Оценките и самооценките на българските граждани за заобикалящата ги действителност

...
Оценките и самооценките на българските граждани за заобикалящата ги действителност
Коментари Харесай

Ако избирахме днес: ГЕРБ - 21,3%, БСП – 19,6%

Оценките и самооценките на българските жители за заобикалящата ги реалност са се влошили спрямо предходните месеци. С два пункта за последния месец е понижен делът на хората, които преценят, че живеят по-добре спрямо другите, което се съчетава с един пункт повишаване на каузи на тези, които считат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се трансформират оценките за живота през предходната година, сочат данните от изследване на АФИС.

Като съществена причина за всичко това, наред с нестихващите кавги и разправии във властта, се откроява възходящото всеобщо безпокойствие за развиването на стопанската система, без значение от оптимистичните статистически оценки и прогнози. В общия сан на посочваните значими въпроси за България интервюираните са посочвали „ Доходите и пенсиите “ (23,9%), „ Развитието на стопанска система “ (13,8%), „ Безработицата “ (10,7%) и „ Финансовата непоклатимост “ (10,2%), надлежно на първо, второ, четвърто и пето място в общата ранглиста. Между тези проблеми в челото се подрежда само въпросът за опазването на здравето, което заема третото място с 11,5 на 100.

Не по-различна е класацията на проблемите, които хората отбелязват като персонални. Проблемите на „ Бедността “, „ Неясните вероятности “, „ Безработицата “ и „ Пенсиите “ се подреждат надлежно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2; 13,2; 11,0 и 10,8 на 100. Тук проблемите на здравето/здравеопазването са на второ място с 14,9 на 100. Всичко това, дружно с повишаващите се цени на стоките от първа нужда, както и упованията за по-високи сметки за ток, парно, вода и други въздейства на наклонността към растеж на публичните паники и напълно разумно дава отражение върху отношението към ръководството на страната и върху оценката за политическата конюнктура като цяло.

От средата на месец Юли бележи внезапно повишаване делът на жителите, които правят оценка ситуацията като извънредно напрегната – от 36,8% през Юни на 52,3% в края на Юли. През Септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с към 3 пункта), само че нараства делът на тези, които преценят политическата конюнктура като неопределена – от 25,2% през Юли на 30,4% през Септември.

Ситуацията въздейства директно и на доверието в главните институции на властта. За първи път се случват две неща: първо, локалната власт е с отрицателен рейтинг (доверието е по-ниско от недоверието) и, второ, недоверието в Народното събрание е по-високо, в сравнение с в съда и прокуратурата, които всекидневно заемаха последните две места в общото нареждане. През Септември рейтингът на Народното събрание е затворил дъното на класацията.

Логично разследване от това е увеличеният растеж на каузи на гласоподавателите, които от ден на ден насочват погледа си към разновидността „ предварителни избори “ като някаква опция за смяна. За последните три месеца този дял бележи растеж от 10 пункта и през Септември доближава равнище от 40 на 100. Предлаганото „ лекарство “ – промяна на министри, въпреки първоначално да провокира краткотрайни положителни упования, в този момент бележи низходяща наклонност. Може би и поради това, че макар шумния театър към трите оставки, не бяха заменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, в случай че зависеше от тях, а точно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%). Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „ Нараства или понижава равнището на корупция? Според 53,5% от хората това равнище нараства, а съгласно други 31,4% – остава на същото равнище. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната понижава, което не се споделя даже от половината от последователите на партиите от ръководещата коалиция.

От една страна, налице е ясно изразен отлив на дейни гласоподаватели от всички парламентарно показани партии и обединения и повишаване на сумарната поддръжка за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават поддръжка на повече от 1% от гласоподавателите. Най-изразен е спадът в поддръжката за главната ръководеща партия ГЕРБ, което е довело до равнене на нейната позиция с тази на главния й съперник – Българска социалистическа партия. Дистанцията сред първите две политически сили към този момент е в неразличими от статистическа позиция стойности, а упования за положителни вести по линия на държавното управление няма. От друга страна, порастват дяловете на евентуалните негласуващи и на тези, които при възможни нови избори не биха подкрепили никого.

Готовността за гласоподаване на възможни нови избори остава относително висока – към 60%, а актуалните парламентарно показани партии не могат да уплътнят подобен висок %. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „ Обединени патриоти “, само че е по-разпознаваема освен от другите две партии, само че и от обединението като цяло.

Според електоралните настройки, в случай че изборите бяха през днешния ден, ГЕРБ би получила 21,3%, Българска социалистическа партия – 19,6%, Движение за права и свободи – 7,0%, Атака – 2,5%, Воля – 0,8%, АБВ – 0,8%, Обединени патриоти – 0,7%, Партия на Слави Трифонов – 0,7%, Вътрешна македонска революционна организация – 0,6%, НФСБ – 0,5%, Съюз на демократичните сили – 0,5%, Партия с нови лица/лидери – 0,4%, Да, България – 0,3%, Реформаторски блок – 0,2%, Нова дясна партия – 0,2%, Не поддържам никого – 0,2%, Демократична България – 0,1%, ДОСТ – 0,1%, ДСБ – 0,1%, Нова лява партия – 0,1%, Не поддържат никого – 1,6%, Няма да гласоподават или не показват нищо – 43,8%.
Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР