Паметникът на Незнайния воин пази спомена за всички знайни и незнайни български воини
Паметникът на Незнайния боец , именуван и Гробът на незнайния боец, е построен до южната фасада на многовековната черква "Света София ", дала и името на столицата на България и неин знак.
Той съставлява церемониален незабравим комплекс, в който централно място е отредено на символичния Гроб на незнайния български войник, според първичната концепция на основателите и създателите на първия и погубен Гроб на незнайния боец. Но тук тя е продължена с почит и уважение в осъществения план на проектант Никола Николов - възпоменание на стотиците хиляди български бойци, починали за родината във войните, водени от българската страна.
Паметния комплекс съчетава "вечен огън ", пръст от Старозагорското стълкновение и Шипченската борба, които са едни от най-важните борби в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуята на легналия лъв от остарелия монумент - българският народен знак, дело на известния ваятел Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:
" БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА! "
(от стихотворението "Новото гробище над Сливница " от Иван Вазов)
През 1918 година в България е основана комисия за изработка на паметника. През декември 1922 година министърът на националното просвещение Стоян Омарчевски предлага да се сътвори фонд за създаване на монумент на българските воини, паднали за родината. На 14 декември 1926 година специфична комисия, управлявана от военния министър ген. Иван Вълков, разпорежда осъществяването на плана на световноизвестния български ваятел Андрей Николов от южната страна на църквата "Света София ". Решено е да съставлява алегоричен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в битките за освобождението, обединяването и отбраната на България. На 8 юли 1931 година паметникът е подготвен, само че не е утвърден поради натруфеност - имало 17 скулптурни фигури. Николов приема рецензията и, 6 месеца по-късно, новият вид е признат - през декември същата година.
През 1933 година е подготвен планът, прави се макет, теренът се огражда с дъски. Окончателно скулптурният комплекс е приключен на 14 септември 1936 година, само че не е открит публично до 1941 година. Композицията е: бронзов лъв с дължина 4 м, който през днешния ден е в подстъпите към монумента, увенчаващ гранитен саркофаг-постамент, необятен 3 м и висок 2.55 м с бронзов релеф и два железни кръста "За смелост " с надпис "На починалите за Родината - безконечна популярност! ", фланкиран с барелефи със скърбящи дами от двете му страни: от едната - плачеща върба (символ на скръбта) и две българки в добруджанска и тракийска носии, а от другата - две българки със свещи в македонска и поморавска носии, покрусени от тъга и с наведени глави със забрадки.
При англо-американските бомбардировки над София паметникът е съществено повреден и след девети септември 1944 година мястото е "почистено ", шведският гладък гранит с наедрял кристал и необикновен черно-зелен цвят се употребява за мавзолея на Георги Димитров, а скулптурата на лъва е преместена изначало в "детския град " в Панчарево, по-късно, през 1952 година - на брега на река Искър до моста край село Горубляне. Впоследствие ген. Иван Винаров, министър на градежите и пътищата, разпорежда да бъде подложен върху кръговиден фундамент край пътя за Пловдив, току пред входа на някогашната тогава царска резиденция "Врана ". При градежа на автомагистрала "Тракия " следите му се губят и през 1975 година по сигнал на жители е открит край къмпинг "Врана " и спретнат в двора на Военноисторическия музей в София на предпазване.
През 70-те години на предишния век още веднъж се слага въпросът за създаване на монумент на Незнайния боец. Провеждат се състезания, променя се мястото, само че плановете не са утвърдени. Във връзка с честванията по случай 13-годишнината на българската страна, от ръководещата тогава Българска комунистическа партия вземат решение за възобновяване на паметника на Незнайния боец - на същото място, само че с изменен тип. През 1980 година се разпорежда на колектив отпред с арх.Никола Николов и скулптора проф. Г. Димитров да създаде нов план. Художественият облик носи всички белези на условията на програмата - церемониален, изпълнен с достолепие и народен дух, само че без патетика. Открит е с огромно военно празненство на 22 септември 1981 година. Паметникът съставлява саркофаг, в които са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните остатъци на незнайни воини от разнообразни исторически значими места, като по този метод паметникът се трансформира в знак на достойнството, родолюбието и саможертвата на всички български воини, паднали в отбрана на Отечеството, без значение по кое време и къде се е случило това. Зад саркофага е подложен безконечният огън, който е разпален с пламък, донесен от Шипка. Вечният огън символизира връзката на сегашните генерации с предишните и демонстрира почитта на потомците. В скулптурната комбинация е включен и лъвът от остарелия монумент.
Днес Паметникът на Незнайния боец е мястото, където се правят някои от най-важните държавни церемонии. Тук стартира годишното честване на националният празник на България - 3 март, като публично се издига българският народен трикольор, отново тук се прави празничен Богоявленския водосвет за войската и Военен церемониал по случай Деня на храбростта и празника на българската войска - 6 май, Гергьовден. Отново тук по държавния и дипломатически Протокол сервират венци всички публични непознати делегации.
Той съставлява церемониален незабравим комплекс, в който централно място е отредено на символичния Гроб на незнайния български войник, според първичната концепция на основателите и създателите на първия и погубен Гроб на незнайния боец. Но тук тя е продължена с почит и уважение в осъществения план на проектант Никола Николов - възпоменание на стотиците хиляди български бойци, починали за родината във войните, водени от българската страна.
Паметния комплекс съчетава "вечен огън ", пръст от Старозагорското стълкновение и Шипченската борба, които са едни от най-важните борби в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуята на легналия лъв от остарелия монумент - българският народен знак, дело на известния ваятел Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:
" БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА! "
(от стихотворението "Новото гробище над Сливница " от Иван Вазов)
През 1918 година в България е основана комисия за изработка на паметника. През декември 1922 година министърът на националното просвещение Стоян Омарчевски предлага да се сътвори фонд за създаване на монумент на българските воини, паднали за родината. На 14 декември 1926 година специфична комисия, управлявана от военния министър ген. Иван Вълков, разпорежда осъществяването на плана на световноизвестния български ваятел Андрей Николов от южната страна на църквата "Света София ". Решено е да съставлява алегоричен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в битките за освобождението, обединяването и отбраната на България. На 8 юли 1931 година паметникът е подготвен, само че не е утвърден поради натруфеност - имало 17 скулптурни фигури. Николов приема рецензията и, 6 месеца по-късно, новият вид е признат - през декември същата година.
През 1933 година е подготвен планът, прави се макет, теренът се огражда с дъски. Окончателно скулптурният комплекс е приключен на 14 септември 1936 година, само че не е открит публично до 1941 година. Композицията е: бронзов лъв с дължина 4 м, който през днешния ден е в подстъпите към монумента, увенчаващ гранитен саркофаг-постамент, необятен 3 м и висок 2.55 м с бронзов релеф и два железни кръста "За смелост " с надпис "На починалите за Родината - безконечна популярност! ", фланкиран с барелефи със скърбящи дами от двете му страни: от едната - плачеща върба (символ на скръбта) и две българки в добруджанска и тракийска носии, а от другата - две българки със свещи в македонска и поморавска носии, покрусени от тъга и с наведени глави със забрадки.
При англо-американските бомбардировки над София паметникът е съществено повреден и след девети септември 1944 година мястото е "почистено ", шведският гладък гранит с наедрял кристал и необикновен черно-зелен цвят се употребява за мавзолея на Георги Димитров, а скулптурата на лъва е преместена изначало в "детския град " в Панчарево, по-късно, през 1952 година - на брега на река Искър до моста край село Горубляне. Впоследствие ген. Иван Винаров, министър на градежите и пътищата, разпорежда да бъде подложен върху кръговиден фундамент край пътя за Пловдив, току пред входа на някогашната тогава царска резиденция "Врана ". При градежа на автомагистрала "Тракия " следите му се губят и през 1975 година по сигнал на жители е открит край къмпинг "Врана " и спретнат в двора на Военноисторическия музей в София на предпазване.
През 70-те години на предишния век още веднъж се слага въпросът за създаване на монумент на Незнайния боец. Провеждат се състезания, променя се мястото, само че плановете не са утвърдени. Във връзка с честванията по случай 13-годишнината на българската страна, от ръководещата тогава Българска комунистическа партия вземат решение за възобновяване на паметника на Незнайния боец - на същото място, само че с изменен тип. През 1980 година се разпорежда на колектив отпред с арх.Никола Николов и скулптора проф. Г. Димитров да създаде нов план. Художественият облик носи всички белези на условията на програмата - церемониален, изпълнен с достолепие и народен дух, само че без патетика. Открит е с огромно военно празненство на 22 септември 1981 година. Паметникът съставлява саркофаг, в които са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните остатъци на незнайни воини от разнообразни исторически значими места, като по този метод паметникът се трансформира в знак на достойнството, родолюбието и саможертвата на всички български воини, паднали в отбрана на Отечеството, без значение по кое време и къде се е случило това. Зад саркофага е подложен безконечният огън, който е разпален с пламък, донесен от Шипка. Вечният огън символизира връзката на сегашните генерации с предишните и демонстрира почитта на потомците. В скулптурната комбинация е включен и лъвът от остарелия монумент.
Днес Паметникът на Незнайния боец е мястото, където се правят някои от най-важните държавни церемонии. Тук стартира годишното честване на националният празник на България - 3 март, като публично се издига българският народен трикольор, отново тук се прави празничен Богоявленския водосвет за войската и Военен церемониал по случай Деня на храбростта и празника на българската войска - 6 май, Гергьовден. Отново тук по държавния и дипломатически Протокол сервират венци всички публични непознати делегации.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ