Злобен вой на соросоидната пасмина срещу прокуратурата
Пълната народна власт елементарно минава в безредица, скоро минава в кървясъл гнет Очаквана е съпротивата на соросоидната сбирщина против кандидатурата на Иван Гешев за вероятен основен прокурор, разяснява доктор Илия Илиев в "Труд ".
Не е изненада и истеричният звук в нападките на платено обвързани с кривозащитни, джендъристки и мулти-култи юристи, непеошници и публицисти от маргинални безродни издания. Естествени са и наситените с мрачни прокоби за демокрацията по нашите земи изцепки на провалени политици от бутикови партийки.
Дори в отчасти аргументираните рецензии по адрес на Гешев ясно се долавя манипулативната линия за оклеветяване на прокуратурата, на Висшия правосъден съвет (ВСС), правосъдната система, държавното управление.
Добре позната процедура от началото на 90-те години. Доста хорица направиха кой политическа кариера, кой блажни постове и партиен бизнес, кой единствено парици с участия в протестни агитки, с подправени прочувствени прояви за жадност за истина и независимост, громене на измислени врагове и обети за честност към мощните на деня.
Известно е около търговията и политиката, че всяко нещо, пробутвано нападателно, или е с ниско качество, или е нездравословно. Все отново офанзивата е основно против прокуратурата, грантаджиите от дълго време са натренирани в интервенции по отношение на този обект.
Дори юристът кучезащитник Татарчев не харесаха прекомерно като основен прокурор, въпреки да беше безжалостен седесар. Върху дългогодишния арбитър и академик професор Никола Филчев изливаха мръсотия и отправяха отвратителни обвинявания съвсем през целия му мандат.
Не се оказа по отвореняшкия им манталитет даже доста уравновесеният и пределно сдържан професор Борис Велчев, академик и учител. Дядо имал несъответствуващ, президентът Първанов го бил предложил, не направил промяна – с такива простотии нападнаха него и институцията без всякакво предизвикателство и кардинално съображение.
Маскарят напоително и настоящия основен Сотир Цацаров, чиято предходна кариера също е на арбитър. Значи не лицето, институцията е на прицел.
Иван Гешев обаче е претендент на самата прокуратура. За пръв път магистрат с подобен профил може да я оглави! Разбира се, в случай че бъде определен с най-малко 17 гласа от кадровиците във Висш съдебен съвет. Това може и да не се случи, прокурорската квота е единствено от осем души.
Страхът обаче измежду поръчителите на сегашните агитки е прекомерно огромен и по тази причина истерично врещят, че изборът е превдварително решен. Усещат с кожичките, че вее различен вятър от запад, неизбежни са измененията и у нас, към този момент се виждат.
Утре напълно действително и основателно може да станат клиенти на прокуратурата. Остава им да се нахвърлят против разпоредбите, по които се избира основен прокурор. Срещу тези осем магистрати от прокурорската квота, които изкарват протежета на Цацаров, заставил ги да подпишат общото предложение за Гешев.
А пък поддръжката от някои прокуратури по места била по предписание. Очевидна засегнатост и клюка. Тези хора не са малоумници, не са „ дребни гешевци “ като типаж, погрешно и злобно е това резюме. Като всички експерти с дългогодишна действителна кариера, изискваща високо обучение и дълга подготовка, магистратите във Висш съдебен съвет са комплицирани и нееднозначни персони.
Те никога не са инцидентни хора, послушковци или обикновени нагаждачи. Едва ли е била пред тях единствено една кандидатура, ЗА и ПРОТИВ са претегляли прокурорите, пресмятали са разнообразни разновидности. И отговорно за взели общо извънредно групово решение, всяко друго би било нездравословна за институцията нелепост.
Ако не излязат с обща позиция, в случай че повдигнат две или три кандидатури, ще им се смеят от другите квоти ище ги ругаят прокурорите? Срам и срам би било това, тези осем души са част от колегия и са наясно с груповата си отговорност.
Техните съдници, мераклиите да хвърлят камъни против държавното обвиняване и Висш съдебен съвет нито са способени, нито осведомени в детайлите по избора, а и не носят никаква отговорност. Обаче отвореняците желаят всякакви неща от Висш съдебен съвет, държавното управление, Народното събрание и президента.
Удължаване на процедурата за избор на основен прокурор желаят, най-малко една дребна победа жадуват. За допускане на други номиниращи организации шумят, най-малко нещо да трансформират от признатата процедура и с това да се изфукат.
А в случай че някак пробутат „ претендента на българското гражданско общество “ Бойко Атанасов, би настъпил безконечен непеошки празник! „ Труд “ предложи на обществото профила на този разгорещен мераклия да заеме някакъв значим пост в системата. Наказван, отстраняван неведнъж от следствия заради „ несправяне с професионалните си отговорности “.
Сигурно е бил доста ангажиран с демократични и зелени начинания, с битки за свободно слово в няколко угодни на соросоидите придвижвания и сдружения. Нетипичен за магистратската общественост персонаж, не би впечатлил позитивно кадровиците от Висш съдебен съвет с тази си интензивност, изключително подложен паралелно с Иван Гешев.
Обаче Атанасов е твърдоглав, от години напира да стане началник на Софийска градска прокуратура. А за какво не, щом дабългаристът Христо Иванов без никакъв стаж в правосъдната система стана правосъден министър и председателстваше Висш съдебен съвет!
Е, предстоящо се провали, само че даде ярък образец по какъв начин всеки втори с тапия за правист, може да преуспее единствено с демократични сеирджилъци, дебели очи и външно кадруване. Такива по тази причина са в агитките, да бъдат видяни като дежурни протестъри, да ги огрее я външно кадруване, я финансиране.
Иначе копанята ще е празна, а те с друго не знаят по какъв начин да се прехранват. Все по-видимо става, че спонсорирането за подривни „ демократични “ действия понижава, което ги прави все по-емоционално невъздържани и обезверени за оцеляването си.
Хем дърпат Борисов и гербаджиите за крачолите и ръкавите да ги уредят с някакъв пост или приход, хем им се зъбят и заканват. И Народното събрание гълчат, и президента мъмрят, че не им играят по свирката и не им вземат решение казуса. Който е кадрови и се взема решение по разпоредбите във Висш съдебен съвет, а не при премиера или президента.
Да, те, както и парламентарно показаните партии, имат думата, употребяват неофициалното си политическо наличие и тежест в делата на правосъдните органи, вършат някои секрети пазарлъци и сделки, изключително при подбора на управителните лица и органи в системата.
Така е било постоянно и на всички места откогато има страни, разнообразни са единствено формите, методите и дозата им. За да унижи законодателите, Калигула желал да направи коня си сенатор, Джон Кенеди назначил брат си за правосъден министър и основен прокурор.
У нас нееднократно имаше транспарантни сделки за „ тримата огромни “ шефове в правораздаването. Не е загадка негласното им съглашението да не си пречат един на различен при кадруването в съответния сектор. Никъде не се позволява решенията в правосъдната система да се взимат от улицата.
Пълната народна власт елементарно минава в безредица, предвижда Дидро още преди Френската гражданска война, която изцяло потвърждава правотата му, като след доста къс интервал минава в кървясъл гнет. Няма от кое място да се появи Свети Прокурорий, че да го харесат всички юристи и магистрати.
Наред с екземпляри като Методи Андреев, Йоло Денев, Босия и изключително пасмината върху въображеамия си фундамент за отстояване на Ония полезности и помпане на права без отговорности. Слабостите на предходните основни прокурори се преувеличаваха, достолепията останаха неотбелязани.
И идващия – Гешев или различен – го чака същото, няма човек без кривици и недостатъци. След престъпна гражданска война системата на правораздаването се раздрусва до основи и целеустремено се разнебитва дружно с изключително значимото за предварителното произвеждане Министерство на вътрешните работи. Дълго ще е по този начин.
Още във Великото национално заседание правораздаването се конструира като адвокатско, скъпо и постепенно. Не системата би трябвало сама да се реформира, това е задача на законодателния орган, а той е политически и не желае да го направи с оглед користните цели на партиите и управителните им екипи.
За илюзия на ощетените от липса на положително правораздаване жители е необходим дежурен провинен и най-удобна за тази роля е прокуратурата. Ами може да носи на пердах, съставът е обръгнал на нападки. Спецификите от всекидневието в тази специалност култивират немалка доза цинизъм и непукизъм, изгодите от него май са повече.
Не е изненада и истеричният звук в нападките на платено обвързани с кривозащитни, джендъристки и мулти-култи юристи, непеошници и публицисти от маргинални безродни издания. Естествени са и наситените с мрачни прокоби за демокрацията по нашите земи изцепки на провалени политици от бутикови партийки.
Дори в отчасти аргументираните рецензии по адрес на Гешев ясно се долавя манипулативната линия за оклеветяване на прокуратурата, на Висшия правосъден съвет (ВСС), правосъдната система, държавното управление.
Добре позната процедура от началото на 90-те години. Доста хорица направиха кой политическа кариера, кой блажни постове и партиен бизнес, кой единствено парици с участия в протестни агитки, с подправени прочувствени прояви за жадност за истина и независимост, громене на измислени врагове и обети за честност към мощните на деня.
Известно е около търговията и политиката, че всяко нещо, пробутвано нападателно, или е с ниско качество, или е нездравословно. Все отново офанзивата е основно против прокуратурата, грантаджиите от дълго време са натренирани в интервенции по отношение на този обект.
Дори юристът кучезащитник Татарчев не харесаха прекомерно като основен прокурор, въпреки да беше безжалостен седесар. Върху дългогодишния арбитър и академик професор Никола Филчев изливаха мръсотия и отправяха отвратителни обвинявания съвсем през целия му мандат.
Не се оказа по отвореняшкия им манталитет даже доста уравновесеният и пределно сдържан професор Борис Велчев, академик и учител. Дядо имал несъответствуващ, президентът Първанов го бил предложил, не направил промяна – с такива простотии нападнаха него и институцията без всякакво предизвикателство и кардинално съображение.
Маскарят напоително и настоящия основен Сотир Цацаров, чиято предходна кариера също е на арбитър. Значи не лицето, институцията е на прицел.
Иван Гешев обаче е претендент на самата прокуратура. За пръв път магистрат с подобен профил може да я оглави! Разбира се, в случай че бъде определен с най-малко 17 гласа от кадровиците във Висш съдебен съвет. Това може и да не се случи, прокурорската квота е единствено от осем души.
Страхът обаче измежду поръчителите на сегашните агитки е прекомерно огромен и по тази причина истерично врещят, че изборът е превдварително решен. Усещат с кожичките, че вее различен вятър от запад, неизбежни са измененията и у нас, към този момент се виждат.
Утре напълно действително и основателно може да станат клиенти на прокуратурата. Остава им да се нахвърлят против разпоредбите, по които се избира основен прокурор. Срещу тези осем магистрати от прокурорската квота, които изкарват протежета на Цацаров, заставил ги да подпишат общото предложение за Гешев.
А пък поддръжката от някои прокуратури по места била по предписание. Очевидна засегнатост и клюка. Тези хора не са малоумници, не са „ дребни гешевци “ като типаж, погрешно и злобно е това резюме. Като всички експерти с дългогодишна действителна кариера, изискваща високо обучение и дълга подготовка, магистратите във Висш съдебен съвет са комплицирани и нееднозначни персони.
Те никога не са инцидентни хора, послушковци или обикновени нагаждачи. Едва ли е била пред тях единствено една кандидатура, ЗА и ПРОТИВ са претегляли прокурорите, пресмятали са разнообразни разновидности. И отговорно за взели общо извънредно групово решение, всяко друго би било нездравословна за институцията нелепост.
Ако не излязат с обща позиция, в случай че повдигнат две или три кандидатури, ще им се смеят от другите квоти ище ги ругаят прокурорите? Срам и срам би било това, тези осем души са част от колегия и са наясно с груповата си отговорност.
Техните съдници, мераклиите да хвърлят камъни против държавното обвиняване и Висш съдебен съвет нито са способени, нито осведомени в детайлите по избора, а и не носят никаква отговорност. Обаче отвореняците желаят всякакви неща от Висш съдебен съвет, държавното управление, Народното събрание и президента.
Удължаване на процедурата за избор на основен прокурор желаят, най-малко една дребна победа жадуват. За допускане на други номиниращи организации шумят, най-малко нещо да трансформират от признатата процедура и с това да се изфукат.
А в случай че някак пробутат „ претендента на българското гражданско общество “ Бойко Атанасов, би настъпил безконечен непеошки празник! „ Труд “ предложи на обществото профила на този разгорещен мераклия да заеме някакъв значим пост в системата. Наказван, отстраняван неведнъж от следствия заради „ несправяне с професионалните си отговорности “.
Сигурно е бил доста ангажиран с демократични и зелени начинания, с битки за свободно слово в няколко угодни на соросоидите придвижвания и сдружения. Нетипичен за магистратската общественост персонаж, не би впечатлил позитивно кадровиците от Висш съдебен съвет с тази си интензивност, изключително подложен паралелно с Иван Гешев.
Обаче Атанасов е твърдоглав, от години напира да стане началник на Софийска градска прокуратура. А за какво не, щом дабългаристът Христо Иванов без никакъв стаж в правосъдната система стана правосъден министър и председателстваше Висш съдебен съвет!
Е, предстоящо се провали, само че даде ярък образец по какъв начин всеки втори с тапия за правист, може да преуспее единствено с демократични сеирджилъци, дебели очи и външно кадруване. Такива по тази причина са в агитките, да бъдат видяни като дежурни протестъри, да ги огрее я външно кадруване, я финансиране.
Иначе копанята ще е празна, а те с друго не знаят по какъв начин да се прехранват. Все по-видимо става, че спонсорирането за подривни „ демократични “ действия понижава, което ги прави все по-емоционално невъздържани и обезверени за оцеляването си.
Хем дърпат Борисов и гербаджиите за крачолите и ръкавите да ги уредят с някакъв пост или приход, хем им се зъбят и заканват. И Народното събрание гълчат, и президента мъмрят, че не им играят по свирката и не им вземат решение казуса. Който е кадрови и се взема решение по разпоредбите във Висш съдебен съвет, а не при премиера или президента.
Да, те, както и парламентарно показаните партии, имат думата, употребяват неофициалното си политическо наличие и тежест в делата на правосъдните органи, вършат някои секрети пазарлъци и сделки, изключително при подбора на управителните лица и органи в системата.
Така е било постоянно и на всички места откогато има страни, разнообразни са единствено формите, методите и дозата им. За да унижи законодателите, Калигула желал да направи коня си сенатор, Джон Кенеди назначил брат си за правосъден министър и основен прокурор.
У нас нееднократно имаше транспарантни сделки за „ тримата огромни “ шефове в правораздаването. Не е загадка негласното им съглашението да не си пречат един на различен при кадруването в съответния сектор. Никъде не се позволява решенията в правосъдната система да се взимат от улицата.
Пълната народна власт елементарно минава в безредица, предвижда Дидро още преди Френската гражданска война, която изцяло потвърждава правотата му, като след доста къс интервал минава в кървясъл гнет. Няма от кое място да се появи Свети Прокурорий, че да го харесат всички юристи и магистрати.
Наред с екземпляри като Методи Андреев, Йоло Денев, Босия и изключително пасмината върху въображеамия си фундамент за отстояване на Ония полезности и помпане на права без отговорности. Слабостите на предходните основни прокурори се преувеличаваха, достолепията останаха неотбелязани.
И идващия – Гешев или различен – го чака същото, няма човек без кривици и недостатъци. След престъпна гражданска война системата на правораздаването се раздрусва до основи и целеустремено се разнебитва дружно с изключително значимото за предварителното произвеждане Министерство на вътрешните работи. Дълго ще е по този начин.
Още във Великото национално заседание правораздаването се конструира като адвокатско, скъпо и постепенно. Не системата би трябвало сама да се реформира, това е задача на законодателния орган, а той е политически и не желае да го направи с оглед користните цели на партиите и управителните им екипи.
За илюзия на ощетените от липса на положително правораздаване жители е необходим дежурен провинен и най-удобна за тази роля е прокуратурата. Ами може да носи на пердах, съставът е обръгнал на нападки. Спецификите от всекидневието в тази специалност култивират немалка доза цинизъм и непукизъм, изгодите от него май са повече.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ