Арменската диаспора беше смаяна от бързото падане на анклава с арменско мнозинство Нагорни- Карабах към азербайджанските войски и изселването на голяма част от населението му
От BASSEM MROUE Associated Press 29 септември 2023 г., 12:06 AMТурция, в региона на Кавказ и Западен Иран.Мнозина в диаспората мечтаеха тя да получи независимост или да бъде присъединена към Армения.
Нагорни Карабах беше „страница с надежда в арменската история“, каза в четвъртък Народ Серуджиан, ливанско-арменски университетски преподавател в Бейрут.
„Това ни показа, че има надежда да си върнем земя, която по право е наша... За диаспората Нагорни Карабах вече беше част от Армения.“
< p class="Ekqk nlgH yuUa lqtk TjIX aGjv">Стотици ливански арменци протестираха в четвъртък пред азербайджанското посолство в Бейрут. Те развяваха знамена на Армения и Нагорни Карабах и горяха снимки на азербайджанския и турския президент. Полицията за борба с безредиците използва сълзотворен газ, когато хвърляше петарди по посолството.Етническите арменци имат общности в Европа и Близкия изток и в Съединените щати. Ливан е дом на един от най-големите, с приблизително 120 000 души от арменски произход, 4% от населението.
Повечето са потомци на онези, които са избягали от кампанията от 1915 г. от османски турци, в които около 1,5 милиона арменци загинаха в кланета, депортации и насилствени походи. Жестокостите, които опразниха много етнически арменски области в източна Турция, се разглеждат от историците като геноцид. Турция отхвърля описанието на геноцид, заявявайки, че броят на жертвите е завишен и че убитите са били жертви на гражданска война и размирици по време на Първата световна война.
В Бурж Хамуд, главният арменски квартал в столицата Бейрут, спомените са все още сурови, с често срещани антитурски графити по стените. Червено-синьо-оранжево арменско знаме се вее от много сгради.
„Това е последната миграция за арменците“, каза 55-годишният Арут Бшидикян, седнал в пред арменско знаме в кафене Bourj Hamoud. „Не ни остана друго място, откъдето да мигрираме.“
Азербайджан казва, че обединява отново територията си, посочвайки, че дори министър-председателят на Армения е признал, че Нагорно- Карабах е част от Азербайджан. Въпреки че населението му е било предимно етнически арменски християни, турските мюсюлмани азери също имат общности и културни връзки с територията, особено с град Шуша, известен като люлка на азерската поезия.
Нагорни Карабах попадна под контрола на етническите арменски сили, подкрепени от арменските военни в сепаратистки битки, приключили през 1994 г. Азербайджан превзе части от района във война през 2020 г. Сега, след поражението този месец, сепаратистките власти предадоха оръжията си и водят преговори с Азербайджан за реинтеграция на територията в Азербайджан.
Томас де Ваал, старши сътрудник в мозъчния тръст Carnegie Europe, каза, че Нагорни Карабах се е превърнал в „вид нова кауза“ за арменската диаспора, чиито предшественици е претърпял геноцида.
„Това беше нещо като нова арменска държава, нова арменска земя, която се раждаше, на която те възлагаха много надежди. Много нереалистични надежди, бих казал“, каза той, добавяйки, че това насърчи карабахските арменци да се противопоставят на Азербайджан въпреки липсата на международно признание за тяхното сепаратистко правителство.
Арменците виждат територията като люлка на своята култура, с манастири, датиращи от преди повече от хилядолетие.
„Арцах или Нагорни Карабах е бил земя за арменците в продължение на стотици години“, каза ливанският законодател Хагоп Пакрадунян, ръководител на най-голямата арменска група в Ливан, Арменската революционна федерация. „Хората на Арцах са подложени на нов геноцид, първият геноцид през 21-ви век.“
Падането на Нагорни Карабах не е просто напомняне на геноцида, „той го преживява отново“, каза Диран Гилигуян, арменски активист, който живее в Мадрид, но има арменско, ливанско и френско гражданство.
Той каза баба му му е разказвала истории как е избягала през 1915 г. Геноцидът „всъщност не е нещо от миналото. Това не е нещо, което е на век. Всъщност все още е така“, каза той.
Seroujian, инструкторът в Бейрут, каза, че нейните прадядовци са оцелели от геноцид и че историите за жестокостите и разпръскването се говореше у дома, в училище и в общността, докато тя растеше, както и каузата за Нагорни Карабах.
Тя посети територията няколко пъти, последно през 2017 г. „Ние израснахме с тези идеи за страната, независимо дали са романтични или не. Обикнахме го, дори когато не го видяхме“, каза тя. „Никога не съм мислил за това като за нещо отделно“ от страната Армения.
Група от диаспората, наречена „Европейци за Арцах“, планира митинг в Брюксел следващата седмица пред Европейския Сгради на съюза, за да осъдят това, което според тях са етническо прочистване и нарушения на човешките права от Азербайджан, и да призоват за санкции на ЕС срещу азербайджански служители. Митингът е насрочен преди срещата на върха на европейските лидери в Испания на 5 октомври, където арменският премиер и президентът на Азербайджан трябва да проведат разговори с посредничеството на френския президент, германския канцлер и председателя на Европейския съвет.
В Съединените щати арменската общност в района на Лос Анджелис – една от най-големите в света – организира няколко протеста, опитвайки се да привлече вниманието към ситуацията. На 19 септември те използваха камион с ремарке, за да блокират главна магистрала за няколко часа, причинявайки големи задръствания.
Ким Кардашиян, може би най-известната арменка -Американец днес отиде в социалните медии, за да призове президента Джо Байдън „да спре още един арменски геноцид“. домът им. Но Сероуджиан каза, че мнозина се чувстват безпомощни.
„Има моменти, в които лично, семейството или сред приятели просто се чувстваме безнадеждни“, каза тя. „И когато говорим помежду си, някак си губим ума.
____
Писателите на Асошиейтед прес Ема Бъроуз в Лондон, Карим Чехайеб и Фади Тауил в Бейрут, Анджела Чарлтън в Париж и Джон Антчак в Лос Анджелис допринесоха за този доклад.
