Пригожин с рецепта за победа: Мобилизация на 2 млн. души, дисциплина и разстрел на дезертьорите
Относно нападението с дронове против Москва
Не би трябвало да се привиква с офанзивите против Белгород и Курск. Първият пояс за противовъздушна защита и надзор на дроновете би трябвало да стои по руско-украинската граница. Вторият ешелон би трябвало да е по границата на Московска област, а третият би трябвало да е пред Москва. Цялата територия на Москва би трябвало да бъде систематично покрита с устройства за разкриване и угнетяване на безпилотни летателни апарати.
Обикновените московчани би трябвало да бъдат търпеливи, да не изпадат в нервност и да не се поддават на суматоха. Да изискват от управляващите да обезпечат тяхната сигурност в границите на открития ред. Ако някой, който е бил обиден от обстрел, разгласява фотография и направи гръмко изказване, управляващите ще би трябвало да реагират. Те няма да могат да живеят в атмосфера, в която на всеки ъгъл им крещят да вървят на майната си и ги назовават с неприлични думи.
За завладяването на Бахмут
Мога почтено да кажа, че моите момчета щурмуваха Бахмут, мислейки, че са повече. Но те бяха по-малко. Всеки от тях си мислеше, че от тила ще идват запаси. Превзехме го, както се споделя, към този момент... в придвижване, само че тук избрах неверната дума.
За възбраната за набиране на пандизчии в ЧВК " Вагнер
Престанаха да ни дават пандизчии от ревнивост. Сражаваха се добре, момчетата от групата от 12 хиляди души набъбнаха до 50 хиляди души, а пък съветската войска не беше доста добре готова в тази обстановка. Тогава оповестих на всички равнища, че ще ми трябват 200 хиляди души, с цел да извърша минималните задания на СВО: да освободя Донбас и да основа условия за устойчива защита на фронта. Имаше ответна реакция. Когато някои кабинети схванаха, че 200 хиляди дейни момчета, всяко от които коства по 10 души от ВСУ и които са 25 пъти по-ефективни от армията, се появи боязън. Затова стопираха да дават пандизчии. По-нататък се появи ревнивост: Министерството на защитата тъпче на място, а ние се героизираме, напредваме към Бахмут. Оттук пристигна и гладът за снаряди.
За " щастливия дядо "
Кого нарекох дядо ли? Така нарекох Валерий Василиевич Герасимов, който не ни даваше муниции. Цялата тази история беше съчинена и раздухана по една причина: в случай че баща ти пристигна и те напердаши по задника, тогава тичаш при мама и й казваш, че баща веднага и на нея ще й нашока репата. И тогава тя се впряга.
За връщането на смъртното наказване
Наказанията за военни закононарушения би трябвало съществено да се ожесточат. Вече съм написал редица документи по тематиката, които към момента не са изпратени на управляващите. Сега ревизираме по какъв начин да го създадем допустимо най-меко и да се уверим, че текстът им няма да изтече, с цел да няма експлоадиране в обществото. Смятам, че смъртното наказване би трябвало да бъде върнато. В противоположен случай войната няма да бъде извоювана. Другарят Сталин е бил безусловно прав. Може би в доста случаи е бъркал, когато е разстрелвал някого по политически аргументи, само че смъртното наказване на война е наложително. И по тази причина, в случай че военният комисар прояви пренебрежение към героите, военният съд би трябвало да седне, да го реши и може би в действителност има смисъл да не се отписват халосните патрони, а да се изхаби един същински - към този момент на комисаря.
За мобилизацията
Предстои тежка война. Не знам какъв брой дълго ще продължи. Ако се работи както би трябвало, моята прогноза е да освободим Донбас за две години, да стигнем до Киев за три или четири. Ако в този момент активизираме цялото общество, включим с цялостна мощ производството на всички муниции, оръжия и всичко, което е належащо, в случай че създадем планово произвеждане и обявим обща готовност. Та нали, когато стигнем до мобилизацията, още веднъж мобилизираните ще би трябвало първо да се обучат и по-късно да отидат на фронта. Ако ще продължаваме да се бием, мобилизацията би трябвало да се разгласи още в този момент и да се притеглят хора най-малко за образование. За да можем, когато гръм удари, да можем се бием, а освен да се кръстим.
Рецептата за победа в СВО: обща готовност на два милиона души, положително ръководство на армията и дисциплинираност, разстрел за дезертьорите. Трябва да превърнем всички ръководители на отбранителни компании във военнослужещи, с цел да може и към тях да се ползва смъртното наказване. Трябва да превърнем страната във военно страшилище, тъй че в нея да има повече оръжие, в сравнение с в Северна Корея.
За политическата кариера
Няма да видите партията " Вагнер " в Държавната дума или Пригожин като претендент за президент. Във всеки случай сега дилемите са напълно разнообразни. Ако се превърнем в либийската пустиня и се надбягваме по пясъците с джипове, като във кино лентата " Лудия Макс ", тогава ще се наложи да създадем партия.
За военното състояние
Абсолютно съм склонен с Кадиров, че в страната би трябвало да бъде въведено военно състояние. Обществото би трябвало да бъде мобилизирано, да бъде готово за това, че ще се наложи още дълго време, да се живее в тези условия. Трябва да приключим с построяването на красиви мостове, би трябвало да приключим със градежа на огромни театри, нови подиуми, в този момент всичко би трябвало да отива за защитата. Защото, щом ние сме се впуснали в тази борба, в случай че я загубим, Русия ще се върне при започване на 90-те, когато всички държавни предприятия бяха благосъстоятелност на задгранични вложители. И по-късно ще бъдем африканска страна, в която някакви огромни чичовци получават пари от продажбата на газ, петрол, мед, олово и всичко останало. А популацията ще съществува, с цел да задоволява техните потребности. Това е първо. И второ, те 100% ще ни лишават нашата национална просвета и метода на живот, който сме водили, а точно за това всички постоянно се борят.
Относно последствията от войната
Днес се намираме на линията на защитата, където, съгласно мен, със засилка се озовахме в един миг. Ако държим отбранителната линия, това ще бъде дълга война, която би трябвало да приключи почти обикновено за Русия. Всички ще се успокоят, че са изгубили тези територии, и всичко ще утихне. Дълго време ще бъдем в изолираност, би трябвало да свикнем сами да си вършим чипове, да спрем да пускаме компютърджиите на свободна процедура.
Имаме доста работа вътре в страната. Имаме метал, имаме злато, имаме хора, имаме електрическа енергия. Така че можем да произвеждаме снаряди, оръжия, всичко, каквото ни е належащо. Можем сами да се изхранваме. Но тези, които ни обкръжиха със наказания, ще се отнасят добре с нас единствено при едно изискване. Ще кажат: елате, паднете на колене, преклонете глави. Ако народът е подготвен за това, те ще ни простят. Ако не е подготвен, би трябвало да сме подготвени за дълга война. Независимо дали ще пробият защитата, или не. Но това са дълготрайни проекти, а краткосрочните проекти са да удържим линията, на която се намираме, и да не пуснем никого.
Не би трябвало да се привиква с офанзивите против Белгород и Курск. Първият пояс за противовъздушна защита и надзор на дроновете би трябвало да стои по руско-украинската граница. Вторият ешелон би трябвало да е по границата на Московска област, а третият би трябвало да е пред Москва. Цялата територия на Москва би трябвало да бъде систематично покрита с устройства за разкриване и угнетяване на безпилотни летателни апарати.
Обикновените московчани би трябвало да бъдат търпеливи, да не изпадат в нервност и да не се поддават на суматоха. Да изискват от управляващите да обезпечат тяхната сигурност в границите на открития ред. Ако някой, който е бил обиден от обстрел, разгласява фотография и направи гръмко изказване, управляващите ще би трябвало да реагират. Те няма да могат да живеят в атмосфера, в която на всеки ъгъл им крещят да вървят на майната си и ги назовават с неприлични думи.
За завладяването на Бахмут
Мога почтено да кажа, че моите момчета щурмуваха Бахмут, мислейки, че са повече. Но те бяха по-малко. Всеки от тях си мислеше, че от тила ще идват запаси. Превзехме го, както се споделя, към този момент... в придвижване, само че тук избрах неверната дума.
За възбраната за набиране на пандизчии в ЧВК " Вагнер
Престанаха да ни дават пандизчии от ревнивост. Сражаваха се добре, момчетата от групата от 12 хиляди души набъбнаха до 50 хиляди души, а пък съветската войска не беше доста добре готова в тази обстановка. Тогава оповестих на всички равнища, че ще ми трябват 200 хиляди души, с цел да извърша минималните задания на СВО: да освободя Донбас и да основа условия за устойчива защита на фронта. Имаше ответна реакция. Когато някои кабинети схванаха, че 200 хиляди дейни момчета, всяко от които коства по 10 души от ВСУ и които са 25 пъти по-ефективни от армията, се появи боязън. Затова стопираха да дават пандизчии. По-нататък се появи ревнивост: Министерството на защитата тъпче на място, а ние се героизираме, напредваме към Бахмут. Оттук пристигна и гладът за снаряди.
За " щастливия дядо "
Кого нарекох дядо ли? Така нарекох Валерий Василиевич Герасимов, който не ни даваше муниции. Цялата тази история беше съчинена и раздухана по една причина: в случай че баща ти пристигна и те напердаши по задника, тогава тичаш при мама и й казваш, че баща веднага и на нея ще й нашока репата. И тогава тя се впряга.
За връщането на смъртното наказване
Наказанията за военни закононарушения би трябвало съществено да се ожесточат. Вече съм написал редица документи по тематиката, които към момента не са изпратени на управляващите. Сега ревизираме по какъв начин да го създадем допустимо най-меко и да се уверим, че текстът им няма да изтече, с цел да няма експлоадиране в обществото. Смятам, че смъртното наказване би трябвало да бъде върнато. В противоположен случай войната няма да бъде извоювана. Другарят Сталин е бил безусловно прав. Може би в доста случаи е бъркал, когато е разстрелвал някого по политически аргументи, само че смъртното наказване на война е наложително. И по тази причина, в случай че военният комисар прояви пренебрежение към героите, военният съд би трябвало да седне, да го реши и може би в действителност има смисъл да не се отписват халосните патрони, а да се изхаби един същински - към този момент на комисаря.
За мобилизацията
Предстои тежка война. Не знам какъв брой дълго ще продължи. Ако се работи както би трябвало, моята прогноза е да освободим Донбас за две години, да стигнем до Киев за три или четири. Ако в този момент активизираме цялото общество, включим с цялостна мощ производството на всички муниции, оръжия и всичко, което е належащо, в случай че създадем планово произвеждане и обявим обща готовност. Та нали, когато стигнем до мобилизацията, още веднъж мобилизираните ще би трябвало първо да се обучат и по-късно да отидат на фронта. Ако ще продължаваме да се бием, мобилизацията би трябвало да се разгласи още в този момент и да се притеглят хора най-малко за образование. За да можем, когато гръм удари, да можем се бием, а освен да се кръстим.
Рецептата за победа в СВО: обща готовност на два милиона души, положително ръководство на армията и дисциплинираност, разстрел за дезертьорите. Трябва да превърнем всички ръководители на отбранителни компании във военнослужещи, с цел да може и към тях да се ползва смъртното наказване. Трябва да превърнем страната във военно страшилище, тъй че в нея да има повече оръжие, в сравнение с в Северна Корея.
За политическата кариера
Няма да видите партията " Вагнер " в Държавната дума или Пригожин като претендент за президент. Във всеки случай сега дилемите са напълно разнообразни. Ако се превърнем в либийската пустиня и се надбягваме по пясъците с джипове, като във кино лентата " Лудия Макс ", тогава ще се наложи да създадем партия.
За военното състояние
Абсолютно съм склонен с Кадиров, че в страната би трябвало да бъде въведено военно състояние. Обществото би трябвало да бъде мобилизирано, да бъде готово за това, че ще се наложи още дълго време, да се живее в тези условия. Трябва да приключим с построяването на красиви мостове, би трябвало да приключим със градежа на огромни театри, нови подиуми, в този момент всичко би трябвало да отива за защитата. Защото, щом ние сме се впуснали в тази борба, в случай че я загубим, Русия ще се върне при започване на 90-те, когато всички държавни предприятия бяха благосъстоятелност на задгранични вложители. И по-късно ще бъдем африканска страна, в която някакви огромни чичовци получават пари от продажбата на газ, петрол, мед, олово и всичко останало. А популацията ще съществува, с цел да задоволява техните потребности. Това е първо. И второ, те 100% ще ни лишават нашата национална просвета и метода на живот, който сме водили, а точно за това всички постоянно се борят.
Относно последствията от войната
Днес се намираме на линията на защитата, където, съгласно мен, със засилка се озовахме в един миг. Ако държим отбранителната линия, това ще бъде дълга война, която би трябвало да приключи почти обикновено за Русия. Всички ще се успокоят, че са изгубили тези територии, и всичко ще утихне. Дълго време ще бъдем в изолираност, би трябвало да свикнем сами да си вършим чипове, да спрем да пускаме компютърджиите на свободна процедура.
Имаме доста работа вътре в страната. Имаме метал, имаме злато, имаме хора, имаме електрическа енергия. Така че можем да произвеждаме снаряди, оръжия, всичко, каквото ни е належащо. Можем сами да се изхранваме. Но тези, които ни обкръжиха със наказания, ще се отнасят добре с нас единствено при едно изискване. Ще кажат: елате, паднете на колене, преклонете глави. Ако народът е подготвен за това, те ще ни простят. Ако не е подготвен, би трябвало да сме подготвени за дълга война. Независимо дали ще пробият защитата, или не. Но това са дълготрайни проекти, а краткосрочните проекти са да удържим линията, на която се намираме, и да не пуснем никого.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ