Ще се ръкостискаме ли някога отново
Пандемията от COVID-19 ни накара тотално да преосмислим и променим методите, по които демонстрираме непосредственост и се поздравяваме с близките. Появиха се какви ли не нови поздрави - с крайници, с лакти, а ръкостискането - от древен бит - се трансформира в същинска опасност за здравето.
Със притискане на ръце поздравяваме непосредствен другар. Този жест обаче съпровожда и редица покупко-продажби за милиони и подписани политически съглашения. Затова е значим въпросът дали неговият смисъл ще надделее над вируса, или не.
Има разнообразни версии за произхода на ръкостискането. Една от тях се свързва с античните гърци, друга - със средновековните европейски рицари. Това е " дословен жест на човешка съгласуваност " , който обаче се следи и при някои типове маймуни да вземем за пример.
Някои психолози споделят концепцията, че ръкостискането (точно като целувките) е знак на непосредственост сред двама души, просто тъй като те не се тормозят да си разменят микроби . Според разнообразни проучвания, ръкостискането задейства същата част на мозъка, която подтикват хубавата храна, напитките и даже сексът. Вероятно по тази причина този жест продължава да бъде повсеместен и необятно прилаган, макар всички предизвестия на лекарите, че не е безвреден.
Но в този момент, във времена на пандемия, една от възбраните, които съблюдаваме, е да не се ръкостискаме. Някои американски медици, които проучват обстановката с COVID-19, са на мнение, че замяната на ръкостискането с различен вид поздрави в близко и далечно бъдеще може да понижи темповете на разпространяване освен на ковид, само че и на грипа, и на други болести. Затова не виждат нищо неприятно в смяната.
Вероятно рекомендациите за обществено разграничаване и отбягване на околните контакти ще останат настоящи още дълго време, изключително за по-уязвимите групи. Така се появява и теорията, е обществото ще се раздели на хора, които могат да допират и да бъдат докосвани, и такива, от които би трябвало да стоим по-надалеч .
" Желязната завеса " на Литва, Латвия и Естония
Решението, което взеха трите страни
Това обаче може да докара до отрицателни последствия за душeвността на вторите. А и докосванията, и проявата на непосредственост са елементарен метод за справяне със напрежението, от които обаче в този момент сме лишени.
С времето се трансформират едни привички и се основават нови. Затова в случай че свикнем да не се ръкуваме в границите на месеци (а може и година), по-късно няма да ни е толкоз извънредно , че не го вършим. A и даже да е, оцеляването и здравето постоянно ще са приоритет, написа BBC.
Със притискане на ръце поздравяваме непосредствен другар. Този жест обаче съпровожда и редица покупко-продажби за милиони и подписани политически съглашения. Затова е значим въпросът дали неговият смисъл ще надделее над вируса, или не.
Има разнообразни версии за произхода на ръкостискането. Една от тях се свързва с античните гърци, друга - със средновековните европейски рицари. Това е " дословен жест на човешка съгласуваност " , който обаче се следи и при някои типове маймуни да вземем за пример.
Някои психолози споделят концепцията, че ръкостискането (точно като целувките) е знак на непосредственост сред двама души, просто тъй като те не се тормозят да си разменят микроби . Според разнообразни проучвания, ръкостискането задейства същата част на мозъка, която подтикват хубавата храна, напитките и даже сексът. Вероятно по тази причина този жест продължава да бъде повсеместен и необятно прилаган, макар всички предизвестия на лекарите, че не е безвреден.
Но в този момент, във времена на пандемия, една от възбраните, които съблюдаваме, е да не се ръкостискаме. Някои американски медици, които проучват обстановката с COVID-19, са на мнение, че замяната на ръкостискането с различен вид поздрави в близко и далечно бъдеще може да понижи темповете на разпространяване освен на ковид, само че и на грипа, и на други болести. Затова не виждат нищо неприятно в смяната.
Вероятно рекомендациите за обществено разграничаване и отбягване на околните контакти ще останат настоящи още дълго време, изключително за по-уязвимите групи. Така се появява и теорията, е обществото ще се раздели на хора, които могат да допират и да бъдат докосвани, и такива, от които би трябвало да стоим по-надалеч .
" Желязната завеса " на Литва, Латвия и Естония
Решението, което взеха трите страни
Това обаче може да докара до отрицателни последствия за душeвността на вторите. А и докосванията, и проявата на непосредственост са елементарен метод за справяне със напрежението, от които обаче в този момент сме лишени.
С времето се трансформират едни привички и се основават нови. Затова в случай че свикнем да не се ръкуваме в границите на месеци (а може и година), по-късно няма да ни е толкоз извънредно , че не го вършим. A и даже да е, оцеляването и здравето постоянно ще са приоритет, написа BBC.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ