Да възстановим демокрацията за всички
Пълната луна се издига над Храма на Посейдон, покрай Атина, преди лунното затъмнение през юли
© Alkis Konstantinidis/Reuters В антични времена политиката е била родена от вярата, че можем да бъдем господари на личната си орис, и демокрацията се трансформира в непрестанно разрастващ се, новаторски план, който да подсигурява на хората глас в обществените решения.
Днес обаче живеем в абсурд. Човечеството е основало голямо благосъстояние и софтуерно ноу-хау, които биха могли да допринесат за решения за световното общо богатство, само че все пак величествен брой хора са обезвластени, маргинализирани и страдащи от надълбоко чувство за неустановеност. Работейки дружно, ние имаме силата да преобразим света. За страдание тази мощ е съсредоточена в ръцете на малко на брой.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Маргинализацията, на която сме очевидци през днешния ден, се корени в глобализацията, проповядвана от политически модели като Вашингтонския консенсус, който отдалечава политиката и ръководството от икономическата власт. Компании от финансовата, фармацевтичната, селскостопанската, петролната и софтуерната промишленост към този момент не се ръководят от законите на една страна – те живеят в обособена световна стратосфера, контролирана по този начин, че да обслужва ползите им.
Поддръжници на Европейски Съюз, призоваващи държавното управление да даде на хората право да гласоподават по финалната договорка за Brexit, вземат участие в марша " Гласът на народа " в центъра на Лондон през март
Фотограф: Henry Nicholls/Reuters
Последствието от всичко това е голямо неравноправие в благосъстоянието и властта. Съществува да вземем за пример свръхконцентрация на пари в медиите и политиката, дължаща се на лобиране и откровена корупция. А в доста страни демократичните институции са пленени и волята на народа е компрометирана.
Както настояват Нейтън Гарделс и Николас Бергруен в книгата си от 2019 година Renovating Democracy ( " Обновяването на демокрацията " ), обществените и софтуерните промени, завършени от глобализацията, " са толкоз великански, че хората и общностите имат чувството, че се давят във вълна от видимо анонимни сили ".
Като министър председател на Гърция от 2009 година до 2011 година се пробвах да подобря събираемостта на налозите, с цел да понижа големите дълг и недостиг, които наследих. Но напъните на моето държавно управление надалеч не стигнаха за събиране на дължимото. Инвеститорите се възползваха от световната финансова система, с цел да изнесат капитал надалеч отвън Гърция, източвайки средства от страната в най-уязвимия миг за нея.
Тази безконтролна мощ на глобализираните компании нарушава базова идея на демокрацията, която античните гърци назовават " инсомния " - равенството на всички пред закона.
Несанкционираната световна власт разпалва националистически лозунги като този на Brexit придвижването - " Да си върнем контрола ". Но както написа Джоузеф Стиглиц в новата си книга People, Power, and Profits: Progressive Capitalism for an Age of Discontent ( " Народ, власт и облаги: Прогресивен капитализъм за Ерата на недоволството " ), " популисткият отговор, а точно оттегляне от глобализираната търговия посредством отбрана на пазарите, е просто за похищение на вниманието... Истинският спор е другаде. От една страна [имаме], служащи и консуматори – тези 99% - и в развитите и в разрастващите се страни, против копроративните ползи, от друга. " За да успее новата световна стопанска система, споделя той, би трябвало да изградим нови институции.
Трябва да създадем избор.
От една страна, може да възприемем реактивна политика, да избираме властнически водачи, да строим стени и да проповядваме изолационизъм и расизъм. Този път предлага елементарен, само че измамлив метод за " връщане на контрола ", като в действителност води до тъкмо противоположното – дава контрола на жадни за власт демагози, които ни разделят, отслабват гражданското общество и ни залъгват с водещи до задънена улица решения.
Вместо да се хвърляме към тези подправени обещания, дано възстановим и задълбочим демократичните институции, с цел да овластим хората, да податлив световния капитализъм, да изкореним бедността и да установим надзор над интернационалното тех общество.
През август протестиращи в Хонконг излязоха по улиците с претенции за политически промени и против законопроект, който би разрешил изгонване на обвинени в Китай
Фотограф: Tyrone Siu/Reuters
Моят опит демонстрира, че значима стъпка за реализиране на тези цели би било основаването на четвърта власт в ръководството.
Тази нова съвещателна власт, в която всички жители - " демосът " - могат да вземат участие, би стояла паралелно с изпълнителната, законодателната и правосъдната власт. Всички закони и решения ще минават първо през електронно разискване, преди да бъдат обсъждани в общините, парламентите или конгресите.
Вдъхновен от агората за хрумвания и диспути в Древна Атина, като министър председател сътворих обикновен развой на правилото на Wikipedia за обсъждане на тематики онлайн, преди да бъдат гласувани закони. Доверяването на груповия разсъдък донесе проницателни и неоценими мнения.
За разлика от метода, по който работят обществените медии през днешния ден, сходна платформа би могла да развие транспарантни логаритми, които употребяват изкуствен интелект, и да насърчи потребен спор и осведомен разговор, до момента в който по почтен метод събира позиции на жители за създаване на консенсус. Всички, които вземат участие в тази обществена електронна агора, ще го вършат с същинската си еднаквост – действителни гласове, не ботове.
За да спомагат за дебата, конгреси от експерти биха могли да дават осведомени отзиви по тематиките на деня. Обществените малките екрани, вестници, радиа и подкасти могат да осветляват диалога. Училищата ще бъдат окуражавани да вземат участие. Така нареченото съвещателно гласоподаване (отново въодушевено от Древна Атина и развито за актуалното общество от Джеймс Франклин от Stanford University) може да усъвършенства взимането на решения посредством стимулирането на непрекъснат разговор сред участници в гласуването и специалисти, с цел да се създаде по-информирано публично мнение. Концепцията беше употребена от Гражданското заседание в Ирландия от 2016 година до 2018 година, спиращо дъха упражнение по съвещателна народна власт, което създаде пробиви по привидно невероятно заплетени тематики като абортите.
Днес сме изправени пред значими световни промени в роботиката, изкуствения разсъдък, климата и ред други сфери. Гражданите на света би трябвало да дебатират етичните резултати от все по-богоподобните софтуерни сили. Същевременно опасността от климатичните промени е късмет да превъзмогнем националистическите разделения между тях и да се обединим в борбата за оцеляване и заслужено, стабилно развиване.
Георгиос Папандреу
Фотограф: The New York Times
Трябва да отгледаме деликатно тази задвижвана от жителите нова съвещателна власт на локално равнище, с промяна на просветителните системи. Днешните учебни заведения са отделили ученето от гражданското присъединяване, сериозния спор и емпатията към човешките същества. За да превъзмогнем етническите, расовите и социално-икономическите разлики сред нас, имаме потребност от класни стаи, които създават световни жители – не обикалящи света елити, а възпитаници, които схващат провокациите пред човечеството и могат да водят диалози през границите.
Нашите новооткрити сили могат да бъдат употребявани за злоупотреби и пострадване – античните назовават това " пренебрежителност ". Или могат да бъдат употребявани за лечение и включване в демократична просвета, която поддържа публичното и планетарното богатство.
Това е демократичното предизвикателство през днешния ден.
Георгиос Папандреу е външен министър на Гърция от 1999 година до 2004 година и министър председател от 2009 година до 2011 година В момента той е президент на Социалистическия интернационал, интернационална организация на социалдемократическите, социалистическите и трудовите партии по света
© 2019 The New York Times Company and George Papandreou
© Alkis Konstantinidis/Reuters В антични времена политиката е била родена от вярата, че можем да бъдем господари на личната си орис, и демокрацията се трансформира в непрестанно разрастващ се, новаторски план, който да подсигурява на хората глас в обществените решения.
Днес обаче живеем в абсурд. Човечеството е основало голямо благосъстояние и софтуерно ноу-хау, които биха могли да допринесат за решения за световното общо богатство, само че все пак величествен брой хора са обезвластени, маргинализирани и страдащи от надълбоко чувство за неустановеност. Работейки дружно, ние имаме силата да преобразим света. За страдание тази мощ е съсредоточена в ръцете на малко на брой.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Маргинализацията, на която сме очевидци през днешния ден, се корени в глобализацията, проповядвана от политически модели като Вашингтонския консенсус, който отдалечава политиката и ръководството от икономическата власт. Компании от финансовата, фармацевтичната, селскостопанската, петролната и софтуерната промишленост към този момент не се ръководят от законите на една страна – те живеят в обособена световна стратосфера, контролирана по този начин, че да обслужва ползите им.
Поддръжници на Европейски Съюз, призоваващи държавното управление да даде на хората право да гласоподават по финалната договорка за Brexit, вземат участие в марша " Гласът на народа " в центъра на Лондон през март
Фотограф: Henry Nicholls/Reuters
Последствието от всичко това е голямо неравноправие в благосъстоянието и властта. Съществува да вземем за пример свръхконцентрация на пари в медиите и политиката, дължаща се на лобиране и откровена корупция. А в доста страни демократичните институции са пленени и волята на народа е компрометирана.
Както настояват Нейтън Гарделс и Николас Бергруен в книгата си от 2019 година Renovating Democracy ( " Обновяването на демокрацията " ), обществените и софтуерните промени, завършени от глобализацията, " са толкоз великански, че хората и общностите имат чувството, че се давят във вълна от видимо анонимни сили ".
Като министър председател на Гърция от 2009 година до 2011 година се пробвах да подобря събираемостта на налозите, с цел да понижа големите дълг и недостиг, които наследих. Но напъните на моето държавно управление надалеч не стигнаха за събиране на дължимото. Инвеститорите се възползваха от световната финансова система, с цел да изнесат капитал надалеч отвън Гърция, източвайки средства от страната в най-уязвимия миг за нея.
Тази безконтролна мощ на глобализираните компании нарушава базова идея на демокрацията, която античните гърци назовават " инсомния " - равенството на всички пред закона.
Несанкционираната световна власт разпалва националистически лозунги като този на Brexit придвижването - " Да си върнем контрола ". Но както написа Джоузеф Стиглиц в новата си книга People, Power, and Profits: Progressive Capitalism for an Age of Discontent ( " Народ, власт и облаги: Прогресивен капитализъм за Ерата на недоволството " ), " популисткият отговор, а точно оттегляне от глобализираната търговия посредством отбрана на пазарите, е просто за похищение на вниманието... Истинският спор е другаде. От една страна [имаме], служащи и консуматори – тези 99% - и в развитите и в разрастващите се страни, против копроративните ползи, от друга. " За да успее новата световна стопанска система, споделя той, би трябвало да изградим нови институции.
Трябва да създадем избор.
От една страна, може да възприемем реактивна политика, да избираме властнически водачи, да строим стени и да проповядваме изолационизъм и расизъм. Този път предлага елементарен, само че измамлив метод за " връщане на контрола ", като в действителност води до тъкмо противоположното – дава контрола на жадни за власт демагози, които ни разделят, отслабват гражданското общество и ни залъгват с водещи до задънена улица решения.
Вместо да се хвърляме към тези подправени обещания, дано възстановим и задълбочим демократичните институции, с цел да овластим хората, да податлив световния капитализъм, да изкореним бедността и да установим надзор над интернационалното тех общество.
През август протестиращи в Хонконг излязоха по улиците с претенции за политически промени и против законопроект, който би разрешил изгонване на обвинени в Китай
Фотограф: Tyrone Siu/Reuters
Моят опит демонстрира, че значима стъпка за реализиране на тези цели би било основаването на четвърта власт в ръководството.
Тази нова съвещателна власт, в която всички жители - " демосът " - могат да вземат участие, би стояла паралелно с изпълнителната, законодателната и правосъдната власт. Всички закони и решения ще минават първо през електронно разискване, преди да бъдат обсъждани в общините, парламентите или конгресите.
Вдъхновен от агората за хрумвания и диспути в Древна Атина, като министър председател сътворих обикновен развой на правилото на Wikipedia за обсъждане на тематики онлайн, преди да бъдат гласувани закони. Доверяването на груповия разсъдък донесе проницателни и неоценими мнения.
За разлика от метода, по който работят обществените медии през днешния ден, сходна платформа би могла да развие транспарантни логаритми, които употребяват изкуствен интелект, и да насърчи потребен спор и осведомен разговор, до момента в който по почтен метод събира позиции на жители за създаване на консенсус. Всички, които вземат участие в тази обществена електронна агора, ще го вършат с същинската си еднаквост – действителни гласове, не ботове.
За да спомагат за дебата, конгреси от експерти биха могли да дават осведомени отзиви по тематиките на деня. Обществените малките екрани, вестници, радиа и подкасти могат да осветляват диалога. Училищата ще бъдат окуражавани да вземат участие. Така нареченото съвещателно гласоподаване (отново въодушевено от Древна Атина и развито за актуалното общество от Джеймс Франклин от Stanford University) може да усъвършенства взимането на решения посредством стимулирането на непрекъснат разговор сред участници в гласуването и специалисти, с цел да се създаде по-информирано публично мнение. Концепцията беше употребена от Гражданското заседание в Ирландия от 2016 година до 2018 година, спиращо дъха упражнение по съвещателна народна власт, което създаде пробиви по привидно невероятно заплетени тематики като абортите.
Днес сме изправени пред значими световни промени в роботиката, изкуствения разсъдък, климата и ред други сфери. Гражданите на света би трябвало да дебатират етичните резултати от все по-богоподобните софтуерни сили. Същевременно опасността от климатичните промени е късмет да превъзмогнем националистическите разделения между тях и да се обединим в борбата за оцеляване и заслужено, стабилно развиване.
Георгиос Папандреу
Фотограф: The New York Times
Трябва да отгледаме деликатно тази задвижвана от жителите нова съвещателна власт на локално равнище, с промяна на просветителните системи. Днешните учебни заведения са отделили ученето от гражданското присъединяване, сериозния спор и емпатията към човешките същества. За да превъзмогнем етническите, расовите и социално-икономическите разлики сред нас, имаме потребност от класни стаи, които създават световни жители – не обикалящи света елити, а възпитаници, които схващат провокациите пред човечеството и могат да водят диалози през границите.
Нашите новооткрити сили могат да бъдат употребявани за злоупотреби и пострадване – античните назовават това " пренебрежителност ". Или могат да бъдат употребявани за лечение и включване в демократична просвета, която поддържа публичното и планетарното богатство.
Това е демократичното предизвикателство през днешния ден.
Георгиос Папандреу е външен министър на Гърция от 1999 година до 2004 година и министър председател от 2009 година до 2011 година В момента той е президент на Социалистическия интернационал, интернационална организация на социалдемократическите, социалистическите и трудовите партии по света
© 2019 The New York Times Company and George Papandreou
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ