Отново на дъното в ЕС: Българите масово не вярват на правителството
Пълен раздор сред обществото и страната. Доверието в държавното управление, здравната система, полицията и медиите в България подреждат страната ни на предпоследно място в Европейския съюз. На дъното след нас е единствено Полша.
Това демонстрира проучване за корона рецесията, нейното въздействие върху живота на хората в Европа и адекватността на подхванатите от държавните управления ограничения, извършено в два стадия - през април и юли. Изследването е на Европейската фондация за изискванията на живот и труд (Eurofound).
Изследването не е представително. Резултатите са изведени от над 90 000 онлайн анкети, а обощението е направено съгласно демографския профил на всяка обособена страна. Проучването се концентрира върху отговорите на въпроси, които засягат доверието на обществото в институциите, чувството за благополучие и задоволеност и страховете за бъдещето, пишат от в. " Сега ".
Масово чувство за некомпетентност на препоръчаните от държавното управление ограничения на поддръжка по време на ковид се вижда измежду българите. 62.8% от участвалите в проучването от България не считат, че разпоредбите за приемане на поддръжка бяха ясни и транспарантни. Делът на недоволните е най-високият в Европейски Съюз. Всичко това обаче идва на фона на хвалби от страна на ръководещите.
Още по-силно е единодушието по въпроса имаше ли елементарен и ефикасен достъп до поддръжка от обществените институции, като 75.4% са негативно настроените. Мерките не се възприемат и като обективни - 40.7% са надълбоко несъгласни с сходно изказване. Само 10.3% от българите считат, че ограниченията доближават до тези, които се нуждаят от тях.
Едва 4.6% от хората са получили някакъв тип отстъпка или пролонгация за заплащане на налози, сметки, ипотека, заеми, само че тук не сме изключение - в страни като Белгия, Дания, Франция делът на тези хора е дори по-нисък. 1.9% от българите са получили обезщетения/подкрепа за безработица при 17.2% във Финландия. Платен отпуск за гледане на близък/болнични у нас са съумели да употребяват 4.1%, до момента в който в Естония да вземем за пример делът на тези хора е 6.6%, в Швеция е 6%.
Българите от своя страна правят оценка доверието към държавното управление е под 3. По-зле е единствено Полша с доверие на държавното управление от 2.4. Хърватия се подрежда един до друг с нас, като отбелязва същият резултат - 2.9.
Полицията ни обаче е без конкуренция в Европейски Съюз - доверието в нея е 3.6 от 10 вероятни точки и се намалява от 4.3 през април. Всичко това се случва след първото Велико национално въстание и избухналите митинги против ръководещите, при започване на които имаше ескалации и пребити жители.
Пандемията не е повлияла върху доверието към здравната система - тук оценката е твърдо 4, като в това отношение сме предпоследни в Европейски Съюз.
Закономерно звучи и последното място на българите в Европейски Съюз по задоволеност от демокрацията у нас - оценката е 2.9.
Измеренията на финансовата накърнимост на българските семейства също са мотив за паника. 67.4% от хората нямат спестявания или могат да изкарат най-много три месеца без приходи. У нас има максимален дял в Европейски Съюз на хора, които не могат да си разрешат пресни плодове и зеленчуци - 34.4%, а 50.8% са принудени да купуват по-нискокачествено месо или по-малки количества от мечтаното.
Българите са с най-ниско задоволство от живота в Европейски Съюз. Последни сме и по чувство за благополучие, макар че от април се следи усъвършенстване с 0.3.
Българите имат добра самокритика за здравния си статус - над 64% го дефинират като добър и доста добър, 32.1% считат, че са в обичайно здраве, а единствено 3.4% споделят, че са с неприятен или доста неприятен здравен статус.
Това демонстрира проучване за корона рецесията, нейното въздействие върху живота на хората в Европа и адекватността на подхванатите от държавните управления ограничения, извършено в два стадия - през април и юли. Изследването е на Европейската фондация за изискванията на живот и труд (Eurofound).
Изследването не е представително. Резултатите са изведени от над 90 000 онлайн анкети, а обощението е направено съгласно демографския профил на всяка обособена страна. Проучването се концентрира върху отговорите на въпроси, които засягат доверието на обществото в институциите, чувството за благополучие и задоволеност и страховете за бъдещето, пишат от в. " Сега ".
Масово чувство за некомпетентност на препоръчаните от държавното управление ограничения на поддръжка по време на ковид се вижда измежду българите. 62.8% от участвалите в проучването от България не считат, че разпоредбите за приемане на поддръжка бяха ясни и транспарантни. Делът на недоволните е най-високият в Европейски Съюз. Всичко това обаче идва на фона на хвалби от страна на ръководещите.
Още по-силно е единодушието по въпроса имаше ли елементарен и ефикасен достъп до поддръжка от обществените институции, като 75.4% са негативно настроените. Мерките не се възприемат и като обективни - 40.7% са надълбоко несъгласни с сходно изказване. Само 10.3% от българите считат, че ограниченията доближават до тези, които се нуждаят от тях.
Едва 4.6% от хората са получили някакъв тип отстъпка или пролонгация за заплащане на налози, сметки, ипотека, заеми, само че тук не сме изключение - в страни като Белгия, Дания, Франция делът на тези хора е дори по-нисък. 1.9% от българите са получили обезщетения/подкрепа за безработица при 17.2% във Финландия. Платен отпуск за гледане на близък/болнични у нас са съумели да употребяват 4.1%, до момента в който в Естония да вземем за пример делът на тези хора е 6.6%, в Швеция е 6%.
Българите от своя страна правят оценка доверието към държавното управление е под 3. По-зле е единствено Полша с доверие на държавното управление от 2.4. Хърватия се подрежда един до друг с нас, като отбелязва същият резултат - 2.9.
Полицията ни обаче е без конкуренция в Европейски Съюз - доверието в нея е 3.6 от 10 вероятни точки и се намалява от 4.3 през април. Всичко това се случва след първото Велико национално въстание и избухналите митинги против ръководещите, при започване на които имаше ескалации и пребити жители.
Пандемията не е повлияла върху доверието към здравната система - тук оценката е твърдо 4, като в това отношение сме предпоследни в Европейски Съюз.
Закономерно звучи и последното място на българите в Европейски Съюз по задоволеност от демокрацията у нас - оценката е 2.9.
Измеренията на финансовата накърнимост на българските семейства също са мотив за паника. 67.4% от хората нямат спестявания или могат да изкарат най-много три месеца без приходи. У нас има максимален дял в Европейски Съюз на хора, които не могат да си разрешат пресни плодове и зеленчуци - 34.4%, а 50.8% са принудени да купуват по-нискокачествено месо или по-малки количества от мечтаното.
Българите са с най-ниско задоволство от живота в Европейски Съюз. Последни сме и по чувство за благополучие, макар че от април се следи усъвършенстване с 0.3.
Българите имат добра самокритика за здравния си статус - над 64% го дефинират като добър и доста добър, 32.1% считат, че са в обичайно здраве, а единствено 3.4% споделят, че са с неприятен или доста неприятен здравен статус.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ