Отпадането на забраната за публикуване на социологически проучвания трябва да

Отпадането на възбраната за издание на социологически изследвания би трябвало да стане факт. Така ще се пресекат операциите. Ще има ясна и точна информация в медиите, а не песнички, стихотворения, поливане на цветя и тн.

Около тази теза се сплотиха в предаването "Още от деня " по Българска национална телевизия членът на Съвет за електронни медии Бетина Жотева и математикът проф. Михаил Константинов. Двамата разясниха още тематиката за роми и роми и по какъв начин е вярно да се отразяват проблемите в циганските махали. "И двата термина са вярна. Това да кажеш на един ром, че е ром не е засегнатост. Все едно да кжаеш на един грузинец, че е грузинец. Разбира се, че не е засегнатост. От Съвет за електронни медии направихме мониторинг по какъв начин се отразява тематиката в село Войводиново и установихме, че единствено в една по-голяма телевизия казусът се преекспонира. На мен терминът език на омразата не ми харесва. По-скоро става дума за враждабен език. В България няма формулировка на език на омразата. Езикът на публицистите е надалеч по-толерантен от езика на политиците ", безапелационна беше Жотева.

"Няма нищо обидно в думата ром. Това е една автоцензура при медиите и политиците. Не мисля, че в последните дни е имало език на ненавист, само че стигнахме до една граница, която би трябвало да внимаваме да не пресечем. Най-доброто решение е, в положителния смисъл на думата го споделям, ромите би трябвало да излязат от гетата и те да се разрушат. Факт е, че процентно престъпността измежду ромите е доста по-голяма в сравнение с измежду българския етнос. Ное факт, че измежду ромите престъпността е доста по-дребна. 10 години да крадат ромите, не могат да откраднат толкоз, колкото един банкер с един автограф. Пак ще повторя, че до момента в който не се отстранен гетата, казусът няма да се реши ", добави проф. Константинов.