Умира Панайот Волов
Панайот Вичев Волов е деятел на националреволюционното придвижване с псевдоним Петър Ванков. Той е измежду основателите, учредителите и основните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876).
Панайот Волов е роден в късната есен на 1850 в град Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно учебно заведение при Добри Войников. С материалната поддръжка на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873). Шест месеца преди да приключи Южнославянския интернат в Николаев (Украйна), е заставен да се завърне в Шумен заради заболяване. Назначен е за основен преподавател и шеф на класното учебно заведение. Организира вечерно учебно заведение, взе участие интензивно в активността на локалното читалище.
Избран е за ръководител на Шуменския частен революционен комитет. През м. август 1874 година взе участие в общото заседание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
Арестуван и хвърлен в пандиза при започване на 1875 година поради присъединяване му в острия спор сред локалната юноша и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава отпред на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и локална госпожица. След неколкомесечен престой в пандиза е освободен и отпътува за Румъния.
Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен за деятел и работи в Ловешко и Троянско.
След неуспеха на въстанието е един от учредителите и основни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за основен деятел на Четвърти Пловдивски революционен окръг с асистент Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са основани десетки частни революционни комитети. В организацията са включени доста локални патриоти с огромен принос в хода на въстанието. След появяването на несъгласия в управлението, демонстрира воля и такт и в името на общото дело отстъпва шампионата на Георги Бенковски. Панайот Волов е един от основателите за свикването на общо заседание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, покрай Панагюрище и взема ефективно присъединяване в него.
При експлоадиране на въстанието е в Панагюрище и дружно с другите апостоли подвига популацията на протест. Формира чета, с която обикаля региона на Копривщица, Карлово, Клисура и други Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се насочва към Румъния дружно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След изменничество е ранен и при опит да преплува буйните води на река Янтра на 26 май 1876 година край град Бяла, Русенско, се удавя.
Родната къща на великия българин в град Шумен е музей.
Източник: Уикипедия
Панайот Волов е роден в късната есен на 1850 в град Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно учебно заведение при Добри Войников. С материалната поддръжка на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873). Шест месеца преди да приключи Южнославянския интернат в Николаев (Украйна), е заставен да се завърне в Шумен заради заболяване. Назначен е за основен преподавател и шеф на класното учебно заведение. Организира вечерно учебно заведение, взе участие интензивно в активността на локалното читалище.
Избран е за ръководител на Шуменския частен революционен комитет. През м. август 1874 година взе участие в общото заседание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
Арестуван и хвърлен в пандиза при започване на 1875 година поради присъединяване му в острия спор сред локалната юноша и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава отпред на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и локална госпожица. След неколкомесечен престой в пандиза е освободен и отпътува за Румъния.
Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен за деятел и работи в Ловешко и Троянско.
След неуспеха на въстанието е един от учредителите и основни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за основен деятел на Четвърти Пловдивски революционен окръг с асистент Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са основани десетки частни революционни комитети. В организацията са включени доста локални патриоти с огромен принос в хода на въстанието. След появяването на несъгласия в управлението, демонстрира воля и такт и в името на общото дело отстъпва шампионата на Георги Бенковски. Панайот Волов е един от основателите за свикването на общо заседание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, покрай Панагюрище и взема ефективно присъединяване в него.
При експлоадиране на въстанието е в Панагюрище и дружно с другите апостоли подвига популацията на протест. Формира чета, с която обикаля региона на Копривщица, Карлово, Клисура и други Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се насочва към Румъния дружно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След изменничество е ранен и при опит да преплува буйните води на река Янтра на 26 май 1876 година край град Бяла, Русенско, се удавя.
Родната къща на великия българин в град Шумен е музей.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ