Арх. Филип Прост: Реставрацията на сгради трябва да става, след като е изяснена функцията им
„ Паметта на един град е паметта на хората. В този глобализиращ се свят границите изчезват и остава архитектурата и паметниците на културата като знак за еднаквост. Пловдив е неповторим като атмосфера, здания, само че и като топография с тепетата си и всяка интервенция би трябвало да се случва след деен разговор с хората “, сподели Филип Прост, който гостува в Балабановата къща за полемиката „ Една постройка, няколко живота: архитектура, завещание и културен урбанизъм “.
Френският проектант и урбанист, учител в Висшето архитектурно учебно заведение Париж-Белвил, акцентира, че яснотата каква функционалност ще имат постройките ще разреши по-добър избор и най-правилния метод – кой детайл да бъде реставриран, кой исторически интервал да бъде експониран и напомни думи на Хераклит: „ Единственото нещо, което не може да спре, е смяната “, изтъквайки обстоятелството, че смяната на градската среда е неизбежна. Прост посочи, че в днешно време има редица места (сгради), които не са намерили своето предопределение.
„ Към реституция на скъпи здания би трябвало да се пристъпи едвам тогава, когато е ясна функционалността, която ще извършват. Нужен е и консенсус в това отношение – обществото да е дейна част от решението защо ще се употребява зданието “, сподели Прост. Той приказва за обърнатия метод отдолу-нагоре.
Прост даде образец с план, който предвиждал вложител от Обединените арабски емирства да изкупи няколко здания наоколо до крепост международен монумент на културата в листата на ЮНЕСКО.
„ Така или другояче не можеше да се прави кой знае какъв брой, само че локалните хора не харесаха желанията му и планът просто пропадна”, сподели още Филип Прост. Той изясни, че във Франция през деен разговор сред институции, публични организации, професионални гилдии в някои случаи се упражнява напън и вложителите трансформират желанията си, в други пък плановете били замразявани.
Френският проектант описа за някои от плановете си, в които се съчетават разнообразни функционалности, както и се експонират разнообразни интервали от историята на постройката.
„ Правихме план за един частен замък в Монпелие. В следствие постройката е употребена за кметство, за правосъдна постройка и най-после е изоставена. Паметник на културата, който е различим за доста хора. Започнахме работа – на първото равнище бяха планувани ресторант, офиси на фондации, а нагоре пространството стана хотел. В началото започнахме да отстраняваме компрометирани мазилки и изпод се разкриха прелестни стенописи. На друго място под пано имаше монумент. Въпросът е кое да предпочетеш да експонираш. Според мен всеки един интервал би трябвало да бъде показан”, сподели Прост.
Той акцентира, че даже и най-бедната и банална архитектура би могла да стане атракция като случая с минно населено място в Северна Франция, което се трансформира в туристическа атракция след поредност от акции. На място били поканени създатели, служащи, адвокати, които основават хрумвания за мястото. Минният басейн пък е трансфорат в монумент на починалите бойци.
За любопитен метод при осмислянето на обществени пространства и топоси приказва другият участник в представянето – урбанистът Мод Льо Флок.
„ Имате постройка и план за реституция, само че не знаете по какъв начин да намерите вложители. Можете да го извършите с поредност от художествени намеси, които да се случат преди ремонтите. Можете да организирате ателиета, градски лаборатории, демонстрационни прояви. Това са проби, при които можете да сбъркате, само че към момента не е късно да извършите крачка назад”, сподели Флок. Тя даде образец с самодейност, при която кмет на френски град и актьор дружно обикалят в продължение на 24 часа дружно, с цел да диагностицират проблематични градски зони. Възможно е да се вършат светлинни акции върху фасадите на постройките, резиденции и диспути с разнообразни аудитория.
„ Така ще фокусирате вниманието върху един нов план, който следва да бъде включен в градска среда. Ще дам и различен образец с единствената дива река в Европа – Лоара. Искахме да фокусираме вниманието върху нея. Така създадохме Парламент на Лоара – институционална нереалност, която да провежда диспути, свързани еколози, риболовци, актьори, адвокати. Искахме да чуем тях, само че и да се чуе гласът на природата. Дискутирахме може ли реката да получи статут на физическо лице и по този начин през депутатите си да води каузи, да показва противоречие с съответни планове. Има такива образци по света като Руо Атрато в Колумбия. Това обаче надали ще се случи скоро в Европа. Пътят е изкуство и урбанизъм да вървят ръка за ръка”, сподели още Флок.
По време на срещата, която се водеше от шефа на НИНКН арх. Петър Петров, бе показан и планът за реставрацията на къща Ламартин. Тя бе тематика за диалог, тъй като е живата връзка, споделената история, сред Франция и Пловдив, защото в нея през 1833 година там отсяда Алфонс дьо Ламартин.
Френският проектант и урбанист, учител в Висшето архитектурно учебно заведение Париж-Белвил, акцентира, че яснотата каква функционалност ще имат постройките ще разреши по-добър избор и най-правилния метод – кой детайл да бъде реставриран, кой исторически интервал да бъде експониран и напомни думи на Хераклит: „ Единственото нещо, което не може да спре, е смяната “, изтъквайки обстоятелството, че смяната на градската среда е неизбежна. Прост посочи, че в днешно време има редица места (сгради), които не са намерили своето предопределение.
„ Към реституция на скъпи здания би трябвало да се пристъпи едвам тогава, когато е ясна функционалността, която ще извършват. Нужен е и консенсус в това отношение – обществото да е дейна част от решението защо ще се употребява зданието “, сподели Прост. Той приказва за обърнатия метод отдолу-нагоре.
Прост даде образец с план, който предвиждал вложител от Обединените арабски емирства да изкупи няколко здания наоколо до крепост международен монумент на културата в листата на ЮНЕСКО.
„ Така или другояче не можеше да се прави кой знае какъв брой, само че локалните хора не харесаха желанията му и планът просто пропадна”, сподели още Филип Прост. Той изясни, че във Франция през деен разговор сред институции, публични организации, професионални гилдии в някои случаи се упражнява напън и вложителите трансформират желанията си, в други пък плановете били замразявани.
Френският проектант описа за някои от плановете си, в които се съчетават разнообразни функционалности, както и се експонират разнообразни интервали от историята на постройката.
„ Правихме план за един частен замък в Монпелие. В следствие постройката е употребена за кметство, за правосъдна постройка и най-после е изоставена. Паметник на културата, който е различим за доста хора. Започнахме работа – на първото равнище бяха планувани ресторант, офиси на фондации, а нагоре пространството стана хотел. В началото започнахме да отстраняваме компрометирани мазилки и изпод се разкриха прелестни стенописи. На друго място под пано имаше монумент. Въпросът е кое да предпочетеш да експонираш. Според мен всеки един интервал би трябвало да бъде показан”, сподели Прост.
Той акцентира, че даже и най-бедната и банална архитектура би могла да стане атракция като случая с минно населено място в Северна Франция, което се трансформира в туристическа атракция след поредност от акции. На място били поканени създатели, служащи, адвокати, които основават хрумвания за мястото. Минният басейн пък е трансфорат в монумент на починалите бойци.
За любопитен метод при осмислянето на обществени пространства и топоси приказва другият участник в представянето – урбанистът Мод Льо Флок.
„ Имате постройка и план за реституция, само че не знаете по какъв начин да намерите вложители. Можете да го извършите с поредност от художествени намеси, които да се случат преди ремонтите. Можете да организирате ателиета, градски лаборатории, демонстрационни прояви. Това са проби, при които можете да сбъркате, само че към момента не е късно да извършите крачка назад”, сподели Флок. Тя даде образец с самодейност, при която кмет на френски град и актьор дружно обикалят в продължение на 24 часа дружно, с цел да диагностицират проблематични градски зони. Възможно е да се вършат светлинни акции върху фасадите на постройките, резиденции и диспути с разнообразни аудитория.
„ Така ще фокусирате вниманието върху един нов план, който следва да бъде включен в градска среда. Ще дам и различен образец с единствената дива река в Европа – Лоара. Искахме да фокусираме вниманието върху нея. Така създадохме Парламент на Лоара – институционална нереалност, която да провежда диспути, свързани еколози, риболовци, актьори, адвокати. Искахме да чуем тях, само че и да се чуе гласът на природата. Дискутирахме може ли реката да получи статут на физическо лице и по този начин през депутатите си да води каузи, да показва противоречие с съответни планове. Има такива образци по света като Руо Атрато в Колумбия. Това обаче надали ще се случи скоро в Европа. Пътят е изкуство и урбанизъм да вървят ръка за ръка”, сподели още Флок.
По време на срещата, която се водеше от шефа на НИНКН арх. Петър Петров, бе показан и планът за реставрацията на къща Ламартин. Тя бе тематика за диалог, тъй като е живата връзка, споделената история, сред Франция и Пловдив, защото в нея през 1833 година там отсяда Алфонс дьо Ламартин.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ