Голямата и малката правда на Живков и Борисов
Отшумяха всенародните празнувания по случай 30-годишнината на престъпната гражданска война (по думите на регистратора й Иван Гешев) и остават да кънтят думите на премиера Бойко Борисов: " Последните 30 години са най-хубавото нещо, което се е случило на страната ни в новата ни история. С доста работа и старания през днешния ден България е друга и тук се живее доста по-добре. " За разлика от патоса на Борисов обаче тържества нямаше.
Мнозина се двоумят дали са по-добре, или са по-зле, в сравнение с по времето на Тодор Живков. За да схванат, би трябвало да прибегнат до универсалната формула на социализма - за огромната и дребната истина. Голямата истина бе общото богатство, за което всички трябваше да се трудят неуморно. Малката истина бяха персоналните ограничавания, да вземем за пример неналичието на банани (освен за Нова година) - както си спомниха мнозина във връзка годишнината от 10 ноември. Само че
дребната истина бе като Давид против Голиат,
тъй като в последна сметка победи огромната истина
През последните 15 години на Живковото ръководство властта провежда необятна акция против еснафството. Тя имаше за цел да заглуши надигащите се въпроси на дребния човек: " Аз по какъв начин пребивавам? ", и неговите старания да си направи по-човешки домакински социализъм, откакто другият не спираше да желае още и още ограничения. Социализмът имаше вродено несъгласие - от една страна, обявяваше, че негов главен закон е все по-пълното облекчаване на растящите потребности на хората, а, въпреки това, делеше производството на значимо и маловажно. Важното произвеждаше артикули от групата А (тежка индустрия), а маловажното - от групата Б (лека промишленост). Група А бе капиталова, група Б - потребителска. До края на ръководството си Живков концентрираше средствата на страната в първата група, чийто венец бе мегаломанският Завод за тежко капиталово машиностроене край Радомир (заводът за заводи), който по този начин и не проработи, а бе разпарчетосан след рухването на режима. В същото време номенклатурата си бе узаконила система от привилегии и си бе построила личен комунизъм според правилото " от всекиго - съгласно качествата, всекиму - съгласно потребностите ".
Тогавашният отстъпник Георги Марков разказа в своите " Нови задочни репортажи за България " взаимоотношението сред дребната и огромната истина: „ Ти, другарю, си прав, никой не оспорва това, само че си прав за себе си. И от твоето малко място ти не виждаш нещата по-далече от носа си. Ако можеше да видиш, щеше да схванеш, че твоята МАЛКА истина не коства две пари пред нашата ГОЛЯМА истина “ - това бяха думи, които най-малко аз слушах в течение на доста години (...). Хора оправдаваха нечистите си съвести и закононарушенията си с това, че бяха служили на ГОЛЯМАТА истина. Често пъти в нейно име се правиха изцяло противоположни, отричащи се дейности, където изпълнителите прехвърляха всяка отговорност върху идеята. Така ГОЛЯМАТА истина, която изяде и унищожи толкоз доста същински МАЛКИ ПРАВДИ (...) се оказа в последна сметка вулгарна небивалица, копие на средновековните индулгенции за опрощаване на греховете (...). Изглежда че " неостаряващите попове " на ГОЛЯМАТА истина са мощно обезпокоени от опцията доста хора да предявят настоятелно настояванията за своите дребни правди. Защото МАЛКАТА истина за разлика от ГОЛЯМАТА не търси виновността в митологията, нито пък се задоволява с обещания за задгробния живот (...). МАЛКАТА истина на всеки пренебрегнат жител пита: „ Защо аз ще се трудя най-честно и добросъвестно и ще пребивавам в бедност, а хора, които надали са похванали работа през живота си, ще живеят на моя тил? "
Георги Марков се базира на " неостаряващите попове " на ГОЛЯМАТА истина ", само че
разпопиха ли се те след социализма?
Като слушаме премиера Бойко Борисов, като че ли е учил в тяхната " семинария ". Ето какво написа в профила си във Facebook: " По време на Прехода преминахме през редица компликации - хиперинфлация, всеобщи банкрути на банки, пенсии и заплати по няколко $, опашки пред магазините, празни щандове, блокиране на цялата страна, безизходност. " Това за него е дребната преходна истина, на която опълчва огромната: " Днес това са мемоари от предишното. България е член на НАТО и на Европейски Съюз, пътуваме свободно по света, Брутният вътрешен продукт бележи растеж всяка година, а безработицата е на историческо рекордно ниско равнище. Извървяхме дълъг път и през днешния ден България се развива. Най-важното през днешния ден е, че резултатите се реализират с работа и зависят от всеки един от нас. " Разбира се, той си има вяра, че работи доста и на това се дължи персоналното му благополучие, както и благоденствието на такива като него.
Но за 1,5 млн. българи, които живеят под линията на бедността (според данни на НСИ), огромна и даже голяма е тяхната дребна истина, в която ситите надали в миналото ще повярват. Като се прибавят и работещите небогати, които едвам подават глави над мизерията, излиза наяве за какво българите се дефинират като една от най-нещастните народи в света. За напусналите родината си близо 2 млн. българи също няма подозрение, че преходът не ги е спечелил със своята огромна истина, а ги е отблъснал с дребната.
Хиперинфлацията, всеобщите банкрути на банки, свеждането на пенсии и заплати до няколко $, за които приказва Борисов в минало време, не бяха нищо друго с изключение на принадлежности, посредством които бяха изсмукани спестяванията и приходите на популацията,
с цел да се основат клептокрацията и нейният мутроелит
Разбира се, това бе единствено добавка към разграбването на държавните благосъстояния. Миналото не е история, а е част от днешната действителност. Криминалният преход роди уродлива реалност, в която няма господство на закона, тъй като за 30 години никой не посмя да посегне на върхушката - неговия най-ценен артикул. Това дребна или огромна истина е?
Когато Борисов споделя, че " последните 30 години са най-хубавото нещо, което се е случило на страната ни в новата ни история ", евентуално има поради една от двете Българии - на приятелите му, само че не и другата. Темата за двете Българии също не е истинска, тъй като Живков я развиваше с ненаситност, в смисъл че е построил две Българии спрямо времето, преди да пристигна на власт. Сега тя има нова новост, само че не поради напъните на Борисов да се показва като строител, а поради все по-ясното разделяне - България на крадците и България на окрадените. Когато заможни социолози упорстват, че преходът е приключил, имат поради, че тъкмо това разделяне към този момент е завършило и е станало необратимо.
Вълненията към избора на основен прокурор
обаче са симптом на нерешителност у клептокрацията. 30 години след началото на грабежа тя продължава да е нащрек и по тази причина не приема никакъв риск да допусне до този пост човек, на който няма безусловно доверие. Щафетата се предава от титуляр на заместител, като се изключват всевъзможни луфтове. Заместникът е изцяло наясно, че задачата му е да бъде последовател, макар че осъзнава престъпния темперамент на прехода и несъвместимостта на поста му с обслужване на криминалитета.
Всъщност както при социализма, по този начин и в престъпния преход има разбъркване на огромната и дребната истина. Властта преувеличава огромната и по тази причина й се вижда огромна. Но като принизява дребната, губи визия, че на процедура тя е по-голяма. Борисов се е отдал на пламенна агитация и пропаганда на своето ръководство, като счита, че това ще замести истините, които не смее да изрече. Неговата нервност, когато дребното осмеляващи се публицисти му задават неуместни въпроси, демонстрира, че се усеща уязвим. Затова така старателно търси опори извън - похвали от задгранични ръководители, прекъсване на брюкселските отчети по Механизма за съдействие и инспекция, посещаване в Белия дом и опция за фотосесия с Доналд Тръмп. Когато външни престижи виждат у него сполучлив началник, значи огромната истина е тъкмо такава, каквато я показва, тъй като се вижда отдалеко. А дребната си остава за вътрешно прилагане.
Мнозина се двоумят дали са по-добре, или са по-зле, в сравнение с по времето на Тодор Живков. За да схванат, би трябвало да прибегнат до универсалната формула на социализма - за огромната и дребната истина. Голямата истина бе общото богатство, за което всички трябваше да се трудят неуморно. Малката истина бяха персоналните ограничавания, да вземем за пример неналичието на банани (освен за Нова година) - както си спомниха мнозина във връзка годишнината от 10 ноември. Само че
дребната истина бе като Давид против Голиат,
тъй като в последна сметка победи огромната истина
През последните 15 години на Живковото ръководство властта провежда необятна акция против еснафството. Тя имаше за цел да заглуши надигащите се въпроси на дребния човек: " Аз по какъв начин пребивавам? ", и неговите старания да си направи по-човешки домакински социализъм, откакто другият не спираше да желае още и още ограничения. Социализмът имаше вродено несъгласие - от една страна, обявяваше, че негов главен закон е все по-пълното облекчаване на растящите потребности на хората, а, въпреки това, делеше производството на значимо и маловажно. Важното произвеждаше артикули от групата А (тежка индустрия), а маловажното - от групата Б (лека промишленост). Група А бе капиталова, група Б - потребителска. До края на ръководството си Живков концентрираше средствата на страната в първата група, чийто венец бе мегаломанският Завод за тежко капиталово машиностроене край Радомир (заводът за заводи), който по този начин и не проработи, а бе разпарчетосан след рухването на режима. В същото време номенклатурата си бе узаконила система от привилегии и си бе построила личен комунизъм според правилото " от всекиго - съгласно качествата, всекиму - съгласно потребностите ".
Тогавашният отстъпник Георги Марков разказа в своите " Нови задочни репортажи за България " взаимоотношението сред дребната и огромната истина: „ Ти, другарю, си прав, никой не оспорва това, само че си прав за себе си. И от твоето малко място ти не виждаш нещата по-далече от носа си. Ако можеше да видиш, щеше да схванеш, че твоята МАЛКА истина не коства две пари пред нашата ГОЛЯМА истина “ - това бяха думи, които най-малко аз слушах в течение на доста години (...). Хора оправдаваха нечистите си съвести и закононарушенията си с това, че бяха служили на ГОЛЯМАТА истина. Често пъти в нейно име се правиха изцяло противоположни, отричащи се дейности, където изпълнителите прехвърляха всяка отговорност върху идеята. Така ГОЛЯМАТА истина, която изяде и унищожи толкоз доста същински МАЛКИ ПРАВДИ (...) се оказа в последна сметка вулгарна небивалица, копие на средновековните индулгенции за опрощаване на греховете (...). Изглежда че " неостаряващите попове " на ГОЛЯМАТА истина са мощно обезпокоени от опцията доста хора да предявят настоятелно настояванията за своите дребни правди. Защото МАЛКАТА истина за разлика от ГОЛЯМАТА не търси виновността в митологията, нито пък се задоволява с обещания за задгробния живот (...). МАЛКАТА истина на всеки пренебрегнат жител пита: „ Защо аз ще се трудя най-честно и добросъвестно и ще пребивавам в бедност, а хора, които надали са похванали работа през живота си, ще живеят на моя тил? "
Георги Марков се базира на " неостаряващите попове " на ГОЛЯМАТА истина ", само че
разпопиха ли се те след социализма?
Като слушаме премиера Бойко Борисов, като че ли е учил в тяхната " семинария ". Ето какво написа в профила си във Facebook: " По време на Прехода преминахме през редица компликации - хиперинфлация, всеобщи банкрути на банки, пенсии и заплати по няколко $, опашки пред магазините, празни щандове, блокиране на цялата страна, безизходност. " Това за него е дребната преходна истина, на която опълчва огромната: " Днес това са мемоари от предишното. България е член на НАТО и на Европейски Съюз, пътуваме свободно по света, Брутният вътрешен продукт бележи растеж всяка година, а безработицата е на историческо рекордно ниско равнище. Извървяхме дълъг път и през днешния ден България се развива. Най-важното през днешния ден е, че резултатите се реализират с работа и зависят от всеки един от нас. " Разбира се, той си има вяра, че работи доста и на това се дължи персоналното му благополучие, както и благоденствието на такива като него.
Но за 1,5 млн. българи, които живеят под линията на бедността (според данни на НСИ), огромна и даже голяма е тяхната дребна истина, в която ситите надали в миналото ще повярват. Като се прибавят и работещите небогати, които едвам подават глави над мизерията, излиза наяве за какво българите се дефинират като една от най-нещастните народи в света. За напусналите родината си близо 2 млн. българи също няма подозрение, че преходът не ги е спечелил със своята огромна истина, а ги е отблъснал с дребната.
Хиперинфлацията, всеобщите банкрути на банки, свеждането на пенсии и заплати до няколко $, за които приказва Борисов в минало време, не бяха нищо друго с изключение на принадлежности, посредством които бяха изсмукани спестяванията и приходите на популацията,
с цел да се основат клептокрацията и нейният мутроелит
Разбира се, това бе единствено добавка към разграбването на държавните благосъстояния. Миналото не е история, а е част от днешната действителност. Криминалният преход роди уродлива реалност, в която няма господство на закона, тъй като за 30 години никой не посмя да посегне на върхушката - неговия най-ценен артикул. Това дребна или огромна истина е?
Когато Борисов споделя, че " последните 30 години са най-хубавото нещо, което се е случило на страната ни в новата ни история ", евентуално има поради една от двете Българии - на приятелите му, само че не и другата. Темата за двете Българии също не е истинска, тъй като Живков я развиваше с ненаситност, в смисъл че е построил две Българии спрямо времето, преди да пристигна на власт. Сега тя има нова новост, само че не поради напъните на Борисов да се показва като строител, а поради все по-ясното разделяне - България на крадците и България на окрадените. Когато заможни социолози упорстват, че преходът е приключил, имат поради, че тъкмо това разделяне към този момент е завършило и е станало необратимо.
Вълненията към избора на основен прокурор
обаче са симптом на нерешителност у клептокрацията. 30 години след началото на грабежа тя продължава да е нащрек и по тази причина не приема никакъв риск да допусне до този пост човек, на който няма безусловно доверие. Щафетата се предава от титуляр на заместител, като се изключват всевъзможни луфтове. Заместникът е изцяло наясно, че задачата му е да бъде последовател, макар че осъзнава престъпния темперамент на прехода и несъвместимостта на поста му с обслужване на криминалитета.
Всъщност както при социализма, по този начин и в престъпния преход има разбъркване на огромната и дребната истина. Властта преувеличава огромната и по тази причина й се вижда огромна. Но като принизява дребната, губи визия, че на процедура тя е по-голяма. Борисов се е отдал на пламенна агитация и пропаганда на своето ръководство, като счита, че това ще замести истините, които не смее да изрече. Неговата нервност, когато дребното осмеляващи се публицисти му задават неуместни въпроси, демонстрира, че се усеща уязвим. Затова така старателно търси опори извън - похвали от задгранични ръководители, прекъсване на брюкселските отчети по Механизма за съдействие и инспекция, посещаване в Белия дом и опция за фотосесия с Доналд Тръмп. Когато външни престижи виждат у него сполучлив началник, значи огромната истина е тъкмо такава, каквато я показва, тъй като се вижда отдалеко. А дребната си остава за вътрешно прилагане.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ