Учени: Глобалното затопляне слага край на период на застудяване
Палеоклиматолозите са открили, че световното стопляне е върнало Земята на климатичен режим, присъщ за най-топлия интервал след края на последното замръзване. Така той отстрани резултатите от захлаждането, траяло през последните 6500 години. Резултатите от техните проучвания бяха оповестени от научното списание Scientific Data.
„ Преди да стартира световното стопляне, температурите на Земята спадаха. Отдавна знаем, че климатът на планетата става по-студен от най-малко хиляда години преди средата на XIX век. Нашите данни и разбор на минали палеоклиматични изследвания демонстрират, че това изстудяване стартира преди към 6500 години “, сподели един от създателите на проучването, професорът от Университета в Северна Аризона Даръл Кауфман, съобщи организация Фокус.
Последната ледникова ера стартира преди към 2,6 милиона години. Основната й специфичност е, че площта на заледяването и повърхностната температура на Земята по цялата й дължина не са непрекъснати. Глетчерите напредват и се отдръпват на всеки няколко десетки хиляди години заради внезапно изстудяване и стопляне. Последното „ топене “ от този тип стартира преди към 13 хиляди години.
До оптимални стойности по време на това „ топене “, което продължава и в този момент, температурите се покачват по време на по този начин наречения холоцен „ климатичен оптимум “. Този интервал от време стартира преди към 9 хиляди години и завършва преди към пет хиляди години.
По време на холоценовия климатичен оптимум температурите в околополюсните региони на Земята се покачват с 4–9 градуса по Целзий, а в умерените ширини на Северното полукълбо - с 2–3 градуса спрямо типичните стойности за целия ледников интервал. Впоследствие температурите започнаха да спадат, макар обстоятелството, че делът на парниковите газове в атмосферата нараства по това време.
Подобни несъгласия станаха причина за разногласия измежду палеоклиматолозите. Учените не се съгласиха по кое време завършва „ климатичният оптимум “ на холоцена, заради което настава охлаждането и какъв брой дълго продължава. Кауфман и неговите сътрудници се пробваха да получат отговори на всички тези въпроси, като реконструират по какъв начин се промени климата на Земята през последните 12 хиляди години.
За това учените комбинираха повече от 1300 набора от данни, събрани в 679 краища на света. Те бяха резултатите от разбор на античен прашец и други утайки на дъното на античните езера, информация за съотношението на разнообразни изотопи и детайли в черупките на водораслите фораминифер, както и десетки други климатични индикатори, които демонстрират какви температури са преобладавали на Земята в предишното.
Използвайки пет разнообразни метода за разбор на климата, Кауфман и неговите сътрудници откриха, че холоценовият „ климатичен оптимум “ е завършил преди към 6500 години. По това време междинните годишни температури на Земята престанаха да порастват и започнаха да падат гладко, намалявайки с 0,1 градуса на всеки хиляда години доникъде на XIX век.
Тази есен, както допускат учените, беше обвързвана с периодически промени в наклона на оста на въртене на Земята и естеството на нейното придвижване по орбита. Поради това по-малко слънчева светлина стартира да пада върху северното полукълбо на планетата и междинните годишни температури започнаха да падат, макар увеличението на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата.
Учените считат, че преди към 150 години, когато огромно количество въглероден диоксид стартира да влиза в атмосферата поради човечеството, тази наклонност към изстудяване спря и противоположният развой стартира. Ако обстановката продължи по същия метод и по-нататък, тогава Земята през идващите епохи ще се върне в положението, в което е била преди към 125 хиляди години, по времето на така наречен Микулинско межуледие.
В началото на тази ера междинната годишна температура на Земята беше с към 1-2 градуса по-висока от предииндустриалните стойности, а равнището на водата в океана беше с 10 метра по-високо от в този момент. Изучаването на климата от онази епоха ще помогне на учените да схванат какво чака планетата в бъдеще, в случай че човечеството загуби войната с световното стопляне, заключават учените.
10 съвета за сигурност при горещо време
„ Преди да стартира световното стопляне, температурите на Земята спадаха. Отдавна знаем, че климатът на планетата става по-студен от най-малко хиляда години преди средата на XIX век. Нашите данни и разбор на минали палеоклиматични изследвания демонстрират, че това изстудяване стартира преди към 6500 години “, сподели един от създателите на проучването, професорът от Университета в Северна Аризона Даръл Кауфман, съобщи организация Фокус.
Последната ледникова ера стартира преди към 2,6 милиона години. Основната й специфичност е, че площта на заледяването и повърхностната температура на Земята по цялата й дължина не са непрекъснати. Глетчерите напредват и се отдръпват на всеки няколко десетки хиляди години заради внезапно изстудяване и стопляне. Последното „ топене “ от този тип стартира преди към 13 хиляди години.
До оптимални стойности по време на това „ топене “, което продължава и в този момент, температурите се покачват по време на по този начин наречения холоцен „ климатичен оптимум “. Този интервал от време стартира преди към 9 хиляди години и завършва преди към пет хиляди години.
По време на холоценовия климатичен оптимум температурите в околополюсните региони на Земята се покачват с 4–9 градуса по Целзий, а в умерените ширини на Северното полукълбо - с 2–3 градуса спрямо типичните стойности за целия ледников интервал. Впоследствие температурите започнаха да спадат, макар обстоятелството, че делът на парниковите газове в атмосферата нараства по това време.
Подобни несъгласия станаха причина за разногласия измежду палеоклиматолозите. Учените не се съгласиха по кое време завършва „ климатичният оптимум “ на холоцена, заради което настава охлаждането и какъв брой дълго продължава. Кауфман и неговите сътрудници се пробваха да получат отговори на всички тези въпроси, като реконструират по какъв начин се промени климата на Земята през последните 12 хиляди години.
За това учените комбинираха повече от 1300 набора от данни, събрани в 679 краища на света. Те бяха резултатите от разбор на античен прашец и други утайки на дъното на античните езера, информация за съотношението на разнообразни изотопи и детайли в черупките на водораслите фораминифер, както и десетки други климатични индикатори, които демонстрират какви температури са преобладавали на Земята в предишното.
Използвайки пет разнообразни метода за разбор на климата, Кауфман и неговите сътрудници откриха, че холоценовият „ климатичен оптимум “ е завършил преди към 6500 години. По това време междинните годишни температури на Земята престанаха да порастват и започнаха да падат гладко, намалявайки с 0,1 градуса на всеки хиляда години доникъде на XIX век.
Тази есен, както допускат учените, беше обвързвана с периодически промени в наклона на оста на въртене на Земята и естеството на нейното придвижване по орбита. Поради това по-малко слънчева светлина стартира да пада върху северното полукълбо на планетата и междинните годишни температури започнаха да падат, макар увеличението на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата.
Учените считат, че преди към 150 години, когато огромно количество въглероден диоксид стартира да влиза в атмосферата поради човечеството, тази наклонност към изстудяване спря и противоположният развой стартира. Ако обстановката продължи по същия метод и по-нататък, тогава Земята през идващите епохи ще се върне в положението, в което е била преди към 125 хиляди години, по времето на така наречен Микулинско межуледие.
В началото на тази ера междинната годишна температура на Земята беше с към 1-2 градуса по-висока от предииндустриалните стойности, а равнището на водата в океана беше с 10 метра по-високо от в този момент. Изучаването на климата от онази епоха ще помогне на учените да схванат какво чака планетата в бъдеще, в случай че човечеството загуби войната с световното стопляне, заключават учените.
10 съвета за сигурност при горещо време
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ