Пълен контрол върху емоциите – не е ли това желаният

...
Пълен контрол върху емоциите – не е ли това желаният
Коментари Харесай

Не плачете, не се страхувайте, не се молете. Цената на безчувствеността е точно вашият живот!

 Пълен надзор върху страстите – не е ли това мечтаният табиет за множеството хора? Да устояваме на превратностите на ориста, да не изпитваме никакви душевни терзания, да не се огъваме или да не се пречупваме при каквито и да било удари на ориста и хората. Да бъдем несломим самурай с непроницаемо лице.

Много е преференциално да живеем без страсти:

Спокойно да водим  бизнес: „ Нищо персонално, това е единствено бизнес “. Да се придържаме към логиката и да организираме живота си съвършено. Да вършим това, което е значимо, належащо и вярно. Да влезем в верния университет, да се оженим за подобаващия човек, да работим там, където заплащат добре. Но за какво тогава се появява този блян от вътрешната страна? Празнота, която не може да бъде запълнена с нищо …

Това възприятие на недостатъчност, ограничения и непрекъснат глад…

Цената на безчувствеността е висока – живот на половина. Сякаш миризмите и звуците внезапно са изчезнали. Преди ги имаше, а в този момент не. Може да се живее. Но нещо непрекъснато липсва. Сякаш някаква значима част от личността ни е замръзнала.

Решението да не чувствате идва на друга възраст.

При някой в ​​детството. Да спре да усеща, да замре – това става единственият късмет за детето да оцелее. За да не обезумее от претърпяната болежка и смут, то „ понижава силата на звука “ на възприятията и оставя този датчик в същото състояние за цялостен живот. Заради сигурността.

Ставайки възрастен, човек не може да получи задоволство по никакъв метод и нищо не го насища. Той постоянно търси нещо. След като разбере какво търси и не може да откри изгубената част от себе си, той стартира да събира парченце по парченце способността си да се радва, да изпитва наслаждение, в действителност да желае нещо.

Решението да заглушиш възприятията, да захвърлиш надалеч от себе си всичките си усеща, се приема и в зрелост – като реакция на претърпяната болежка, загуба, отчаяние.

„ Никога повече няма! ”

Няма да обичам, няма да пусна никого в душата си, няма да се поверявам, няма да бъда подобен глупак. Благодаря, само че от това боли прекалено много. Знам, че там е неприятно и повече няма да отида там. И животът стартира в скафандър, в ризница от лични отбрани, без да разрешаваш на себе си да изпитваш нещо. С голяма празнина вътре.

Да си жив е огромен риск. Страхуваме се от възприятията. Правят ни уязвими.

Много от нас са научили доста трикове  с цел да не навлязат в зоната на възприятията, а не да ги изживеят с цялостна мощ:

Бързо да се отвличат и да започнат  да правят  нещо, без значение какво.

Да не осъзнават какво се случва и да не си разрешат да го преживят, а да разсеят вълнението посредством дейности.

Бързо да се превключат към нещо друго. Това разрешава да не се срещате със мощни страсти и да не решавате значими за себе си въпроси. В обществото се счита, че „ заетостта е най-хубавото лекарство за меланхолия “. Много хора изпадат в положение, сходно на взаимозависимост от опиатите от техните каузи, неумишлено се стремят да си подсигуряват, че нямат време за „ ненужни мисли “.

Да пият, да ядат, да пушат. Бързо да смъкват напрежението, без даже да осъзнават  какво е предизвикало паниката, която се е вдигнала секунда преди острото предпочитание да подтиснат нещо в себе си. Всички форми на пристрастяване – алкохолизъм, тютюнопушене и преяждане – това са нормалните механизми за отбрана от страсти, с които индивидът избира да не е наясно и да не изживее. Начини да се дава отговор на страстите.

Да купи нещо. Да „ Погълне “ следващото „ належащо нещо “.

Да потуши прочувствения си апетит за известно време и да „ нахрани “ тревогата.

Да прави секс. В този случай вашето лично тяло или тялото на колегата се възприема просто като обект за операция. Ролята на другия човек като персона в този развой е доста незначителна – той просто се употребява като опиат за усмиряване.

Да откри човек, към който да се привърже. Както детето търси майка, която ще се грижи за него и ще го извърши с обич, по този начин доста хора търсят този майчин или бащин обект извън. Подобно на пиленца в гнездо, устата им постоянно са отворени и чакат непрекъсната помощ, поддръжка и присъединяване в ориста им. И тук човек постоянно може да чуе разочарования и упреци, че „ той или тя не се интересува от мен, не ме цени и не ме харесва “.

Да реагира на позор, боязън, виновност посредством експанзия. Агресивната гръмотевица оказва помощ да се изпусне парата, да се освободи напрежението. Но казусът, за разрешаването на   който се е повишило напрежението, не е решен. Както организмът подвига температурата, с цел да победи нездравословните микроби, по този начин и душeвността подвига напрежението, с цел да реши казуса, пред който е изправен индивидът. Но вместо да употребява силата за осъзнаване и решение на проблем, те смъкват температурата и пускат парата в нищото. До следващия припадък.

Навикът изцяло да не осъзнава възприятията си води до там, че индивидът към този момент не разпознава психическата опасност. Той просто има възходяща потребност от медикаменти, храна, цигари, алкохол.

Случва се по този начин, че хората даже не са в положение да чуят личната си паника. Струва им се, че всичко е наред, те просто желаят да пият и да ядат, само че не чуват личните си смущаващи мисли и усеща. Следователно те не могат да създадат нищо, с цел да трансформират обстановката.

Нашите страсти са освен реакция на душeвността, само че и реакция на тялото. Всяка страст се съпровожда от избрани чувства в тялото.

Тялото на индивида съществено се включва в прекарването на всяка страст. Заглушавайки душeвността, принуждаваме тялото да изрази тези страсти за двама. Така се образува психосоматичен признак. Ако човек не може да си разреши да преживее страсти посредством душeвността си, той ще би трябвало да ги преживее посредством тялото.

Всички психосоматични признаци – това са потиснати страсти, които не сме си разрешили да преживеем.

Многократно повторени, те провокират психосоматични болести. Лекарите имат лист с чисто психосоматични болести, по този начин наречената „ Чикагска седморка от заболявания ”: хипертония, коронарна болест на сърцето, бронхиална астма, язва на стомаха и дванадесетопръстника, гноен колит, хипертиреоидизъм и захарен диабет.

Това са тези болести, при които психосоматичният фактор е водещ. Но от ден на ден и повече психотерапевти са склонни да имат вяра, че решението да боледува или да не боледува от обещано заболяване, е единствено на индивида.

Но от време на време психическата отбрана против страстите е толкоз огромна, че човек даже не дава на тялото опция да поболедува – най-малко по някакъв метод да изживее репресираните усеща.

И тогава, като във вряща тенджера тенджера под налягане, чийто похлупак е компактно затворен, се получава детонация. Внезапните смъртни случаи от инсулти, сърдечни пристъпи и ненадейно открит рак в последния етап, у изглеждащи на пръв взор здрави и младежи – постоянно е потрес.

Цената на безчувствеността е животът.

По някаква причина сме основани чувстващи. И тази наша дарба и характерност не могат да бъдат отделени от нас. Това е нашата природа. Докато усещаме, ние сме живи.

* Хипертиреоидизъм е положение на нараснала функционалност на щитовидната жлеза, при което в кръвоносната система се отделят огромно количество щитовидни хормони.

Източник kyblife

Защо боледувате тъкмо от тази болест? 9 аргументи, които ще трансформират гледната ви точка!

 

Заболяване,  с каквато и да е степен на трудност, в действителност има освен физиологични, само че и психически и психосоматични аргументи, които човек мъчно може да разпознае. Или не иска… Дори…

Цялата публикация

Източник: energetika-bg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР