На почивка с малко дете? Никога вече!
Пълноценна отмора с малко дете е невъзможна - комбинирането на едното с другото за мен се оказа сходно с героизма, споделя майка на тригодишно момченце.
Отпуск на море
Преди първата отмора на море със сина си се допитах до опитни приятелки и всички единомислещо ми обявиха, че няма нищо комплицирано. Показаха ми идилични фотоси на сладки бебета в люлки под чадър на плажа. Но не взех поради обстоятелството, че всички деца са разнообразни. И почивката ми се оказа радикално друга. Ол инклузив хотел с анимация просто не е същото като къща за посетители с обща кухня. Бях избрала втория вид и трябваше да се сблъскам с куп проблеми:
Ротавирус – мъчно е да се избегне. Просто зачертах три от десетте дни, тъй като не можех да се отдалеча от тоалетната и да смъква температурата на дребния.
Проблеми с храненето. Оказа се, че намирането на храна, подобаваща за тригодишно дете, не е толкоз просто. Всичко в близкото заведение се оказа прекомерно пикантно и мазно. А пък готвенето в общата кухня беше съвсем невероятно - котлоните на печката бяха все заети. И това, което се оферираше в магазина, не беше положително. Не ми хареса.
Страх от морето - Не всички деца обожават морето – разбрах го по сложния метод. Докато близките хлапета се мятаха щастливо и самоуверено във вълните, синът ми стоеше на брега и крещеше с всички сили, че желае да се прибира.
Необичайна атмосфера - Желанието да си бъда вкъщи се появи още във влака по пътя за морето. И колкото по-нататък отиваше, толкоз по-силен и неизпълним ставаше копнежа по у дома.
Пътешествие до различен град
След морската ни история към момента не се отказвах да пробвам да ида на отмора дружно с детето. " След като морето не ни се получи, може да се пробваме да попътуваме до различен град ", взех решение аз и купих билети, само че и там всичко се оказа много мъчно.
Тоалетни. Фразата: „ Мамо, желая да пишкам “ дълго иска ми се присънва като призрачен сън, тъй като намирането на социална тоалетна в непознат град не е елементарно, а когато си с малко дете всяка секунда е от голяма важност. Хоп – и се постанова да търсите скамейка, с цел да преобуете сухи панталонки.
Багаж. Ваканцията ни беше през лятото, само че не можех да не взема яке и ботушки за в случай че завали дъжд, наред с тениските и сандалите. Компактният куфар, платен особено за пътуването, заплашваше да се сцепи по шевовете. Като си помисля, че някои родители носят на дълъг път също по този начин и количка, велосипед, скутер...
Физическа интензивност. За да се справите с куфар и дете, би трябвало много да сте потренирали авансово във фитнеса или да ви порасне трета ръка. Доста градове не са приспособени за слабоподвижни хора, тъй че би трябвало да разнасяте тежките товари по стъпала, като в същото време помагате на детето си да се качва или слиза.
Наем на стая - Не всички обичат децата и сигурно не всеки е подготвен да се изправи против следствията от престоя им в жилището си. Затова, когато потеглих да диря ваканционен парцел чартърен, трябваше да се сблъсквам още веднъж и още веднъж с надписа: „ Не е за деца под 12 години “. Това доста стеснява избора, а жилището коства доста повече.
Изходът – разграничен отпуск
Разбира се, първоначално изпитвах ужасна виновност: „ Как по този начин желая да почивам без сина си? “ Но в случай че след ваканцията не се чувствате отпочинали, надали ще работите пълноценно цяла година. Затова разделих отпуска си на две елементи - „ с дете “ и „ без дете “.
Първата част извозвам единствено с него по метода, по който то желае. Например всеки ден вървим до водния парк, океанариума, зоологическата градина или центъра за игри, организираме мини-поход с палатка и спални чували. Синът ми харесва всичкото това многообразие доста повече, в сравнение с пътуването до морето или до различен град.
Втората част от ваканцията ми е „ дадена “ от моите родители. Те вземат сина ми със себе си при тях, до момента в който аз върша това, което одобрявам - пътувам. Така всеки от нас е безусловно благополучен!
Да отидеш на отмора дружно с малко дете е рисковано. И в този момент поучавам всичките си другари да „ упражняват “, да вземем за пример, да отидат някъде наоколо, за един ден. Ако можете да се справите за ден-два, може и да увеличите продължителността и дистанцията на пътуването. Но е малко евентуално да повторя пътуването до няколко града в границите на няколко седмици, до момента в който синът ми не порасне. Оказа се прекомерно мъчно - и физически, и прочувствено.
