Вече ще се продава земеделска земя на чужденци
Отпада мораториумът за продажба на аграрни земи на чужденци. Това ще стане от януари следващата година с промени в Закона за земеделските земи.
Промените бяха оповестени при започване на месеца за публично разискване.
Забраната за продажба на аграрни земи на чужденци бе наложена през 2014 година, откакто страната беше залята от митинги. Мотивите за недоволството тогава бяха, че в България може да се повтори казусът с Палестина - да се изкупят всеобщо аграрни имоти от чужденци, след което те да се заселят и да трансформират етническия състав на българската страна. Тогава, след месеци всеобщи митинги, Народното събрание взе решение да наложи мораториум върху продажбата.
Решението за възбрана на продажбата на ниви на чужденци бе взето от Народното събрание на 22 октомври 2013 година До него се стигна, откакто от Българска социалистическа партия, Атака и ГЕРБ гласоподаваха дружно, единствено Движение за права и свободи единомислещо гласоподава срещу решението. След като по тематиката се развихри скандал, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов смени позицията си и разгласи, че по време на гласуването партията му е била подвластна на " общата полуда ". Три месеца по-късно – през януари 2014 година Конституционният съд разгласи, че решението на Народното събрание да удължи мораториума върху продажбата на земя за чужденци и след 2014 година е противоконституционно.
По същото време депутатите взеха решение българска земеделска земя да могат да купуват единствено жители на други страни, които са обитавали най-малко 5 години в страната ни.
През 2017 година министерството на земеделието прави нов опит да предложи за обществено разискване промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи, които предвиждаха тази така наречен уседналост да отпадне. Причината е, че нарушава Договора за действието на Европейския съюз, който дава независимост на жителите на съюза да се откриват, в която и да е друга държава-членка, да основават предприятия, да придвижват капитали.
Заради ограничаването в българския закон Европейската комисия стартира наказателна процедура против България. Тогава страната ни беше застрашена да заплати еднократна глоба в размер на 839 хиляди евро, и по 660 евро на ден за всеки ден безучастие по тематиката. Средствата се взимаха от структурните фондове, с които се подкрепят земеделските производители.
От претекстовете на вносителите на измененията в настоящия закон излиза наяве, че смяната се постанова поради заведена процедура по отношение на несъгласие с текстове на Договора за действие на Европейски Съюз. " Граждани и юридически лица от страните – членки на Европейския съюз, и на страните – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да получават право на благосъстоятелност върху аграрни земи при изискванията на този закон ", гласи плануваният текст.
Чужденци или задгранични юридически лица могат да получават право на благосъстоятелност върху аграрни земи при изискванията на интернационален контракт, утвърден по реда на член 22, алинея 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влезнал в действие, а чужденците – и при заместничество по закон.
Чужди страни не могат да имат право на благосъстоятелност върху аграрни земи, планува планът. Политическите партии и организации, придвижвания и обединения с политически цели също не могат да имат ниви. Освен това, чужденци или задгранични юридически лица могат да получават право на прилагане на аграрни земи или други лимитирани вещни права върху аграрни земи при условия и по ред, избрани със закон.
От министерството на земеделието, храните и горите казаха, че биха коментирали отпадането на мораториума едвам когато измененията в Закона за земеделските земи бъдат признати и влязат в действие.
Промените бяха оповестени при започване на месеца за публично разискване.
Забраната за продажба на аграрни земи на чужденци бе наложена през 2014 година, откакто страната беше залята от митинги. Мотивите за недоволството тогава бяха, че в България може да се повтори казусът с Палестина - да се изкупят всеобщо аграрни имоти от чужденци, след което те да се заселят и да трансформират етническия състав на българската страна. Тогава, след месеци всеобщи митинги, Народното събрание взе решение да наложи мораториум върху продажбата.
Решението за възбрана на продажбата на ниви на чужденци бе взето от Народното събрание на 22 октомври 2013 година До него се стигна, откакто от Българска социалистическа партия, Атака и ГЕРБ гласоподаваха дружно, единствено Движение за права и свободи единомислещо гласоподава срещу решението. След като по тематиката се развихри скандал, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов смени позицията си и разгласи, че по време на гласуването партията му е била подвластна на " общата полуда ". Три месеца по-късно – през януари 2014 година Конституционният съд разгласи, че решението на Народното събрание да удължи мораториума върху продажбата на земя за чужденци и след 2014 година е противоконституционно.
По същото време депутатите взеха решение българска земеделска земя да могат да купуват единствено жители на други страни, които са обитавали най-малко 5 години в страната ни.
През 2017 година министерството на земеделието прави нов опит да предложи за обществено разискване промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи, които предвиждаха тази така наречен уседналост да отпадне. Причината е, че нарушава Договора за действието на Европейския съюз, който дава независимост на жителите на съюза да се откриват, в която и да е друга държава-членка, да основават предприятия, да придвижват капитали.
Заради ограничаването в българския закон Европейската комисия стартира наказателна процедура против България. Тогава страната ни беше застрашена да заплати еднократна глоба в размер на 839 хиляди евро, и по 660 евро на ден за всеки ден безучастие по тематиката. Средствата се взимаха от структурните фондове, с които се подкрепят земеделските производители.
От претекстовете на вносителите на измененията в настоящия закон излиза наяве, че смяната се постанова поради заведена процедура по отношение на несъгласие с текстове на Договора за действие на Европейски Съюз. " Граждани и юридически лица от страните – членки на Европейския съюз, и на страните – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да получават право на благосъстоятелност върху аграрни земи при изискванията на този закон ", гласи плануваният текст.
Чужденци или задгранични юридически лица могат да получават право на благосъстоятелност върху аграрни земи при изискванията на интернационален контракт, утвърден по реда на член 22, алинея 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влезнал в действие, а чужденците – и при заместничество по закон.
Чужди страни не могат да имат право на благосъстоятелност върху аграрни земи, планува планът. Политическите партии и организации, придвижвания и обединения с политически цели също не могат да имат ниви. Освен това, чужденци или задгранични юридически лица могат да получават право на прилагане на аграрни земи или други лимитирани вещни права върху аграрни земи при условия и по ред, избрани със закон.
От министерството на земеделието, храните и горите казаха, че биха коментирали отпадането на мораториума едвам когато измененията в Закона за земеделските земи бъдат признати и влязат в действие.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ