Защо при Пълнолуние жените са по-депресирани и тъжни
Пълнолунието работи доста мощно на женската част от човечеството.
Не е ясно за какво се получава по този начин тъкмо при дамите, само че при пълнолуние множеството дами се усещат напрегнати, натъжават се без мотив и могат даже да изпаднат в меланхолия.
При пълнолуние мрачните мисли и отрицателната конфигурация карат дамите да се държат доста необичайно и да ги лишават от опцията да са работоспособни като през останалите етапи на Луната.
Депресията при пълнолуние се класифицира като от време на време психическо разстройство, което е обвързвано с цикличните естествени и галактически фактори.
Какъв е механизмът на въздействието им върху душeвността на дамите към момента не е известно.
При пълнолуние доста дами не могат да спят добре и се разсънват преди изгрев слънце. Тогава депресията и тъгата са с особена активност.
Едва към пет часа следобяд това възприятие понижава и като че ли тежестта от душата, която усеща дамата, изчезва.
При пълнолуние човешкият организъм, и изключително женският, е зависим на мрачни мисли. Това е интервалът, когато се правят най-вече неточности.
При пълнолуние дамите реагират мъчително на неща, които не биха ги наранили по друго време.
При пълнолуние дамите са измъчвани от страхове, от неустановеност и скрупули и плачат дълго, без да има забележима причина за това. Те се засягат от всяка дума и в този интервал е доста мъчно да се контактува с тях.
Особено огромни компликации срещат мощните им половинки, защото всеки въпрос или смешка може да провокира рев у обичаната им.
Каквото и решение да вземе една жена при пълнолуние, тя ще се изтезава от подозрения дали е постъпила вярно и не е ли трябвало да вземе напълно друго решение. Затова при пълнолуние дамите не би трябвало да поемат отговорности и да взимат значими решения.
Психолозите поучават в този миг дамите да не зациклят върху отрицателни мемоари, тъй като това още повече ще ускори депресивното им положение.
По това време се предлагат срещи с другари, приятни преживявания и най-важното - дамата не би трябвало да остава сама, с цел да не мисли непрекъснато нещо неприятно.