Пълно за празно. Изразът, за жалост, звучи ретро. Той навява

Пълно за празно. Изразът, за жал, звучи ретро. Той подухва мемоари от края на 70-те и началото на 80-те години, когато стъклените бутилки, приютяващи какви ли не питиета, можеха да се заменят в магазините и даже да се изкупуват в специфични пунктове.

После пристигна настъплението на пластмасовите опаковки. Бутилките олекнаха, само че натрупването им породи тежки проблеми със замърсяването и преработката. Сега... ретрото още веднъж идва на мода. Особено откакто всеобщо стана ясно, че водата, соковете, млякото, бирата, виното и спиртните питиета реагират в друга степен с пластмасата, в която са затворени.

Здравето преди всичко, както се споделя. А бисфенолът не е другар на здравето. Нито пък пластмасовата чорба в морета и океани, която се връща в хранителната верига на индивида. Пълно за празно звучи все по-логично - освен от здравословна и екологична, само че и от икономична позиция. Замяната понижава цената на стоката, усилва живота на бутилките от 40 до 90 пъти и редуцира разноските по превозването на отпадъка, претопяването му при температура 1500 градуса и направата на нови бутилки.

Съпровождащите такси опаковка също понижават. Тези са единствено част от аргументите от ден на ден магазини в Канада, Германия, Франция и доста други страни да изкупуват стъклен амбалаж и да го препращат към профилирани цехове за измиване и бутилиране. По всичко проличава, че това е началото на едно чисто и потребно " завръщане в бъдещето ".