Отстраняването на Гешев логично претърпя катастрофира
Пълна е и злополуката за кукловода на войната против прокуратурата - олигархът от „ Капитал “
Докато медиите (оправдано) бяха насочили светлината на прожекторите към протичащото се на политическата сцена, поради неуспеха на кабинета „ Петков “, във Висшия правосъден съвет дефинитивно бе комплициран край (засега) на институционалния опит за събаряне на неуместния за олигархията основен прокурор Иван Гешев. Припомняме, че предишният четвъртък с разгромния резултат 16 на 2 Висш съдебен съвет отхвърли неуместното искане на правосъдната министърка от „ Да, България “ Надежда Йорданова за премахване на обвинител №1, написа в собствен анализ „ Труд ”.
Десето следващо съвещание на Висш съдебен съвет се занимаваше с мечти, политически опорни точки и клюки. Фарсът и нелепостта на настояването лъсна още в първа точка, когато стана крещящо ясно, че доказателства няма. Или както сподели основният прокурор - „ доста е мъчно с юридически причини да опровергаеш политическа агитация “. С други думи - рухна „ трудът “ на фамозния доцент по наказателно право - Бойко Рашков, импортиран от мастития правист - професор Янаки Стоилов (за да бъде назначен за парламентарен съдия), а най-после удължен от изпълняващата политическата задача - Йорданова. Шокиращата непросветеност на текста се прояви във въпрос на члена на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева (един от най-големите съперници на Гешев). Тя попита министърката дали има писмени доказателства за изказванията против основния прокурор. Отговорът на Йорданова бе задоволително сладкодумен - призна обществено, че няма доказателства - нито писмени, нито устни на база запис, нито свидетелски показания, нито паметна записка най-малко - нищо. Министърката изхождала от пълномощията на основния прокурор. В кой законов текст или буквар по право се изхожда от пълномощия?
Оттук насетне към този момент е безпредметно да се разисква юридическия темперамент на завършилата безславно процедура по премахване на основния прокурор. Просто, тъй като подобен липсваше. Истината е, че в четвъртък Гешев бе определен за трети път за основен прокурор. След двата пъти, в които кандидатурата му бе гласувана от Висш съдебен съвет през 2019 година (заради ветото на президента Радев), в този момент към този момент като настоящ обвинител №1, Гешев още веднъж получи доверието на кадровиците на Темида.
От друга страна членките на Висш съдебен съвет Дишева и Керелска заслужиха не един, а по три мандата в Конституционния съд. Поради неспособността на министъра в оставка Йорданова, се постановяваше те да пледират пред Пленума нейната теза. Точно по същия метод, по който известната адвокатка на редица олигарси и „ престъпни престижи “ Ина Лулчева напролет защитаваше в парламентарната правна комисия закриването на профилираното правораздаване.
Но дано бъде пределно ясно - изгубено бе институционално време и изхарчени пари на данъкоплатците за траяло 14 часа съвещание на Пленума на „ държавното управление на правосъдната власт “ за политически мантри и дитирамби с създател Бойко Рашков. Йорданова, няма доказателства, само че твърди нещо - дори не в Юридическия факултет, а в часовете по Философия в междинното учебно заведение се учи, че в правото се приказва, когато имаш причини. Иначе стигаш до цялостна правна злополука.
Пълната злополука е и за кукловода на пуническата война против прокуратурата - олигархът от „ Капитал “. След неуспеха с инсталирането на съдии в бъдещия Висш съдебен съвет от професионалната квота на магистратите, пропадна трагикомичната и некомпетентна процедура по отстраняването на основния прокурор. В последна сметка - кому беше нужно една година да се пилее държавен запас и публични средства? Ако тези старания бяха положени за смяна в законодателството, тъй че институциите да работят и мутрите да не убиват млади български дами по пътищата, несъмнено щеше да има надалеч повече изгода. Нужно беше обаче обвинител №1 да бъде притискан, тъй като олигархичното задкулисие от три години се опасява, съзнавайки, че, в случай че има учредения и доказателства, Гешев няма да се поколебае да проверява незаконните им схеми. Показа го още до момента в който беше началник на спецпрокуратурата и заместител на основния прокурор, а и с обвиняванията против едно от страшилищата на Прехода, на втория месец след встъпването като обвинител №1.
Опитът за отстраняването на Иван Гешев е съображение да си задаваме и други въпроси. Ами, в случай че тази процедура хипотетично стартира да се ползва против всеки неуместен (или осъдил олигарх) върховен магистрат - ръководителите на висшите съдилища, да вземем за пример? Само, тъй като някой арбитър е постановил присъда против богат предприемач, спонсор на партиите от ръководещото болшинство, конфигурирал си вътрешен министър и/или правосъден министър.
Време е да си зададем и въпроса - докога една олигархо-политическа формация, методично и с всички вероятни средства - законови или не, методично ще унищожава доверието на хората в институциите, през своите проксита в Народното събрание, държавното управление, регулаторите и Темида, несъмнено? Оказа се, че правосъдната система, евентуално поради нейната характерна консервативност и макар нейните дефекти, в действителност се оказва финален страж на правото и на самата Република. В миг, в който следващ безплоден парламент е на път да си замине, ръководещите в оставка направиха обезверен опит да поругаят следващия знак на държавността - институциите - основен прокурор и Висш правосъден съвет. Направи го персонално - най-трагикомичният министър-председател на Прехода Кирил Петков, който в следващото си словоблудствено изявление цинично изтърси, че не съумял да „ смени прокуратурата “, тъй като си нямал собствен Висш съдебен съвет?! Така става, когато си некадърен да управляваш, следвайки правилата на правовата страна, а можеш само да злоупотребяваш със законите и Конституцията, с цел да рушиш институции и държавност.
Процедурата за премахване на неуместния за мафията основен прокурор бе неприличен ден за употребилите я за политически цели. Интересно е и друго - ще апелира ли Надежда Йорданова неуспеха си? Май не е уверена. Може би има боязън, че в случай че го стори, Върховен административен съд ще остави в действие решението на Висш съдебен съвет.
В края на краищата е добре да си дадем сметка, желаеме ли институциите от правосъдната власт - да работят, или би трябвало и тях да ги тласкаме към политизиране, а оттова и към ерозиране. Защото процедурата по остраняване на Гешев беше тъкмо това - циркулиране на министри по малките екрани и изтичане на политическа агитация. Хубавото в тази ситуация най-малко е, че в действителност се видя главният позитив и плюс на правосъдната система - тя към момента има имунитет против олигархичното задкулисие. Имунитет, който u разрешава да се пази от набезите на политици - еднодневки като министрите - Йорданова, Демерджиев, Стоилов и несъмнено Рашков, както и на политическо стимулирани кадровици, да разрушават и завладяват храма на Темида. Поне към този момент.
Докато медиите (оправдано) бяха насочили светлината на прожекторите към протичащото се на политическата сцена, поради неуспеха на кабинета „ Петков “, във Висшия правосъден съвет дефинитивно бе комплициран край (засега) на институционалния опит за събаряне на неуместния за олигархията основен прокурор Иван Гешев. Припомняме, че предишният четвъртък с разгромния резултат 16 на 2 Висш съдебен съвет отхвърли неуместното искане на правосъдната министърка от „ Да, България “ Надежда Йорданова за премахване на обвинител №1, написа в собствен анализ „ Труд ”.
Десето следващо съвещание на Висш съдебен съвет се занимаваше с мечти, политически опорни точки и клюки. Фарсът и нелепостта на настояването лъсна още в първа точка, когато стана крещящо ясно, че доказателства няма. Или както сподели основният прокурор - „ доста е мъчно с юридически причини да опровергаеш политическа агитация “. С други думи - рухна „ трудът “ на фамозния доцент по наказателно право - Бойко Рашков, импортиран от мастития правист - професор Янаки Стоилов (за да бъде назначен за парламентарен съдия), а най-после удължен от изпълняващата политическата задача - Йорданова. Шокиращата непросветеност на текста се прояви във въпрос на члена на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева (един от най-големите съперници на Гешев). Тя попита министърката дали има писмени доказателства за изказванията против основния прокурор. Отговорът на Йорданова бе задоволително сладкодумен - призна обществено, че няма доказателства - нито писмени, нито устни на база запис, нито свидетелски показания, нито паметна записка най-малко - нищо. Министърката изхождала от пълномощията на основния прокурор. В кой законов текст или буквар по право се изхожда от пълномощия?
Оттук насетне към този момент е безпредметно да се разисква юридическия темперамент на завършилата безславно процедура по премахване на основния прокурор. Просто, тъй като подобен липсваше. Истината е, че в четвъртък Гешев бе определен за трети път за основен прокурор. След двата пъти, в които кандидатурата му бе гласувана от Висш съдебен съвет през 2019 година (заради ветото на президента Радев), в този момент към този момент като настоящ обвинител №1, Гешев още веднъж получи доверието на кадровиците на Темида.
От друга страна членките на Висш съдебен съвет Дишева и Керелска заслужиха не един, а по три мандата в Конституционния съд. Поради неспособността на министъра в оставка Йорданова, се постановяваше те да пледират пред Пленума нейната теза. Точно по същия метод, по който известната адвокатка на редица олигарси и „ престъпни престижи “ Ина Лулчева напролет защитаваше в парламентарната правна комисия закриването на профилираното правораздаване.
Но дано бъде пределно ясно - изгубено бе институционално време и изхарчени пари на данъкоплатците за траяло 14 часа съвещание на Пленума на „ държавното управление на правосъдната власт “ за политически мантри и дитирамби с създател Бойко Рашков. Йорданова, няма доказателства, само че твърди нещо - дори не в Юридическия факултет, а в часовете по Философия в междинното учебно заведение се учи, че в правото се приказва, когато имаш причини. Иначе стигаш до цялостна правна злополука.
Пълната злополука е и за кукловода на пуническата война против прокуратурата - олигархът от „ Капитал “. След неуспеха с инсталирането на съдии в бъдещия Висш съдебен съвет от професионалната квота на магистратите, пропадна трагикомичната и некомпетентна процедура по отстраняването на основния прокурор. В последна сметка - кому беше нужно една година да се пилее държавен запас и публични средства? Ако тези старания бяха положени за смяна в законодателството, тъй че институциите да работят и мутрите да не убиват млади български дами по пътищата, несъмнено щеше да има надалеч повече изгода. Нужно беше обаче обвинител №1 да бъде притискан, тъй като олигархичното задкулисие от три години се опасява, съзнавайки, че, в случай че има учредения и доказателства, Гешев няма да се поколебае да проверява незаконните им схеми. Показа го още до момента в който беше началник на спецпрокуратурата и заместител на основния прокурор, а и с обвиняванията против едно от страшилищата на Прехода, на втория месец след встъпването като обвинител №1.
Опитът за отстраняването на Иван Гешев е съображение да си задаваме и други въпроси. Ами, в случай че тази процедура хипотетично стартира да се ползва против всеки неуместен (или осъдил олигарх) върховен магистрат - ръководителите на висшите съдилища, да вземем за пример? Само, тъй като някой арбитър е постановил присъда против богат предприемач, спонсор на партиите от ръководещото болшинство, конфигурирал си вътрешен министър и/или правосъден министър.
Време е да си зададем и въпроса - докога една олигархо-политическа формация, методично и с всички вероятни средства - законови или не, методично ще унищожава доверието на хората в институциите, през своите проксита в Народното събрание, държавното управление, регулаторите и Темида, несъмнено? Оказа се, че правосъдната система, евентуално поради нейната характерна консервативност и макар нейните дефекти, в действителност се оказва финален страж на правото и на самата Република. В миг, в който следващ безплоден парламент е на път да си замине, ръководещите в оставка направиха обезверен опит да поругаят следващия знак на държавността - институциите - основен прокурор и Висш правосъден съвет. Направи го персонално - най-трагикомичният министър-председател на Прехода Кирил Петков, който в следващото си словоблудствено изявление цинично изтърси, че не съумял да „ смени прокуратурата “, тъй като си нямал собствен Висш съдебен съвет?! Така става, когато си некадърен да управляваш, следвайки правилата на правовата страна, а можеш само да злоупотребяваш със законите и Конституцията, с цел да рушиш институции и държавност.
Процедурата за премахване на неуместния за мафията основен прокурор бе неприличен ден за употребилите я за политически цели. Интересно е и друго - ще апелира ли Надежда Йорданова неуспеха си? Май не е уверена. Може би има боязън, че в случай че го стори, Върховен административен съд ще остави в действие решението на Висш съдебен съвет.
В края на краищата е добре да си дадем сметка, желаеме ли институциите от правосъдната власт - да работят, или би трябвало и тях да ги тласкаме към политизиране, а оттова и към ерозиране. Защото процедурата по остраняване на Гешев беше тъкмо това - циркулиране на министри по малките екрани и изтичане на политическа агитация. Хубавото в тази ситуация най-малко е, че в действителност се видя главният позитив и плюс на правосъдната система - тя към момента има имунитет против олигархичното задкулисие. Имунитет, който u разрешава да се пази от набезите на политици - еднодневки като министрите - Йорданова, Демерджиев, Стоилов и несъмнено Рашков, както и на политическо стимулирани кадровици, да разрушават и завладяват храма на Темида. Поне към този момент.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ