Тома Пикети: Равенството ще реши климатичния проблем
Отричането на неравенството идва на промяна на отричането на климатичните промени.
За да се основат нови и допустими от по-голямата част от хората правила на правдивост, е належащо да бъдат разчетени напъните, които ще са нужни на другите публични групи.
На мястото на отричането на климата, който към този момент губи позиции (поне външно), идва повишаване на отрицанието на неравенството на приходите. Това е изцяло явно в тази ситуация с френското държавно управление, чиито дейности от 2017 година се управлява от позицията, че в страната е налице остатък от тъждество.
От тук идват и данъчните „ дарове ” за най-богатите при започване на президентския мандат. Както и неспособността да бъдат разбрани настояванията за правдивост от страна на настоящето публично придвижване. За да сме по-конкретни: годен за всички пенсионен режим в действителност е вероятен, само че единствено при условия, че всички положат старания за повишение на дребните и междинните пенсии, дори в случай че това наложи да се завишат условията към по-заможните пластове на популацията.
Стоящите горе би трябвало да схванат, че старостта и краят на живота носят след себе си нови провокации във връзка с човешкото достолепие и равенството.
На фона на многочислените прояви за блян към тъждество от страна на необятната общност, в свързани с деловите кръгове медии е налице блян да се заявява относителността на неравенството през последните десетилетия. Разбира се, никой не чака, че издание като „ Икономист ” ще поведе битката против неравенството, само че това не е причина да се изкривяват към този момент доказани обстоятелства.
Още по-тъжното е, че държавните управления на богатите страни не са положили никакви действителни старания към по-голяма бистрота при разпределянето на благосъстоянията след 2008 година След всички гръмки изказвания за данъчни убежища, автоматизирано предаване на банкова информация и така нататък би било разумно финансовата неяснота да бъде понижена най-малко малко.
По принцип, всяка страна би трябвало да има опция да събира и разгласява банкова и данъчна информация, която би разрешила да се проследят измененията при разпределянето на благосъстоянието според от приходите и имуществото, в това число и измежду най-богатите. За страдание, не се случва нищо сходно. На фона на премахването в доста страни на прогресивното подоходно облагане и налога върху приходите от капитали, в доста случаи може да се види даже понижаване на размера на налични за обществеността данни (например във Франция, Германия, Швеция и САЩ).
Експертите и държавната власт най-често са принудени да се ориентират за рейтинга на най-богатите хора по изявленията в медиите. Тези данни демонстрират увеличаващото се благополучие на най-богатите, само че не дават отговор на изискванията за нужната бистрота и надеждност, тъй че да могат се трансфорат в основа на демократично разискване на тези сериозни въпроси.
Предполага се, че живеем в епохата на „ огромна база данни ”. Това без подозрение е правилно за огромните частни монополи, на които им е вменено правото безсъвестно да крадат нашите персонални данни. Когато се отнася до статистиката за благосъстоянието и нужното систематизиране, ние в действителност живеем в ера на цялостна мъгла, която старателно се разстила от тези, които се опълчват на намаляването на неравенството.
Често забравяме, че екологичните проблеми може да се решат единствено при разглеждането на битката с неравенството като централен детайл на политиката. Индикаторите на икономическия и обществения напредък би трябвало да бъдат напълно преразгледани. Като за начало държавните управления и медиите би трябвало незабавно да престанат да употребяват понятието „ БВП ” и да се концентрират върху „ националния приход ”.
Трябва да отбележим две основополагащи разлики: националният приход е еднакъв на Брутният вътрешен продукт минус приходите, изтекли в чужбина (или като се прибавят влизащите от чужбина приходи, според от страната) и финансовото ползване (по принцип това би трябвало да включва потреблението на естествен капитал във всичките му форми).
Обществената цена на отделянето на СО2
Нека вземем следния образец: Ако имаме рандеман на въглеводороди от недрата на земята (или улов на риба от океана) на стойност 100 милиарда евро, Брутният вътрешен продукт ще се усили със същите тези 100 милиарда В същото време националният приход няма да нарасне нито с цент, защото запасите от въглеводород (или риба) ще намалеят. Освен това, в случай че се регистрира, че изгарянето на тези въглеводороди прави въздуха неспособен за дишане, а планетата – за живеене, такава активност на процедура носи загуби за националния приход, откакто бъде регистрирана цената, която обществото би трябвало да заплати за отделянето на СО2.
Използването на националния приход и националното благосъстояние вместо Брутният вътрешен продукт и пренасочването на вниманието към разпределението, а не към междинните индикатори, несъмнено, няма да реши всички проблеми. Освен това е належащо незабавно да се усили размерът на обсъжданите климатични и екологични индикатори (емисиите, качеството на въздуха, видовото многообразие и т.н.).
В същото време не би трябвало да се мисли, че в бъдеще ще бъде допустимо да се организира полемика само въз основа на тези индикатори, дистанцирайки се от приходите и имуществото. За да се образуват стандарти за правдивост, допустими за допустимо най-вече хора, е нужен инструмент за оценка на напъните, които се изискват от другите публични групи. Ето за какво е належащо въвеждането на параметри, които ще разрешат сравняване на равнището на благосъстояние както в една настрана взета страна, по този начин и сред разнообразни страни и през разнообразни шпации от време. Ако оставите встрани понятия като приходи и стопански напредък, природата не може да бъде избавена.
Затваряйки очи за съществуващите обществени проблеми, екологичните партии рискуват да зациклят върху благополучието на електората, което ще докара до опазване на властта в ръцете на консерваторите и националистите. Проблемите на климата и неравенството могат да бъдат решени само дружно. И това е още един мотив в поддръжка на общата битка с отрицанието на климата и благосъстоянието. /БГНЕС
————
Тома Пикети, “Монд ”. Материалът на известния френски икономист е превод от уеб страницата ИноСми.
За да се основат нови и допустими от по-голямата част от хората правила на правдивост, е належащо да бъдат разчетени напъните, които ще са нужни на другите публични групи.
На мястото на отричането на климата, който към този момент губи позиции (поне външно), идва повишаване на отрицанието на неравенството на приходите. Това е изцяло явно в тази ситуация с френското държавно управление, чиито дейности от 2017 година се управлява от позицията, че в страната е налице остатък от тъждество.
От тук идват и данъчните „ дарове ” за най-богатите при започване на президентския мандат. Както и неспособността да бъдат разбрани настояванията за правдивост от страна на настоящето публично придвижване. За да сме по-конкретни: годен за всички пенсионен режим в действителност е вероятен, само че единствено при условия, че всички положат старания за повишение на дребните и междинните пенсии, дори в случай че това наложи да се завишат условията към по-заможните пластове на популацията.
Стоящите горе би трябвало да схванат, че старостта и краят на живота носят след себе си нови провокации във връзка с човешкото достолепие и равенството.
На фона на многочислените прояви за блян към тъждество от страна на необятната общност, в свързани с деловите кръгове медии е налице блян да се заявява относителността на неравенството през последните десетилетия. Разбира се, никой не чака, че издание като „ Икономист ” ще поведе битката против неравенството, само че това не е причина да се изкривяват към този момент доказани обстоятелства.
Още по-тъжното е, че държавните управления на богатите страни не са положили никакви действителни старания към по-голяма бистрота при разпределянето на благосъстоянията след 2008 година След всички гръмки изказвания за данъчни убежища, автоматизирано предаване на банкова информация и така нататък би било разумно финансовата неяснота да бъде понижена най-малко малко.
По принцип, всяка страна би трябвало да има опция да събира и разгласява банкова и данъчна информация, която би разрешила да се проследят измененията при разпределянето на благосъстоянието според от приходите и имуществото, в това число и измежду най-богатите. За страдание, не се случва нищо сходно. На фона на премахването в доста страни на прогресивното подоходно облагане и налога върху приходите от капитали, в доста случаи може да се види даже понижаване на размера на налични за обществеността данни (например във Франция, Германия, Швеция и САЩ).
Експертите и държавната власт най-често са принудени да се ориентират за рейтинга на най-богатите хора по изявленията в медиите. Тези данни демонстрират увеличаващото се благополучие на най-богатите, само че не дават отговор на изискванията за нужната бистрота и надеждност, тъй че да могат се трансфорат в основа на демократично разискване на тези сериозни въпроси.
Предполага се, че живеем в епохата на „ огромна база данни ”. Това без подозрение е правилно за огромните частни монополи, на които им е вменено правото безсъвестно да крадат нашите персонални данни. Когато се отнася до статистиката за благосъстоянието и нужното систематизиране, ние в действителност живеем в ера на цялостна мъгла, която старателно се разстила от тези, които се опълчват на намаляването на неравенството.
Често забравяме, че екологичните проблеми може да се решат единствено при разглеждането на битката с неравенството като централен детайл на политиката. Индикаторите на икономическия и обществения напредък би трябвало да бъдат напълно преразгледани. Като за начало държавните управления и медиите би трябвало незабавно да престанат да употребяват понятието „ БВП ” и да се концентрират върху „ националния приход ”.
Трябва да отбележим две основополагащи разлики: националният приход е еднакъв на Брутният вътрешен продукт минус приходите, изтекли в чужбина (или като се прибавят влизащите от чужбина приходи, според от страната) и финансовото ползване (по принцип това би трябвало да включва потреблението на естествен капитал във всичките му форми).
Обществената цена на отделянето на СО2
Нека вземем следния образец: Ако имаме рандеман на въглеводороди от недрата на земята (или улов на риба от океана) на стойност 100 милиарда евро, Брутният вътрешен продукт ще се усили със същите тези 100 милиарда В същото време националният приход няма да нарасне нито с цент, защото запасите от въглеводород (или риба) ще намалеят. Освен това, в случай че се регистрира, че изгарянето на тези въглеводороди прави въздуха неспособен за дишане, а планетата – за живеене, такава активност на процедура носи загуби за националния приход, откакто бъде регистрирана цената, която обществото би трябвало да заплати за отделянето на СО2.
Използването на националния приход и националното благосъстояние вместо Брутният вътрешен продукт и пренасочването на вниманието към разпределението, а не към междинните индикатори, несъмнено, няма да реши всички проблеми. Освен това е належащо незабавно да се усили размерът на обсъжданите климатични и екологични индикатори (емисиите, качеството на въздуха, видовото многообразие и т.н.).
В същото време не би трябвало да се мисли, че в бъдеще ще бъде допустимо да се организира полемика само въз основа на тези индикатори, дистанцирайки се от приходите и имуществото. За да се образуват стандарти за правдивост, допустими за допустимо най-вече хора, е нужен инструмент за оценка на напъните, които се изискват от другите публични групи. Ето за какво е належащо въвеждането на параметри, които ще разрешат сравняване на равнището на благосъстояние както в една настрана взета страна, по този начин и сред разнообразни страни и през разнообразни шпации от време. Ако оставите встрани понятия като приходи и стопански напредък, природата не може да бъде избавена.
Затваряйки очи за съществуващите обществени проблеми, екологичните партии рискуват да зациклят върху благополучието на електората, което ще докара до опазване на властта в ръцете на консерваторите и националистите. Проблемите на климата и неравенството могат да бъдат решени само дружно. И това е още един мотив в поддръжка на общата битка с отрицанието на климата и благосъстоянието. /БГНЕС
————
Тома Пикети, “Монд ”. Материалът на известния френски икономист е превод от уеб страницата ИноСми.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ