Имаше заплаха от международни спорове, климатични промени, естествени бедствия, бежанска вълна. На пето място съм споменавал и зараза, като в никакъв случай не съм очаквал, че тъкмо това ще се случи. Притеснен съм не толкоз от здравната тематика във връзка с пандемията, колкото от икономическата. Защото не знам какви ще са медицинските последици, само че икономическите са налице неотложно. На доста места по света огромна част от стопанската система просто спря. След Втората международна война такова нещо не се е случвало. Имало е интервали на инфлация, на криза, само че животът да спре и хората да не вършат нищо – не сме осведомени с такова събитие. Проблемът е, че не се знае по кое време това ще завърши и какво значи да завърши – в случай че вдигнат някой ден карантината, на идващия ден хората няма да се върнат към старите си привички и икономическо държание. Няма да се държат по същия метод за доста дълъг интервал напред - няма да посещават заведения, няма да пътуват толкоз доста, няма да вървят на отмора. Ще са доста по-притеснени за работните си места. Прогнозите ми са следните:
Първо , ще има дълбока криза тази година. Не се ангажирам с цифра, само че всякаква цифра е допустима.
Второ , някои браншове ще пострадат трагично и всички знаят кои са те.
Трето , застрашени са стотици хиляди работни места и то, мигновено. В един миг тези промишлености могат да решат, че няма да вършат нищо тази година. Тогава не е ясно какво ще стане със стотици хиляди хора, тъй като тези хора би трябвало да имат някакви приходи и да живеят по някакъв метод.
Четвърто , някои модели на бизнес много ще се трансформират. Например доста покупки ще минат онлайн, което по принцип е наклонност, само че това ще се форсира трагично. Много неща ще се случват от къщи и онлайн от в този момент нататък.
През последните 23 година откогато съм приключил университет и в разнообразни житейски качества – като млад капиталов банкер в чужбина, след това като участник в държавното управление, в този момент като финансист в България – постоянно съм бил пореден в едно – светът е по този начин организиран, че черни дни постоянно идват. Никой не знае по кое време и за какво, само че те постоянно ще дойдат. Затова в златните години, а такива имаше до 2008-а и в този момент до 2019-та, и семействата, и компаниите, и страните трябваше да икономисват. Имам десетки публикации и книга по този въпрос и ето, в миг като този усещам, че е било вярно да пиша тези публикации. Малко са страните по света, които бяха виновни в този интервал. Такива страни да вземем за пример са Германия и България, които за последните 10 години си понижиха дълга като % от Брутният вътрешен продукт. България беше извънредно сполучлива в понижението от 1998 до 2008 година и умерено сполучлива от 2015 до ноември 2019 година съответно. Защото през декември изхарчихме няколко милиарда лв. и от остатък, направихме недостиг. Което беше груба неточност – не съдбовна, само че неточност. Като член на държавното управление през втората половина на 2008 година, когато остатък от 3 милиарда лв. беше изхарчен, споделих, че съм срещу, тъй като ще ни трябват „ бели пари за чени дни “ и през идващия интервал ще бъдем на самун и вода. Сега се повтори тъкмо същото – в навечерието на бъдеща голяма рецесия която никой не чака, се изхарчиха милиарди, които в този момент щяха да ни бъдат доста скъпи.
Но позитивното е, че България посреща рецесията с много положително финансово положение. Да му мислят другите страни, които и в златните години преди 2008 и преди 2019-а единственото, което правеха, е да харчат, не се реформираха и задлъжняха. Сега не виждам по какъв начин ще се оправят.
Рецептата ми постоянно е била – и хората, и компаниите, и страните да натрупат доста огромни ресурси от спестявания до момента, с цел да има с какво да се оправят, когато дойдат провокациите. Който не е натрупал такива спестявания – човек, компания, страна - има аргументи за съществени терзания.
Не са лесни решенията на държавно равнище, общо взето всички разновидности не са изключително положителни и казусът не е в България, а в целия свят. Това е нова обстановка, с която човечеството не се е сблъсквало в съвременни времена.
***
Правителството да влага в живите предприятия и да се пази от популизъм
Доц. доктор Григорий Васов, ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, член на Фискалния съвет на България
Ситуацията е доста сложна сега, само че тя може да има и възстановителен резултат – това, което е основано изкуствено по някакви аргументи, ще загине.
Най-важното е да не натоварваме бюджета прекалено. Допреди няколко седмици имахме една извънредно добра стопанска система и бюджетът може да поеме тези първи 5-6 или 7 милиарда изключителни разноски. Но не повече от това, което до в този момент е направено. Това е максимумът - който си мисли, че може и още, ще съсипе страната. Виждате и Доналд Тръмп по какъв начин работи – до един миг прави разноски, само че след това сподели, че стопанската система е преди всичко.
Това е една елементарна пандемия, която ще мине и замине, само че остават живите и страната би трябвало да продължи да работи.
Голяма неточност ще бъде, в случай че държавното управление продължи да влага в разноски, които не могат да бъдат обезщетени по-късно. Трябва да се влага единствено в живи формули за развиване на стопанската система. Преминем ли на потребителска инвестиция – ще съсипем страната. Аз всичко разбирам като инвестиция, даже и това харчене на пари сега. Дори и тези вложения, които се вършат сега, като изключим тези за медицински потребности и защитни средства – са пилеене на пари. И популизъм.
При потребителската инвестиция се влиза в една серпантина, която в последна сметка ще съсипе страната. Възстановяването на стопанската система ще бъде доста по-трудно. Болезнено е това, което го споделям, само че за мен е истината. Много е значимо държавното управление да не се увлече по разнообразни социалистически популистки изявления и разбирания. Защото политиците доста постоянно са подготвени поради своите политически ползи да унищожават страни – това го потвърждава историята.
Моята рецепта е държавното управление да диагностицира кои са фактически живите предприятия, които могат да продължат да съществуват. И вложенията да бъдат там. Защото доста по-лесно е, когато имаме положителни, верни вложения, доходи в държавната хазна - по-късно да се вършат такива потребителски вложения, които към този момент бюджетът може да поеме. Ако се тръгне с попрулизъм още от в този момент, в случай че стартираме да спасяваме политически имидж – това значи да бъде унищожена страната. Трябва да се внимава доста. Радостното е, че сега в действителност се внимава, само че въпросът е да не се продължи в този аспект. Много, доста, доста строги, извънредно мудни, извънредно премерени ограничения и под никакава форма да не се разпилява запас вследствие на страсти. Защото пандемията за мен е повече прочувствена, ще отшуми, само че разсипвайки стопанската система. Ако тази пандемия мине за 3-4-5 месеца, унищожената стопанска система няма да може да бъде възобновена за 5-6-10 години. И ще си мечтаем за този стопански напредък и за този БВП, който имаме сега.
***
Коронавирусът се оказа игла, която пука балони по света
Георги Ганев, програмен шеф по стопански въпроси в Център за демократични тактики, помощник в Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “
Ситуацията е безпрецедентта. Имаме цялостно блокиране или разкъсване на извънредно огромен брой икономически връзки. Няма по какъв начин това да не докара до чиста загуба на основаване на стойност за съответния интервал. Т.е. за тази година сигурно Брутният вътрешен продукт ще получи удар.
Може да съпоставим пандемията с „ испанския “ грип след Първата международна война. От човешка позиция тогава обстановката е била доста по-неблагорприятна, тъй като хората са били недохранени, със слаби имунни системи и така нататък От друга страна обаче стопанството към момента е било военновременно, до момента в който в този момент разчитаме на пазарните механизми. Това изключване на хора от съучастничество в индустриалния развой заради епидемията ще има по-драстични последици. Въпросът през идващите няколко месеца ще е: от интернационалните вериги на добавена стойност, изключително основаните към Китай, кои и какъв брой ще се възстановят бързо? Колко от участниците в тях ще излязат оживели на другия завършек на епидемията? И тези, които няма да се върнат назад, какъв брой бързо може да бъдат заместени от оживелите?
Човек мъчно може да си показа по-ярък образец на чисто физически удар върху международното стопанство. Но той може да докара до огромен тормоз върху финансови потоци. Централните банки обилно наливат ликвидност, даже нашата го прави, която по закон има много по-ограничени пълномощия. И в композиция с финансовото министерство, едни 20% от Брутният вътрешен продукт може да се активизират. Имаме фискален запас от към 10 милиарда лв., ограниченията на Българска народна банка от 9,3 милиарда. Плюс още други системи като ББР. Може да разполагаме с двайсетина милиарда – това за България е голям запас. Ако има заплаха да не стигне – България е с извънредно добра кредитна позиция сега и при потребност може да се дръпне заем. Така че няма заплаха страната да се окаже без ликвиден запас да посрещне финансовата част на удара. Въпросът обаче е за света. Защото в случай че там има проблем, той ще повлече и България. А по света фондовите пазари безусловно са пукнат мехур, макар възобновяване през последните дни. Спадът от 40% в границите на дни е пукане на балон по формулировка. Този вирус се оказа игла, която пука балони. И тук са огромните рискове. Пукането на балони може да затормози възобновяване на международната, а оттова и на българската стопанска система до края на годината.
Централните банки са дали обещание великодушна ликвидност. Но въпросът е това до каква степен може да помогне на възобновяване на тази потърпевша физически индустриална активност. Изпитвам огромни подозрения.
Черният сюжет е тази рецесия да прерасне в международна финансова. Има доста надценени активи и и най-малко три надути балониа по света. Първият е фондовият пазар, изключително в Съединени американски щати, вторият са недвижимостите, а третият са големите разноски в здравните системи. За Съединени американски щати се приказва и за балон във висшето обучение. Ако тази рецесия се развихри съществено на Запад и стартира да бърка цялата им стопанска система в размери като преди 12 година, това няма по какъв начин да не пристигна в България. Ще стане под формата на закъснение на приток на капитали извън и увеличение на приключването на капитали.
А механиката на валутния ръб е, че когато стартира да напуща капиталът чисто, това се отразява на паричната база. През предходната финансова рецесия имаше моменти, когато тя спадаше с 40% на годишна база – аз проследявам седмичните данни на ръководство „ Емисионно “ на Българска народна банка. Тогава обаче това не се усети в паричната маса, която е равна на паричната база, умножена по така наречен паричен множител. Защото множителят скочи фрапантно. А това се случи, тъй като банките подвигнаха лихвените проценти и парите, които хората държаха в брой, понижиха трагично, за сметка на депозитите в банките. Освен това самите запаси на банките по отношение на депозита им понижиха, което също усилва множителят. Т.е толкоз се усили множителят, колкото спадна базата. Разликата този път е, че няма от кое място да се усили множителят - няма да излязат пари от буркани, матраци и така нататък Т.е. паричната маса ще спадне. А това нормално значи доста сериозен удар върху действителната стопанска интензивност.
От наша позиция доста зависи какво ще се случи в Eврозоната. Всички гледаме с паника и внимание Италия. Не единствено тъй като стана епицентър на епидемията, само че и поради финансовата им система. Защото Италия може да завлече цялата Eврозона надолу в неуправляем въртоп. А стане ли това, ние сме муха, вързана за слон. И тогава към този момент влизаме във всевъзможни вероятни и политически, и стопански сюжети, за които просто ми е бедна фантазията.
Това е черният сюжет, не го смятам за най-вероятен от всички на света.
Белият сюжет е почти следният: рецесията е краткотрайна и минава, възвръщат се нещата. Където се е пукнал балон – той си остава спукан и стартира да се цялостни отначало след известно време, тъй като цялата тази ликвидност от централните банки би трябвало да отиде някъде. И всичко е като през последните 10 година – хилаво възобновяване, само че въпреки всичко не е някаква огромна рецесия.
Автор: Даниела Димитрова
Чака ни дълбока криза, който не е натрупал спестявания – има аргументи за терзания
Николай Василев, ръководещ сътрудник и изпълнителен шеф на Expat Capital, вицепремиер и министър в две държавни управления /2001-2009/
Ситуацията е неприятна и непредвидена. Някои хора я оприличават на съвършена стихия и съгласно мен сравнението е доста уместно. Аз съм от хората, които от дълго време чакат международна криза. И съм писал доста публикации по въпроса през последните години, като споменявах доста разнообразни аргументи, заради които тя може да настъпи. Понякога това може да се случи и без причина - преживяхме най-дългия икономически взрив от предходната криза до момента и беше време да пристигна нова. Имаше заплаха от международни спорове, климатични промени, естествени бедствия, бежанска вълна. На пето място съм споменавал и зараза, като в никакъв случай не съм очаквал, че тъкмо това ще се случи. Притеснен съм не толкоз от здравната тематика във връзка с пандемията, колкото от икономическата. Защото не знам какви ще са медицинските последици, само че икономическите са налице неотложно. На доста места по света огромна част от стопанската система просто спря. След Втората международна война такова нещо не се е случвало. Имало е интервали на инфлация, на криза, само че животът да спре и хората да не вършат нищо – не сме осведомени с такова събитие. Проблемът е, че не се знае по кое време това ще завърши и какво значи да завърши – в случай че вдигнат някой ден карантината, на идващия ден хората няма да се върнат към старите си привички и икономическо държание. Няма да се държат по същия метод за доста дълъг интервал напред - няма да посещават заведения, няма да пътуват толкоз доста, няма да вървят на отмора. Ще са доста по-притеснени за работните си места. Прогнозите ми са следните:
Първо , ще има дълбока криза тази година. Не се ангажирам с цифра, само че всякаква цифра е допустима.
Второ , някои браншове ще пострадат трагично и всички знаят кои са те.
Трето , застрашени са стотици хиляди работни места и то, мигновено. В един миг тези промишлености могат да решат, че няма да вършат нищо тази година. Тогава не е ясно какво ще стане със стотици хиляди хора, тъй като тези хора би трябвало да имат някакви приходи и да живеят по някакъв метод.
Четвърто , някои модели на бизнес много ще се трансформират. Например доста покупки ще минат онлайн, което по принцип е наклонност, само че това ще се форсира трагично. Много неща ще се случват от къщи и онлайн от в този момент нататък.
През последните 23 година откогато съм приключил университет и в разнообразни житейски качества – като млад капиталов банкер в чужбина, след това като участник в държавното управление, в този момент като финансист в България – постоянно съм бил пореден в едно – светът е по този начин организиран, че черни дни постоянно идват. Никой не знае по кое време и за какво, само че те постоянно ще дойдат. Затова в златните години, а такива имаше до 2008-а и в този момент до 2019-та, и семействата, и компаниите, и страните трябваше да икономисват. Имам десетки публикации и книга по този въпрос и ето, в миг като този усещам, че е било вярно да пиша тези публикации. Малко са страните по света, които бяха виновни в този интервал. Такива страни да вземем за пример са Германия и България, които за последните 10 години си понижиха дълга като % от Брутният вътрешен продукт. България беше извънредно сполучлива в понижението от 1998 до 2008 година и умерено сполучлива от 2015 до ноември 2019 година съответно. Защото през декември изхарчихме няколко милиарда лв. и от остатък, направихме недостиг. Което беше груба неточност – не съдбовна, само че неточност. Като член на държавното управление през втората половина на 2008 година, когато остатък от 3 милиарда лв. беше изхарчен, споделих, че съм срещу, тъй като ще ни трябват „ бели пари за чени дни “ и през идващия интервал ще бъдем на самун и вода. Сега се повтори тъкмо същото – в навечерието на бъдеща голяма рецесия която никой не чака, се изхарчиха милиарди, които в този момент щяха да ни бъдат доста скъпи.
Но позитивното е, че България посреща рецесията с много положително финансово положение. Да му мислят другите страни, които и в златните години преди 2008 и преди 2019-а единственото, което правеха, е да харчат, не се реформираха и задлъжняха. Сега не виждам по какъв начин ще се оправят.
Рецептата ми постоянно е била – и хората, и компаниите, и страните да натрупат доста огромни ресурси от спестявания до момента, с цел да има с какво да се оправят, когато дойдат провокациите. Който не е натрупал такива спестявания – човек, компания, страна - има аргументи за съществени терзания.
Не са лесни решенията на държавно равнище, общо взето всички разновидности не са изключително положителни и казусът не е в България, а в целия свят. Това е нова обстановка, с която човечеството не се е сблъсквало в съвременни времена.
***
Правителството да влага в живите предприятия и да се пази от популизъм
Доц. доктор Григорий Васов, ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, член на Фискалния съвет на България
Ситуацията е доста сложна сега, само че тя може да има и възстановителен резултат – това, което е основано изкуствено по някакви аргументи, ще загине.
Най-важното е да не натоварваме бюджета прекалено. Допреди няколко седмици имахме една извънредно добра стопанска система и бюджетът може да поеме тези първи 5-6 или 7 милиарда изключителни разноски. Но не повече от това, което до в този момент е направено. Това е максимумът - който си мисли, че може и още, ще съсипе страната. Виждате и Доналд Тръмп по какъв начин работи – до един миг прави разноски, само че след това сподели, че стопанската система е преди всичко.
Това е една елементарна пандемия, която ще мине и замине, само че остават живите и страната би трябвало да продължи да работи.
Голяма неточност ще бъде, в случай че държавното управление продължи да влага в разноски, които не могат да бъдат обезщетени по-късно. Трябва да се влага единствено в живи формули за развиване на стопанската система. Преминем ли на потребителска инвестиция – ще съсипем страната. Аз всичко разбирам като инвестиция, даже и това харчене на пари сега. Дори и тези вложения, които се вършат сега, като изключим тези за медицински потребности и защитни средства – са пилеене на пари. И популизъм.
При потребителската инвестиция се влиза в една серпантина, която в последна сметка ще съсипе страната. Възстановяването на стопанската система ще бъде доста по-трудно. Болезнено е това, което го споделям, само че за мен е истината. Много е значимо държавното управление да не се увлече по разнообразни социалистически популистки изявления и разбирания. Защото политиците доста постоянно са подготвени поради своите политически ползи да унищожават страни – това го потвърждава историята.
Моята рецепта е държавното управление да диагностицира кои са фактически живите предприятия, които могат да продължат да съществуват. И вложенията да бъдат там. Защото доста по-лесно е, когато имаме положителни, верни вложения, доходи в държавната хазна - по-късно да се вършат такива потребителски вложения, които към този момент бюджетът може да поеме. Ако се тръгне с попрулизъм още от в този момент, в случай че стартираме да спасяваме политически имидж – това значи да бъде унищожена страната. Трябва да се внимава доста. Радостното е, че сега в действителност се внимава, само че въпросът е да не се продължи в този аспект. Много, доста, доста строги, извънредно мудни, извънредно премерени ограничения и под никакава форма да не се разпилява запас вследствие на страсти. Защото пандемията за мен е повече прочувствена, ще отшуми, само че разсипвайки стопанската система. Ако тази пандемия мине за 3-4-5 месеца, унищожената стопанска система няма да може да бъде възобновена за 5-6-10 години. И ще си мечтаем за този стопански напредък и за този БВП, който имаме сега.
***
Коронавирусът се оказа игла, която пука балони по света
Георги Ганев, програмен шеф по стопански въпроси в Център за демократични тактики, помощник в Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “
Ситуацията е безпрецедентта. Имаме цялостно блокиране или разкъсване на извънредно огромен брой икономически връзки. Няма по какъв начин това да не докара до чиста загуба на основаване на стойност за съответния интервал. Т.е. за тази година сигурно Брутният вътрешен продукт ще получи удар.
Може да съпоставим пандемията с „ испанския “ грип след Първата международна война. От човешка позиция тогава обстановката е била доста по-неблагорприятна, тъй като хората са били недохранени, със слаби имунни системи и така нататък От друга страна обаче стопанството към момента е било военновременно, до момента в който в този момент разчитаме на пазарните механизми. Това изключване на хора от съучастничество в индустриалния развой заради епидемията ще има по-драстични последици. Въпросът през идващите няколко месеца ще е: от интернационалните вериги на добавена стойност, изключително основаните към Китай, кои и какъв брой ще се възстановят бързо? Колко от участниците в тях ще излязат оживели на другия завършек на епидемията? И тези, които няма да се върнат назад, какъв брой бързо може да бъдат заместени от оживелите?
Човек мъчно може да си показа по-ярък образец на чисто физически удар върху международното стопанство. Но той може да докара до огромен тормоз върху финансови потоци. Централните банки обилно наливат ликвидност, даже нашата го прави, която по закон има много по-ограничени пълномощия. И в композиция с финансовото министерство, едни 20% от Брутният вътрешен продукт може да се активизират. Имаме фискален запас от към 10 милиарда лв., ограниченията на Българска народна банка от 9,3 милиарда. Плюс още други системи като ББР. Може да разполагаме с двайсетина милиарда – това за България е голям запас. Ако има заплаха да не стигне – България е с извънредно добра кредитна позиция сега и при потребност може да се дръпне заем. Така че няма заплаха страната да се окаже без ликвиден запас да посрещне финансовата част на удара. Въпросът обаче е за света. Защото в случай че там има проблем, той ще повлече и България. А по света фондовите пазари безусловно са пукнат мехур, макар възобновяване през последните дни. Спадът от 40% в границите на дни е пукане на балон по формулировка. Този вирус се оказа игла, която пука балони. И тук са огромните рискове. Пукането на балони може да затормози възобновяване на международната, а оттова и на българската стопанска система до края на годината.
Централните банки са дали обещание великодушна ликвидност. Но въпросът е това до каква степен може да помогне на възобновяване на тази потърпевша физически индустриална активност. Изпитвам огромни подозрения.
Черният сюжет е тази рецесия да прерасне в международна финансова. Има доста надценени активи и и най-малко три надути балониа по света. Първият е фондовият пазар, изключително в Съединени американски щати, вторият са недвижимостите, а третият са големите разноски в здравните системи. За Съединени американски щати се приказва и за балон във висшето обучение. Ако тази рецесия се развихри съществено на Запад и стартира да бърка цялата им стопанска система в размери като преди 12 година, това няма по какъв начин да не пристигна в България. Ще стане под формата на закъснение на приток на капитали извън и увеличение на приключването на капитали.
А механиката на валутния ръб е, че когато стартира да напуща капиталът чисто, това се отразява на паричната база. През предходната финансова рецесия имаше моменти, когато тя спадаше с 40% на годишна база – аз проследявам седмичните данни на ръководство „ Емисионно “ на Българска народна банка. Тогава обаче това не се усети в паричната маса, която е равна на паричната база, умножена по така наречен паричен множител. Защото множителят скочи фрапантно. А това се случи, тъй като банките подвигнаха лихвените проценти и парите, които хората държаха в брой, понижиха трагично, за сметка на депозитите в банките. Освен това самите запаси на банките по отношение на депозита им понижиха, което също усилва множителят. Т.е толкоз се усили множителят, колкото спадна базата. Разликата този път е, че няма от кое място да се усили множителят - няма да излязат пари от буркани, матраци и така нататък Т.е. паричната маса ще спадне. А това нормално значи доста сериозен удар върху действителната стопанска интензивност.
От наша позиция доста зависи какво ще се случи в Eврозоната. Всички гледаме с паника и внимание Италия. Не единствено тъй като стана епицентър на епидемията, само че и поради финансовата им система. Защото Италия може да завлече цялата Eврозона надолу в неуправляем въртоп. А стане ли това, ние сме муха, вързана за слон. И тогава към този момент влизаме във всевъзможни вероятни и политически, и стопански сюжети, за които просто ми е бедна фантазията.
Това е черният сюжет, не го смятам за най-вероятен от всички на света.
Белият сюжет е почти следният: рецесията е краткотрайна и минава, възвръщат се нещата. Където се е пукнал балон – той си остава спукан и стартира да се цялостни отначало след известно време, тъй като цялата тази ликвидност от централните банки би трябвало да отиде някъде. И всичко е като през последните 10 година – хилаво възобновяване, само че въпреки всичко не е някаква огромна рецесия.
Автор: Даниела Димитрова
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ