Отвсякъде се чуват оценки за Българското Председателство – и колкото

...
Отвсякъде се чуват оценки за Българското Председателство – и колкото
Коментари Харесай

Ексклузивно в БЛИЦ! Кеворк Кеворкян: Възторзи в периферията, Бойко: Аз как се представих?

Отвсякъде се чуват оценки за Българското Председателство – и колкото по-близо до Яслата са създателите им, толкоз по-възторжени са те.
Имам поради българските коментатори – желаят да се харесат, горките, на Председателя, само че даже не подозират, че той пет пари не дава за кваканията им.
Ако имате шанса да е прям с вас, той ще ви попита единствено едно: „ Аз по какъв начин се показах? Добре, нали? “ Толкова.
Внимавайте, какво ще му отговорите.
След толкоз хвалби, няма по какъв начин човек да не се запита: А по кое време Председателството щеше да е несполучливо?
Предвидена ли е въобще сходна опция в този така прецизно написан обред? Не, несъмнено.
Дори Юнкер да престанеше да се целува или попийва – въпреки че това щеше да е прекомерно грубо тестване за него – даже и тогава Председателството нямаше да е провалено.
Президентът Радев обаче прати едно кърваво писмо до Падишаха – с изявлението си на конференцията „ Българското Председателство на Съвета на Европейски Съюз: време за равносметка “.
Когато го обобщиха в новините на Би Ти Ви, взех решение, че там краткотрайно са се отучили да четат, незнайно по каква причина, и към този момент не са в положение да сдъвчат даже един обикновен коментар.
После обаче се сетих, че евентуално и те са намазали нещо от Яслата - и поради това толкоз гламаво показаха позицията на Радев.
А в нея има несъмнено любопитни, въпреки и не изключително приятни оценки.
Преди да стигне до тях, президентът удря една-две баданарки – примерно, за положителното „ администриране “ на събитието - като че ли е не запомнил, че НДК, където бяха основани главните събития на Председателството, не е издигнат поради някакъв неотдавнашен конгрес на ГЕРБ – там десетилетия наред са се провеждали всевъзможни форуми; и даже, около ремонтите, да бяха отмъкнали целия Дворец, отново щяхме да се оправим.
С обикновеното, с дюлгерската работа постоянно се оправяме.
В часовникарската обаче по никакъв начин ни няма – не провиждаме добре в идващото Време.
Радев споделя, че „ тематиката “ за Западните Балкани е била добре определена, повтарял го е няколко пъти и до момента.
И също като Падишаха демонстрира необяснимо лековерие.
Изобщо не беше добре подбрана въпросната тематика, тъй като не може да донесе никакви - безусловно никакви, изгоди за България. Така и стана.
И най-възторженият коментатор, даже да е потопен до пояса в Яслата, би трябвало да прозре, че от тази Мрачина/Западните Балкани няма изход.
Там господстват Чворове, преплетени от вековни вражди, коварства и измами.
С тях на глава не се излиза – те не са като Юнкер, който и единствено след една ракийка е подготвен на всичко – на думи, несъмнено.
На Брюкселските трепетлики им е елементарно да щавят словото, както си желаят. Побутват те към Мрачината - а по-късно ти споделят, че в близкото бъдеще няма никакъв късмет нещо да се случи там.
Точно това споделиха в София на Балканските „ Балами “ – те обаче и друго не са очаквали, даже и нашият Падишах сигурно не го е вярвал.
Само Орбан ни предизвести – и по никакъв начин няма да сбъркаме, в случай че прихванем нещо от него.
Едно отклоняване. Единственото несъмнено гадно нещо, което видях на международното състезание по футбол до момента, бе провокацията на „ швейцарците “ Шакири и Джака по време на срещата Сърбия – Швейцария.
Бяха изрисували на бутонките си знамето на Косово, а след головете си демонстрираха с ръце орела от албанското знаме.
Отгоре на всичко, арбитър беше един футболен Юнкер – и сърбите не можеха да повярват, че немец свири мач на Швейцария!
Дори на футболния терен старите рани оставят кървави отпечатъци, а наивниците ще приобщават Мрачината…
Забележителна, блестяща е лекотата, с която в Брюксел към този момент послъгват по всеки мотив, зарязали са даже обикновената учтивост – да вземем за пример, можеха да предупредят нашите екзалтанти, че Солунската декларация за Западните Балкани отпреди петнайсетина години ще е по-щадяща от Софийската.
Но не го направиха и ни оставиха с отворена уста.
Така че, забравете тематиката за Мрачината - и Радев няма какво да я усуква ненужно.
Но той е прав за друго – за несръчността, с която се накиснахме в Македония.
Няколко пъти писах за подлия капан, в който ни вкараха македонците.
Радев в този момент споделя, че е трябвало да изчакаме те да подпишат контракта с Гърция и тогава и ние да уточним и отстояваме някои клаузи в нашия контракт.
Прав е, само че трябваше да го каже преди няколко месеца.
Сега ни оставиха сами в Гората, един Заев се наложи с хилене и ловкост.
Ето какво споделя Радев по този мотив:
„ И в случай че в този момент наложим двата контракта – сред Гърция и Република Македония и сред България и Република Македония, ще забележим обилни разлики.
На първо място, договорът сред България и Република Македония предстои на смяна и денонсиране, което позволява опцията за обратимост на процесите.
А този сред Гърция и Република Македония е неопределен и не търпи смяна.
Гърция реши проблемите със своята еднаквост, история и език на високо политическо ниво… с безкомпромисни периоди и условия.
В нашия контракт ние оставихме тези проблеми да се вземат решение от комисията, която има единствено пълномощия в региона на историята, без да може да адресира политически процеси…
По време на нашето председателство Брюксел дефинира четири условия за оценка на готовността на Македония за започване на договаряния през юни следващата година.
Едно от тези условия е осъществяването на контракта сред Гърция и Република Македония, само че нито дума /няма/ за /договора с/ България… “ /край на цитата/
Елегантно систематизирано: прекарани сме.
Докато се възторгваме до Небето.
Две други констатации на Радев заслужават особено внимание – и така наречените „ национални “ малките екрани би трябвало дни наред да ги чоплят от заран до вечер. Но няма кой да го направи там.
" Гонят Сянката, вместо Същността ", в действителност – гонят Михаля.
Ето ги въпросните констатации: „ България затвърди ситуацията си на най-периферна страна в Европейски Съюз “.
И още: „ Точно по времето на нашето председателство, без наше присъединяване, бе образувана нова група за военна намеса, която включва единствено девет страни.
Редно беше България да сложи въпроса, каква е същинската цел на тази нова група, какви са критериите за покана да членуваш в нея. На какъв принцип бяха отправени предложения към определени страни. “ /край на цитата/
Нищо ново – тъй като и три пъти поредно да ни дават Председателството, ние няма да се измъкнем от вероятността на Гетото на Европейски Съюз.
Сега е ред на Цветан Цветанов да джафка по президента – както постоянно, ще го направи аргументирано.
Хайде в този момент да отговорим на оня въпрос на Падишаха:
„ Аз по какъв начин се показах? “
Как се оправи той с ролята, която му отреди Председателството?
Човек с харизма - до момента най-вече за вътрешна приложимост, само че съумя някак да я продаде и на открито.
Той е доста сръчен в играта с простолюдието, в случай че го оставиш, по през целия ден ще се снима с баби-почитателки – и ще ги слуша, по какъв начин го молят да ръководи още хиляда години.
Не им има вяра напълно, само че му е вкусно.
Това другарство – подправено или не, в действителност, най-вече дава отговор на манталитета му.
Както и склонността му да се държи като Стопанина на Държавата – без значение дали открива някоя дребна пречиствателна станция или натиска копчето на някой нов рентгенов уред.
Важното е да прави нещо, без значение какво, да центрофугира медиите, откакто от дълго време ги подчини – най-малко множеството от тях.
Тази му настройка беше и повода да гледа с неуважение към президентската институция – уверен е, че даже един клозет да открие е по-важно за него, в сравнение с да взе участие понякога в някакъв обред.
Силният човек е оня, който е в придвижване 24 часа – по този начин счита той, половината от тях може и да са по незначителни мотиви, даже напряко несмислени, само че въпреки всичко.
Затова и не върви в Парламента – той му наподобява като някакво гробище.
И, внезапно – Председател на Европа!
Онези, която бяха наясно с този ангажимент на България, бяха изцяло сигурни, че ББ ще бъде министър председател на страната към 1 януари 2018 година – с цената на всичко, щеше да преглътне и последните идиоти за съдружни сътрудници, щеше да направи и невъзможните споразумения, само че нямаше да пропусне този късмет.
Защото към този момент му харесваше из коридорите на Брюксел, към този момент беше омаял сенилния Юн-кяр, за Меркел да не приказваме, харесваше му да го целува
„ Г-н Ю “, даже да го потупва по главата и всичко останало, въобще не го занимаваше мисълта, по какъв начин наподобява всичко това в профил.
Инстинктът му на Единак от дълго време му беше подсказал, че това са на практика слаби хора, себични, че са непроницателни водачи/лидери – както и се оказа; че мислят едно заран, напълно друго – следобяд, думите им са авансово преоценени и прочие
Тъкмо доста подобаващи за него, който също няма манията да си фантазира, че всяка негова дума отива напряко в Историята, политическото говорене е за наивници, той е уверен в това.
А и би трябвало да си глупак, с цел да бъдеш пореден в политиката, изключително днешната – поради всичко това още преди десетина години писах, че ръката му все е на задната скорост, колкото и комично, а в някои случаи и злепоставящо да изглеждаше това.
Макар че, парадоксално, таман, когато беше Председател, в някои случаи той се отхвърли от този собствен нехаен табиет и стартира да демонстрира твърдоглавие, безусловно недопустимо за ролята, който му бяха отредили – въпреки и за шест месеца.
Ето един образец: грубиянщината, която си разреши с македонския президент – изцяло неприсъща за дипломацията, даже нелогична, без да има даже и окраска на някаква изгода за него.
Вероятно, повода за това е напълно прозаична, част от нашенския балкански курназлък: щом Радев приема македонеца, аз пък ще го натиря, щом Радев приказва за разговор, аз пък напряко ще му запуша устата.
Отгоре на всичко, обяснението, което даде, също беше безогледно, беше същински бодичек: тъй като македонския президент бил приел няколко дни преди този момент премиера Заев единствено за 120 секунди!
И какво те визира това, та да ставаш юрист на Заев, който от дълго време те е предал, гушка се с Ципрас и към този момент е не запомнил отстъпките, които му направи с прословутия Договор.
По време на Председателството имаше много детайли на карнавализация, на неуместна развеселеност – шедьоврите, детските кулминационни точки бяха рецитацията на Туск и подписът на Меркел – все на български.
Специално въпросният подпис – „ Сичко хубаго “ – като че ли неумишлено подсказваше, че нито бъдещето ни ще е толкоз хубаво, а „ Сичко “ явно не е „ всичко “ – въобще, гледайте си работата, стойте си добродушно, не си отваряйте доста устата.
Самият Председател остана настрана от тия прояви на провинциална политическа самоинициатива – той се води по разпоредбите на личния си карнавал.
Обсебеността му от общуванията с авторитетни фигури на европейската политика прерасна в една свръхнатоварена негова стратегия като Председател.
Кулминациите, най-малко две от тях, трябваше да бъдат Срещата Европейски Съюз – Турция във Варна и приобщаването, най-малко на думи, на Западните Балкани.
Предопределено беше Сгледата във Варна да има таман този резултат, който имаше – т.е., никакъв.
Но, въпреки всичко, участниците в нея – макар че скоро няма да реализират някакъв прогрес - крепко почесаха егото на Председателя, това не може да се отхвърли.
Нещо повече, той самичък си обезпечи това зрелище – изключително след настойчивото персонално приближение с Ердоган, в което имаше и много взаимни отстъпки, въпреки и дребни, въпреки и на думи.
Не елементарни на македонския президент 120 секундното оскърбление на Заев – обаче пропусна около ушите си обществените мечтания на Ердоган за Кърджали.
В аферата със Западните Балкани – това си беше същинска спекулация, плод на непремерен авантюризъм, най-важният детайл остава и до момента в загадка: подсказа ли някой на ББ тази тематика?
Какво, в действителност, е очаквал Председателя?
Той показва забележителна динамика, внесе компактност в персоналните си връзки с балканските водачи – колкото и лицемерни да са те, направи безподобни совалки и срещи.
Възможно ли е през цялото това време да е бил наясно с крайния, финалния резултат?
Като съдим по характера на Председателя, даже да е знаел това, той не би се отказал от „ тематиката “; той ловува контакти, за него те са като скалпове, закачени за пояса му, там е закачил и ръкостискането на Вучич с Тачи, изтръгнато от него съвсем принудително.
За Председателя шестте месеца го превръщаха към този момент в Стопанин на Европа – въпреки и краткотраен, по този начин гледа той на всичко това, и въобще не помни, че някои европейски вестници го нарекоха Портиер.
Критиците му споделят още, че няма изключително работливост от динамичната му предприемчивост – няма, несъмнено, само че тя не е и планувана.
„ Големите “ в Европейски Съюз разхвърлят задължения на „ дребните “, едвам поддържат илюзията за някаква равнопоставеност, нищо повече.
Както един път означих, ББ съумя да реализира най-трайния копнеж на нашите първенци – да се отъркват в Големите.
А той напряко ги мачкаше в ръцете си.
Държеше се като Чорбаджия, не като Портиер.
Има една популярна фотография с Меркел – ръка за ръка, Добродушният Мечок и обърканата танте, която очевидно му се доверява.
Отгоре на всичко, наподобява откровена.
Трябва да съжалява за едно: че не наложи като съществена тематика на Председателството сигурността. Тъй или другояче, сме портиерите на Европа.
С приближаването на края на Председателството, Падишаха изглеждаше като ограбен човек.
Сякаш ненадейно бе прогледнал за Празнотата на Нашето Битие – и тя го бе отрезвила и объркала.
Може би поради това изтърва една грозна фраза по адрес на хората с увреждания: „ Да ми се махат от главата! “
Но най-после сподели и нещо, което е извънредно освен за него – във връзка на разправиите към бежанците: „ Интересуват ме единствено правата на българския народ “.
А тук, да се сетиш за Народа, е цялостен героизъм.
Тъй че, не се хабете да му казвате, че „ по време на Председателството България се показала даже по-добре от допустимото “ /?!/ - чу се и такава нелепост, повече от допустимото.
Знамената са спуснати – а, така или другояче, плочките пред НДК отново ще си хлопат.
„ Аз по какъв начин се показах? Добре, нали? “
***



*Коментарът е оповестен в персоналния фейсбук на Кеворк Кеворкян
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР