Свалянето на Тръмп не е начинът да се победи тръмпизма
Отстраняването от власт на президента няма да помогне за обединяването на Америка като опция
Не е належащо непрестанно да приказваме за пороците на Доналд Тръмп. Съединени американски щати ще бъдат по-добре, в случай че той не е президент. Неговото тръгване ще бъде добра вест за останалата част на света. Още по-важно е, че с отстраняването му ще бъде възобновено доверието в международните демокрации. Въпреки това, би било неточност той да бъде импийчван.
Това беше опустошителна седмица за Тръмп. Неговият персонален юрист Майкъл Коен се призна за отговорен за две нарушавания на закона, които директно свързват Тръмп в неразрешени заплащания в предизборната му акция. Междувременно някогашният управител на акцията му за президента Пол Манафорт е открит за отговорен за осем банкови и данъчни измами, които се проверяват, от специфичния прокурор Робърт Мълър. Всеки един от тях е голям удар. Обяснението на обвинения Коен е бъдещо доказателство, разкриващо явната неприспособеност на Тръмп да извършва функционалностите си. Предричат се офанзиви за импийчмънт на президента и е елементарно да се разбере за какво. Желанието, да бъде освободена страната от един срамен и може би престъпен водач е разбираемо и праведно. Но това обвиняване е най-неподходящото и двусмислено оръжие за постигането на тази цел.
Нека си спомним каква е процедурата за импийчмънт. Камарата на представителите би трябвало да приготви и гласоподава с нормално болшинство обвиняванията, които след това стават основата за правосъдния развой пред 100-членния американски Сенат. Две трети от гласовете в Сената са нужни, с цел да бъде наказан и отхвърлен президентът. Ако 34 сенатори гласоподават срещу, президентът остава.
В настоящия конгрес републиканците имат болшинство от 37 гласа повече от 435 места и болшинство с два гласа повече в сената от 100 места. И двата органа станаха партизански през последните 30 години. След частичните избори на 6 ноември това може да се промени и едвам тогава може да стартира процедурата за импийчмънт. Но броят на републиканците в сената няма да падне под 34, а това е належащо с цел да не се блокира импийчмънта.
Импийчмънтът е политически развой и ще е изпит за политиците. Партийната преданост и изборните вероятности са също толкоз значими, колкото и обстоятелствата или обвиняванията. Единствените условия, при които импийчмънтът може да се издигне над неизбежната безнравственост на партизанството, са обстоятелствата и обвиняванията, които по неоспорим метод заплашват републиката и в случай че представителите от партията на президента са решили да гласоподават против него за положителното на нацията.
Тези условия бяха задоволени в тази ситуация на Ричард Никсън през 1974 година и той бе изправен пред проектопредложения за покачване на обвиняване от Камарата на представителите за аферата „ Уотъргейт “. В началото на август 1974 година републиканската поддръжка за него падна след доказателствата, показващи, че Никсън е блокирал следствията за Уотъргейт и е лъгал за това. Фактите потвърждават, че президентът е работил незаконно и вследствие на това републиканците от Камарата и Сената отхвърлиха да го пазят и Никсън подаде оставка. Така импийчмънтът в никакъв случай не се състоя.
Но същите условия не бяха задоволени в тази ситуация на Бил Клинтън през 1998 година Тук всичко беше партизанско от начало до край. Републиканците от дълго време желаеха да смъкват Клинтън, само че демократите стояха компактно зад него. Обвиненията в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правораздаването бяха не по-малко тежки от тези в Уотъргейт, само че процесът беше доста поляризиран. Общественото мнение застана зад Клинтън и обвиняванията бяха отхвърлени. Клинтън се отдръпна от поста две години по-късно, с една от най-високите оценки на утвърждение като президент.
Импийчмънтът на Тръмп рискува да замязя повече на случая с Клинтън, в сравнение с Никсън. За да се случи това частичните избори са от решаващо значение. Много от демократите ще се активизират от опцията за импийчмънт. Но същото ще е годно и за доста от републиканците. Проучването сочи, че републиканските гласоподаватели ще са по-силно мобилизирани, в сравнение с подкрепящите демократите за импийчмънт. Възможно е импийчмънтът да стане контрапродуктивен за демократите, и това да принуди техните водачи в Конгреса да се въздържат от него.
Дори в случай че демократите завоюват повече места в Камарата през ноември, импийчмънтът може да раздвои нацията и даже може да я активизира на страната на президента. Вярно е, че Тръмп няма способността на Клинтън да притегля поддръжка от целия набор, само че пък Тръмп не е упрекнат в осъществяването на закононарушение като президент и обвиняванията против него са използвани единствено към интервала преди влизането му в Белия дом.
С други думи, на този стадий, няма да се реализира триумф против Тръмп, тъй като той постоянно ще има 34 сенатори, които ще гласоподават за него. Нито това ще помогне за обединяването на Америка като опция. Тръмп към момента е президент и той ще бъде президент на една все по-поляризирана нация от всеки път.
Демократите би трябвало да изчислят, заслужава ли си поемането на този риск. Импийчмънтът или даже опцията за импийчмънт могат да обвържат администрацията, тъй че да лимитират нейните благоприятни условия, да подхваща нови деструктивни политически начинания. Те ще се надяват, че това ще активизира базата на демократите и ще раздели републиканците. Но едно несполучливо обвиняване е прекомерно евентуално да окуражи Тръмп и да усили възможностите му за изборите през 2020 година
Америка сигурно може да бъде доста по-добре, в сравнение с е през днешния ден. След финансовата злополука, след стигналото до прекаленост неравноправие и с възраждането на войнстващия расизъм, учреден на белия генезис, е ясно, че това, което би трябвало да бъде победено, е освен Тръмп, само че и тръмпизма.
(Превод особено за „ Труд “ Павел Павлов)
Не е належащо непрестанно да приказваме за пороците на Доналд Тръмп. Съединени американски щати ще бъдат по-добре, в случай че той не е президент. Неговото тръгване ще бъде добра вест за останалата част на света. Още по-важно е, че с отстраняването му ще бъде възобновено доверието в международните демокрации. Въпреки това, би било неточност той да бъде импийчван.
Това беше опустошителна седмица за Тръмп. Неговият персонален юрист Майкъл Коен се призна за отговорен за две нарушавания на закона, които директно свързват Тръмп в неразрешени заплащания в предизборната му акция. Междувременно някогашният управител на акцията му за президента Пол Манафорт е открит за отговорен за осем банкови и данъчни измами, които се проверяват, от специфичния прокурор Робърт Мълър. Всеки един от тях е голям удар. Обяснението на обвинения Коен е бъдещо доказателство, разкриващо явната неприспособеност на Тръмп да извършва функционалностите си. Предричат се офанзиви за импийчмънт на президента и е елементарно да се разбере за какво. Желанието, да бъде освободена страната от един срамен и може би престъпен водач е разбираемо и праведно. Но това обвиняване е най-неподходящото и двусмислено оръжие за постигането на тази цел.
Нека си спомним каква е процедурата за импийчмънт. Камарата на представителите би трябвало да приготви и гласоподава с нормално болшинство обвиняванията, които след това стават основата за правосъдния развой пред 100-членния американски Сенат. Две трети от гласовете в Сената са нужни, с цел да бъде наказан и отхвърлен президентът. Ако 34 сенатори гласоподават срещу, президентът остава.
В настоящия конгрес републиканците имат болшинство от 37 гласа повече от 435 места и болшинство с два гласа повече в сената от 100 места. И двата органа станаха партизански през последните 30 години. След частичните избори на 6 ноември това може да се промени и едвам тогава може да стартира процедурата за импийчмънт. Но броят на републиканците в сената няма да падне под 34, а това е належащо с цел да не се блокира импийчмънта.
Импийчмънтът е политически развой и ще е изпит за политиците. Партийната преданост и изборните вероятности са също толкоз значими, колкото и обстоятелствата или обвиняванията. Единствените условия, при които импийчмънтът може да се издигне над неизбежната безнравственост на партизанството, са обстоятелствата и обвиняванията, които по неоспорим метод заплашват републиката и в случай че представителите от партията на президента са решили да гласоподават против него за положителното на нацията.
Тези условия бяха задоволени в тази ситуация на Ричард Никсън през 1974 година и той бе изправен пред проектопредложения за покачване на обвиняване от Камарата на представителите за аферата „ Уотъргейт “. В началото на август 1974 година републиканската поддръжка за него падна след доказателствата, показващи, че Никсън е блокирал следствията за Уотъргейт и е лъгал за това. Фактите потвърждават, че президентът е работил незаконно и вследствие на това републиканците от Камарата и Сената отхвърлиха да го пазят и Никсън подаде оставка. Така импийчмънтът в никакъв случай не се състоя.
Но същите условия не бяха задоволени в тази ситуация на Бил Клинтън през 1998 година Тук всичко беше партизанско от начало до край. Републиканците от дълго време желаеха да смъкват Клинтън, само че демократите стояха компактно зад него. Обвиненията в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правораздаването бяха не по-малко тежки от тези в Уотъргейт, само че процесът беше доста поляризиран. Общественото мнение застана зад Клинтън и обвиняванията бяха отхвърлени. Клинтън се отдръпна от поста две години по-късно, с една от най-високите оценки на утвърждение като президент.
Импийчмънтът на Тръмп рискува да замязя повече на случая с Клинтън, в сравнение с Никсън. За да се случи това частичните избори са от решаващо значение. Много от демократите ще се активизират от опцията за импийчмънт. Но същото ще е годно и за доста от републиканците. Проучването сочи, че републиканските гласоподаватели ще са по-силно мобилизирани, в сравнение с подкрепящите демократите за импийчмънт. Възможно е импийчмънтът да стане контрапродуктивен за демократите, и това да принуди техните водачи в Конгреса да се въздържат от него.
Дори в случай че демократите завоюват повече места в Камарата през ноември, импийчмънтът може да раздвои нацията и даже може да я активизира на страната на президента. Вярно е, че Тръмп няма способността на Клинтън да притегля поддръжка от целия набор, само че пък Тръмп не е упрекнат в осъществяването на закононарушение като президент и обвиняванията против него са използвани единствено към интервала преди влизането му в Белия дом.
С други думи, на този стадий, няма да се реализира триумф против Тръмп, тъй като той постоянно ще има 34 сенатори, които ще гласоподават за него. Нито това ще помогне за обединяването на Америка като опция. Тръмп към момента е президент и той ще бъде президент на една все по-поляризирана нация от всеки път.
Демократите би трябвало да изчислят, заслужава ли си поемането на този риск. Импийчмънтът или даже опцията за импийчмънт могат да обвържат администрацията, тъй че да лимитират нейните благоприятни условия, да подхваща нови деструктивни политически начинания. Те ще се надяват, че това ще активизира базата на демократите и ще раздели републиканците. Но едно несполучливо обвиняване е прекомерно евентуално да окуражи Тръмп и да усили възможностите му за изборите през 2020 година
Америка сигурно може да бъде доста по-добре, в сравнение с е през днешния ден. След финансовата злополука, след стигналото до прекаленост неравноправие и с възраждането на войнстващия расизъм, учреден на белия генезис, е ясно, че това, което би трябвало да бъде победено, е освен Тръмп, само че и тръмпизма.
(Превод особено за „ Труд “ Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ