Детерминистична изповед на една българска овца
Овчарите са доста кисели. Не ми се кефят, все гледат да ме нахокат и праснат с гегата. Няма излизане от кошарата – ближИ сол и преживяй. Това е новият стандарт за отлеждането ми с цел да има мазнинка под кожата, когато заиграе калъчката. Лойчицата е значима, тъй като в курбана би трябвало да плуват огромни жълти петна. Курбан за властта.
Паша тази година няма да има. Каквото ни хвърлят в яслите – това. И доста се ускори варденето – проличава по какъв начин ни наблюдават и слушат. Онзи ден един млад коч удари с рога портата и излезе на зелено. Повече не се върна. Бързо уврял, - чухме да си приказват чобаните на другия ден. Аз и колежките се отказахме от фантазиите за прясна тревица. Бой, стриганье и шоу стратегии по тв приемника – това е новата идея в овцевъдството.
Този път стигнаха до дълбините на овчия живот – снимат с камери даже сакралния миг на мърленето (оплождането)… Не остана свято нещо. Беее…
Много от нашите ще дадат фира по Великден. Тази година обаче, приказват овчарите, не се знае дали ще ни пишат като жертви на яденето и пиенето с няколко молебствия в паузите, или овчарчето Горанов ще ни регистрира като загуби от ковид. Май второто ще е, щото ще падне кяр от централната евроферма. Как се повтарят нещата само… Едно време веригата бе: стада, кошари, Трудово-кооперативно земеделско стопанство, над него Административнопроцесуален кодекс, коъто се отчиташе на първия държавен и партиен пастир. Той – на Москва. Сега рапортуването е в Брюксел. Или Вашингтон?... Май и в Анадола дават отчет… И в Москва, чувам… Не е елементарно и на овчарите.
Но да си дойдем на блеенето… Най-много ме боли като видя ядосаните лица и заплашителните гласове на сейбийте. Всеки се надпреварва да заплашва, да маа с гегата. Доят ме, стрижат ме, колят ме – такава е овчата орис. Полезна съм още като жива, а не като свинята – след гибелта. По-полезна съм от много хора, в случай че щете. Но за какво са толкоз неприятни?! Във филмите даже на смъртните им дават ястие по избор, изповед, последна дума… Преди се чуваше дудук, някой подхване ария, кучетата тичат около нас – семейство сме, а птиците се вият нависоко и огласят простора. Защо в този момент е тая проклетия, беее?... Само тоягата и овикване, еле откогато се появи ковид. Тормоз и закани. Ама овцата е добродушно създание, бее, схваща от една дума. И нали трябваше да има морков, с изключение на сопа. Него ли основният пастир ли го изяде?
Гледам свъсените вежди и слушам грубите гласове на чобаните – овълчили са се. Сърцето ми се свива, а в овчата ми глава звучи Борис Машалов и оная неговата… „ Заблеяло ми агънце “… Не било детерминизъм… Те ще ми кажат. Може да съм овца, черноглава плевенска или каракачанка, само че свободната воля не ми е непозната. Душа нося. Децата ми вземат като кръвен налог за кефа на хората… Бее…Искам единствено малко почитание. Толкова ли е мъчно, чобанино?
Забрави ли, че Христос се роди в кошара?
Емилия Кирова
Паша тази година няма да има. Каквото ни хвърлят в яслите – това. И доста се ускори варденето – проличава по какъв начин ни наблюдават и слушат. Онзи ден един млад коч удари с рога портата и излезе на зелено. Повече не се върна. Бързо уврял, - чухме да си приказват чобаните на другия ден. Аз и колежките се отказахме от фантазиите за прясна тревица. Бой, стриганье и шоу стратегии по тв приемника – това е новата идея в овцевъдството.
Този път стигнаха до дълбините на овчия живот – снимат с камери даже сакралния миг на мърленето (оплождането)… Не остана свято нещо. Беее…
Много от нашите ще дадат фира по Великден. Тази година обаче, приказват овчарите, не се знае дали ще ни пишат като жертви на яденето и пиенето с няколко молебствия в паузите, или овчарчето Горанов ще ни регистрира като загуби от ковид. Май второто ще е, щото ще падне кяр от централната евроферма. Как се повтарят нещата само… Едно време веригата бе: стада, кошари, Трудово-кооперативно земеделско стопанство, над него Административнопроцесуален кодекс, коъто се отчиташе на първия държавен и партиен пастир. Той – на Москва. Сега рапортуването е в Брюксел. Или Вашингтон?... Май и в Анадола дават отчет… И в Москва, чувам… Не е елементарно и на овчарите.
Но да си дойдем на блеенето… Най-много ме боли като видя ядосаните лица и заплашителните гласове на сейбийте. Всеки се надпреварва да заплашва, да маа с гегата. Доят ме, стрижат ме, колят ме – такава е овчата орис. Полезна съм още като жива, а не като свинята – след гибелта. По-полезна съм от много хора, в случай че щете. Но за какво са толкоз неприятни?! Във филмите даже на смъртните им дават ястие по избор, изповед, последна дума… Преди се чуваше дудук, някой подхване ария, кучетата тичат около нас – семейство сме, а птиците се вият нависоко и огласят простора. Защо в този момент е тая проклетия, беее?... Само тоягата и овикване, еле откогато се появи ковид. Тормоз и закани. Ама овцата е добродушно създание, бее, схваща от една дума. И нали трябваше да има морков, с изключение на сопа. Него ли основният пастир ли го изяде?
Гледам свъсените вежди и слушам грубите гласове на чобаните – овълчили са се. Сърцето ми се свива, а в овчата ми глава звучи Борис Машалов и оная неговата… „ Заблеяло ми агънце “… Не било детерминизъм… Те ще ми кажат. Може да съм овца, черноглава плевенска или каракачанка, само че свободната воля не ми е непозната. Душа нося. Децата ми вземат като кръвен налог за кефа на хората… Бее…Искам единствено малко почитание. Толкова ли е мъчно, чобанино?
Забрави ли, че Христос се роди в кошара?
Емилия Кирова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ