Дали учениците ще се справят със задачите, които бабите им решаваха?
Пак наближава 15 септември. И във всяка българска душа трепва споменът за първия образователен ден. Аз все се сещам за двама от своите учители. Другарят Славов, който ни преподаваше физика в съветската в Стара Загора, на 15 септември влизаше и споделяше, че би трябвало да се изпитваме, щото годината свършва. Ние се заливахме от смях. После доста скоро почвахме молби да ни изпита за шестица за периода, откакто сме навъртели по две тройки. Тогава се смееше Славов: Нали ви споделих, че годината свърши? Кога да те изпитам в този момент? Другият е Димитър Македонски, отново по физика. Той пък ни водеше през месец по планини и хижи и желанието ми да бродя остана и до момента. От тогава минаха 45 години.
Мисля си дали не е добре Министерството на образованието и науката (МОН) да даде за матура или най-малко за класно дилемите, които са решавали днешните баби и дядовци през 1974 година И да ни каже резултатите в съпоставяне. Може пък образованието да има забележителни триумфи оттогава насам.
Полезно е началото на образователната година с изключение на новостите
да си напомним и предишните дивотии .
Помните ли данданията с шарените и черно-белите учебници от преди две години. Не помните? " Google " ще ви напомни. Само напишете " учебници за небогати ". Тези дни разбирам, че през новата година учителите щели да бъдат по-гъвкави при преподаване. Според МОН на учителя се давала свободата да приспособява своята работа към темповете във всеки съответен клас, с цел да реализира предстоящите резултати, като в това време от него се изисква равномерност на образователните действия и осъществяване на образователната стратегия в нейната целокупност. Горкият преподавател! Как хем ще трансформира темпото, хем ще съблюдава ритъма не ми е ясно. Но МОН несъмнено знае.
Да се върнем малко обратно. В началото на 90-те години политическите тарикати ни залъгваха по какъв начин резиденциите ще станат детски лагери, служебни мерцедеси няма да има и други такива али-бали. Сега старите държавни резиденции са като кокошарници на фона на новите частни резиденции, някои са руини, а служебните мерцедеси и БМВ-та из държавните служби са повече от всичките служебни лади, волги, ниви, уазки, трактори, комбайни, валяци и булдозери на предходния режим. Освен че парите за колите идват от същата торба, от която идват и парите за безвъзмездни или субсидирани учебници, за заплатите на даскалите създатели и парното на учебните заведения, то
развращаващата мощ на сходни безобразия е голяма.
В образованието още преди 25–26 години се стартира с нещо безобидно на пръв взор. Изведнъж няколко десетки хиляди добросъвестни учители бяха оповестени за създатели. Беше им казано, че не са длъжни да възпитават, че не могат да санкционират, а единствено креативен ще преподават. Учителите станаха създатели, въпреки че не им се подвигнаха заплатите, а престижът на специалността удари дъното. Наложи се да работят и на втора работа, да дават уроци на частно, да мият стълбища, с цел да оцеляват в пазарната стопанска система. Лично познавам двама даскали по български език и литература, които се опитваха да търгуват с гумени ботуши и цървули, импорт от Русия. После на създателите от учебните заведения дори им се наложи да стачкуват два месеца и един министър искаше да им скапва седенките. Само че към този момент бяха създатели! После стартира да се прокрадва статистиката за възрастовия състав на учителите и качеството на претендентите за тая работа.
Как да си създател, като има един единствен учебник по предмет за съответния клас. Въпросът беше решен стремително. Щом даскалите са създатели, значи имат право да избират от какво да преподават. И се откриха доста създатели да напишат учебници по един предмет за един и същи клас. И то доста учебници. Появиха се по 3–4 математики за V клас, по 2–3 физики за VIII клас, по 3–-4 истории за X клас и т. н. Изведнъж учителите създатели станаха доста скъпи. Те станаха неофициалните брокери на издателствата, които бълваха учебници и образователни принадлежности с хиляди. Това е сладка работа – децата са в подчинено състояние по отношение на учителите и учителите станаха скъпи сътрудници. Тръгнаха градски митове, че всяко издателство си има стимулиращи механизми, с цел да работят новите създатели тъкмо по неговите учебници. С сходни стимулиращи техники в учебните заведения влязоха и туроператорите. Още по-сладка работа! Оказа се, че организирането на ученическа екскурзия от Каспичан до София или двудневен излет от Стара Загора до хижа Върховръх, да вземем за пример, е по-сложно от ръководството на капиталовия развой на АЕЦ. Туроператорите налазиха учебните заведения и започнаха да провеждат екскурзии по близки и далечни места като Париж, Рим и други С нощни преходи за по-евтинко. Легендата споделя, че даскалите, че и децата им, пътували гратис. После пристигна нещастието в реката Лим.
В тази просветителна вакханалия
постоянно се надигаха гласове, че в един или различен учебник написа безобразия ,
че се отстраняват всевъзможни детайли на образование, на образуване на морал, здрав разсъдък, патриотични и други потребни усеща. Че дисциплината в часовете не разрешава да се работи, че има неприемлива експанзия. Че се заличават границите сред положително и зло и други Че се махат емблематични творби. Гласове в пустиня. Въпреки многото задграничен ум, многото учебници и хилядите даскали създатели, образованието бързо потъваше, а интернационалните проби бяха трагични.
Всички промени бяха стимулирани с благородна цел – да прави висока добавена стойност, та дребното работещи да хранят многото пенсии. Никой обаче не споделя кои са тези бъдещи генийчета. Под сурдинка се приказва, че май от години над 50% от първокласниците нямат за майчин българският език. През 2017 година излязоха и числата – не са влизали в учебно заведение или са отпаднали тъкмо 206 378 деца. Не са 2 хиляди, не са 26 хиляди, цели 206 хиляди. Колкото популацията на община Бургас и доста повече от популацията на всяка една от цели 16 области като Видин, Враца, Монтана, Кърджали, Кюстендил, Габрово. Ловеч, Перник, Разград, Силистра и други В последно време ни описват за ограничения за връщане на децата в учебно заведение, ловят ги по къщите с полиция, карат се на мама и тате и т. н. Както споделила Айшето, а нека, но едва ли.
След толкоз години промени, доста учебници по един предмет, учители създатели, оптимизация на учебната мрежа, средищни учебни заведения, интернационално съдействие, делегирани бюджети, частни и държавни учебни заведения и други пунти-мари,
интернационалните проби за просветеност ни поставят все по-ниско.
В IV клас децата още не могат да четат безпрепятствено. Тези, дето могат да четат, не вдяват какво написа, не схващат смисъла на думите и изреченията. Били функционално необразовани. Значи работата с високите технологии и добавената стойност няма да стане. Няма да има кой да пази данните на Национална агенция за приходите.
Та тези, дето ще вършат високите технологии, учат в паралелното обучение, платено още един път от мама и тате, и отпътуват от територията. Ще изкарват пенсиите на немските или френските пенсионери. Тук ще останат тия, дето ще се борят с кола на баба Илийца или с чумата по свинете. Ама какъв брой добавена стойност има в един прът или в едно прасе? Така че за чий демон са ни пет математики за VI клас, в случай че децата отпадат от учебно заведение, а по тестванията за просветеност се търкаляме надолу като огромен камък.
Сегашните ограничения, под паника обявявани през ден, са предлагани по форумите още преди десетилетие – прекъсване на помощите при отсъствия, даване на помощите под формата на учебници, облекла и услуги, да не бъдат детските пропивани и изпушвани от родителите. Самоизхранване и прекъсване на парите за безработни, когато има и едно незаето работно място в страната. Налагане на строга дисциплинираност в учебно заведение. Тогава тези, които ги предлагахме, бяхме наричани ксенофоби.
Сега стават политика на страната.
Почнах това текстче с физика. Ще го завърша отново с физика. През 1974 година физиката за XI клас беше дебела оранжева тухла с твърди корици. Тогавашният ми учител Димитър Македонски, царство му небесно, споделяше, че умерено може да изхвърли най-малко половината от нея. Не се смеехме. Македонски беше май единственият претендент на физическите науки (сега лекар на науките), който преподаваше в приблизително учебно заведение. Той беше и създателят на учебника по астрономия, която се учеше в часовете по физика. И с цел да потвърди, че може без половината от физиката, целия трети период на последната ни гимназиална година Македонски диктуваше 15-ина минути конспект на две девойки, за които физиката беше китайска писменост, а през останалото време свиреше на китара и разказваше по някой анекдот.
Много години по-късно щерка ми се върна от френската гимназия с София и сподели, че съм имал мноооо готин даскал по физика. Македонски им преподавал по заменяне. За финален път го видях на Седемте езера – водеше двайсетина варненки из Рила.
Хайде на добър час. И цветущ първи образователен ден.
Мисля си дали не е добре Министерството на образованието и науката (МОН) да даде за матура или най-малко за класно дилемите, които са решавали днешните баби и дядовци през 1974 година И да ни каже резултатите в съпоставяне. Може пък образованието да има забележителни триумфи оттогава насам.
Полезно е началото на образователната година с изключение на новостите
да си напомним и предишните дивотии .
Помните ли данданията с шарените и черно-белите учебници от преди две години. Не помните? " Google " ще ви напомни. Само напишете " учебници за небогати ". Тези дни разбирам, че през новата година учителите щели да бъдат по-гъвкави при преподаване. Според МОН на учителя се давала свободата да приспособява своята работа към темповете във всеки съответен клас, с цел да реализира предстоящите резултати, като в това време от него се изисква равномерност на образователните действия и осъществяване на образователната стратегия в нейната целокупност. Горкият преподавател! Как хем ще трансформира темпото, хем ще съблюдава ритъма не ми е ясно. Но МОН несъмнено знае.
Да се върнем малко обратно. В началото на 90-те години политическите тарикати ни залъгваха по какъв начин резиденциите ще станат детски лагери, служебни мерцедеси няма да има и други такива али-бали. Сега старите държавни резиденции са като кокошарници на фона на новите частни резиденции, някои са руини, а служебните мерцедеси и БМВ-та из държавните служби са повече от всичките служебни лади, волги, ниви, уазки, трактори, комбайни, валяци и булдозери на предходния режим. Освен че парите за колите идват от същата торба, от която идват и парите за безвъзмездни или субсидирани учебници, за заплатите на даскалите създатели и парното на учебните заведения, то
развращаващата мощ на сходни безобразия е голяма.
В образованието още преди 25–26 години се стартира с нещо безобидно на пръв взор. Изведнъж няколко десетки хиляди добросъвестни учители бяха оповестени за създатели. Беше им казано, че не са длъжни да възпитават, че не могат да санкционират, а единствено креативен ще преподават. Учителите станаха създатели, въпреки че не им се подвигнаха заплатите, а престижът на специалността удари дъното. Наложи се да работят и на втора работа, да дават уроци на частно, да мият стълбища, с цел да оцеляват в пазарната стопанска система. Лично познавам двама даскали по български език и литература, които се опитваха да търгуват с гумени ботуши и цървули, импорт от Русия. После на създателите от учебните заведения дори им се наложи да стачкуват два месеца и един министър искаше да им скапва седенките. Само че към този момент бяха създатели! После стартира да се прокрадва статистиката за възрастовия състав на учителите и качеството на претендентите за тая работа.
Как да си създател, като има един единствен учебник по предмет за съответния клас. Въпросът беше решен стремително. Щом даскалите са създатели, значи имат право да избират от какво да преподават. И се откриха доста създатели да напишат учебници по един предмет за един и същи клас. И то доста учебници. Появиха се по 3–4 математики за V клас, по 2–3 физики за VIII клас, по 3–-4 истории за X клас и т. н. Изведнъж учителите създатели станаха доста скъпи. Те станаха неофициалните брокери на издателствата, които бълваха учебници и образователни принадлежности с хиляди. Това е сладка работа – децата са в подчинено състояние по отношение на учителите и учителите станаха скъпи сътрудници. Тръгнаха градски митове, че всяко издателство си има стимулиращи механизми, с цел да работят новите създатели тъкмо по неговите учебници. С сходни стимулиращи техники в учебните заведения влязоха и туроператорите. Още по-сладка работа! Оказа се, че организирането на ученическа екскурзия от Каспичан до София или двудневен излет от Стара Загора до хижа Върховръх, да вземем за пример, е по-сложно от ръководството на капиталовия развой на АЕЦ. Туроператорите налазиха учебните заведения и започнаха да провеждат екскурзии по близки и далечни места като Париж, Рим и други С нощни преходи за по-евтинко. Легендата споделя, че даскалите, че и децата им, пътували гратис. После пристигна нещастието в реката Лим.
В тази просветителна вакханалия
постоянно се надигаха гласове, че в един или различен учебник написа безобразия ,
че се отстраняват всевъзможни детайли на образование, на образуване на морал, здрав разсъдък, патриотични и други потребни усеща. Че дисциплината в часовете не разрешава да се работи, че има неприемлива експанзия. Че се заличават границите сред положително и зло и други Че се махат емблематични творби. Гласове в пустиня. Въпреки многото задграничен ум, многото учебници и хилядите даскали създатели, образованието бързо потъваше, а интернационалните проби бяха трагични.
Всички промени бяха стимулирани с благородна цел – да прави висока добавена стойност, та дребното работещи да хранят многото пенсии. Никой обаче не споделя кои са тези бъдещи генийчета. Под сурдинка се приказва, че май от години над 50% от първокласниците нямат за майчин българският език. През 2017 година излязоха и числата – не са влизали в учебно заведение или са отпаднали тъкмо 206 378 деца. Не са 2 хиляди, не са 26 хиляди, цели 206 хиляди. Колкото популацията на община Бургас и доста повече от популацията на всяка една от цели 16 области като Видин, Враца, Монтана, Кърджали, Кюстендил, Габрово. Ловеч, Перник, Разград, Силистра и други В последно време ни описват за ограничения за връщане на децата в учебно заведение, ловят ги по къщите с полиция, карат се на мама и тате и т. н. Както споделила Айшето, а нека, но едва ли.
След толкоз години промени, доста учебници по един предмет, учители създатели, оптимизация на учебната мрежа, средищни учебни заведения, интернационално съдействие, делегирани бюджети, частни и държавни учебни заведения и други пунти-мари,
интернационалните проби за просветеност ни поставят все по-ниско.
В IV клас децата още не могат да четат безпрепятствено. Тези, дето могат да четат, не вдяват какво написа, не схващат смисъла на думите и изреченията. Били функционално необразовани. Значи работата с високите технологии и добавената стойност няма да стане. Няма да има кой да пази данните на Национална агенция за приходите.
Та тези, дето ще вършат високите технологии, учат в паралелното обучение, платено още един път от мама и тате, и отпътуват от територията. Ще изкарват пенсиите на немските или френските пенсионери. Тук ще останат тия, дето ще се борят с кола на баба Илийца или с чумата по свинете. Ама какъв брой добавена стойност има в един прът или в едно прасе? Така че за чий демон са ни пет математики за VI клас, в случай че децата отпадат от учебно заведение, а по тестванията за просветеност се търкаляме надолу като огромен камък.
Сегашните ограничения, под паника обявявани през ден, са предлагани по форумите още преди десетилетие – прекъсване на помощите при отсъствия, даване на помощите под формата на учебници, облекла и услуги, да не бъдат детските пропивани и изпушвани от родителите. Самоизхранване и прекъсване на парите за безработни, когато има и едно незаето работно място в страната. Налагане на строга дисциплинираност в учебно заведение. Тогава тези, които ги предлагахме, бяхме наричани ксенофоби.
Сега стават политика на страната.
Почнах това текстче с физика. Ще го завърша отново с физика. През 1974 година физиката за XI клас беше дебела оранжева тухла с твърди корици. Тогавашният ми учител Димитър Македонски, царство му небесно, споделяше, че умерено може да изхвърли най-малко половината от нея. Не се смеехме. Македонски беше май единственият претендент на физическите науки (сега лекар на науките), който преподаваше в приблизително учебно заведение. Той беше и създателят на учебника по астрономия, която се учеше в часовете по физика. И с цел да потвърди, че може без половината от физиката, целия трети период на последната ни гимназиална година Македонски диктуваше 15-ина минути конспект на две девойки, за които физиката беше китайска писменост, а през останалото време свиреше на китара и разказваше по някой анекдот.
Много години по-късно щерка ми се върна от френската гимназия с София и сподели, че съм имал мноооо готин даскал по физика. Македонски им преподавал по заменяне. За финален път го видях на Седемте езера – водеше двайсетина варненки из Рила.
Хайде на добър час. И цветущ първи образователен ден.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ