В кои държави е въведена 4-дневна работна седмица и какви са резултатите?
Пандемията от COVID-19 и ограниченията срещу разпространяването ѝ през последните две години върнаха на дневен ред дебата за и срещу четиридневната работна седмица.
И работодателите, и техните чиновници премислиха смисъла на гъвкавостта и изгодите от нея на работното място.
Идеята е елементарна – чиновниците работят четири, а не пет дни в седмицата, като получават същата заплата.
А фирмите понижават броя на срещите и персоналната връзка със чиновниците, давайки им опция за повече самостоятелност в работата.
Защитниците на четиридневната работна седмица настояват, че когато тя бъде приложена, удовлетвореността на служащите се усилва, а дружно с нея - и тяхната продуктивност.
Синдикатите в цяла Европа приканват държавните управления да приложат четиридневната работна седмица, а Euronews обобщава кои страни са приели концепцията и по какъв начин върви осъществяването ѝ до този миг.
Белгия
Белгия вкарва четиридневна работна седмица за чиновниците, които желаят това. Миналия месец белгийските чиновници завоюваха правото да извършват цялостна работна седмица за четири дни вместо нормалните пет без загуба на част от заплатата си.
Служителите ще могат да решат дали да работят четири или пет дни в седмицата, само че това не значи, че ще работят по-малко – те просто ще вместят работното си време в по-малко дни.
Белгийският министър-председател Александър де Кроо се надява, че съглашението ще усили гъвкавостта на пазара на труда в страната и ще улесни хората в салдото сред фамилния живот и кариерата.
Той също по този начин добави, че новият модел би трябвало да сътвори по-динамична стопанска система.
Само към 71 от 100 белгийци във възрастовата група от 20 до 64 години имат работа, което е под междинното за еврозоната (около 73%) и с цели 10 процентни пункта по-малко, в сравнение с в прилежащи страни, като Холандия и Германия, съгласно данните на Евростат.
Седемстранното съдружно държавно управление в Белгия си сложи за цел постигането на равнище на претовареност от 80% до 2030 година
Въпреки това вероятността за четиридневна работна седмица не е привлекателна за всички. Някои чиновници ще работят до късно вечер, в случай че решат да понижат броя на работните си дни, а други, като служащите на смени, просто няма да имат опция да се възползват от тази еластичност.
Англия
Обединеното кралство ще стартира шестмесечна пилотна стратегия за тестване на преимуществата и минусите на четиридневната работна седмица. Тя набира компании, които ще проучат въздействието на по-краткото работно време върху продуктивността на бизнеса и благосъстоянието на техните служащи, както и въздействието върху околната среда и равенството сред половете.
До момента към 30 компании са се записали за програмата, която ще започва през юни тази година и ще се ръководи от откриватели от университетите в Кеймбридж, Оксфорд и Бостън, както и от неправителствени организации.
На чиновниците ще бъде позволено да работят до 9.5 часа дневно (например от 9:00 сутринта до 18:30 следобед), което значи, че ще могат да раздробяват работната седмица на четири по-дълги дни. Работното време може да бъде в допълнение удължено до 10 часа посредством синдикално съглашение с работодателя.
Пилотният план в Обединеното кралство е един от няколкото в международен мащаб, ръководени от 4 Day Week Global - организация, която се застъпва за по-кратката работна седмица.
Шотландия и Уелс
В Шотландия процесът по прекосяване към четиридневна работна седмица би трябвало да стартира през 2023 година, до момента в който Уелс също обмисля сходна стъпка. В Шотландия решението беше част от предизборните обещания на ръководещата Шотландска национална партия (SNP).
Работните часове на чиновниците ще бъдат понижени с 20%, само че няма да претърпят загуба на възнагражденията си. SNP ще поддържа участващите компании с към 10 милиона паунда, (11.8 милиона евро).
Правителството цитира изследване, извършено от шотландския мозъчен концерн Институт за проучване на публичната политика (IPPR), което демонстрира, че 80% от хората са мощно позитивно настроени към самодейността. Респондентите считат, че програмата ще усъвършенства доста тяхното здраве и благополучие.
Шотландия показва образеца на Исландия и нейните мощни резултати като значима причина да се опитва с четиридневната работна седмица.
Някои шотландски компании към този момент са почнали свои лични стратегии за кратко работно време. Базираната в Глазгоу UPAC Group неотдавна съобщи, че чиновниците ѝ ще се радват на четиридневна седмица със същата заплата, откакто изпълнят сполучлива пилотна стратегия.
В Уелс Софи Хоу, комисарят по въпросите на бъдещите генерации, също прикани държавното управление да вкара сходен четиридневен експериментален интервал на работна седмица, най-малко в обществения бранш.
Исландия
Исландия е един от водачите в тестването на четиридневната работна седмица. Между 2015 и 2019 година страната организира най-големия пилотен план в света с работна седмица сред 35 и 36 часа (намалена от обичайните 40 часа) без никакви апели за съизмеримо понижаване на заплащането.
Около 2500 души взеха присъединяване в тестовата фаза. За да се обезпечи надзор на качеството, резултатите бяха оценени от английския мозъчен концерн Autonomy и Исландската нестопанска асоциация за резистентност и народна власт (ALDA).
Пилотът беше избран като сполучлив от откривателите и исландските профсъюзи, които преговаряха за понижаване на работното време. Проучването докара и до забележителна смяна в Исландия, като близо 90% от работещото население в този момент се радва на понижено работно време или други обезщетения.
Изследователите на исландския план откриват, че стресът и така наречен "прегаряне " (от англ. burnout) на служащите понижават и има усъвършенстване в салдото сред персоналния им живот и работата.
Не всяко държавно управление обаче споделя триумфите на Исландия в опита с четиридневната работна седмица.
И работодателите, и техните чиновници премислиха смисъла на гъвкавостта и изгодите от нея на работното място.
Идеята е елементарна – чиновниците работят четири, а не пет дни в седмицата, като получават същата заплата.
А фирмите понижават броя на срещите и персоналната връзка със чиновниците, давайки им опция за повече самостоятелност в работата.
Защитниците на четиридневната работна седмица настояват, че когато тя бъде приложена, удовлетвореността на служащите се усилва, а дружно с нея - и тяхната продуктивност.
Синдикатите в цяла Европа приканват държавните управления да приложат четиридневната работна седмица, а Euronews обобщава кои страни са приели концепцията и по какъв начин върви осъществяването ѝ до този миг.
Белгия
Белгия вкарва четиридневна работна седмица за чиновниците, които желаят това. Миналия месец белгийските чиновници завоюваха правото да извършват цялостна работна седмица за четири дни вместо нормалните пет без загуба на част от заплатата си.
Служителите ще могат да решат дали да работят четири или пет дни в седмицата, само че това не значи, че ще работят по-малко – те просто ще вместят работното си време в по-малко дни.
Белгийският министър-председател Александър де Кроо се надява, че съглашението ще усили гъвкавостта на пазара на труда в страната и ще улесни хората в салдото сред фамилния живот и кариерата.
Той също по този начин добави, че новият модел би трябвало да сътвори по-динамична стопанска система.
Само към 71 от 100 белгийци във възрастовата група от 20 до 64 години имат работа, което е под междинното за еврозоната (около 73%) и с цели 10 процентни пункта по-малко, в сравнение с в прилежащи страни, като Холандия и Германия, съгласно данните на Евростат.
Седемстранното съдружно държавно управление в Белгия си сложи за цел постигането на равнище на претовареност от 80% до 2030 година
Въпреки това вероятността за четиридневна работна седмица не е привлекателна за всички. Някои чиновници ще работят до късно вечер, в случай че решат да понижат броя на работните си дни, а други, като служащите на смени, просто няма да имат опция да се възползват от тази еластичност.
Англия
Обединеното кралство ще стартира шестмесечна пилотна стратегия за тестване на преимуществата и минусите на четиридневната работна седмица. Тя набира компании, които ще проучат въздействието на по-краткото работно време върху продуктивността на бизнеса и благосъстоянието на техните служащи, както и въздействието върху околната среда и равенството сред половете.
До момента към 30 компании са се записали за програмата, която ще започва през юни тази година и ще се ръководи от откриватели от университетите в Кеймбридж, Оксфорд и Бостън, както и от неправителствени организации.
На чиновниците ще бъде позволено да работят до 9.5 часа дневно (например от 9:00 сутринта до 18:30 следобед), което значи, че ще могат да раздробяват работната седмица на четири по-дълги дни. Работното време може да бъде в допълнение удължено до 10 часа посредством синдикално съглашение с работодателя.
Пилотният план в Обединеното кралство е един от няколкото в международен мащаб, ръководени от 4 Day Week Global - организация, която се застъпва за по-кратката работна седмица.
Шотландия и Уелс
В Шотландия процесът по прекосяване към четиридневна работна седмица би трябвало да стартира през 2023 година, до момента в който Уелс също обмисля сходна стъпка. В Шотландия решението беше част от предизборните обещания на ръководещата Шотландска национална партия (SNP).
Работните часове на чиновниците ще бъдат понижени с 20%, само че няма да претърпят загуба на възнагражденията си. SNP ще поддържа участващите компании с към 10 милиона паунда, (11.8 милиона евро).
Правителството цитира изследване, извършено от шотландския мозъчен концерн Институт за проучване на публичната политика (IPPR), което демонстрира, че 80% от хората са мощно позитивно настроени към самодейността. Респондентите считат, че програмата ще усъвършенства доста тяхното здраве и благополучие.
Шотландия показва образеца на Исландия и нейните мощни резултати като значима причина да се опитва с четиридневната работна седмица.
Някои шотландски компании към този момент са почнали свои лични стратегии за кратко работно време. Базираната в Глазгоу UPAC Group неотдавна съобщи, че чиновниците ѝ ще се радват на четиридневна седмица със същата заплата, откакто изпълнят сполучлива пилотна стратегия.
В Уелс Софи Хоу, комисарят по въпросите на бъдещите генерации, също прикани държавното управление да вкара сходен четиридневен експериментален интервал на работна седмица, най-малко в обществения бранш.
Исландия
Исландия е един от водачите в тестването на четиридневната работна седмица. Между 2015 и 2019 година страната организира най-големия пилотен план в света с работна седмица сред 35 и 36 часа (намалена от обичайните 40 часа) без никакви апели за съизмеримо понижаване на заплащането.
Около 2500 души взеха присъединяване в тестовата фаза. За да се обезпечи надзор на качеството, резултатите бяха оценени от английския мозъчен концерн Autonomy и Исландската нестопанска асоциация за резистентност и народна власт (ALDA).
Пилотът беше избран като сполучлив от откривателите и исландските профсъюзи, които преговаряха за понижаване на работното време. Проучването докара и до забележителна смяна в Исландия, като близо 90% от работещото население в този момент се радва на понижено работно време или други обезщетения.
Изследователите на исландския план откриват, че стресът и така наречен "прегаряне " (от англ. burnout) на служащите понижават и има усъвършенстване в салдото сред персоналния им живот и работата.
Не всяко държавно управление обаче споделя триумфите на Исландия в опита с четиридневната работна седмица.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ