Фондът за възстановяване на Европейския съюз – как да го похарчим или потрошим
Отстъпи ли място на социално-икономическите действителности амбициозната концепция за основаването на Фонда за възобновяване на Европейски Съюз с общ запас от над 800 милиарда евро, прочут като NextGen? Успя литойда извърши заложените цели - да се трансформира в невиждан в 65-годишната история на Съюза взаимен отговор против въздействието от пандемията от COVID- 19 и инструмент за справяне със рецесията? И има ли изгода от направените разноски?
Тези значими въпроси сложи на дневен ред пред слушателите на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. доктор Милен Балтов. В авторското предаване „ Икономистът приказва “ той показа тематиката „ Фондът за възобновяване на Европейския съюз – по какъв начин да го похарчим или потрошим “. И направи огромната равносметка от 19 февруари 2021 година досега.
„ По време на пандемията в европейските страни, а и в целия свят, явно системите за предварителна защита на публичното здраве, не бяха готови. Същото се отнася, и до трудовите пазари, и заведенията, които получиха средствата. А това беше главната цел. И в случай че в този момент погледнем, дали тези суми - точната стойност е 832 милиарда евро под формата на безплатна помощ и към 150 милиарда евро под формата на заеми, отиват за тази съществена цел, откриваме, че безусловно нищо не се е трансформирало, в това число и в системата за опазване на здравето на Европейски Съюз “, уточни проф. Балтов.
И добави: „ Имаше едно очакване посредством общия дълг да се реализира по-голям детайл на федерализация. Или страните да стартират да се сплотяват още повече, да споделят още повече, надали не да имат единни фискални правила. Абсолютно нищо обаче не се е трансформирало в това отношение “.
По думите на икономиста, от фискална позиция средствата се насочват на държавно равнище за „ вложения и „ промени ”, като единствено в някои случаи има позитивен ефект- да вземем за пример в Гърция - в региона на осведомителните технологии и цифровизацията. България пък е усвоила доста дребна част.
„ Ако беше усвоила обаче повече, инфлацията щеше да бъде още по-голяма, а упованията бизнесът да поема риск - още по-големи. Защото един бизнес който чака на помощи не може да се развива по разпоредбите на една модерна стопанска система “, сподели проф. Балтов.
Той е безапелационен, че на федерално, а и на общо европейско равнище има доста добра политика по консумиране на средствата. Например, по рамковата стратегия „ Хоризонт Европа ”, където „ парите ” стават по-скъпи, а делът на безвъзмездното финансиране е по-малък. „ Ако същите средства се получат през проекта за възобновяване и развиване на съответната страна, нормално това са чисти дотации. Получават ги „ X ” на брой бенефициенти, дори авансово са оповестени, без състезания. И резултатът е доста негативен. Ако тези средства дребна част от тях бяха останали за систематизиране на централно европейско равнище, сигурно щеше да вкара повече правила и щеше да сътвори чувството, че не всичко би трябвало да бъде безплатно “.
По мнението на проф. Балтов, изводът е единствено един – финансирането или да се приключи напълно и да се спре още в този момент или да се преструктурира.
„ Икономистът приказва “ по Дарик Югоизток с проф. Милен Балтов чуйте в звуковия файл:
Тези значими въпроси сложи на дневен ред пред слушателите на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. доктор Милен Балтов. В авторското предаване „ Икономистът приказва “ той показа тематиката „ Фондът за възобновяване на Европейския съюз – по какъв начин да го похарчим или потрошим “. И направи огромната равносметка от 19 февруари 2021 година досега.
„ По време на пандемията в европейските страни, а и в целия свят, явно системите за предварителна защита на публичното здраве, не бяха готови. Същото се отнася, и до трудовите пазари, и заведенията, които получиха средствата. А това беше главната цел. И в случай че в този момент погледнем, дали тези суми - точната стойност е 832 милиарда евро под формата на безплатна помощ и към 150 милиарда евро под формата на заеми, отиват за тази съществена цел, откриваме, че безусловно нищо не се е трансформирало, в това число и в системата за опазване на здравето на Европейски Съюз “, уточни проф. Балтов.
И добави: „ Имаше едно очакване посредством общия дълг да се реализира по-голям детайл на федерализация. Или страните да стартират да се сплотяват още повече, да споделят още повече, надали не да имат единни фискални правила. Абсолютно нищо обаче не се е трансформирало в това отношение “.
По думите на икономиста, от фискална позиция средствата се насочват на държавно равнище за „ вложения и „ промени ”, като единствено в някои случаи има позитивен ефект- да вземем за пример в Гърция - в региона на осведомителните технологии и цифровизацията. България пък е усвоила доста дребна част.
„ Ако беше усвоила обаче повече, инфлацията щеше да бъде още по-голяма, а упованията бизнесът да поема риск - още по-големи. Защото един бизнес който чака на помощи не може да се развива по разпоредбите на една модерна стопанска система “, сподели проф. Балтов.
Той е безапелационен, че на федерално, а и на общо европейско равнище има доста добра политика по консумиране на средствата. Например, по рамковата стратегия „ Хоризонт Европа ”, където „ парите ” стават по-скъпи, а делът на безвъзмездното финансиране е по-малък. „ Ако същите средства се получат през проекта за възобновяване и развиване на съответната страна, нормално това са чисти дотации. Получават ги „ X ” на брой бенефициенти, дори авансово са оповестени, без състезания. И резултатът е доста негативен. Ако тези средства дребна част от тях бяха останали за систематизиране на централно европейско равнище, сигурно щеше да вкара повече правила и щеше да сътвори чувството, че не всичко би трябвало да бъде безплатно “.
По мнението на проф. Балтов, изводът е единствено един – финансирането или да се приключи напълно и да се спре още в този момент или да се преструктурира.
„ Икономистът приказва “ по Дарик Югоизток с проф. Милен Балтов чуйте в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ