Отново половин България е под вода, отново гледаме мъката на

...
Отново половин България е под вода, отново гледаме мъката на
Коментари Харесай

Когато половин България е под вода

Отново половин България е под вода, още веднъж гледаме тъгата на засегнатите. Промените в климата се усещат все по-силно и засягат директно всеки от нас. Защо тогава не се обединим към една национална климатична тактика, пита проф. Ивайло Дичев в коментар Deutsche Welle.
За поредна година половин България е под вода. Хора губят цялото си имущество, отиде по дяволите реколтата, закъсаха туристи в прилежаща Гърция, където има и десетки жертви.
Как реагирахме на всичко това? Гледахме изявленията, в които хора плачат онлайн, понаругахме общинските управляващи, които отново били сюрпризирани, плюхме си в пазвата, задето няма жертви, похвалихме се, че Европейски Съюз ни отпуска средства от фонд „ Солидарност “. И доста се забавлявахме с клиповете, показващи водоплаване из подлезите на София. В същото време метеоролозите използваха момента да стачкуват за повече средства, които, несъмнено, заслужават. Получиха ги в незабавен порядък. И по този начин до идващия потоп. Или пожар. Или сибирски мраз.

Вижте, когато един психо-ислямист сгази 10 индивида на другия завършек на Европа, в България сигурно ще свикат съвет по национална сигурност. Написаха се многочислени национални тактики, които медиите наложително разискват, пробвайки да схванат какъв тъкмо е смисълът им. Промяната в климата обаче не се радва на стратегически интерес. Макар че нея всеки от нас усеща напълно директно.
За какво следва да ни приготви една такава тактика? Да забележим първо какво става в толкоз значимия туристически бранш. Разчитаме на туризма - ами дано тогава се поучим от това, което стана в Гърция. Дали са рационални градежите току на морския бряг? Дали има задоволително горски пояс пред туристическите хижи, който да стопира пороите? Слушахме изявленията с гръцки ресторантьори, които се мъчат незабавно да поправят вредите, с цел да не изгубят сезона. Резките обрати от доста студено към доста топло, от изсъхнало към дъждовно време вършат туристическия пазар нерешителен, а ускоряването на връзките разрешава резервациите бързо да се анулират, отсрочват, пренасочват, което ускорява още повече несигурността на притежателите. Увеличената волатилност на клиентелата може би допуска някакво съдействие в сектора, размени на офертите, улеснение на прехвърлянията. Защото казусът ще се задълбочава.
Що се отнася до селското стопанство - другата ни значима промишленост, там провалите са още по-видими. Година след година някаква годишна продукция изгнива. Или я обрулва градушка. Или прегаря от неочаквана горещина. Не знам за огромните производители, само че дребни стопани по селата, с които беседвам, са в смут. Много от тях се заричат да зарежат всичко. Дано е единствено на думи. Сигурно има експерти, които могат да измислят какво да се прави - какви сортове, какви препарати. Това, което наподобява явно за неспециалиста, е следното: ситуацията става все по-тежко. И ще е нужна спомагателна поддръжка - да вземем за пример страната да ги застрахова против сходни катаклизми за сметка на някакъв фонд.
Вероятно би трябвало да се премисли и методът, по който строим пътища, къщи, язовири. Нещо не е наред, откакто всяка година гледаме надупчен асфалт, цялостни с вода изби и отнесени насипи. Бързата промяна на студено и топло време ще има въздействие и върху здравето, изключително при по-възрастните. Променящият се климат евентуално заплашва и биологични типове, от което следва, че ще е нужна и експертизата на природозащитниците. Изместването на сезоните допуска да мислим даже и за това: дали да не променим ученическите ваканции, отпуските.
От по-прагматична позиция една национална климатична тактика би следвало да включва преориентиране на страната към зелена стопанска система, което е освен наш честен ангажимент към планетата, само че и печеливша посока за бъдещето. В Румъния оказват помощ на жителите да създават фотоволтаична сила по покривите си, а в България пред сходна самодейност се издигат всевъзможни административни пречки. Всичко зелено се оплюва още в зародиш, тъй като разнообразни лобита, да вземем за пример това на енергетиката, преобладават обществения спор. Затова и изоставаме с въвеждането на електрически автомобили или електроскутери, които в последно време са огромен шлагер в Китай. Не чуваме за умни къщи или градове, а преработването ни още не действа както би трябвало. Като че ли повече сензитивност се долавя към тематиката „ климатични бежанци ", каквито ще има от ден на ден в околните десетилетия, само че тук повода е в жадните за власт крайнодесни, а не в някакъв опит да разберем какво се случва с планетата.

За страдание, нямам доверие някой властник да се затормози с мислене за климата: това са едни дълготрайни неща, а знаем, че вездесъщият популизъм реагира единствено на непосредствени дразнения. Много тъпо, тъй като пропущаме една допустима цел, която би могла да сплоти цялата нация. Ако ми позволите, малко патетика, точно борбата с природата е основала индивида - единствени от цялата фамилия хоминоиди, ние сме съумели да се пригодим към захлаждането и стоплянето, към изгубването на едни храни и появяването на други, към стихията на огъня и водата, към ужаса от заметресенията. Дали не е пристигнало времето да стартираме да го вършим умишлено и целеустремено?
Преди време Обама сподели, че ние сме първото потомство, което усеща последствията от климатичните промени. И последното, което може да направи нещо, с цел да ги спре. Да, надали ще имаме централна роля в забавянето на световното стопляне. Но да се приспособяваме към измененията в климата и да опазим природата си за идващите генерации - това ми се вижда почтена задача.
За начало е добре да се отърсим от визията на селския човек, че в природата нещата действат по този начин - хвърляш боклука в дерето и той някак изчезва. В града (а планетата през днешния ден е един голям град) природата изисква обработване. Усилие е нужно даже, с цел да наподобява тя естествена, „ девствена “. Именно природата е последното несъмнено обществено богатство. Затова идеята за опазването ѝ е една от дребното, които имат потенциал да сплотяват в днешната ера на нарцисизъм и скептицизъм.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР