Паметник на Момчил юнак в реален размер ще посреща пътуващите

Паметник на Момчил юнак в реален размер ще посреща пътуващите ...

Паметник на Момчил юнак в реален размер ще посреща пътуващите през ГКПП - Златоград.

Паметник на Момчил юнак в реален размер ще посреща пътуващите през ГКПП – Златоград, съобщи пред журналисти проф. Николай Овчаров днес.
Периодът от септември 2019-та до септември 2020-та е обявен за година на Момчил юнак – Родопският цар.
„Тази идея възникна в разговори с г-н Александър Митушев след проведената вече година на Дельо хайдутин, която беше много успешна и с много мероприятия. Едно от тях бе създаването на музея на хайдутството в Златоград, където в началото е Момчил - първият авантюрист и голям патриот, и се стига до Капитан Петко войвода. Догодина се навършват 675 години от неговата героична смърт. Към това ще включим и още една годишнина - 185 години от църквата в Златоград „Успение на Света Богородица“ - една от най-ранните възрожденски църкви в Родопите“, обясни проф. Овчаров.   
По думите му всички уж знаем кой е Момчил юнак, има на негово име и град, и крепост, и село, но всъщност не знаем кой знае колко за историята на тази героична и драматична личност.
Според проф. Павел Павлов Златоград е най-доброто място да се отбележи годишнината на този Родопски цар, който отразява стремежа на българския народ и на християните от района да се отблъсне не само османската, а и гръцката експанзия преди това.
Паметникът ще се сложи точно покрай граничния пункт, където се намира средновековен път и проход между двете части на Момчиловите владения.
„А те са били доста обширни. Включвали са Смолянска област, Ксанти, района на Беломорието. Съществуването на неговата държавица, която аз наричам Родопско-Беломорска България, е само две години, през 1343-45 г. Лавирайки между двата лагера на византийската гражданска война, той присъединява крепости и от едната, и от другата страна в този конфликт“, разказва проф. Павлов.
В този период имало три личности - Момчил, Иван Шишман и Крали Марко, като Крали Марко е общ маркер на цялото българско пространство.
„Но и днес, ако отидете в Пирот, местните екскурзоводи ще ви кажат, че това е Момчиловата крепост като опит той да бъде обявен за сърбин, а е съвършено ясно, че той е българин от Родопите. Това го казва Йоан Кантакузин, който му е дал властта над Родопите, който дори твърди, че проронил сълзи над трупа на Момчил на 7 юли 1345 г. Така че става въпрос за ваш земляк, за голям българин, голям и като физически ръст, висок колкото двама души. Турският поет Енвери казва, че приличал на минаре, погледнат отстрани“, допълва ученият. 
Според него избраното за паметник място е изключително точно и не може да има ревност нито от страна на Смолян, нито от Ксанти, защото това била идеална точка в центъра на неговите владения и един много важен проход, който свързва Беломорието с Тракия.
В годината на Момчил юнак археолозите са планирали експедиция в Гърция, за да открият лобното му място.
Той умира на 7 юли 1345 г. пред стените на голям беломорски град Перитор или Буроград. Момчил държи средните и западните Родопи. Там някъде е общата граница между двете Българии. Обаче византийскакта междуособица постепенно върви към своя край. Йоан Кантакузин успява да надвие над регентството на Йоана Савойска и малолетния Йоан Пети Палеолог и бива коронясан за император на Константинопол.
„Йоан Кантакузин в своите спомени много добре отразява всичко това. Той атакува заедно със своя съюзник Онур паша - един от турските емири в Мала Азия, който е на страната на Кантакузин. Те атакуват, а Момчил се опитва да се измъкне и отива към Буроград, това са част от неговите владения. Кантукузин продължава да настъпва, но гражданите решават да не отворят портите на града и всъщност Момчил се оказва приклещен с малкото си хора между много по-голямата армия на Кантакузин и Онур бей и затворените врати. Там той е дал последното си сражение. Кантакузин е възхитен от неговата смелост, дори е пролял сълзи над своя враг“, посочи проф. Овчаров.   

Източник: actualno.com