Отношението ни към другитеСвобода значи да живееш живота си така,

Уейн Дайър: Няма да си самотен, ако харесваш човека, с когото оставаш, когато си сам.

Отношението ни към другите

Свобода значи да живееш живота си по този начин, както самичък избереш. Всичко останало е форма на робство… Затова, вслушвай се в тези вътрешни сигнали, които ти оказват помощ да направиш правилния избор – няма значение какво мислят близките.

В живота другите се отнасят с теб по този начин, както ти си ги научил.

Никога, в действителност в никакъв случай, не позволявай на визията на oстаналите за това какво можеш или не можеш да убие фантазиите ти или да токсини въображението и. Това е твоята територия. Постави знак „ Влизането неразрешено “ и не допускай никой да ти се меси.

Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат тъкмо такива, каквито са, без значение от моето мнение за тях.

Как хората се отнасят към теб е тяхната карма; по какъв начин ти реагираш на това е твоята… Когато си се свързал с Духа, не търсиш мотиви да се обидиш, да съдиш другите или да им поставяш етикети. Ти се намираш в положение, в което се чувстваш обвързван с Бог. Състояние, което те прави свободен от въздействието на всичко и всички отвън теб.

Взаимоотношения, учредени на обвързване, са лишени от искреност… В този смисъл любовта е способността и волята да позволиш на тези, за които те е грижа, да бъдат такива, каквито сами избират да бъдат, без да се тормозят дали това те удовлетворява.

Животът ти е като пиеса с няколко дейности. Някои от персонажите, които се появяват в нея, имат къси функции. Други – по-големи. Някои са подлеци, други са позитивни герои. Но всички те са нужни. В противоположен случай не биха били в пиесата. Приеми всички, прегърни ги и продължи към идващото деяние.

Когато съдиш другия, се лишаваш от опцията да видиш положителното, прикрито под повърхността… Истинската магия в връзките ти с другите идва, когато липсва склонността на съдим индивида против себе си…

Можеш да дадеш на другите единствено това, което носиш вътре в себе си.

Когато отговориш на омразата с любов, лишаваш омразата от силата й.

Хората, които обичат, живеят в свят, изпълнен с обич. Хората, които са враждебни, живеят във неприятелски свят. А светът в действителност e един и същ…

Конфликтът ти с различен човек няма да по какъв начин се случи без твоето участие… Твоето висше Аз желае единствено да бъде неподвижен. То не съди, не се съпоставя, не изисква от теб да победиш всеки или да бъдеш по-добър от всеки.

Хората, които най-вече търсят утвърждението на останалите, го получават в най-малка степен, а тези, които го търсят минимум, получават най-вече.

Отношението ни към нас самите

Собствената ни стойност идва от едно нещо – да имаме вяра, че сме стойностни личности… Ако се опитваш да си като всички, няма да има какво да предложиш да другите, с изключение на своя комформизъм.

Децата ти ще видят кой си от това по какъв начин живееш, а не от това какво им казваш.

Няма да си уединен, в случай че харесваш индивида, с който оставаш, когато си самичък..

Страстта в теб е най-големият подарък, който можеш да получиш. Отнасяй се към нея като към знамение.

Започни да се възприемаш като душа с тяло, а не като тяло с душа.

Невинаги можеш да контролираш това, което идва извън. Но можеш да контролираш това, което идва от вътрешната страна.

Като татко на осем деца, ще ви кажа едно: всеки идва на тази земя, притежавайки своя уникалност. И собствен капацитет.

Всеки има капацитета на гения в себе си. Той се демонстрира в живота ти в тези моменти, в които ти хрумва страхотна концепция, въпреки и единствено ти да виждаш какъв брой е брилянтна.

Можеш да отвориш сърцето си за Бог или за егото. От теб зависи.

Егото е заблуда, само че доста мощна заблуда. Да оставиш тази заблуда да стане част от твоята еднаквост, значи да се отдалечиш от същинското си Аз. Егото, подправената визия, че ти си това, което правиш или което имаш, е противоположното на това да живееш същински живота си.

Отношението ни към детето в нас

Детето в теб, като всички деца, обича да се смее и да е заобиколено от хора, които могат да се смеят на себе си и на живота. Децата инстинктивно знаят, че колкото повече се смеем, толкоз по-хубав става животът ни. Грижи се за детето в себе си. Не позволявай на възрастния в теб да заглуши гласа му…

Детето в теб знае по какъв начин да живее пълноценно и по какъв начин да се усеща щастливо с всички и всичко на тази планета. Да съхраниш този дух – в това е тайната на безконечната младост.

Да запазиш детското в себе си не значи да не се държиш като възрастен. Напълно интегрираната персона е по едно и също време дете и възрастен. Да носиш детето в себе си значи да гледаш на света с необятно отворени очи, да възприемаш нещата непринудено, да реагираш непресторено, да преминаваш през неуспехите, вярвайки в идните победи, да бъдеш въодушевен, изпълнен с оптимизъм и да вярваш в чудесата на вселената.

Отношението ни към живота

Животът ни е подобен, какъвто го създадат мислите ни…Това, което мислим, дефинира какво ни се случва. Така че, в случай че желаеме да променим живота си, би трябвало да разтеглим съзнанието си.

Нашите планове основават нашата реалност… Когато схванеш, че си стопанин на желанията си, ще осъзнаеш, че си стопанин и на целия твой свят.

Ако промениш метода, по който гледаш на нещата, нещата, които гледаш, се трансформират.

Погледни на всяко затруднение като на нова възможност… Ако вярваш, че нещо ще проработи, виждаш благоприятни условия. Ако вярваш, че няма да проработи, виждаш трудности.

Можеш да постигнеш всичко, което в действителност искаш, стига в действителност да се бориш за него. Затова, бори се за фантазиите си. Бъдещето не е дадено на никого.

Животът ни е сума от изборите, които сме направили… Обречен си да правиш избори. Непрекъснато. Това е най-големият житейски абсурд.

Чудесата се случват. Бъди подготвен да ги видиш и приемеш… Но не забравяй: Бог работи с теб, а не вместо теб.

Израснал си духовно, когато успееш да се потопиш изцяло сега, без да мислиш за това къде би могъл да бъдеш…

Не е правилно, че нямаш опция да живееш живота, който обичаш. Нямаш силата да решиш да го направиш.

Гъвкавостта се свързва с живота. Дърво, което е младо, е гъвкаво. Когато пристигна стихия, то се огъва и по-късно още веднъж се изправя. Дърво, което е остаряло и твърдо, ще се пречупи на две под порива напразно. Това е правилно освен за нашите тела, само че и за метода, по който мислим.

Не усложнявай живота си. Не го ограничавай с ненужни правила, с всевъзможни „ би трябвало “. Като опростиш живота си и изхвърлиш преследването на тривиални цели и осъществяването на тривиални „ отговорности “, което лишава толкоз доста от времето ти, отваряш пътя за гениалността, заложена в теб. Позволяваш й да се прояви в живота ти.

Пътят към единението минава през вътрешната естетика. Пътят към вътрешната естетика минава през тишината.

Забави темпото, с което живееш. Практикувай йога и медитация. Посещавай тихи места като църкви, музеи, планини, езера. Всеки месец чети най-малко един разказ, ей по този начин, за удоволствие… Давай си опция да оставаш уединено със себе си. Време, през което не си бомбардиран с ежедневни задания. Да останеш уединено със себе си не е бягство от хората, които обичаш. Това е твоята заслужена отмора, с цел да презаредиш батериите си..

Всеки ден си подарявай най-малко по 5 минути за съзерцаване на света в близост. Излез и отвори очите си за чудесата към теб. Това ще ти помогне да се фокусираш по-добре върху живота си.

Спри да се държиш по този начин, като че ли животът е подготовка. Живей го, като че ли това е последният ти ден. Миналото завърши. Няма го. А бъдещето не е обезпечено.

Да се опитваш да се мотивираш, с цел да запълниш празнини в живота си, е неефикасно. Научи се да оценяваш това, което имаш, къде си и кой си.

Да се опитваш да правиш нещата съвършено, е първата стъпка към това да пречиш на самия себе си.

Живей в този момент. Винаги е съществувало само сегашното.

Отношението към слабостите и страховете ни

Няма смисъл да се тревожиш за неща, върху които нямаш надзор, тъй като просто няма какво да направиш. Още по-малко има смисъл да се тревожиш за нещата, които контролираш. Тревогите единствено те демобилизират…

Не се безпокой за каквото и да било – в никакъв случай! Или имаш надзор над него, или не. Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка. Не хаби силата си за паники.

Притесненията, стресът, страхът и гневът не съществуват отвън нас. Макар че сме привикнали да приказваме за тях по този начин, като че ли са нещо настрана от нас. Не са. Те са вътре в нас. От нас зависи дали да ги оставим в себе си или да се освободим.

Никой не е кадърен да провокира в теб яд или стрес. Само ти самият можеш да го сториш, според от метода, по който възприемаш твоя свят.

Отнасяй се с самообладание и обич към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като непряк наблюдаващ и ще видиш по какъв начин се разсейват.

Помни, че, без значение какъв брой добре подредиш живота си, няма по какъв начин да се отървеш от всички проблеми. Проблемите са част от живота, постоянно са били и постоянно ще бъдат. Но по какъв начин избираш да видиш тези проблеми зависи единствено от теб.

Страхът се появява, когато забравим, че сме част от Божествения план. Да се научим да изпитваме същинска обич значи да изоставим вярванията на егото, че има доста неща, от които да се опасяваме, и че живеем във неприятелски свят. Можеш да избереш да се освободиш от страха и съмненията и да се върнеш към светлината на любовта, която постоянно е с теб.

Мислите са ментална сила. Те са валутата, която използваш, с цел да привличаш неща в живота си. Престани да пилееш тази валута за неща, които не искаш.

Във вселената няма съвпадения. Колкото и да ти е мъчно да приемеш, би трябвало да схванеш, че е трябвало да минеш през всичко това, с цел да стигнеш там, където си през днешния ден.

Можеш да прекратиш старите си привички, като кажеш: „ Освобождавам се от нуждата да върша това “.

Отношението ни към щастието

Казано с елементарни думи, привикнали сме да имаме вяра, че неща и хора ни вършат нещастни. Но това не е правилно. Ние сами се вършим нещастни.

Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят…

Когато танцуваш, задачата ти не е да стигнеш до избрана точка на пода. Така е и с живота. И в танца, и в живота е значимо да се наслаждаваш на всяка стъпка по пътя си.

Не е допустимо по едно и също време да си ядосан и да се смееш. Гневът и смехът взаимно се изключват. Ти притежаваш силата на избереш едно от двете… Бъди трагичен. Или се мотивирай. Ти избираш.

Истина е, че когато една врата се затваря, се отваря друга. През целия ми живот, постоянно когато съм губел нещо, на идващия ъгъл ме е чакало нещо по-добро.

Научете се да виждате вселената като подкрепяща и добра, тъй като тогава ще се научите да търсите доказателства, които са в унисон с това. Когато приемете, че вселената е другарски настроена към вас, ще виждате другарски настроени хора. Ще виждате условия, които работят във ваша изгода. Ще виждате по какъв начин благосъстоянията изпълват живота ви.

Имаме потребност от толкоз малко, с цел да оцелеем, само че светът ни споделя, че ни е нужно доста, с цел да бъдем щастливи. Реклами от всички страни не престават да ни втълпяват, че, с цел да бъдем щастливи, би трябвало да притежаваме всички онази неща… А истината е, че колкото повече казваш „ Дай ми “, толкоз по-малко ти се коства, че имаш.

Ти си тук с избрана цел и тя не е да натрупаш материални блага… Защото в последния костюм, който ще облечеш, няма да са нужни джобове.

Да правиш това, което обичаш, е крайгълен камък за изобилието в живота… Помни, изобилието не е нещо, което пожелаваме. А нещо, което пускаме в живота си.