Дефектите на здравната система, които епидемията освети
Пандемията от Covid-19 връхлетя съвсем всички страни и сложи на тестване едни от най-мощните здравни системи в света. България избегна най-тежкия сюжет – допуска се, че рано взетите ограничения не разрешиха заразяването на голям брой хора за малко време, което щеше да претрупа лечебните заведения и да " счупи " системата.
Здравната система беше мобилизирана и работи " на мускули ", с цел да поеме пациентите с Covid-19, само че беше съвсем затворена повече от месец за заболелите от други заболявания, като се изключи най-спешните случаи.
През този интервал изплуваха редица проблеми, които са добре известни от години, само че за решаването им не се работи задоволително и рецесията ги освети още по-ярко.
Организационен безпорядък. Българската здравна система страда от доста пороци, само че организационният безпорядък е един най-тежките. Това, че пациентите постоянно са препращани от един експерт на различен, от една болница в друга и някак си все се оказва, че не са на вярното място, че не носят всички нужни документи или са изпуснали някакъв период, е непостижим стрес за хората. Много постоянно никой не може да отговори на въпросите им – вместо това ги трансферират на друга институция. Същата сцена се повтори и в разгара на епидемията, когато жители прекараха часове в пояснения по телефона с РЗИ, Министерство на здравеопазването, Спешна помощ, персоналния доктор, до момента в който изяснят какво да вършат. А някои по този начин и не схванаха и просто си останаха у дома да чакат.
Оборотът на пациенти в центъра на системата. Кризата освети доста ясно и уродливата философия, по която действа българската здравна система, в центъра на която е оборотът на пациенти. Не самите пациенти и техните здравни потребности. А непрекъснатото приплъзване на колкото се може по-голям брой хора през клиничните пътеки, с цел да могат лечебните заведения да си " вържат издръжката ". Когато потокът на тези пациенти, формиращ над 2 млн. хоспитализации годишно, ненадейно секна, лечебните заведения се оказаха с орязани на половина доходи и в неспособност да изкарат пари за заплатите на личния състав си и да покрият медикаменти, консумативи и режийни разноски. Затова беше въведена антикризисната мярка НЗОК да им заплаща 85% от нормалните доходи преди рецесията, без значение че зад това не стоят медицински услуги за жителите, от чиито здравни вноски системата се устоя. Или другояче казано, вместо страната да поддържа здравната система в рецесията, поддръжката пристигна от " спестените " пари на всички здравноосигурени, които не отидоха на доктор, макар че доста от тях са имали действителна потребност.
Здравната система беше мобилизирана и работи " на мускули ", с цел да поеме пациентите с Covid-19, само че беше съвсем затворена повече от месец за заболелите от други заболявания, като се изключи най-спешните случаи.
През този интервал изплуваха редица проблеми, които са добре известни от години, само че за решаването им не се работи задоволително и рецесията ги освети още по-ярко.
Организационен безпорядък. Българската здравна система страда от доста пороци, само че организационният безпорядък е един най-тежките. Това, че пациентите постоянно са препращани от един експерт на различен, от една болница в друга и някак си все се оказва, че не са на вярното място, че не носят всички нужни документи или са изпуснали някакъв период, е непостижим стрес за хората. Много постоянно никой не може да отговори на въпросите им – вместо това ги трансферират на друга институция. Същата сцена се повтори и в разгара на епидемията, когато жители прекараха часове в пояснения по телефона с РЗИ, Министерство на здравеопазването, Спешна помощ, персоналния доктор, до момента в който изяснят какво да вършат. А някои по този начин и не схванаха и просто си останаха у дома да чакат.
Оборотът на пациенти в центъра на системата. Кризата освети доста ясно и уродливата философия, по която действа българската здравна система, в центъра на която е оборотът на пациенти. Не самите пациенти и техните здравни потребности. А непрекъснатото приплъзване на колкото се може по-голям брой хора през клиничните пътеки, с цел да могат лечебните заведения да си " вържат издръжката ". Когато потокът на тези пациенти, формиращ над 2 млн. хоспитализации годишно, ненадейно секна, лечебните заведения се оказаха с орязани на половина доходи и в неспособност да изкарат пари за заплатите на личния състав си и да покрият медикаменти, консумативи и режийни разноски. Затова беше въведена антикризисната мярка НЗОК да им заплаща 85% от нормалните доходи преди рецесията, без значение че зад това не стоят медицински услуги за жителите, от чиито здравни вноски системата се устоя. Или другояче казано, вместо страната да поддържа здравната система в рецесията, поддръжката пристигна от " спестените " пари на всички здравноосигурени, които не отидоха на доктор, макар че доста от тях са имали действителна потребност.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ