Отново с преклонение си спомняме за Съединението на Северна и

Отново с преклонение си спомняме за Съединението на Северна и ...

Медали и оръжие от Сръбско-българската война в НИМ.



Отново с преклонение си спомняме за Съединението на Северна и Южна България, обявено на 6 септември 1885 г. То е първият голям успех на младата българска държава, следваща неотклонно идеала си за национално обединение. Съединистката акция е последвана от изключителния подвиг на българската войска и доброволческите дружини през Сръбско-българската война (1885 г.), избухнала в резултат на вероломното нападение на Сърбия.

На тези събития в зала 5 на Националния исторически музей е посветена витрина за Съединението на Северна и Южна България и Сръбско-българската война. В нея могат да се видят и настолен и нагръдни медали за Сръбско-българската война от 1885 г., както и късо огнестрелно оръжие, с която тогава е била въоръжена българската войска.

С цел да се ознаменува победата на България в Сръбско-българската война, която има решаващо значение за международното признаване на Съединението, на 19 февруари/3 март 1886 г., с указ на княз Александър I се учредява Възпоменателен медал за Сръбско-българската война от 1885 г. в две степени – сребърен и бронзов. Със сребърния медал се награждават участниците в боевете, включително и младежите от Ученическия легион, сражавали се при Пирот. Бронзовият е предназначен за военнослужещите, неучаствали в сраженията и за граждански лица, взели участие във войната. Възпоменателният медал получават и бойните знамена на полковете, воювали през 1885 г. Изследователят Тодор Петров описва тържествеността на този момент. Частта на знамето, на което ще се връчва медала, се построява в каре в пълен състав, в парадна униформа. Знамето се изнася в средата на строя и полковият командир привързва лентата на медала към горния край на знамето. Барабанчиците бият „поход”, а музикантите свирят „встречни марш”.

Настолният и нагръдни медали за Сръбско-българската война от 1885 г. в експозицията на НИМ са отсечени след абдикацията на княз Александър I. Те са с кръгла форма и диаметър 32 мм. На лицевата страна са щамповани два щита с гербовете на Княжество България и на Южна България (бившата автономна област Източна Румелия), увенчани с княжеска хесенска корона. В кръг е изписано: „АЛЕКСАНДЪРЪ I КНЯЗЬ БЪЛГАРСКИЙ”. На обратната страна (реверса) - надпис в четири реда: „БЛАГОДАРНОТО ОТЕЧЕСТВО НА СВОИТЕ ХРАБРИ СИНОВЕ 1885”. Текстът е обграден от лавров венец с ленти, на които са гравирани имената на селищата, където са се водили най-големите боеве през войната: „СЛИВНИЦА, ГОРГУЛЯТА, БРЕЗНИКЪ, ДРАГОМАНЪ, ЦАРИБРОДЪ, ПИРОТЪ, ВИДИНЪ”. Медалът се носи от лявата страна на гърдите на лента, състояща се от редуващи се виолетови и бели ивици. Отсечени са 60 000 сребърни и 30 000 бронзови възпоменателни медала, които се раздават до 1891 г.

Във витрината, посветена на Съединението и последвалата го Сръбско-българската война (1885 г.), могат да се видят два револвера „Смит & Уесън” и „Гасер” модел 1880, лично оръжие на офицерите по онова време. Това са едни от най-добрите образци на късото огнестрелно оръжие, с които са въоръжени тогава не само българите, но американската и руската армия. Револверите “Смит & Уесън” са получени от складовете на действащата руска армия за въоръжаване на командния състав на Българското опълчение. В навечерието на Сръбско-българската война въоръжените сили на Княжество България разполагат с 1612 бр. револвера “Смит & Уесън”. Българската земска войска получава по нареждане на Временното руско управление безвъзмездно 2000 бр. револвера “Смит и Уесън” и 100 000 патрона към тях.

В края на 1879 г. с „Привременно положение за българската войска” официално става предаването на оръжието. Това нареждане замества дотогава действащите “Временно одобрени общие основания образования и устройства земского войска Княжество Болгарского”,

одобрени от княз Дондуков-Корсаков (на 14.05.1879 г.). Според глава 5, § 24 на “Привременното положение”, пехотните фелдфебели, кавалерийските и артилерийските унтерофицери са въоръжени с револвер “Смит и Уесън”, руски образец. Въпреки, че офицерският корпус не е споменат, фактически офицерите от всички родове войски, тръбачите и войниците от артилерийските батареи също са въоръжени с посоченото оръжие. “Смит & Уесън”, обр. 1876 г. остава на въоръжение до 1911 г., но се използва и през Първата световна война. За съхранение в армейските складове са осигурени по 30 патрона на револвер.

Другият револвер "Гасер" модел 1880, известен още като "Черногорец" е второто късо оръжие с унитарен патрон, въведено в австро-унгарската армия. Голяма част от производството на фирмата е предназначено за износ на Балканите, предимно за Черна гора. През 1889 г. черногорската държава внася от Австрия револвери “Гасер” модел 1880, за въоръжаване на нейната милиция. Тези револвери в България са придобивани по частен път.

От трофейното турско оръжие в складовете на българската армия постъпват още 2000 бр. револвери, предимно “Колт”. На въоръжение в милицията (пехота, жандармерия и полиция) на Източна Румелия са пехотните пушки “Крнка” и “Шаспо”, както и трофейните турски пушки “Пибоди Мартини”, които с предимство са давани на гимнастическите дружества. Оръжията са предоставени на Българската земска войска безвъзмездно от руската армия.

В навечерието на Сръбско-българската война българската войска разполага с 54 894 пушки и карабини “Бердана № 2” и 81 656 пушки и карабини “Крнка”, или общо 136 550 пушки и карабини. С “Крнка” са въоръжени само една част от войските, Народното опълчение и доброволците. Патроните за “Бердана № 2” били средно по 350 бр., а за “Крнка” – по 450 бр. на цев. След Съединението в Русенския артилерийски арсенал са поправени 3 000 пушки и карабини “Крнка”, 5 000 пушки и карабини “Бердана №2” и 3 500 пушки “Пибоди Мартини” и “Хенри Мартини”. Към началото на бойните действия в Сръбско-българската война българските войници са носели в себе си по 80-100 патрона, в ротите е имало още по 40 патрона за всеки боец. В бойния обоз на полка е имало още по 30 патрона на пушка. Останалите боеприпаси са се съхранявали в оръжейните складове. Тези цифри показват, че тогава българската армия не отстъпва по качество на въоръжението на съседните балкански държави.

Източник: fakti.bg