Отваряш бръснарницата в 5:30 ч. Метеш, мажеш пода с подово

Отваряш бръснарницата в 5:30 ч. Метеш, мажеш пода с подово масло, с цел да не се подвига прахуляк, миеш стъклата, палиш печките в дамското и мъжкото. После слагаш чайника с водата на печката. Идват майсторите бръснари. Водата към този момент е топла. В 6 ч. влизат първите клиенти.

Към 9-10 ч. събираш остарялото долни дрехи, броиш салфетките за бръснене, хавлиите и описваш всичко. Пускаш ги в две торби, слагаш ги на рамо и ги носиш в пералнята в „ Подуяне “, като се прекачваш от трамвай на трамвай. През другото време гледаш единия занаятчия по какъв начин бръсне. Той ти дава да сапунисаш клиента.

След това да го обръснеш единствено в профил. После и брадата, и изпод, мустаците - най-сетне. Така беше в миналото. Занаятът беше влиятелен, а бръснарницата беше място и за обществени контакти.

Бръснарството западна дружно с триумфа на модерните самобръсначки, заплахата от СПИН и санитарно-хигиенните условия. Сега единствено малко на брой остарели майстори са склонни да обслужат по неотложност някой закъсал клиент. Всички през днешния ден вървят при коафьори и стилисти.