Паметникът на Свободата е символ на признателността на българския народ

Паметникът на Свободата е знак на признателността на българския народ към подвига на съветските воини и българските опълченци. Издигнат е на връх Шипка, където през август 1877 година, по време на Руско-турската война /1877 – 1878/, се разпростират трагичните събития от Шипченската епопея. Идеята за построяването на паметника е препоръчана по време на Учредителното национална заседание на 13 април 1879 година от народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков.

 Народният стихотворец Петко Славйков излиза с предложение в строителството на паметника да взе участие целият български народ, тъй като „ … този монумент ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за нашето възсъединение, той ще притегля хората и ще събира в едно погледите на българите от всички краища на България “. Въпросът за строителството на паметника е подложен и на конгреса на Дружеството на борците-опълченци през 1920 година Конгресът взема решение паметникът да бъде издигнат в чест на 50-годишнината на Шипченските събития. Проведени са два анонимни състезанието. Много висока оценка получава взаимният план на скулптора Александър Андреев и архитекта Атанас Донков. Създаден е комитет по строителството на паметника на връх Шипка. В състава му влизат ветерани-опълченци и представители на разнообразни публични организации. Комитетът провежда всенародно движене за събиране на средства за създаване на паметника, които са събирани като доброволни дарения. Провеждат се вечеринки, популяризират се картички с изображението на плана. В начинанието се включва целият благодарен български народ.

 Началото на техническите изследвания за градежа и за неговото образуване е през пролетта на 1926 г. Самият градеж стартира през есента на същата година под управлението на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). През първия стадий на градежа основен занаятчия е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко (Пеньо Бомбето). През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна активност с присъединяване на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал посредством катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е приключена в недодялан градеж и бронзовият лъв, отлят в Софийския боен Арсенал по план на скулптора Кирил Шиваров, е подложен през лятото на 1929 г. Изграждането на паметника приключва през 1930 г. Според първичните хрумвания лъвът трябвало да бъде подложен върху паметника. С помощта на макет върху построената кула, изработен с подръчни средства, се открило, че в случай че фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил подложен върху корниза над основния вход на паметника.

 Официалното разкриване на Паметника на Свободата е на 26 август 1934 година и е направено от президента цар Борис III. Хиляди хора се стичат на откриването от всички краища на България. Тук идват и ветераните-опълченци, особено поканени за тържеството. Проведен е обзор на войнските елементи, на випускниците на военните учебни заведения са присвоени офицерски звания.

 Паметникът съставлява огромна кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои голям бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м., а на другите страни на кулата са изписани местата на огромните сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура въплъщава успеха над турските войски. На приземния етаж на паметника стои огромен мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на съветските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са ситуирани някои копия на български бойни флагове и други реликви. На върха на кулата се открива прелестна гледка на върха Шипка и покрайнината.

Предистория на събитията

 Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и други: завладяването на прохода от съветски елементи, първа борба при Шипка, решителните боеве 9 – 11 август 1877 г. - втора борба при Шипка и Стоенето на Шипка.

 Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна постоянна турска армия, като включително не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 боеца и 27 оръдия против Централната османска войска под командването на Сюлейман паша. В комплекса Шипка влиза и остарялата реставрирана черква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински деятел от XI век. На север от паметника се намират селищата Шипка и Шейново, чиито поданици интензивно взели участие в Освободителната война. От тези селища стартира и националният монумент Шипка. Край Шейново е Паметникът на успеха. Там е била разрушена и пленена войската на Вейсел паша.

 Културно значение

 Националните монументи при Шипка са обвързани със събития от изключителна социална значителност. Тяхното изграждане е плод на взаимните старания на архитекти, скулптори и целия благодарен български народ. Природните забележителности в региона и историческите събития се преплитат, с цел да се трансфорат в едно от най-силно заредените места в България, една от най-големите туристически забележителности. Обществото в България има традиция да почита и уважава националните и историческите заслуги. Наред с Васил Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение има най-голяма популярност и известност измежду хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „ Опълченците на Шипка “. Народът пази, въпреки и в сложните политически и стопански условия, паметта за „ тоз ден плевел “.

Важни моменти от новата история на паметника

 През 1956 година паметникът е отчасти преустроен. Долните два етажа са съединени с кръгли отвори. Мраморният саркофаг върху фигурите на четирите лъва символизира братската могила на починалите герои. Под саркофага са положени тленните остатъци на съветските воини и българските опълченци. В централната ниша в почетно безмълвие пред паметта на починалите на безконечна стража са застанали скулптурни фигури на съветски боец и български опълченец. На втория етаж е сложена скулптурна фигура „ Победа “.

 „ Българино, склони чело пред туй свято място, свещен монумент на безконечната дружба сред българи и руси, увенчали с кръвта си нашата независимост! “ и „ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира! “ – са свещените надписи в костницата на паметника, врязал се в небето като продължение на планинския връх. Посещението на туристите в мемориалния комплекс стартира с изкачването на каменното стълбище от близо 1000 стъпала, което води към Паметника на Свободата. Стълбището е направено през 1957 година в навечерието на честването на 80-тата годишнина на Шипченската епопея.

 През 1977 година за 100-годишнината на епопеята най-горната част на стълбището е реконструирана в церемониален метод към паметника. На първата площадка под стълбището са пресъздадени най-характерните моменти от петмесечната битка за прохода. Върху белокаменната стена са изваяни три барелефни композиции: „ Защитниците на Шипка “, „ Глътка вода за героите “ и „ Зима на Шипка “. Автор на композициите е художникът проф. Любен Димитров. В дъното на площадката върху огромна мемориална стена са изписани стиховете на поета Иван Рудников. На 3-ти март 1982 година тук тържествено е импортирано копие на Самарското знаме.

 През 1991 година по етажите на на паметника е уредена непрекъсната музейна експозиция, представяща значими моменти от защитата на Шипченския проход. Богатият фотодокументален материал е подсилен с оригинали и копия на известни картини от съветски и български художници. Широко са застъпени достоверните документи, материалният материал, копията и възстановките. Текстовете и анотациите са на български, съветски, френски и британски език. Днес музеят разполага с художествено, алейно и парково осветяване, с мултимедийна зала.

 На 3 март 2003 г. честванията на 125-годишнината от Освобождението на България от Османско господство са посетени от президента на Русия, Владимир Путин, по покана на българския му сътрудник Георги Първанов, като израз на съхранената през годините обща историческа памет за бойната популярност на руси и българи.

Инфо: www.presstv.bg