Овациите на публиката се сляха с молитвата на Соня Йончева,

Овациите на публиката се сляха с молитвата на Соня Йончева , потопена до дъно в скръбта на своята героиня Елизабет в последната ѝ солова песен в „ Дон Карлос “ . Нашата певица омайност публиката от сцената на „ Бастилията “ в Париж. Френската рецензия е великодушна в похвалите: изданията „ Атлантико “, „ Монд “ „ Рес музика “, „ Концерт класик “, „ Олирикс “, „ Телерама “ са единни в оценките. Наричат Соня „ повече от съвършена “, „ царствена “, с „ кадифен тембър “, „ невероятна еластичност “ и „ чувствено вибрато “, „ постоянна във всички регистри и както постоянно отлична в драматургичното осъществяване “. Не по-малко възторжени са отзивите за нейните сътрудници на сцената – Йонас Кауфман в ролята на уязвимия и душевно засегнат Дон Карлос, Елина Гаранча , неподражаемо естествена и музикално безупречна в комплицираната роля на Еболи, Людовик Тезие , за първи път като Родриго, Илдар Абдразаков като Филип Втори и Дмитрий Белоселски , един безмилостен Велик инквизитор. Аплодисменти на всички паметни арии и дуети, кастинг без неточност за тази режисура на операта от Верди – историческо събитие и огромно артистично тестване!

Събитие, тъй като с нея беше открит сезонът в Парижката опера и отпразнуван рожденият ден на самата творба – 150 години от премиерата на „ Дон Карлос “ на парижката сцена, за която е била предопределена. Само по себе си това произведение на Верди е събитие. За да го сътвори, композиторът е излязъл от нормалния си жанр и със синтеза на италианска, френска и немска школа е постигнал монументална френска, пример на стилната за това време Голяма опера. Над четири часа, пет дейности в истинската френскоезична версия, отстъпила по-късно на по-лекия и театрален италиански вид. Постановката на Кристоф Варликовски е построена с бездънен трагизъм. Действието, сложено в средата на ХХ в., ни държи някак сред пластовете на времето, с цел да излъчи политическо обръщение за независимост на народите от гнета на империите, само че в действителност и за персоналната независимост. Историята е разказана като непосилен спомен, а душевните положения на героите са илюстрирани от облици на екран, размиващи границата сред минало и настояще. Такъв мизансцен изисква доста старания и драматургично майсторство от артистите, а и от хора, откроен като независим воин под доста умелото дирижиране на Филип Жордан .

Въпреки някои запаси към мизансцена новият „ Дон Карлос “ в Париж е сполучлив свършек на един тригодишен упорит план. Той донесе естетическа приятност на публиката и в същото време я вкара в самата история на творбата. Операта доближи до необятна аудитория с помощта на прожекциите в киносалони и на телевизионния екран. Предстои още една поредност от представления с друг състав за главните функции.