Пълни се в бидон, наблъсква се докрай, мие се с

Пълни се в бидон, наблъсква се до дъно, мие се с вода и се поставя сол. Започват причудливи химически реакции. И най-после знамение – соленото става кисело. И с него можем да си киселеем по цяла зима.

Зелето и неговият клин са обидна метафора за оцеляващия българин, който останал у нас и един министър с чепа го съпостави, само че в случай че се замислим по-сериозно, хора като него нямаше да са министри, в случай че не беше магията на зелето.

Защото хората с власт са израз на нашия общ групов нрав. Замислете се, може да не харесвате киселото зеле, нито неговия мирис, само че това няма да спре съседа ви да постави бидона под вашия балкон. Тогава резултат, че зеле не сте слагали няма необикновен, тъй като ферментиращото благовоние доближава до вашия нос по този начин или другояче.

Така и на изборите – може да не харесваме една или друга партия, само че сме толкоз малко, че демографски сме обречени на липса на политическо посланичество, друго от чепа за зеле.

Магията на зелето се крие и в неговото претакване. Духа мъжът в маркуча, смуче от дребното шише до бидона. Негово си е мазето, балконът е негов, кварталът е негов. Ще пийне повече от бутилката, само че киселият сок на следващия ден ще го оправи. Размества пластовете в бидона, а усетът е все кисел. Мъжът е кисел. Животът е кисел. И махмурлукът е кисел.

Така и в политиката – продухват политиците в бидона, сякаш разместват пластовете, пък резултатът все е кисел. Ядем си зелето и това е. До идващото претакване. Когато се сещаме, че почернелите листа не са отстранени от зелките. И усетът е станал и горчив. Въпросът е кой смуче маркуча и дали по-късно похапва нещо сладко. „ О, да! “ бихме споделили ние от бидона.

От друга страна – отиде българинът в чужбина и не помни – и за чепа, и за зелето, и за българския котел или модерния му правоприемник – българския бидон. Бидонът с българското зеле никой не го пази. Само го претаква. Но в чужбина за зеле не се приказва, на зеле не мирише и никой никого на клин не наскърбява. Как беше „ клин за зеле “ на британски? Сигурно както е и „ Гявол на магаре “ на немски. Но няма значение.

Хайде да оставим зеленчука да си вкисва и да помислим за нещо друго от зелето. Защото до момента в който разрешаваме все по този начин да го претакват, все на чепове ще ни наскърбяват. А ние не сме. Просто обичаме зеле. И да се самопретакваме.