Падането на Берлинската стена в нощта на 8 ноември 1989

...
Падането на Берлинската стена в нощта на 8 ноември 1989
Коментари Харесай

Отворените общества по света са принудени за преминат в отбрана

Падането на Берлинската стена в нощта на 8 ноември 1989 година трагично и ненадейно форсира рухването на комунизма в Европа. Краят на рестриктивните мерки за пътешестване сред Източна и Западна Германия нанесе гибелен удар на затвореното общество на Съветския съюз. В този дух това бе и апогеят на възхода на отворените общества.

Десетилетие по-рано се включих в това, което назовавам моя политическа филантропия. Станах бранител на концепцията за отвореното общество, която ми вдъхна Карл Попър, моят наставник в London School of Economics. Попър ме научи, че съвършеното знание е нещо непостижимо и че тоталитарните идеологии, които претендираха, че имат окончателната истина, могат да вземат връх само с репресивни средства.

През 80-те години подкрепях дисиденти в Съветската империя и през 1984 година съумях да основа фондация в родната ми Унгария. Предоставях финансова поддръжка за всяка активност, която не беше по самодейност на еднопартийната страна. Идеята бе, че като се окуражават хората за сходна активност, те ще осъзнаят какъв брой подправена е формалната доктрина. И това подейства, тъй като беше привлекателно и очарователно. С годишен бюджет от 3 милиона $ фондацията се оказа по-силна от тогавашното министерство на културата.

Пристрастих се към политическата филантропия и до момента в който руската империя се разпадаше една след други записах фондации в доста страни. Само за няколко години годишният ми бюджет скочи от 3 на 300 милиона $. Това бяха бурни времена. Отворените общества бяха във напредък и интернационалното съдействие бе преобладаващият блян.

Три десетилетия по-късно обстановката е доста по-различна. Международното съдействие е изправено пред съществени трудности и преобладаващата наклонност стана национализмът. Засега национализмът се оказва доста по-силен и унищожителен, в сравнение с интернационализма.

Този резултат не беше неминуем. След рухването на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година Съединени американски щати се оказаха единствената оживяла суперсила, само че не съумяха да изпълнят отговорностите, които вървят с тази позиция. Съединени американски щати се интересуваха доста повече да се любуват на плодовете от успеха в студената война. Страната не съумя да подаде ръка за помощ на страните от руския блок, до момента в който бяха в невъзможност. Затова и Вашингтон прибегна до рецептите на неолибералния Вашингтонски консенсус.

Това бе и моментът, в който Китай поеха по впечатляващия път на стопански напредък, подкрепят от влизането - с американска помощ - в Световната комерсиална организация и интернационалните финансови институции. В последна сметка Китай измести Съюз на съветските социалистически републики като евентуален противник на Съединени американски щати.

Вашингтонският консенсус допуска, че финансовите пазари са способни да поправят личните си ексцесии и в случай че това не стане, централните банки ще се погрижат за провалилите се институции като ги слеят в по-големи структури. Това бе лъжливо разбиране, както го показва световната финансова рецесия от 2007-2008 година

Крахът от 2008 година постави завършек на безспорното световно доминиране на Съединени американски щати и доста форсира възхода на национализма. Това се трансформира и в приливна вълна против отворените общества. Защитата, която те получаваха от Съединени американски щати, постоянно е била косвена и от време на време незадоволително, само че отсъствието ѝ ги остави под опасността от шовинизъм. Отне ми известно време да осъзная това, само че свидетелствата са неоспорими. Отворените общества по света са принудени да преминат в защита.

Искаме ми се да имам вяра, че най-ниската точка бе през 2016 година с референдума за Брекзит и избора на Доналд Тръмп за президент, само че историята ще се произнесе дали това е по този начин. За отворените общества бъдещето е помрачено от извънредно бързото развиване на изкуствения разсъдък. Той може да основава средства за публичен надзор в помощ на репресивните режими, само че това е и смъртна заплаха за отворените общества.

Китайският президент Си Цзинпин, да вземем за пример, се е заел със основаването на така наречен система за обществен заем. Ако той успее да я построи, страната още веднъж ще има цялостен надзор над жителите си. Разочароващо е, че самото китайско общество счита тази система за атрактивна, тъй като му дава услуги, каквито преди не имало, дава обещание гонене на нарушителите и указания за жителите по какъв начин да си икономисват проблеми. Още по-тревожно е, че Китай може да продава по света тази система за обществен заем на диктатори, които по този начин ще станат и политически подвластни от Китай.

За благополучие, Китай на Си Цзинпин има слабост - зависи от това Съединени американски щати да го доставят с микропроцесори за 5G компании като " Хуауей " и ZTE, които се нуждаят от тях. За злощастие, Тръмп показва, че слага персоналните си ползи пред националните и 5G не е изключение. Както той, по този начин и Си Цзинпин имат политически проблеми вкъщи и в комерсиалните договаряния Тръмп сложи " Хуауей " на масата като трансформира микрочиповете в чипове за спорене.

Изходът от всичко това е непредвидим, защото зависи от няколко решения, които още не са взети. Живеем в революционни времена, когато спектърът от благоприятни условия е доста по-богат от нормалното и резултатът е още по-несигурен от този в естествени времена. Всичко, на което можем да държим, са личните ни убеждения.

И да спечелим, и да изгубим, аз имам вяра в задачите, преследвани от отворените общества. Това е разликата сред работата за фондация и опита да изкараш пари от фондовия пазар.

Джордж Сорос е президент на Soros Fund Management и Open Society Foundations. Един от първите в промишлеността с хедж фондове, той е и създател на няколко книги, в това число " Алхимия на финансите ", " Новата парадигма за финансовите пазари: Кредитната рецесия от 2008 година и какво значи тя " и " Трагедията на Европейския съюз: Разпад или възобновление? ". Най-новата му книга " В отбрана на отвореното общество " излезе на 22 октомври и е в отбрана също на академичната и медийната независимост и правата на индивида. Коментарът му е оповестен от " Проджект синдикейт ", преводът е на " Дневник ".

Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (27)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР