Идва ли краят на ерата на глобализацията
Пандемията от ковид предвещава края на ерата на глобализацията. Това предизвести немският историк и началник на Института за модерна история Андреас Виршинг, наблягайки, че обстановката с COVID-19 е довела до смайващо понижаване на подвижността в света съвсем до нула, написа националният всекидневник Die Welt, представен от Агенция " Фокус ".
" Има доста доказателства, че 2020 година ще остане в историята като началото на края на епохата. Въпреки че към момента не можем да твърдим това сигурно, към този момент има признаци, изключително когато става въпрос за глобализацията ", уверен е историкът.
Виршинг, който е и началник на Катедрата по модерна история в Университета в Мюнхен, е на мнение, че ерата на интернационализация и глобализация от последните 50 години, ще претърпи обилни промени, в случай че въобще продължи да съществува.
" Международната подвижност - значим белег на глобализма - съвсем изчезна към този момент шест месеца, което просто е поразително. Международното разделяне на работния развой, което усили глобализацията, ще бъде подложено на тест. Пандемията разкри зависимостта на Европа и Запада от азиатски артикули като маски или медикаменти. Това няма да остане без последици. Значението на националните страни, което за някои в ерата на глобализацията към този момент не изглеждаше толкоз значимо, ще се ускори още веднъж ", счита той.
Според немския историк националните страни и подчинените им управляващи и институции са единствените играчи в региона на политиката и администрацията, способни да работят в подтекста на рецесията с ковид и да вземат решения за затварянето на границите. Нито една интернационална организация и асоциация, като СЗО или Европейски Съюз, не са били в положение да подхващат ефикасни ограничения, отбелязва Die Welt.
Ерата на глобализацията, с необятното й изтриване на границите и възходящото свободно придвижване на финанси, артикули и хора, се забави доста.
Според Виршинг пандемията от ковид мъчно може да се съпостави с предходни повратни точки. По време на последните огромни грипни епидемии през 1957 и 1968-1970 година са взети по-малко фрапантни ограничения.
" В този смисъл е правилно да се каже, че през днешния ден сме изправени пред най-голямото предизвикателство след Втората международна война. Не би трябвало обаче да забравяме, че рухването на Стената и краят на комунизма с едно натискане на бутон трансформираха изискванията на живот на милиони хора в Европа. Но това беше политическо събитие и от напълно друг диаметър. Обществените настроения в този момент са прекомерно оптимистични и не дават отговор на действителното положение на нещата. Икономическото влияние на пандемията ще бъде извънредно. Има заплаха от нескончаем срив в търсенето и огромен брой банкрути и разорения на компании ", споделя той. Историкът се опасява и от " още по-ожесточени политически решения, макар цялото незадълбочено единение ".
Виршинг предвижда, че " границите ще имат по-голямо значение още веднъж и можем единствено да се надяваме, че свободата на придвижване в Европа - едно от найголемите достижения на Европейски Съюз - няма да бъде нарушавана дълго ".
Историкът обаче не има вяра, че пандемията ще промени коренно хората. Според него пандемията може по-скоро да се трансформира в катализатор за към този момент съществуващите трендове. " Това може да значи позитивно развиване, да вземем за пример за запазване на климата, софтуерни нововъведения или по-критично отнасяне на всеобщия туризъм ", счита историкът.
Кризата обаче може да предизвика и обществено неравноправие и шовинизъм, предизвестява немският вестник Die Welt.
" Има доста доказателства, че 2020 година ще остане в историята като началото на края на епохата. Въпреки че към момента не можем да твърдим това сигурно, към този момент има признаци, изключително когато става въпрос за глобализацията ", уверен е историкът.
Виршинг, който е и началник на Катедрата по модерна история в Университета в Мюнхен, е на мнение, че ерата на интернационализация и глобализация от последните 50 години, ще претърпи обилни промени, в случай че въобще продължи да съществува.
" Международната подвижност - значим белег на глобализма - съвсем изчезна към този момент шест месеца, което просто е поразително. Международното разделяне на работния развой, което усили глобализацията, ще бъде подложено на тест. Пандемията разкри зависимостта на Европа и Запада от азиатски артикули като маски или медикаменти. Това няма да остане без последици. Значението на националните страни, което за някои в ерата на глобализацията към този момент не изглеждаше толкоз значимо, ще се ускори още веднъж ", счита той.
Според немския историк националните страни и подчинените им управляващи и институции са единствените играчи в региона на политиката и администрацията, способни да работят в подтекста на рецесията с ковид и да вземат решения за затварянето на границите. Нито една интернационална организация и асоциация, като СЗО или Европейски Съюз, не са били в положение да подхващат ефикасни ограничения, отбелязва Die Welt.
Ерата на глобализацията, с необятното й изтриване на границите и възходящото свободно придвижване на финанси, артикули и хора, се забави доста.
Според Виршинг пандемията от ковид мъчно може да се съпостави с предходни повратни точки. По време на последните огромни грипни епидемии през 1957 и 1968-1970 година са взети по-малко фрапантни ограничения.
" В този смисъл е правилно да се каже, че през днешния ден сме изправени пред най-голямото предизвикателство след Втората международна война. Не би трябвало обаче да забравяме, че рухването на Стената и краят на комунизма с едно натискане на бутон трансформираха изискванията на живот на милиони хора в Европа. Но това беше политическо събитие и от напълно друг диаметър. Обществените настроения в този момент са прекомерно оптимистични и не дават отговор на действителното положение на нещата. Икономическото влияние на пандемията ще бъде извънредно. Има заплаха от нескончаем срив в търсенето и огромен брой банкрути и разорения на компании ", споделя той. Историкът се опасява и от " още по-ожесточени политически решения, макар цялото незадълбочено единение ".
Виршинг предвижда, че " границите ще имат по-голямо значение още веднъж и можем единствено да се надяваме, че свободата на придвижване в Европа - едно от найголемите достижения на Европейски Съюз - няма да бъде нарушавана дълго ".
Историкът обаче не има вяра, че пандемията ще промени коренно хората. Според него пандемията може по-скоро да се трансформира в катализатор за към този момент съществуващите трендове. " Това може да значи позитивно развиване, да вземем за пример за запазване на климата, софтуерни нововъведения или по-критично отнасяне на всеобщия туризъм ", счита историкът.
Кризата обаче може да предизвика и обществено неравноправие и шовинизъм, предизвестява немският вестник Die Welt.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ