Млади автори срещу „чалга литературата“
Отвратени са от „ креативните среди ”
Петима млади поети и писатели учредиха общественост за възобновление на поезията на малко известни или към този момент умряли създатели. Основната концепция на основателите на “Иначе писано ” е реализиране на разговор сред поколенията.
“Целта беше на четения да не презентираме единствено себе си, а да актуализираме стиховете на незнайни или към този момент позабравени създатели и да ги вкараме в кръга на живата публика, с цел да могат още веднъж да звучат ”, описа пред “Труд ” един от основателите на общността Николай Генов.
В “Иначе писано ” все още членуват петима души, всеки от които са занимава с нещо друго. Запознават се напълно инцидентно. “С Атанас Янев, който в този момент приключва право, се срещнах през другар. Атанаска Илинчева към този момент беше приключила право, нея я познавах от гимназията. Бяхме основали училищен вестник. С Кристина Станкова се срещнах напълно инцидентно. Харесах й стиховете и й пратих покана за другарство във фейсбук. Златина Тодорова ми беше колежка ”, описа Николай.
На 6 октомври 2016 година петимата младежи публично основават общността си, като затвърждават съществуването й и разпространяват активността й посредством фейсбук страницата “Иначе писано ”. В нея те разгласяват свои авторски текстове и популяризират непознати, които харесват или са ги впечатлили по някакъв метод.
Към момента страницата има близо 4 хиляди почитатели, а една от най-вълнуващите изявления през последните дни беше в памет на Боян Петров – стихотворението “Търсете българския планинар ” на Атанас Стоянов (1985), отдадено на Христо Проданов. “Не познаваме създателя, само че доста харесахме текста му. Искахме да доближи до повече хора ”, споделиха пред “Труд ” основателите на “Иначе писано ”. Те разкриха и персоналното си отношение към трагичното събитие посредством текста на Атанаска Илинчева – “Да погледнеш през прозореца ”.
Николай Генов на литературно четене.
Идеята за общността идва на Николай след няколко визити на литературни четения. “Почувствах се погнусен от “творческите среди ”. Или най-малко това, което видях от тях. Хора с вирнати носове, които смятаха, че са Алфа и Омега на литературата. Събираха се на четения, с цел да си покажат нещата, след което си тръгваха и даже не слушаха останалите. ”
Нарекли общността си “Иначе писано ” като форма на протест, предпочитание да кажат “не ”: “Не на цялата подлизурковщина. Не на нещата, които не харесваш. И от които не искаш да бъдеш част. Не на конюнктурата. Не на тенденциозната литература. Масовата литература. Лесната литература. Макар че това звучи претенциозно. Чалга литературата. Това май най-добре разказва нещата. ” Защото към този момент има чалга литература и тя се стартира, счита Николай.
“Ще излъжа, в случай че кажа, че си харесваме всичко. Понякога дори много се караме. Страницата е разнолика. На нея се преплитат разнообразни стилове и визии. С допирни точки. Те от време на време провокират разногласия сред нас. Но и това е скъп опит. Изграждащо е ”, споделя Николай Генов.
Петима млади поети и писатели учредиха общественост за възобновление на поезията на малко известни или към този момент умряли създатели. Основната концепция на основателите на “Иначе писано ” е реализиране на разговор сред поколенията.
“Целта беше на четения да не презентираме единствено себе си, а да актуализираме стиховете на незнайни или към този момент позабравени създатели и да ги вкараме в кръга на живата публика, с цел да могат още веднъж да звучат ”, описа пред “Труд ” един от основателите на общността Николай Генов.
В “Иначе писано ” все още членуват петима души, всеки от които са занимава с нещо друго. Запознават се напълно инцидентно. “С Атанас Янев, който в този момент приключва право, се срещнах през другар. Атанаска Илинчева към този момент беше приключила право, нея я познавах от гимназията. Бяхме основали училищен вестник. С Кристина Станкова се срещнах напълно инцидентно. Харесах й стиховете и й пратих покана за другарство във фейсбук. Златина Тодорова ми беше колежка ”, описа Николай.
На 6 октомври 2016 година петимата младежи публично основават общността си, като затвърждават съществуването й и разпространяват активността й посредством фейсбук страницата “Иначе писано ”. В нея те разгласяват свои авторски текстове и популяризират непознати, които харесват или са ги впечатлили по някакъв метод.
Към момента страницата има близо 4 хиляди почитатели, а една от най-вълнуващите изявления през последните дни беше в памет на Боян Петров – стихотворението “Търсете българския планинар ” на Атанас Стоянов (1985), отдадено на Христо Проданов. “Не познаваме създателя, само че доста харесахме текста му. Искахме да доближи до повече хора ”, споделиха пред “Труд ” основателите на “Иначе писано ”. Те разкриха и персоналното си отношение към трагичното събитие посредством текста на Атанаска Илинчева – “Да погледнеш през прозореца ”.
Николай Генов на литературно четене. Идеята за общността идва на Николай след няколко визити на литературни четения. “Почувствах се погнусен от “творческите среди ”. Или най-малко това, което видях от тях. Хора с вирнати носове, които смятаха, че са Алфа и Омега на литературата. Събираха се на четения, с цел да си покажат нещата, след което си тръгваха и даже не слушаха останалите. ”
Нарекли общността си “Иначе писано ” като форма на протест, предпочитание да кажат “не ”: “Не на цялата подлизурковщина. Не на нещата, които не харесваш. И от които не искаш да бъдеш част. Не на конюнктурата. Не на тенденциозната литература. Масовата литература. Лесната литература. Макар че това звучи претенциозно. Чалга литературата. Това май най-добре разказва нещата. ” Защото към този момент има чалга литература и тя се стартира, счита Николай.
“Ще излъжа, в случай че кажа, че си харесваме всичко. Понякога дори много се караме. Страницата е разнолика. На нея се преплитат разнообразни стилове и визии. С допирни точки. Те от време на време провокират разногласия сред нас. Но и това е скъп опит. Изграждащо е ”, споделя Николай Генов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ