МФ очаква над 16% спад на износа и нулева инфлация за тази година
Пандемията COVID-19 ще удари българската стопанска система през 2020 година съвсем толкоз съществено, колкото и международната финансова рецесия ни връхлетя през най-тежката 2009 година Това излиза наяве от отчета на финансовото министерство, който съпътства импортираната към този момент в Народното събрание актуализация на държавния бюджет за тази година.
3% спад на Брутният вътрешен продукт на българската стопанска система през 2020 година е най-негативният все още сюжет на финансовото министерство.
Пораженията се усещат в съвсем всички фактори, които образуват растежа - ползване на семействата, частни вложения и експорт на артикули и услуги. Заразди неяснотата от продължителността на изключителното състояние в страната на този стадий е нереалистично да се направи точна прогноза за размера на директните и косвените резултати върху осъществяването на бюджета. При мощно отрицателен сюжет е допустимо да се наложат и спомагателни промени във фискалните параметри за годината, които все още е невероятно да бъдат оценени, се показва в отчета.
Заради пандемията COVID-19 множеството огромни икономики очакват доста закъснение и нахлуване в криза през тази година. Световният Брутният вътрешен продукт ще означи спад от минус 0.3%, което е малко под равнището от 2019 г. Икономиката на Европейския съюз ще бъде по-сериозно наранена и ще се свие с към 4% през 2020 г.
У нас износът на артикули и услуги ще намалее с 16.3%, чака на този етап финансовото министерство. За съпоставяне през спешната 2009 година спадът бе 11.7%, до момента в който през предходната година българският износ означи растеж от 1.9%.
Безпрецедентните ограничения за ограничение на придвижването, признати от всички страни, най-силно удариха транспортните и туристическите услуги. Затова износът на услуги се чака да се срине с 25,7% по отношение на 2019 г. А поради лимитираното търсене в главните ни търговски сътрудници и удължените периоди за доставка експортът на артикули ще спадне с 13,3%.
По-слабите експорт и вътрешно търсене ще лимитират и размера на вноса на артикули и услуги с 12,9% , като резултатът върху услугите ще е по-осезаем, предвижда финансовото министерство.
На пазара на труда упованията са за 2.1% спад на заетите за годината , а равнището на безработица да се повиши с към 2 процентни пункта и да доближи до 6,2%.
Тази прогноза е направена при отчитане на прилагането на мярката " 60 на 40 " за опазване на заетостта посредством поддръжка на приходите от страна на страната. Според финансовото министерство от нея ще се възползват към 75% от заетите от браншовете, които попадат в листата за поддръжка, а те по думите на обществения министър Деница Сачева са към 289 хиляди. Останалите 25% ще бъдат съкратени. Така през второто тримесечие на годината броят на заетите да се намали с малко под 4% и ще надвиши 5% през третото тримесечие, а възобновяване на заетостта се чака да стартира в края на 2020 година
Като цяло разполагаемите доходи на наетите през 2020 г. да намалеят с 2,6%.
Затворените поради ковид от 13 март заведения, магазини, хотели, кина, театри и други места за просвета и развлечения, както и спадът на заетостта и разполагаемия приход на популацията свиват съществено потреблението както на услуги, по този начин и на артикули за дълготрайна приложимост.
Проблемът е, че прогнозите са с огромна степен неустановеност, тъй като не е ясно за какъв брой време ще бъде овладяна пандемията и колко време ще продължат ограниченията за обществена изолираност, които оказват най-силен негативен резултат върху потреблението.
Ако има добра вест, то тя е предстоящата нулева инфлация.
Голяма заслуга за това има спадът в интернационалните цени на нефта, който във сценария на финансовото министерство ще е над 40%. Значително по-ниски ще са и цени на импорт на природен газ, което ще провокират поевтиняване на всички енергийни стоки.
По-ниското търсене в световен проект ще докара до намаляване на цените на множеството нехранителни артикули, като междинният спад ще е 11,6%. По-силен ще е спадът при металите.
Цените на храните леко ще се покачат - приблизително с малко над 4%, защото хранителните стоки, изключително от първа нужда, остават отвън ограничаващите ограничения, подхванати от множеството държавни управления.
При нефта ще има натиск за намаляване на цената. Той е породен както от ниското търсене, по този начин и от съзнателните ограничения в тази тенденция на съществени производители. Допуска се, че цената на суровия нефт вид „ Брент “ ще се намали с 43,8% по отношение на 2019 г. до средногодишна стойност от 36 щ.д./барел. Прогнозата за курса лев-долар е за 1,77 лв. за 1 $, което подхожда на 1,1 $ за 1 евро.
Коронавирусът още повече ще свие капиталовата интензивност. През 2018 и 2019 година страната ни разчиташе най-вече на публичните вложения, до момента в който ползата на частните инвеститори намаляваше, в огромна степен под въздействие на външни фактори като комерсиалните войни сред Съединени американски щати и Китай и несигурността към излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз.
Поради световното разпространяване на пандемията с COVID-19 и упования за криза в доста от огромните стопански системи, външната среда ще се утежни в още по-голяма степен. Това ще отсрочи капиталовите решения, а доста почнали капиталови планове може да се забавят или отсрочат . Така понижението на частните вложения ще докара до спад и на общите вложения в стопанската система, се показва в отчета.
3% спад на Брутният вътрешен продукт на българската стопанска система през 2020 година е най-негативният все още сюжет на финансовото министерство.
Пораженията се усещат в съвсем всички фактори, които образуват растежа - ползване на семействата, частни вложения и експорт на артикули и услуги. Заразди неяснотата от продължителността на изключителното състояние в страната на този стадий е нереалистично да се направи точна прогноза за размера на директните и косвените резултати върху осъществяването на бюджета. При мощно отрицателен сюжет е допустимо да се наложат и спомагателни промени във фискалните параметри за годината, които все още е невероятно да бъдат оценени, се показва в отчета.
Заради пандемията COVID-19 множеството огромни икономики очакват доста закъснение и нахлуване в криза през тази година. Световният Брутният вътрешен продукт ще означи спад от минус 0.3%, което е малко под равнището от 2019 г. Икономиката на Европейския съюз ще бъде по-сериозно наранена и ще се свие с към 4% през 2020 г.
У нас износът на артикули и услуги ще намалее с 16.3%, чака на този етап финансовото министерство. За съпоставяне през спешната 2009 година спадът бе 11.7%, до момента в който през предходната година българският износ означи растеж от 1.9%.
Безпрецедентните ограничения за ограничение на придвижването, признати от всички страни, най-силно удариха транспортните и туристическите услуги. Затова износът на услуги се чака да се срине с 25,7% по отношение на 2019 г. А поради лимитираното търсене в главните ни търговски сътрудници и удължените периоди за доставка експортът на артикули ще спадне с 13,3%.
По-слабите експорт и вътрешно търсене ще лимитират и размера на вноса на артикули и услуги с 12,9% , като резултатът върху услугите ще е по-осезаем, предвижда финансовото министерство.
На пазара на труда упованията са за 2.1% спад на заетите за годината , а равнището на безработица да се повиши с към 2 процентни пункта и да доближи до 6,2%.
Тази прогноза е направена при отчитане на прилагането на мярката " 60 на 40 " за опазване на заетостта посредством поддръжка на приходите от страна на страната. Според финансовото министерство от нея ще се възползват към 75% от заетите от браншовете, които попадат в листата за поддръжка, а те по думите на обществения министър Деница Сачева са към 289 хиляди. Останалите 25% ще бъдат съкратени. Така през второто тримесечие на годината броят на заетите да се намали с малко под 4% и ще надвиши 5% през третото тримесечие, а възобновяване на заетостта се чака да стартира в края на 2020 година
Като цяло разполагаемите доходи на наетите през 2020 г. да намалеят с 2,6%.
Затворените поради ковид от 13 март заведения, магазини, хотели, кина, театри и други места за просвета и развлечения, както и спадът на заетостта и разполагаемия приход на популацията свиват съществено потреблението както на услуги, по този начин и на артикули за дълготрайна приложимост.
Проблемът е, че прогнозите са с огромна степен неустановеност, тъй като не е ясно за какъв брой време ще бъде овладяна пандемията и колко време ще продължат ограниченията за обществена изолираност, които оказват най-силен негативен резултат върху потреблението.
Ако има добра вест, то тя е предстоящата нулева инфлация.
Голяма заслуга за това има спадът в интернационалните цени на нефта, който във сценария на финансовото министерство ще е над 40%. Значително по-ниски ще са и цени на импорт на природен газ, което ще провокират поевтиняване на всички енергийни стоки.
По-ниското търсене в световен проект ще докара до намаляване на цените на множеството нехранителни артикули, като междинният спад ще е 11,6%. По-силен ще е спадът при металите.
Цените на храните леко ще се покачат - приблизително с малко над 4%, защото хранителните стоки, изключително от първа нужда, остават отвън ограничаващите ограничения, подхванати от множеството държавни управления.
При нефта ще има натиск за намаляване на цената. Той е породен както от ниското търсене, по този начин и от съзнателните ограничения в тази тенденция на съществени производители. Допуска се, че цената на суровия нефт вид „ Брент “ ще се намали с 43,8% по отношение на 2019 г. до средногодишна стойност от 36 щ.д./барел. Прогнозата за курса лев-долар е за 1,77 лв. за 1 $, което подхожда на 1,1 $ за 1 евро.
Коронавирусът още повече ще свие капиталовата интензивност. През 2018 и 2019 година страната ни разчиташе най-вече на публичните вложения, до момента в който ползата на частните инвеститори намаляваше, в огромна степен под въздействие на външни фактори като комерсиалните войни сред Съединени американски щати и Китай и несигурността към излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз.
Поради световното разпространяване на пандемията с COVID-19 и упования за криза в доста от огромните стопански системи, външната среда ще се утежни в още по-голяма степен. Това ще отсрочи капиталовите решения, а доста почнали капиталови планове може да се забавят или отсрочат . Така понижението на частните вложения ще докара до спад и на общите вложения в стопанската система, се показва в отчета.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ