Паметник на Момчил юнак в реален размер ще посреща пътуващите през ГКПП - Златоград
Паметник на Момчил левент в действителен размер ще посреща пътуващите през Граничен контролно-пропусквателен пункт – Златоград, заяви пред публицисти проф. Николай Овчаров през днешния ден.
Периодът от септември 2019-та до септември 2020-та е разгласен за година на Момчил левент – Родопският цар.
„ Тази концепция породи в диалози с господин Александър Митушев след извършената към този момент година на Дельо бунтовник, която беше доста сполучлива и с доста мероприятия. Едно от тях бе основаването на музея на хайдутството в Златоград, където първоначално е Момчил - първият авантюрист и огромен родолюбец, и се стига до Капитан Петко челник. Догодина се навършват 675 години от неговата героична гибел. Към това ще включим и още една годишнина - 185 години от църквата в Златоград „ Успение на Света Богородица “ - една от най-ранните възрожденски църкви в Родопите “, изясни проф. Овчаров.
По думите му всички сякаш знаем кой е Момчил левент, има на негово име и град, и цитадела, и село, само че в действителност не знаем кой знае какъв брой за историята на тази героична и трагична персона .
Според проф. Павел Павлов Златоград е най-хубавото място да се означи годишнината на този Родопски цар, който отразява устрема на българския народ и на християните от региона да се отблъсне освен османската, а и гръцката агресия преди този момент.
Паметникът ще се постави тъкмо около граничния пункт, където се намира феодален път и проход сред двете елементи на Момчиловите владения.
„ А те са били много обширни. Включвали са Смолянска област, Ксанти, региона на Беломорието. Съществуването на неговата държавица, която аз назовавам Родопско-Беломорска България, е единствено две години, през 1343-45 година Лавирайки сред двата лагера на византийската революция, той причислява замъци и от едната, и от другата страна в този спор “, споделя проф. Павлов.
В този интервал имало три персони - Момчил, Иван Шишман и Крали Марко, като Крали Марко е общ маркер на цялото българско пространство.
„ Но и през днешния ден, в случай че отидете в Пирот, локалните екскурзоводи ще ви кажат, че това е Момчиловата цитадела като опит той да бъде разгласен за сърбин, а е напълно ясно, че той е българин от Родопите. Това го споделя Йоан Кантакузин, който му е дал властта над Родопите, който даже твърди, че проронил сълзи над натрупа на Момчил на 7 юли 1345 година Така че става въпрос за ваш нашенец, за огромен българин, огромен и като физически растеж, висок колкото двама души. Турският стихотворец Енвери споделя, че приличал на минаре, погледнат в профил “, добавя ученият.
Според него определеното за монумент място е извънредно тъкмо и не може да има ревнивост нито от страна на Смолян, нито от Ксанти, тъй като това била идеална точка в центъра на неговите владения и един доста значим проход, който свързва Беломорието с Тракия.
В годината на Момчил левент археолозите са възнамерявали експедиция в Гърция, с цел да открият лобното му място.
Той умира на 7 юли 1345 година пред стените на огромен беломорски град Перитор или Буроград. Момчил държи междинните и западните Родопи. Там някъде е общата граница сред двете Българии. Обаче византийскакта безредица последователно върви към своя край. Йоан Кантакузин съумява да надвие над регентството на Йоана Савойска и малолетния Йоан Пети Палеолог и бива коронясан за император на Константинопол.
„ Йоан Кантакузин в своите мемоари доста добре отразява всичко това. Той нападна дружно със своя съдружник Онур паша - един от турските емири в Мала Азия, който е на страната на Кантакузин. Те нападат, а Момчил се пробва да се измъкне и отива към Буроград, това са част от неговите владения. Кантукузин продължава да настава, само че жителите вземат решение да не отворят портите на града и в действителност Момчил се оказва приклещен с дребното си хора сред доста по-голямата войска на Кантакузин и Онур бей и затворените порти. Там той е дал последното си стълкновение. Кантакузин е очарован от неговата храброст, даже е пролял сълзи над своя зложелател “, уточни проф. Овчаров.
Периодът от септември 2019-та до септември 2020-та е разгласен за година на Момчил левент – Родопският цар.
„ Тази концепция породи в диалози с господин Александър Митушев след извършената към този момент година на Дельо бунтовник, която беше доста сполучлива и с доста мероприятия. Едно от тях бе основаването на музея на хайдутството в Златоград, където първоначално е Момчил - първият авантюрист и огромен родолюбец, и се стига до Капитан Петко челник. Догодина се навършват 675 години от неговата героична гибел. Към това ще включим и още една годишнина - 185 години от църквата в Златоград „ Успение на Света Богородица “ - една от най-ранните възрожденски църкви в Родопите “, изясни проф. Овчаров.
По думите му всички сякаш знаем кой е Момчил левент, има на негово име и град, и цитадела, и село, само че в действителност не знаем кой знае какъв брой за историята на тази героична и трагична персона .
Според проф. Павел Павлов Златоград е най-хубавото място да се означи годишнината на този Родопски цар, който отразява устрема на българския народ и на християните от региона да се отблъсне освен османската, а и гръцката агресия преди този момент.
Паметникът ще се постави тъкмо около граничния пункт, където се намира феодален път и проход сред двете елементи на Момчиловите владения.
„ А те са били много обширни. Включвали са Смолянска област, Ксанти, региона на Беломорието. Съществуването на неговата държавица, която аз назовавам Родопско-Беломорска България, е единствено две години, през 1343-45 година Лавирайки сред двата лагера на византийската революция, той причислява замъци и от едната, и от другата страна в този спор “, споделя проф. Павлов.
В този интервал имало три персони - Момчил, Иван Шишман и Крали Марко, като Крали Марко е общ маркер на цялото българско пространство.
„ Но и през днешния ден, в случай че отидете в Пирот, локалните екскурзоводи ще ви кажат, че това е Момчиловата цитадела като опит той да бъде разгласен за сърбин, а е напълно ясно, че той е българин от Родопите. Това го споделя Йоан Кантакузин, който му е дал властта над Родопите, който даже твърди, че проронил сълзи над натрупа на Момчил на 7 юли 1345 година Така че става въпрос за ваш нашенец, за огромен българин, огромен и като физически растеж, висок колкото двама души. Турският стихотворец Енвери споделя, че приличал на минаре, погледнат в профил “, добавя ученият.
Според него определеното за монумент място е извънредно тъкмо и не може да има ревнивост нито от страна на Смолян, нито от Ксанти, тъй като това била идеална точка в центъра на неговите владения и един доста значим проход, който свързва Беломорието с Тракия.
В годината на Момчил левент археолозите са възнамерявали експедиция в Гърция, с цел да открият лобното му място.
Той умира на 7 юли 1345 година пред стените на огромен беломорски град Перитор или Буроград. Момчил държи междинните и западните Родопи. Там някъде е общата граница сред двете Българии. Обаче византийскакта безредица последователно върви към своя край. Йоан Кантакузин съумява да надвие над регентството на Йоана Савойска и малолетния Йоан Пети Палеолог и бива коронясан за император на Константинопол.
„ Йоан Кантакузин в своите мемоари доста добре отразява всичко това. Той нападна дружно със своя съдружник Онур паша - един от турските емири в Мала Азия, който е на страната на Кантакузин. Те нападат, а Момчил се пробва да се измъкне и отива към Буроград, това са част от неговите владения. Кантукузин продължава да настава, само че жителите вземат решение да не отворят портите на града и в действителност Момчил се оказва приклещен с дребното си хора сред доста по-голямата войска на Кантакузин и Онур бей и затворените порти. Там той е дал последното си стълкновение. Кантакузин е очарован от неговата храброст, даже е пролял сълзи над своя зложелател “, уточни проф. Овчаров.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ