Митът за бога на подземното царство Озирис
Озирис е египетски господ на подземния свят и арбитър на мъртвите, брат и брачен партньор на богинята Изида, както и един от най-важните богове в античен Египет. Името му произлиза от египетската дума „ usir ”, която се превежда като „ мощен “/ “могъщ “. Озирис е първороден наследник на бога-земя Геб и богинята на небето Нут. Малко след основаването на света, Озирис е погубен от по-малкия си брат Сет и върнат назад към живота от сестра си Изида. Този мит, както и боговете, които вземат участие в него, са в центъра на египетската просвета и вяра. Първоначално Озирис бил господ на плодородието, който става толкоз прочут и уважаван, че старите богове Анджети и Кентиаменти били сменени от него. Той постоянно е изобразяван като мумия или в ролята на арбитър на мъртвите.
Озирис е прочут с доста имена, като най-известното от тях е „ Красивият “. Той е прочут и като Бога на любовта, Царя на живите и Вечния господ. След Изида, Озирис е най-популярният измежду египетските богове. Поклонението към него продължава хиляди години – от Архаичния интервал на Египет (започнал през към 3100 г.пр.н.е.) до династията на Птолемеите (305 – 31 г.пр.н.е). Макар че нормално е описван като обективен, великодушен и даряващ господ, на някои изображения той е показан като ужасяваща фигура, която изпраща демони посланици, които да прибират живите в подземното царство на мъртвите. Най-трайният облик на Озирис е този на справедливия и общителен господ, погубен от брат си, който се връща към живота.
Митът за Озирис
След основаването на света, от съюза сред Геб и Нут се раждат петте първи божества – Озирис, Изида, Сет, Нефтида и Хор. Тъй като бил първороден, Озирис се трансформира във Владетел на Земята, а Изида в негова кралица и брачна половинка. Той намира египетския народ за некултурен и незаконен, по тази причина му дава закони, просвета, вяра и селско стопанство. Египет се трансформира в Рай по време на ръководството на Озирис, тъй като всички били равни, имало изобилна храна и земята била плодородна. Брат му Сет почнал да ревнува от триумфите на Озирис. Тяхната връзка се разпада още повече, откакто Нефтида, която била брачна половинка на Сет, се дегизира като Изида и съблазнява Озирис, след което забременява с господ Анубис. Тогава Сет прави хубав ковчег, изработен тъкмо по размер за Озирис и провежда тържество, на което демонстрира ковчега и споделя, че на който от гостите ковчегът пасне идеално, Сет ще му го подари. Когато Озирис ляга в ковчега, Сет затръшка капака, заключва го и го хвърля в Нил. Ковчегът пътувал дълго по реката, до момента в който не се заплел в едно дърво. Тогава царят на Библос и брачната половинка му, които се възхищавали на дървото, наредили то да бъде отсечено и преместено в двореца им, където да служи за декорация. Озирис остава в ковчега и в последна сметка умира.
През това време Изида напуснала Египет в търсене на брачна половинка си и доближава до Библос, където се преобразява във стара жена, която плачела на брега за изчезналия си брачен партньор. Тя била поканена в двореца и била помолена да се грижи за синовете на царя. Изида се пробвала да трансформира едно от момчетата в безсмъртно, къпейки го огън, само че кралицата я вижда и се ужасява. Тогава Изида разкрива същинската си идентичност, а царят и царицата дават обещание да ѝ дадат всичко, което изиска, с цел да ги пожали. Тя желае единствено дървото, което било в замъка им.
Изида връща тялото на Озирис в Египет и го оставя на брега на Нил, до момента в който откри билки, с които да го излекува. Тя оставя сестра си Нефтида да пази обичания ѝ, само че Сет узнава за това и принуждава Нефтида да му каже къде е тялото на Озирис. Тогава Сет го нарязва на части, които пръска в реката. Изида, ужасена от случилото се, стартира да събира частите на Озирис благодарение на Нефтида и съумява да открие всички от тях, като се изключи половия му орган, който бил изяден от рибата меджид (поради което тя е неразрешена за ястие в Египет). След като Озирис оживява, Изида полита във въздуха и изваждайки семето от тялото му, забременява със сина им Хор. Макар че бил жив, Озирис не можел да ръководи света на живите. Той става държател на подземното царство и арбитър на мъртвите. Тъй като се опасява, че Сет може да нарани Хор, Изида го скрива в едно тресавище, до момента в който порасне. По-късно Хор се бори против Сет за надзор над света. В някои версии на историята Сет е погубен, само че в множеството той е надвит и пропъден от Египет. Хор възвръща реда в света и ръководи дружно с майка си Изида.
Почит към Озирис
Митът за Озирис въплъщава някои от най-важните полезности в египетската просвета, а точно – естетика, ред, безконечен живот и берекет. Историята трагично демонстрира, че даже боговете могат да се трансфорат в жертва на нечия непризнателност, както и следствията, които идват по-късно. От тогава неблагодарността е един от главните грехове в религията на египтяните. Освен това, митът предава историята за успеха на реда над хаоса и установяването на естетика на земята – още една съществена полезност в египетската просвета и вяра.
