Студът засегна градините с праскови, кайсии и череши
Овощните градини с праскови, кайсии и череши са съществено наранени от студа, заяви Българска национална телевизия. 50% от кайсиите в североизточния район са измръзнали още при захлаждането в края на февруари, а след захлаждането през тази седмица вредите са още по-големи.
„ За страдание, удари втори мраз от тази седмица, в понеделник минус 6,7 градуса, което порази и останалите пъпки, които бяха живи. Това измръзване остава без занаят много от нашите членове ”, съобщи Николай Колев, ръководител на Съюза на Дунавските овощари.
Освен че няма да има годишна продукция, цената на плодовете, които ще бъдат импортирани у нас, ще бъде в пъти по-висока, тъй като студеният фронт мина и през Италия и Гърция, предвиждат овощарите.
Големи са вредите и по дръвчетата, засети по поречието на Тунджа. Там температурите са паднали под минус 10 градуса и са измръзнали всички плодни пъпки.
„ Пораженията са несъмнено 95%, 100%... Вие ги виждате тук, няма нищо живо ”, съобщи производителят пред Българска национална телевизия на праскови Васил Василев.
Производителите на праскови в сливенския район са обезпокоени за оцеляването си, тъй като това е главният им занаят. Подобна обстановка локалните овощари помнят през 1986 година, когато се е наложило хиляди декари праскови да бъдат изкоренени.
„ Никакви застраховки няма. А и по това време на годината застрахователните компании не подписват застраховки, те потеглят чак от към май месец, когато минат студовете ”, сподели производителят на праскови Йордан Стойков.
Надеждата на производителите е, че след установяването на вредите по овошките, Министерството на земеделието ще признае зимното измръзване за естествено злополучие и ще ги компенсира. Експерти към този момент правят оценка вредите, а по-късно ще се дефинира размера на компенсацията за овощарите. Такова обаче ще получат единствено производители с напълно унищожена годишна продукция.
„ За страдание, удари втори мраз от тази седмица, в понеделник минус 6,7 градуса, което порази и останалите пъпки, които бяха живи. Това измръзване остава без занаят много от нашите членове ”, съобщи Николай Колев, ръководител на Съюза на Дунавските овощари.
Освен че няма да има годишна продукция, цената на плодовете, които ще бъдат импортирани у нас, ще бъде в пъти по-висока, тъй като студеният фронт мина и през Италия и Гърция, предвиждат овощарите.
Големи са вредите и по дръвчетата, засети по поречието на Тунджа. Там температурите са паднали под минус 10 градуса и са измръзнали всички плодни пъпки.
„ Пораженията са несъмнено 95%, 100%... Вие ги виждате тук, няма нищо живо ”, съобщи производителят пред Българска национална телевизия на праскови Васил Василев.
Производителите на праскови в сливенския район са обезпокоени за оцеляването си, тъй като това е главният им занаят. Подобна обстановка локалните овощари помнят през 1986 година, когато се е наложило хиляди декари праскови да бъдат изкоренени.
„ Никакви застраховки няма. А и по това време на годината застрахователните компании не подписват застраховки, те потеглят чак от към май месец, когато минат студовете ”, сподели производителят на праскови Йордан Стойков.
Надеждата на производителите е, че след установяването на вредите по овошките, Министерството на земеделието ще признае зимното измръзване за естествено злополучие и ще ги компенсира. Експерти към този момент правят оценка вредите, а по-късно ще се дефинира размера на компенсацията за овощарите. Такова обаче ще получат единствено производители с напълно унищожена годишна продукция.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ