Пълна трагикомедия е, когато политиците се държат като осветени резиденти

Пълна трагикомедия е, когато политиците се държат като осветени резиденти на непознати служби, а в това време регистрират като триумф битката с шпионите у нас. 

Всичките ни проблеми стартират с ниското самочувствие. Ние не се харесваме - няма защо. Все сме на опашката на цивилизацията - заплатите ни са ниски, управниците ни са кофти, не произвеждаме нищо конкурентоспособно, всичко тук се движи на мудни обороти в сиво безвремие. Като се сетим за материалната си мизерия, като забележим публичната " непоклатимост ", културата, опазването на здравето, образованието, екологията, като си напомним за психическото положение и виталната непоклатимост, и мигновено ни става тъжно - та в Непал и Бутан живеят по-щастливо от нас. 

Характеропатията ни води до това, че търсим позитивния образец единствено извън. Сетете се за една случайна страна в света, а след това, несъмнено е, елементарно ще намерите най-малко три довода за какво там е по-добре от тук. Сомалия? Добре - ами евтино е, има безкрайни плажове - и не на всички места се стрелят.

Ние толкоз не се щем, че за нас отводът от суверенитет е нещо обикновено, дори това, което имаме в този момент като суверенитет, ни е ненужно - Европейски Съюз е добре да ни прати и съдии, и служители на реда, и граничари...
Накратко - 

 

никакъв шпионски скандал не може да развълнува никого в България

 

Самият факт, че някой си губи времето да ни шпионира, не се намира в полето на сериозния диалог, той е смешен. Какво да ни шпионират на нас, за бога? Подводниците? Самолетите? Разположението на голямата ни войска? Да крадат високите ни технологии? Стига, това не е сериозно… Ама ние имаме достъп до яки натовски секрети и руснаците ги крадат от тук, щото им е по-лесно. Извинете - и това звучи несериозно, имаме дръжки достъп. Пак си повторете, че Франция и Германия споделят тайните си със София, и може би ще разберете какъв брой занимателно звучи това... И то във времена, в което хакерска атака работи по-успешно от всяка шпионска мрежа.

Напротив, тук чувството е напълно, напълно друго - ние считаме, че би трябвало да сме отворени като врата на ледник за всички, които заради някаква причина са поискали да надникнат в нашия двор. Тук няма спор, че страни като Франция, Германия, Съединени американски щати, Гърция, Румъния и така нататък са другарски страни, и няма безусловно никаква драма те да имат достъп до всевъзможни наши “тайни ”. Преди и след Тръмп руснаците са “лоши ”, а Путин дори е “убиец ” - тъй че напълно обикновено е да гоним до дупка всеки Щирлиц, само че с ясното схващане, че това не е съществено, а единствено занимателен метод да осмисли прокуратурата ни.

Всичко в следващия шпионски скандал е занимателно. Най-разбираемият аспект в тази комедия е фактът, че някакви хора снимат с телефона си екрана на компютъра си и след това предават фотосите в някакво посолство. 

Най-комичната част от “шпионската ” история обаче се крие в това, че ние преследваме шпионите, а огромна част от първите ни държавни мъже постоянно са се изживявали като пратеници на непозната страна. Чуждите " шпиони " нормално не се крият, те са в Народното събрание.

 

От няколко години като резидент на Съединени американски щати се изживява Цветан Цветанов

 

Спомняте си - последните му дни в ГЕРБ бяха свързани с Америка - той беше там, когато трябваше да подаде оставката си от всички партийни и държавни постове поради “Апартаментгейт ”. След това той продължи да легализира връзките си със Съединени американски щати - дружно с Пaвeл Вълнeв бяха на “рaбoтнo ” пoceщeниe в Америка напълно неотдавна - през февруари. Срещаха се с “мозъчни тръстове ”, влязоха в Конгреса. Трудно е да се каже до каква степен Цветанов е “човек на Съединени американски щати ”, само че е реалност, че е покровител на всички американски планове в Европа - последно държеше да чуем, че е доста “за ” самодейността “Три морета ”, която хем би трябвало да свърже инфраструктурно 12 източноевропейски страни, хем да ги направи “мощен районен възпиращ фактор против зловредно външно въздействие ”.

Факт е, че визитата на тандема Цветанов/Вълнев в Съединени американски щати и стартът на предизборната акция съответстваха с позицията за корупцията и влошената медийна среда в България, която двама авторитетни американски сенатори разгласиха, в това число на страницата на американското посолство в България. Позиция, която си беше удар по ГЕРБ.  Очевидно и в ГЕРБ свързват Цветанов със Съединени американски щати - спомнете си думите на зам.-министъра на външните работи Георг Георгиев: “Истинските контакти сред България и Съединени американски щати не се съдържат в една небрежно писана на коляно позиция, от която можем да твърдим, или по-скоро може да зададем въпроса, дали не лъха на лобизъм, който идва по линия на разнообразни републиканци за България, хора, върнали се неотдавна от своето трансатлантическо странствуване ”.

Ако Цветанов е индивидът на Съединени американски щати, то

 

Бойко Борисов се изживява като губернатора на Европа в България 

 

Като индивида, с който Европейски Съюз се преценява. Той е другар на Меркел, демонстрира на Макрон Крим от резиденцията, води договарянията на Европа с Ердоган и е главен фактор за мира на Балканите. Или най-малко по този начин искаше да го схващаме.

Така се получи заради два фактора - Борисов бе комфортен на Брюксел и незабелязано се трансформира в един от водачите - доайени на Европейски Съюз.

Преди няколко дни - когато унгарският министър председател Виктор Орбан изведе ФИДЕС от ЕНП, европейското семейство мощно се развълнува. Генералният секретар на ЕНП Антонио Лопес звънна на Борисов, с цел да получи още един път уверенията му, че той е корав европеец и прецизно съблюдава партийната дисциплинираност. Така държавното управление на Борисов получи още един път европейски избирателен тил. 

Представянето на Борисов за европеец бе жизненоважно за ръководството му през последните 10 година Той прелестно изигра и тази роля - всички неволи и всички бонуси, които имаме, в последно време бяха обяснявани през Европейски Съюз. Европейски Съюз дава пари за автомагистрали, Европейски Съюз не дава ваксини…. Благодарността на Борисов също беше подобаваща - ние работихме в цялостен синхрон с европейските служби.

А другите “хора на Европа ”? Другите хора на Европа не се показаха добре. Съюз на демократичните сили, партия - член на ЕНП, бе погълната от ГЕРБ, знаете. Градската десница, която в този момент се назовава “Демократична България ”, не беше забавна за Брюксел, който, несъмнено, ще я припознае в мига, в който тя откри себе си.

Много по-голям напор имаше през последните години за

 

купата “Човек на Русия ”

 

Трудно е да се каже кой е " троянският кон на Москва в България " (по Владимир Чижов).

Оставете 2016 година, когато водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова информираше Леонид Решетников кой ще е кандидат-президентът на партията - това е минало. Вижте Нинова в този момент. Ако целия свят роптае против правосъдния произвол към съветския опозиционен водач Алексей Навални, Нинова твърди, че това е вътрешна работа на Москва. Ако Европа се бави с регистрацията на съветската ваксина, а Бойко се моли на тоя и оня за някой и различен флакон, то Нинова го съветваше “да стартира диалози с Китай и Русия ”. В случая с Навални тя говореше с устата на съветската агитация, а в тази ситуация с имунизациите - като рекламно лице на най-хубавата съветска експортна стока.

По това време Румен Петков от АБВ и Огнян Радев, член на управлението на „ Произведено в България – съюз на дребния и междинния бизнес “, се срещнаха в Москва с Владимир Падалко - вицепрезидент на Руската търговско-промишлена палата, като тематиката на диалога била… “Спутник V ”. Първо всички заподозряха, че Румен Петков желае да купува съветски ваксини за България, след това той посочи, че желал да имаме цех за съветски ваксини в България.

Подозрително мощно русофилство показва през последните години и водачът на " Атака " Волен Сидеров. По едно време той постоянно ходеше до Москва, с цел да се вижда с такива известни политици и спортисти като шахматиста Анатолий Карпов и някогашната шампионка по фигурно пързаляне Ирина Роднина. В миговете, в които беше по-активен, Сидеров говореше намерено за проверка на геополитическата ориентировка на България и за завой към Евразия.

Преди година не бих си помислил, че

 

Движение за права и свободи са представители на Турция в България

 

Отношенията на Доган с Ердоган бяха толкоз обтегнати, че и дума не можеше да става за такава връзка. Сокола наричаше турския президент “диктатор ” - разбирате, че това приказва за " положителни " връзки. Видеообръщението на турския президент, изпратено до Десетата национална конференция на Движението за права и свободи (12 декември 2020), сякаш обърна наклонността - и през днешния ден Движение за права и свободи още веднъж се брои за най-близката до Анкара българска партия. Движение за права и свободи не зае позиция по намесата на Турция в следващия спор за Арцах/Карабах, не разяснява навлизането на турски войски в Северен Ирак, за нея не е тематика изобщо пантюркската агресия на Ердоган.

Когато личните ни политици се вживяват в ролята на задгранични мисионери, мъчно тематиката за шпионажа може да бъде дебатирана съществено. Очевидно казусът е в верния асортимент на политиците. И несъмнено, връщането на националното ни самочувствие. Звучи като невъзможна задача, само че какво пък - по кое време да приказваме по този начин, в случай че не по време на избори.