Как въздухът пловдивски може да стане планински
Пак да си дойдем на думата. Едно от забележителните лица на нашия краен квартал по времето на детство беше Жоро Карамфила. Той говореше с доста компактен бас и някак тържествено. Речта му се лееше като да е римувана. И беше уверен алкохолик. Какво значи уверен алкохолик ли? Ами споделяше, че в случай че не си пийва човек на този свят, защо да живее.
Защото имало и единствено още едно друго нещо, за което си коствало да си жив, което щял да ни го каже, когато пораснем, само че то било сладко единствено на млади години. После и то ставало тъга.
Не доживя да ни го каже Карамфила, само че аз да ви кажа от кое място идва прякорът му. Жена му беше добра и умна за нашия работен, да не кажем лузърски, квартал. Жена - детска учителка с тапия! И като физика беше внушителна, солидна и здрава балканджийка.
След следващото може би хилядно заричане на Жоро, че ще спре да пие, тя го намира пийнал като талпа, паднал до контейнера за отпадък. В яда си го сграбчва и го забучва с главата надолу в същия този резервоар.
И Жоро, като множеството родени и израсли в нашата махала мъже, имаше непреодолимия си табиет да героизира самичък себе си. Както споделя Христо Стоичков в неотдавна излязлата си книга, за която ще стане дума по-долу, не единствени комарджиите помнят единствено облагите си.
Та още при първото си влизане в кварталната механа след събитието Жоро почнал да слави патилата си - нейната мама балканджийска и зла, и яка, сграбчила ме е и като карамфил във ваза ме е забола в боклука... Той не помнел, само че негов приятел, очевидец на гнева на благоверната му, му го разказал.
И оттогава, та досега, в който нашият изтъкнат съкварталец се пресели някъде към райските кофи за отпадък, няма към този момент Жоро еди-кой си - Жоро Карамфила. Но за какво ви описвам за този воин на времето от нашето детство и юношество...
При един от многочислените си опити да направи нещо, с цел да види най-малко за ден-два брачна половинка си изтрезнял, брачната половинка Карамфилица съумяла да го заведе на доктор. Очаквано, лекарският обзор и медицинските проучвания посочили извънредно неприятното здравословно положение на Жоро. Лекарят му споделил, че строго му не разрешава да използва алкохол. Ако наруши възбраната, ще заплати с живота си.
Изтраял нашият воин няколко дни, без да пийне. Но повече от чашката му залипсвала компанията и атмосферата в кварталната механа. Решил, че ще отиде при бойните си приятели, ще си поръча една лимонада и ще си приказва с тях сладко, както по времето, когато е пиел. Защото той към този момент не пие, само че от другарите си няма да се откаже в никакъв случай, не е подобен човек.
Арно, но другарите му го попитали за какво се лигави с тая лимонада. Защото докторът ми забрани да пия алкохол, дал отговор им той. Пий една ракия като хората, докторът няма да те види, закандърдисвали го другарите му. На Карамфила единствено това му трябвало, пил една ракия. Първата му ракия извикала втората, тя пък - следващата, и по този начин.
Докато един от компанията споделил, че съседът му сбъркал и налял домашната си ракия в туба, в която преди този момент е била наливана нафта. Тогава се отоплявахме с нафтови печки и във всяка къща имаше туби за нафта. Та сбъркалият съдовете давал подправената си с нафта ракия на който я желае безплатно.
Компанията решила да вземе тази ракия и да я оползотвори, тъй като е грехота такова нещо да се зяносва. В процеса на оползотворяване оползотворителите единомислещо стигнали до извода, че всяка последваща чашка все по-малко мирише на нафта.
И по този начин, насочен към безспорната непорочност на удоволствието си, Жоро Карамфила положил поетичната си душа в ръцете на божите пратеници, архангелите, пристигнали да я понесат към райските селения.
Че душата Карамфилова е в парадайса, са уверени освен тези мъже, с които имахме общо детство, от дълго време са уверени и техните внуци, които към този момент сядат на маса с другари. Но за какво ви описвам тази квартална сага...
Тези дни известният юрист господин Михаил Екимджиев изясни на пловдивското, пък и на цялото българско поданство по какъв начин Пловдивската община се бори със замърсяването на въздуха в града ни с фини прахови частици. Ами и тя като Жоро Карамфила.
Кой ще я види, преместила е измервателната станция от кръстовището на баня Старинна в парк " Лаута ". Ако се вземе решение въпросната станция, измерваща чистотата на въздуха в Пловдив, да бъде изместена на хижа " Здравец ", нашият град ще има най-чистият въздух на планетата.
Малко ще им е на тези общинари, противочовешки имитиращи осъществяване на отговорностите си, да опазват здравето на децата ни, да бъдат забодени в кофите за отпадък, тяхната м... Както най-добре от всички българи се показва Христо Стоичков. Който по едно време най-добре от всички футболисти по света играеше футбол.
Между другото, отново тези дни в осведомителното пространство се появи известие, че група учени от някакъв влиятелен университет пробно са потвърдили, че псуването е симптом на просветеност. Не си го изобретявам, можете да си го намерите това известие.
И се питаме ние, махленските заядливци, какво ще прави в този момент по-късно известие на групата учени от влиятелния, американски ли беше, европейски ли беше, университет, влиятелният професор ли беше, доцент ли беше, който демонстративно напусна преди шест-седем години академичното тяло на нашия ПУ „ Паисий Хилендарски “, засегнат от това, че ректорът му удостои с купата " лекар хонорис идея “ Христо Стоичков.
Щом псуването е просветеност, Стоичков от дълго време е към този момент в зоната на учените. В новоизлязлата си книга „ Христо Стоичков историята “, оповестена като публична негова биография, той написа, че ощетен незаслужено при някаква футболна обстановка, той се успокоил, въпреки и мъчно, като псувал дълго и напоително. И акцентира - без да повторя нито една ругатня!
Съавторът на Стоичков - журналистът Владимир Памуков, се е справил, по наше мнение, доста по-добре от двамата съавтори на Димитър Бербатов в неговата биография „ По моя си метод “, която излезе редом с тази на Камата.
Памуков е проучил точно всички характерности на номиналния създател и ги е подредил ловко, както се написа добра литература. Това, с съвсем безкрайното псуване, без да е повторена нито една ругатня и без да има натурална ругатня в книгата, е едно от достиженията му.
С една единствено зарисовка показва цялостно и изцяло душевността на героя. Абе, нещо като вълненията пред първия бал на Наташа Ростова в романа на всички времена „ Война и мир “, съгласно литературоведите от нашия кръг.
Със или без съдействието на съавторите си, Бербатов си псува най-натурално в своята публична автобиография, само че и двете книги на нашите най-известни по света футболисти се четат с лекост и неспокойствие. Де да имахме такива биографии, изпълнени с безспорни международни достижения, и в науката, литературата, и изобщо културата.
Да де, но даже и да ги има тези достижения и доколкото ги има, ще си останат непознати или пък познати на малко на брой. Защото, за разлика от футбола, малко на брой се интересуват от просвета, литература, изкуство и просвета. А и медиите са спестовни за техните достижения евентуално тъй като по този начин пестят мястото и времето си за доходоносните реклами.
Ала пък задъхано и необятно отразиха хрумването на един, меко казано, чудноват народен представител да прочете с олигофренен възторг графоманските си стихове от парламентарната естрада. Прието е да се счита, че сходни карикатури от натура притеглят повече четяща аудитория. Е, може би е допустимо и това, само че единствено до момента в който имаме такава аудитория.
Какво ли не се случва по този наш свят. Завчера прочетохме, че носителката на купата „ Мис Москва 2015 “ Оксана Воеводина е приела исляма и се е омъжила за краля на Малайзия Мохамед Пети, 24 години по-възрастен от нея.
Любители на риторичната формула „ Да, но... “ в махленския ни парламент споделиха: да, може да е станала кралица, но за какво не споделят още какъв брой дами има в харема си дъртият малайзийски фрол. Не останаха пасивни и съперниците им - какво значение имало още какъв брой дами има в харема си малайзийският крал, в случай че има пари за всичките, какво?
Та и тоя предприемач, кръстник и покровител на финансовия ни министър Владислав Горанов, бил дал освен на него, само че и на редица други значими политически персони да живеят в негови жилища гратис. Щом ги има тези жилища, за какво да не им ги дава, те все в миналото ще му се отблагодарят хората. Демокрацията го забранявала в името на публичното здраве?! Тя няма да види бе, наивници! /Марица.бг
Защото имало и единствено още едно друго нещо, за което си коствало да си жив, което щял да ни го каже, когато пораснем, само че то било сладко единствено на млади години. После и то ставало тъга.
Не доживя да ни го каже Карамфила, само че аз да ви кажа от кое място идва прякорът му. Жена му беше добра и умна за нашия работен, да не кажем лузърски, квартал. Жена - детска учителка с тапия! И като физика беше внушителна, солидна и здрава балканджийка.
След следващото може би хилядно заричане на Жоро, че ще спре да пие, тя го намира пийнал като талпа, паднал до контейнера за отпадък. В яда си го сграбчва и го забучва с главата надолу в същия този резервоар.
И Жоро, като множеството родени и израсли в нашата махала мъже, имаше непреодолимия си табиет да героизира самичък себе си. Както споделя Христо Стоичков в неотдавна излязлата си книга, за която ще стане дума по-долу, не единствени комарджиите помнят единствено облагите си.
Та още при първото си влизане в кварталната механа след събитието Жоро почнал да слави патилата си - нейната мама балканджийска и зла, и яка, сграбчила ме е и като карамфил във ваза ме е забола в боклука... Той не помнел, само че негов приятел, очевидец на гнева на благоверната му, му го разказал.
И оттогава, та досега, в който нашият изтъкнат съкварталец се пресели някъде към райските кофи за отпадък, няма към този момент Жоро еди-кой си - Жоро Карамфила. Но за какво ви описвам за този воин на времето от нашето детство и юношество...
При един от многочислените си опити да направи нещо, с цел да види най-малко за ден-два брачна половинка си изтрезнял, брачната половинка Карамфилица съумяла да го заведе на доктор. Очаквано, лекарският обзор и медицинските проучвания посочили извънредно неприятното здравословно положение на Жоро. Лекарят му споделил, че строго му не разрешава да използва алкохол. Ако наруши възбраната, ще заплати с живота си.
Изтраял нашият воин няколко дни, без да пийне. Но повече от чашката му залипсвала компанията и атмосферата в кварталната механа. Решил, че ще отиде при бойните си приятели, ще си поръча една лимонада и ще си приказва с тях сладко, както по времето, когато е пиел. Защото той към този момент не пие, само че от другарите си няма да се откаже в никакъв случай, не е подобен човек.
Арно, но другарите му го попитали за какво се лигави с тая лимонада. Защото докторът ми забрани да пия алкохол, дал отговор им той. Пий една ракия като хората, докторът няма да те види, закандърдисвали го другарите му. На Карамфила единствено това му трябвало, пил една ракия. Първата му ракия извикала втората, тя пък - следващата, и по този начин.
Докато един от компанията споделил, че съседът му сбъркал и налял домашната си ракия в туба, в която преди този момент е била наливана нафта. Тогава се отоплявахме с нафтови печки и във всяка къща имаше туби за нафта. Та сбъркалият съдовете давал подправената си с нафта ракия на който я желае безплатно.
Компанията решила да вземе тази ракия и да я оползотвори, тъй като е грехота такова нещо да се зяносва. В процеса на оползотворяване оползотворителите единомислещо стигнали до извода, че всяка последваща чашка все по-малко мирише на нафта.
И по този начин, насочен към безспорната непорочност на удоволствието си, Жоро Карамфила положил поетичната си душа в ръцете на божите пратеници, архангелите, пристигнали да я понесат към райските селения.
Че душата Карамфилова е в парадайса, са уверени освен тези мъже, с които имахме общо детство, от дълго време са уверени и техните внуци, които към този момент сядат на маса с другари. Но за какво ви описвам тази квартална сага...
Тези дни известният юрист господин Михаил Екимджиев изясни на пловдивското, пък и на цялото българско поданство по какъв начин Пловдивската община се бори със замърсяването на въздуха в града ни с фини прахови частици. Ами и тя като Жоро Карамфила.
Кой ще я види, преместила е измервателната станция от кръстовището на баня Старинна в парк " Лаута ". Ако се вземе решение въпросната станция, измерваща чистотата на въздуха в Пловдив, да бъде изместена на хижа " Здравец ", нашият град ще има най-чистият въздух на планетата.
Малко ще им е на тези общинари, противочовешки имитиращи осъществяване на отговорностите си, да опазват здравето на децата ни, да бъдат забодени в кофите за отпадък, тяхната м... Както най-добре от всички българи се показва Христо Стоичков. Който по едно време най-добре от всички футболисти по света играеше футбол.
Между другото, отново тези дни в осведомителното пространство се появи известие, че група учени от някакъв влиятелен университет пробно са потвърдили, че псуването е симптом на просветеност. Не си го изобретявам, можете да си го намерите това известие.
И се питаме ние, махленските заядливци, какво ще прави в този момент по-късно известие на групата учени от влиятелния, американски ли беше, европейски ли беше, университет, влиятелният професор ли беше, доцент ли беше, който демонстративно напусна преди шест-седем години академичното тяло на нашия ПУ „ Паисий Хилендарски “, засегнат от това, че ректорът му удостои с купата " лекар хонорис идея “ Христо Стоичков.
Щом псуването е просветеност, Стоичков от дълго време е към този момент в зоната на учените. В новоизлязлата си книга „ Христо Стоичков историята “, оповестена като публична негова биография, той написа, че ощетен незаслужено при някаква футболна обстановка, той се успокоил, въпреки и мъчно, като псувал дълго и напоително. И акцентира - без да повторя нито една ругатня!
Съавторът на Стоичков - журналистът Владимир Памуков, се е справил, по наше мнение, доста по-добре от двамата съавтори на Димитър Бербатов в неговата биография „ По моя си метод “, която излезе редом с тази на Камата.
Памуков е проучил точно всички характерности на номиналния създател и ги е подредил ловко, както се написа добра литература. Това, с съвсем безкрайното псуване, без да е повторена нито една ругатня и без да има натурална ругатня в книгата, е едно от достиженията му.
С една единствено зарисовка показва цялостно и изцяло душевността на героя. Абе, нещо като вълненията пред първия бал на Наташа Ростова в романа на всички времена „ Война и мир “, съгласно литературоведите от нашия кръг.
Със или без съдействието на съавторите си, Бербатов си псува най-натурално в своята публична автобиография, само че и двете книги на нашите най-известни по света футболисти се четат с лекост и неспокойствие. Де да имахме такива биографии, изпълнени с безспорни международни достижения, и в науката, литературата, и изобщо културата.
Да де, но даже и да ги има тези достижения и доколкото ги има, ще си останат непознати или пък познати на малко на брой. Защото, за разлика от футбола, малко на брой се интересуват от просвета, литература, изкуство и просвета. А и медиите са спестовни за техните достижения евентуално тъй като по този начин пестят мястото и времето си за доходоносните реклами.
Ала пък задъхано и необятно отразиха хрумването на един, меко казано, чудноват народен представител да прочете с олигофренен възторг графоманските си стихове от парламентарната естрада. Прието е да се счита, че сходни карикатури от натура притеглят повече четяща аудитория. Е, може би е допустимо и това, само че единствено до момента в който имаме такава аудитория.
Какво ли не се случва по този наш свят. Завчера прочетохме, че носителката на купата „ Мис Москва 2015 “ Оксана Воеводина е приела исляма и се е омъжила за краля на Малайзия Мохамед Пети, 24 години по-възрастен от нея.
Любители на риторичната формула „ Да, но... “ в махленския ни парламент споделиха: да, може да е станала кралица, но за какво не споделят още какъв брой дами има в харема си дъртият малайзийски фрол. Не останаха пасивни и съперниците им - какво значение имало още какъв брой дами има в харема си малайзийският крал, в случай че има пари за всичките, какво?
Та и тоя предприемач, кръстник и покровител на финансовия ни министър Владислав Горанов, бил дал освен на него, само че и на редица други значими политически персони да живеят в негови жилища гратис. Щом ги има тези жилища, за какво да не им ги дава, те все в миналото ще му се отблагодарят хората. Демокрацията го забранявала в името на публичното здраве?! Тя няма да види бе, наивници! /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ