Откъс от "Гибелта на една империя. Поуки за съвременна Русия" от Егор Гайдар
Отношението към някогашния министър председател на Русия Егор Гайдар е двояко. Официалните управляващи и на практика всички обикновено мислещи икономисти на Руската федерация признават неговите заслуги за превъзмогването на политическата и стопанската невъзможност 1991 – 1992 година
В Русия споменът на необятните публични кръгове за Егор Гайдар е негативно. Те свързват с неговото име с хиперинфлацията и приватизацията от началото и средата на 1990-те. Това написа икономистът Красен Станчев в предговора на " Гибелта на една империя. Поуки за модерна Русия " на самия Егор Гайдар. Книгата излезе към този момент на български език, а довечера ще бъде публично показана в клуб " Перото ". За изданието ще приказват Красен Станчев и преводачът на книгата Деян Кюранов.
Издателство " Рива " даде на " Дневник " фрагмент от книгата.
УВОД
Нямаме сили за Империя!
– Не ни и би трябвало, дано ни падне от плещите:
тя ни прави на безформеност, изсмуква ни
и ни доближава към края.
Александър Солженицин, " Как да си наредим Русия "
Случило ти се да се родиш в Империя -
По-добре живей тогава във затънтена провинция
до морето.
Йосиф Бродски
Постимперската носталгия, пронизваща съветското съзнаниеi през днешния ден, не е характерно наше събитие. В историята това се е случвало нееднократно. Съветският съюз не е първата империя, разпаднала се през ХХ в., а последната. От държавните обединения, които при започване на ХХ в. са наричали себе си империи, в края му не остава нито една. Нашата страна по ред основни характерности не приличаше на обичайните колониални империи с задморски територии. Спорът дали е била империя ще продължи дълго. Ще има писания, доказващи специфичността на Русия като империя, демонстриращи, че съветският народ и по царско време, и по комунистическо е бил стопански донор във връзка с другите нации, населяващи нашата страна. Ще има образци за съветски дейци с неруски генезис – от княз Багратион до Йосиф Джугашвили. Може би таман такива специфики оказват помощ на Руската империя да се резервира по-дълго от другите, които се разпадат няколко десетилетия по-рано.
И въпреки всичко елитът от царския интервал гледал на своята страна като на империя. И я наричал по този начин. Ръководителите на Съветската империя не говорели по този метод, обаче я разширили надалеч оттатък формалните граници на страната, наричана Съюз на съветските социалистически републики.1 Днешните поддръжници на възобновяване на империята се обръщат към наследството, идващо от царска Русия - през руския исторически интервал - към днешния ден. В днешна Русия апелите към постимперската носталгия са безчет. Ето няколко. Близкият до Кремъл политически технологii Станислав Белковски: " В интервала 2004 - 2008 година би трябвало да бъдат заложени основите на съветската нация. Нашата нация има една-единствена орис - имперската. " 2 Писателят Александър Проханов: " Ето за какво великите империи от предишното са над великите републики. Те са носели в себе си замисъла за обединеното човечество, способно да чуе и да въплъти замисъла на Бога. Ето за какво днешната демократична, омерзителна Русия е по-лоша, по-долна от великия Съветски съюз, който беше империя и който неразумно загубихме. " 3 Геополитикът Александър Дугин: " Съветската страна се възприемаше от народа като строителство на " Нова Империя ", " царство на Светлината ", " обител на духа ", а не като основаване на най-рационалния ред за администриране и ръководство на количествени единици.4 Представата за краха на Съюз на съветските социалистически републики като за срутване на последната международна империя на ХХ в. са публикувани необятно в литературата за този интервал.5 Президентът на Русия Владимир Путин в своето Послание до Федералното заседание (2005) назова рухването на Съветския съюз най-голямата геополитическа злополука на века.6
Eпохата на империите отмина, само че проучването на империите е на мода през днешния ден. Това към този момент се е случвало в историята. Свързано е с остротата на междуетническите спорове и тяхното разпространяване в постимперските интервали.7 Литературата за гибелта на империите е безбрежна. Може да си спомним книгата на Шарл дьо Монтескьо Размишления за аргументите на величието и упадъка на римляните или шесттомника на Едуард Гибън за залеза и рухването на Римската империя, с цел да се убедим, че сюжетите, свързани с разпада на империите и постимперския синдром не са нови. Една велика книга, в която се виждат следи от постимперска носталгия, се появява в Испания при започване на ХVІІ в.: Дон Кихот на Сервантес. Но това, че и други преди тебе са боледували от същата болест, е едва успокоение. Случило се е на други и от дълго време. А ставащото с нас – това са реалиите на днешния ден. Когато Пьотр І приема купата " Всеруски император ", той просто заявява, че Русия е велика европейска страна. Империя и великолепие са синоними тогава. Ако погледнем какъв брой постоянно се използва в актуалните политически разногласия думата " империя ", мъчно е да си разбираем за какво не съществува общоприето определение, отговарящо на актуалния подтекст. Речникът на Далiii дефинира империята като страна, чийто държател носи купата император – безграничен властник с най-високия ранг.8 Според речника на Ожегов, империята е монархична страна отпред с император.9 Академичният речник на съветския език дава две избрания: монархична страна отпред с император или огромна империалистическа колониална страна.10 От пръв взор виждаме, че всичките тези избрания нямат доста общо със смисъла, който в модерна Русия се придава на думата " империя ".iv В историята, наличието на този термин е станало пластично и се е преобразувало. Ще си разреша да дам мое определение на това разбиране, покрай днешния подтекст. В този труд терминът " империя " значи мощна полиетнична държавна система, в която властовите компетенции са съсредоточени в метрополията, а демократическите институции (ако ги има) – примерно изборното право – не разгръщат действието си върху цялата следена територия.
През ХХ в. се открояват разликите в проблемите пред двата вида империи: презморските11 (Британия, Холандия, Португалия и др.) и териториално обединените (Австро-Унгария, Русия и т. н.). В империите от втория вид колониите не са отделени от метрополията с море. Едни етноси господстват в метрополията, други – във васалните територии, само че те живеят паралелно и си взаимодействат тясно.
Както сподели историята и изключително опитът от ХХ в., империите се разпадат. Отъждествяването на държавното великолепие и имперскостта прави акомодацията към загубата на великодържавния статус сложна задача за националното схващане на някогашната метрополия. Експлоатацията на постимперския синдром е ефикасен метод за приемане на политическа поддръжка. Схващането за империята като за мощна страна, господстваща над други нации - това е артикул, който върви не по-лошо от кока-колата или памперсите. Рекламирането му не изисква интелектуални старания.
Проблемът на една страна, сблъскала се с постимперския синдром е, че да се възпламени носталгичното възприятие към изгубената империя е елементарно, само че апелите за възобновяване й на процедура са неосъществими. Лесно е да кажеш " Възстановяването на империята е богатство за народа. " Този девиз е жертван на известност. Но действителността е, че да бъде възродена една империя е невероятно. Възстановяването на Руската империя в други, комунистически, съвсем неузнаваеми форми през 1917 - 1921 година е неповторим случай. Възстановяването е изключение, тук същината е точно в тези други форми, които би трябвало да накарат строгия откривател да постави това " възобновяване " в кавички. Съюз на съветските социалистически републики поражда като резултат от братоубийствена революция, от невъобразим в историята гнет и гибелта на милиони.12 В голямото болшинство от случаите реставрацията на империи по силата на условия, обусловени от дълговременни трендове в социално-икономическото развиване, е невъзможна.
В това несъгласие се коренят доста неточности на някогашните метрополии по отношение на някогашните им подконтролни територии. Решението на Англия и Франция за навлизане в Египет, с цел да възстановят контрола си над Суецкия канал (1956 г.) до болежка припомня на това, което съветските управляващи се опитваха да създадат в Украйна през 2003.13
Самото образуване на империя е артикул на фундаментални промени в живота на едно общество. Империите пораждат и се унищожават, повлияни от историческите условия. Мечтите за завръщане в друга историческа ера са илюзорни. Опитите това да се случи водят до провали. Опитът от съветските несполуки от интервала 2003 - 2004 година в Грузия, Аджария, Абхазия, Украйна и Молдова са притурка към " сбирката от неточности ", стартирана от дълго време и от други. Но за постимперското схващане е мъчно да одобри този факт. По-лесно е да повярваш, че сме победени не от грузинците и украинците, а от " международния скрит план ", застанал зад тях. Ако това е парадигмата, в която взимаш решения, може, афектиран на всички, да правиш неточност след неточност.
Носталгията по териториално обединените империи е по-силна, по-продължитилна, по-дълбока, в сравнение с по презморските. На судетските немци (към три милиона души, представители на господстващия народ в Австро-Унгария) не им е било елементарно да се приспособяват към ситуацията на малцинствоv в новата чехословашка страна. Риториката, обвързвана с тяхното състояние, е една от основните тематики на хитлеровата агитация, предшестваща окупирането на Чехословакия. При разпада на териториално обединените империи като Австро-Унгария, Германия, Русия, Турцияvi и Съюз на съветските социалистически републики, проблеми, сходни на тези, с които се сблъскват судетските немци, стават всеобщи. Ако не схванем това, мъчно ще разберем корените на войната сред сърби и хървати или босненската покруса. Когато една империя залязва в еволюционен, раздължен с години развой, в хода на който и елитът, и обществото осъзнават безнадеждността и безсмислеността на опитите тя да бъде непокътната – обществото на метрополията изживява края по-леко, в сравнение с при неочакван провал.14
Характерен образец е краят на Германската империя. До началото на есента на 1918 година, немските управляващи убеждават народа, че успеха е близо. Когато през октомври-ноември развалата на немската военна машина става явна, а капитулацията – неизбежна, обществото не е готово за това. Оттук потеглят митовете за " Германия, която в никакъв случай не е била победена на бойното поле ", за " враговете, които ни забиха нож в гърба "... По подразбиране - повече или по-малко очевидно - тия врагове са социалистите. За краха на империята упрекват еврейските революционери и предатели, които провеждат стачки в Германия в края на войната и на които им заплаща Москва. Тъкмо те, по мнението на създателите на тази версия, принуждават кайзера да се отхвърли от престола.15
Тази словосъчетание се употребява в средата на 20-те години от някогашните ръководители на немската войска – същите, които през септември-октомври 1918 година рапортуват на гражданската власт, че е невероятно войната да продължава и че е належащо да бъде подписан мир при всевъзможни условия. Много немци бързо не помнят, по какъв начин са мразели монархията в последната годна на войната и възприятията, които изпитват през октомври 1918 година, когато излиза наяве, че кайзерът и висшето военно командване са лъгали народа. Те не знаят, че точно военачалник Ерих Лудендорф през октомври 1918 година изисква от новия канцлер на Германия принц Макс декор Баден-Вюртемберг да подписа помирение, с цел да предатврати военна злополука на Западния фронт. Хохенцолерновата монархия нямаше да се унищожи толкоз бързо през ноември 1918 година, в случай че немското общество не бе уверено, че остарелият режим се е провалил. Но такива неща бързо изчезват от историческата памет. Обществото не желае да си ги спомня. Кой се интересува какво в действителност се е случило?vii Едно публично схващане, уязвено от военно проваляне, елементарно се омайва от легенди. Хитлер приказва, че провалите през август 1918 година са дреболии спрямо успехите, реализирани до тогава от немската войска, че не те са довели до капитулацията. По неговите думи повода за провалянето е активността на тези, които от десетилетия работят за заличаването на политическите и морални темели и на тези сили на немската нация, без които тя не може да съществува.16
Човек си спомня Пушкиновото " Щом бързам самичък да се излъжа, ще ме излъжеш елементарно ти. " 17 Според някои откриватели на историята на Ваймарската република, фактът, че нейните водачи не са били подготвени да дадат публичност на материалите за отговорността на немското управление за началото на Първата международна война е един от най-важните фактори, докарали републиката до неуспех.18 Митът за почтената, непобедена, предадена и унизена Германия е оръжие, което ръководителите на републиканската власт дават в ръцете на хора, невярващи в демократичните полезности. Ненадейността, бързината, с която се разрушават видимо непоклатимите империи, раждат чувството за недействителност на протичащото се. Иреалното се родее с ирационалното, а в ирационална рамка са вероятни чудеса всевъзможни.19 Лесно е да бъде уверено едно общество, че страната, която се е разпаднала по този начин внезапно, може също по този начин бързо да бъде възобновена. Това е заблуда. И то рискова. Цената на този заблуда бе платена с реките от кръв, пролята в хода на Втората международна война. Съветският съюз бе териториално единна империя, една от международните свръхдържави. Само няколко години преди разпада му съвсем никой не си помисля, че е допустимо това, което стана от 1988 до 1991 година След краха на Съюз на съветските социалистически републики оттатък съветските граници останаха над 20 милиона руснаци. Елитите на множеството страни, в които те започнаха да живеят, не бяха задоволително деликатни или рационални, с цел да стартират да вземат решение съответно проблемите на хора, оказали се малцинство в страна, която до неотдавна са имали за своя. В метрополията това укрепва постимперския синдром – един от тежките проблеми на модерна Русия.20
Това е болест. Русия е в рисковия й етап. Не би трябвало да се поддаваме на магията на числата, само че ни кара да се замислим фактът, че от неуспеха на Германската империя до идването на Хитлер на власт изминават 15 години – колкото отделят и краха на Съюз на съветските социалистически републики от Русия през 2006 година
Игор Яковенко е прав в преценката си: " Нямаше рефлексия по разпада на имперската страна, нямаше съответно осмисляне в публичното схващане. Не се откри в Русия виновна политическа мощ, която да дръзне да съобщи, че от становище на самозапазването и възпроизводството на съветския народ, разпадът на Съветския съюз е най-големият триумф в последните петдесет години. Намериха се авторитетни политически сили, които започнаха да подхранват и употребяват носталгичните настроения за политически цели. Тези операции носят печата за особена пошлост, тъй като имперските политически замисли се употребяват от хора грамотни и вменяеми политически, които отчетливо осъзнават невъзможността и катастрофалността на реституция в каквато и да било форма. " 21
Известен е медицинският феномен, че след ампутация на крайник чувството, че той си е там и боли, не минава. Същото важи и за постимперското схващане. Загубата на Съюз на съветските социалистически републики е действителност. Реалност е и обществената болежка, родена от проблемите на разграничените фамилии, от митарствата на съотечествениците ни по света, от носталгичните мемоари за отминалото великолепие, за привичната география на нашата родна страна, в този момент намаляла и изгубила предходните си контури. В политиката елементарно се експлоатира тази болежка. Кажи няколко изречения, които се свеждат до " забиха ни нож в гърба ", " за всичко са отговорни не-руситеviii, които разграбиха нашето благосъстояние ", " само че в този момент ще им отнемем собствеността и ще заживеем хубаво ". Тези изречения няма за какво да се измислят, задоволителен е един учебник, занимаващ се с нацистка агитация. Успехът е обезпечен. Това е политическо нуклеарно оръжие. Прилага се рядко. Краят на ония, които го употребяват, в общия случай е драматичен. Такива водачи докарват страните си до злополука. За страдание, последните години в Русия кутията на Пандора се оказа отворена. Обръщането към постимперската носталгия, национализма, ксенофобията, привичния антиамериканизъм и даже не напълно привичния антиевропеизъм станаха мода, а поглеж – станали и норма. Важно е да разберем какъв брой рисково е това за страната ни и света.
Постимперската носталгия е излечима болест. Опитът на Франция, която тежко понесе загубата на империята си, сподели: нужни бяха няколко години на стопански напредък, с цел да може рисковата за страната нервност, едвам не взривила демократичния режим, да се трансформира в мека, сантиментална носталгия по изгубеното великолепие. Но в тези години за запазването на демокрацията беше нужна битка. В историята има моменти, когато ролята на личността е изключително огромна. Трудно е да подценяваме това, което направи Шарл дьо Гол при започване на 60-те години да не допусне радикалните националисти до властта. В Германия през 20 и 30-те години развиването на събитията потегли по различен път.
Едуард Гибън, проницателният откривател на рухването на Римската империя, който има опцията да проучва отминалото от становище на дълга историческа ретроспектива, не се взема решение да дефинира аргументите на това рухване еднопосочно. Когато историческата дистаниция е по-малка, да се направи това е още по-трудно. Обаче проблемите, свързани с рухването на Съветската империя и постимперския синдром са прекомерно значими за Русия и света през днешния ден, с цел да ги оставим за разбор на историците от бъдните епохи.
Така се получи, че имам някои преимущества спрямо други откриватели на имперски падения. Бях непосреден участник в събитията, свързани с края, един от създателите на Беловежките съглашения, които фиксираха обстоятелството, че се е разпаднала последната империя на ХХ в. – Съветският съюз. Тази книга не е мемоарна, а аналитична – пробвам да проучвам това, което е обвързвано с дезинтеграцията на империите, с проблемите, подбудени от тази дезинтеграция.
Няма да е добре, в случай че преувеличим смисъла на Беловежките съглашения. Те оформиха юридически фактическия бракоразвод. Такива страни, които не управляват границите си, паричната, данъчната и правосъдната си система, не могат да приключват етническите си спорове (а таман в такова положение беше Съветският съюз след събитията през август 1991 г.)22, не съществуват. Както демонстрира югославският опит, бракоразводният развой може да бъде кървясъл. Беловежките съглашения от декември 1991 година не отстраниха болката от разпада на териториално единната империя, само че помогнаха да избегнем огромното клане и нуклеарната злополука. В резултат от контрактуваното тогава, още през май 1992 година, голямата част от оръжието, което бе най-опасно (поради технологията на взимане на решението за използване) - тактическото нуклеарно оръжие, и което до тогава беше на територията на другите републики - бе концентрирано в Русия.23
Ще повторя: по какъв начин на практика става разпадането на една империя, с какви проблеми се сблъсква властта на метрополията, знам по-добре от мнозина. И въпреки всичко не бих се захванал да пиша, в случай че не виждах, какъв брой е рисково политически експлоатирането на постимперския синдром в актуалната съветска политика, в случай че не си давах сметка за очевидните – очевадните! – аналогии сред риториката на хората, употребяващи постимперската носталгия в нашата страна и шаблоните на пропагандата на национал-социалистите в последните години на Ваймарската република. Често се вършат успоредици сред Русия и Ваймарската република. И аз съм от хората, които прокарваха такава прилика в съветските политически дебати от началото на 90-те години. Но не всички схващат какъв брой са значими тези аналогии. Малцина се сещат, че имперската държавна символика в Германия е възобновена осем години след краха на империята, през 1926 година, а в Русия – след девет години, през 2000 г.24 Не са доста и тези, които знаят, че най-важният стопански девиз на нацистите е обещанието да бъдат възобновени влоговете на немската междинна класа, изгубени в инфлацията от 1922 - 1923 г.25
Ролята на икономическата измама на нацистите при идването им на власт е неоценима. Антисемитизмът, радикалният шовинизъм, ксенофобията постоянно са били детайли от мисленето на ръководителите на Национал-социалистическата работническа партия на Германия. Но до 1937 година те деликатно употребяват обвързваните с тези настроения лозунги.26 Апелът към възприятията на немските притежатели, изгубили влоговете си, бил дейно политическо оръжие. И през днешния ден тези, които дават обещание да възстановят спестяванията, обезценени във финансовата злополука на Съветския съюз, буквално повтарят гьобелсовата реторика от началото на 30-те години.
Когато идват на власт, нацистите не възвръщат влоговете. Те докарват страната до война и още една финансова злополука, с която би трябвало да се оправя бащата на немската икономическа промяна, министърът на финансите на ФРГix Лудвиг Ерхард, който размразява цените през 1948 година Но това се случва към този момент по-късно.
Обратното: когато благосъстоянието стартира да пораства, като се появи увереността, че тази година ще ти вдигнат заплатата, че безработицата – стига да не живееш в [икономически] депресивен регион – ще те отмине, че животът в действителност се промени, само че още веднъж закупи непоклатимост – тогава, когато се прибереш вечер и дружно със фамилията гледате руски филм, в който нашите разузнавачи са по-добри от техните шпиони и ние постоянно побеждаваме, а животът на екрана е слънчев – може да се отдадеш на разсъждения за това, по какъв начин враговете унищожиха великата страна, но ние отново ще покажем на всички кой е максимален!27
Апелът към знаците на имперското великолепие е мощен инструмент за ръководство на политическия развой. Колкото повече се пробва формалната съветска агитация да показа Великата отечествена войнаx като верига от събития, водещи към една предначертана и проведена от вожда Победа, толкоз по-бързо изчезва споменът за сталиновите репресии, не помни се, че пактът Молотов-Рибентропxi, чиято сериозна роля за разгръщането на войната, е подписан под надзора [и в присъствието] на самия Сталин. Положителната оценка за Сталин [в Русия] е повишена от 19% през 1998 година до 53% през 2003 година На въпроса " Ако Сталин беше жив и претендент за поста Президент на Русия, вие щяхте ли да гласувате за него или не? " 26-27% от жителите на Русия дават отговор " Да, щях да гласоподавам ".28 Говорим за човек, който е избил повече наши съотечественици от всеки различен в многовековната и нелека история на Русия. Мисля, че единствено този факт е задоволителен, с цел да разберем какъв е мащабът на заканите, свързани с постимперския синдром в нашата страна.
Да опитваме още веднъж да създадем от Русия империя – това значи да сложим под въпрос съществуването й. Рискът от придвижване в тази посока е висок. Именно по тази причина е значимо да разберем какво нещо са били империите, формирали се в течението на последните епохи, за какво са се разпаднали, какви са основните проблеми при тяхното разформиране. В първите глави на този труд това е направено въз основа на разбор на международния опит, а в идващите – въз основа на проучване на рухването на Съветския съюз - последната империя на ХХ в.
Механизмът на демонтажа на империите е характерен, той приляга на комбинацията от политически и стопански проблеми в метрополията и някогашните колонии. В Съветския съюз рецесията се разгръщаше на фона на ерозията на основите на легитимността на тоталитарния политически режим и рухването на цените на петрола, от които при започване на 80-те зависеше положението на бюджета, потребителският пазар, платежният баланс. Главите с разбор на аргументите за неустойчивост на властническите и тоталитарните режими и проблемите, с които се сблъскват страни, чиято стопанска система е мощно подвластна от конюнктурата на пазара на естествени запаси, съгласно мен са значими за схващане на подтекста на това, което се случи в Съветския съюз от началото на 80-те доникъде на 90-те години на ХХ в.
Фактът, че Съветският съюз беше полиетнична страна, в която русите бяха единствено половината от популацията, значително повлия върху управническата тактичност по време на събитията, свързани с неговия провал. Но има друго по-важно: това беше общество, в което imperium, властта, доминираше в организирането на всекидневния живот. И управляващите, и общество бяха безусловно уверени, че с цел да потисне деянията на неодобрение, страната е способна да приложи принуждение в безграничен размер. За повърхностния наблюдаващ страна, проведена по този начин, наподобява здрава, само че тя е чуплива, точно тъй като не включва гъвкави адаптационни механизми, позволяващи пригаждане към променливите действителности на актуалния й свят. Демонстрация на рисковете, свързани с такава държавна организация, като за образец е взета ориста на Съюз на съветските социалистически републики – това е главното наличие на препоръчаната на вниманието на читателя книга.
Властите във Ваймарската република не бяха подготвени да кажат истината за началото на Първата международна война и това стана един от основните фактори за краха на тази република. Истината за аргументите и механизмите на неуспеха на Съветския съюз до момента съгласно мен не е разказана редовно. Напоследък достъпът до архивни документи, позволяващи да се наблюдава рзгръщането на рецесията на руската стопанска система, още веднъж става стеснен. И въпреки всичко материалите, които бяха разкрити при започване на 90-те години, разрешават да се обясни какво фактически е станало с нас. Легендата за процъфтяващата, могъща страна, погубена от чуждоплеменни врагове е мит, рисков за бъдещето на страната. Ще се опитам да покажа какъв брой е надалеч от действителността сходно виждане на случилото се. Не би трябвало да повтаряме грешките на немските социалдемократи от 20-те години. Цената на такива неточности в един свят с нуклеарно оръжие е прекомерно висока.
В съветското публично мнение през днешния ден доминира следната картина на света: 1) преди двайсет години имаше една постоянна, разрастваща се, мощна страна – Съветският съюз; 2) намислили някакви странни хора (може би сътрудници на непознатите разузнавания) да вършат политически и стопански реформи; 3) резултатите от тези промени излязоха катастрофални; 4) през 1999 - 2000 година на власт пристигнаха хора, които ги е грижа за държавните ползи на страната; 5) след това животът почна да се подрежда. Този мит е толкоз надалеч от истината, колкото и легендата за непобедената предадена Германия, известна измежду немското общество в края на 20-те и през 30-те години.
© Reuters
Задачата на предлаганата книга е да покаже, че тази картина на света не подхожда на действителността, а вярата в сходна истина е рискова за страната и света. За страдание, това е един от случаите, когато хора със здрав разсъдък поддържат сходни легенди. Да обясниш на един европеец от ХV в., че Земята се върти към Слънцето, а не Слънцето към Земята, не е било елементарно. Достатъчно било да излезе от къщи, с цел да се убеди в противното. За да се усъмни в това, което вижда с очите си, били нужни съществени доводи. Когато се опитваш да оспорваш нещо, отговарящо на здравия разсъдък, не би трябвало да си безценен на доказателствата. Задачата на актуалната книга е да покаже, че руската политико-икономическа система бе по природа вътрешно нестабилна. Въпросът беше единствено по кое време и по какъв начин ще рухне тя. Така изказаната теза, в правилността на която създателят е уверен, е вярна. Обаче е мъчна за разбиране. Именно поради това е належащо привеждането на много архивни материали, демонстриращи развиването на събитията в Съветския съюз през 1985 - 1991 година На някои читатели може да им се стори ненужно огромен размерът на цитатите от формалните руски междуведомствени преписки. Основавам се на хипотезата, че в тази ситуация остатъкът от документални свидетелства е по-малкото зло от дефицита им. При предпочитание, читателят може да пропусне тези места.1 Отношението на руското управление към неговите източноевропейски спътници добре се илюстрира от обстоятелството, че на договарянията, водени след нахлуването на руските войски в Чехословакия, Брежнев отправил към задържания [от руските специфични служби] първи секретар на Чехословашката комунистическа партия Александър Дубчек обвиняването, че не бил представял в Москва плановете на своите политически отчети [предназначени за Чехословашката компартия]. По информация от чехословашките управляващи, към 30% от чиновниците на чехословашкото Министерство на вътрешните работи са работели за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) [Комитет государственной сигурности – Комитет за държавна сигурност – руската политическа полиция, занимаваща се и с контрашпионаж и шпионаж]. Вж. Dawisha K. The Kremlin and the Prague Spring. Berkeley; Los Angeles; London: University of California Press, 1984, рр 6, 53. (От друга страна, прочут е фактът, че раполагането на ракети с нуклеарни бойни глави в социалистическите страни е станало без да са известени техните държавни и партийни ръковоства.) - Б.р.2 Комсомольская истина 2004, 19 февраля.3 Проханов А. ГосподинГексоген. М.: Ad Marginem Press, 2002, с. 426.4 Дугин А. Основы геополитики. М.: Арк-центр, 2000. с 195.5 Вж. например Strayer R.Why Did the Soviet Union Collapse? Understanding Historical Change. N. Y.; L.: M. E. Sharpe Inc., 1998. Авторитетният съветски политолог И. Яковенко написа: " От Иван Грозни нататък Московското царство съществува като империя. В началото имперската концепция въодушевява елита на Московията, и той основава " страна ". От тотогава насетне, четиристотин години всеруското общество създаваше империя, живееше в нея, получаваше богатствата й и носеше тежестите на имперското битие. Имперското схващане влезе в плътта на обществото, просмука се във всички равнища на културата, впечата се в всеобщата душeвност. Сама по себе си империята не е нито хубава, нито неприятна. Това е необикновен метод за политическа интеграция на огромни пространства, съответстваща на избран етап на историческото развиване. На нашите пространства, в тази историческа ера този метод на интеграция е привършен. Но тази констатация е изсъхнало аналитично умозаключение. За хората с обичайната конструкция на съзнанието, образувани в границите на имперското съществуване, империята е цялостен космос, метод на живот, система на светогледане и своточувстване. Именно този космос е за тях органически, различен те не знаят и не одобряват. Традиционният човек е податлив да възприема устойчивото като постоянно и непроменяемо. Още повече, че за вечността и неизменността на Съюз на съветските социалистически републики му говореше и държавната идеология. От такова становище разпадът на империята – това е неточност, противоприродно течение на събитията, резултат от скрит план на враждебни сили, намерили опора вътре в " нашето " общество. " Вж. Яковенко И. Украина и Россия: сюжеты соотнесенности. Вестник Европы. 2005. т. XVI. с 64.6 Послание Президента РФ В. Путина Федеральному Собранию Российской Федерации. 25 апреля 2005 година См.: http://president.kremlin.ru/text/appears/2005/04/87049.shtml.7 Von Hagen, M. Writing the History of Russia as Empire: The Perspective of Federalism. Kazan, Moscow, St. Petersburg: Multiple Faces of the Russian Empire. Moscow, 1997. р 393.8 Даль В. И. Толковый словарь живого великорусского языка. М.: Русский язык, 1989, т. 2 с. 42.9 Ожегов С. И. Словарь русского языка. Издание 23, испр. и доп. М.: Русский язык, 1991, с. 228.10Словарь русского языка. В 4-х т. АН Съюз на съветските социалистически републики, Институт русского языка. М.: 1981. т.1 с. 662.11 По-точно е да приказваме за колониални империи с задморски територии (като по-горе), само че терминът е затвърден, и ние ще го използваме по този начин в този труд.12 Авторът не намира за нужно да повтаря известни на съветския четец данни за тази цена на възобновяване на империята, само че за българския четец значимо да се означи следното. Той е даден в бел. 79 по-долу, където в резюме е даден историческия подтекст на първите години на руската власт. - Б.р.13 Визирам спора сред Русия и Украйна по отношение на принадлежността на острова (или полуострова) Тузла в Керченския проток. [Става дума за останал съвсем неусетен отвън някогашния Съветски съюз териториален спор за Тузленския провлак, който от януари 1941 година е част от Кримската Автономна ССР, която пък от февруари 1954 година е трансферирана към Украинската ССР; през провлака е прокопан единственият правателен пролив, за прекосяването през който Украйна събира такси (доколкото двата бряга са нейна територия); през септември 2003 година, под претекст за геодезически и укрепващи работи, губернаторът на Краснодарска област, към която пък принадлежи Таманският полуостров от източната страна на Керченсия проток, стартира строителството на оборудване, което попада на украинска територия; през октомври с.г. строителството е спряно, през декември президентите на двете страни Путин и Кучма подписват контракт за съдействие в потреблението на пролива, само че все пак въпросът за границите и режима на потребление на морския път се счита за неуреден; след присъединението на Крим към Руската федерация на 21 март 2014 година, съветският министър декларира, че Керченският проток към този момент не може да бъде предмет на диалози сред Украйна и Русия. - Б.р.]14 Arnold G. Britain Since 1945: Choice, Conflict and Change. L.; Blandford, 1989 р. 41-49.15 Broszat M. Hitler and the Collapse of Weimar Germany. N.Y., BERG. 1987 p 45.
.16 Broszat M. Hitler and the Collapse of Weimar Germany. N.Y., BERG. 1987 pр 55, 56.17 Цитат от стихотворението " Признание " (1826).18 Тези материали са оповестени за пръв път от немския историк Фриц Фишер едвам през 60-те години. [Началото слага през 1961 година книгата на Fritz Fischer Griff nach der Weltmacht. Die Kriegszielpolitik des kaiserlichen Deutschland 1914/18 – Напън за издигане до международна мощ. Войната като цел на кайзерова Германия. Вж. напр.https://de.wikipedia.org/wiki/Fischer-Kontroverse] През 20-те години социалдемократическото провителство е заделило много запаси за агитация на тезата за невинността на Германия за началото на Първата международна война. Вж. Delmer S. Weimar Germany: Democracy on Trial. N. Y.: Macdonald and Co., 1972 с 52.19 За това, че бързият и внезапен разпад на империята се възприема като злополука, само че преодолима злополука – вж. Подвинцев Б. Постимперская акомодация консервативного сознания: благоприятствующие факторы. ПОЛИС. 2001. Бр. 3 (62). сс 25-33.20 За това по какъв начин радикалният шовинизъм, подбуден от постимперския синдром, подлага на риск устойчивостта на демократичните институции, вж. Gerschenkron А. Bread and Democracy in Germany. Los Angeles: University of California Press, 1943. За връзката сред постимперската политика и властническите трендове в модерна Русия, вж. също: Преодоляване на постимперския синдром. Стенограма на полемиката (25.04.2005) в границите на плана " След империята " на фондация " Либерална задача ". http://www.liberal.ru/sitan.asp?Num=54921 Яковенко И. Украина и Россия: сюжеты соотнесенности. Вестник Европы. 2005 т. ХVІ сс 65, 66.22 Става дума за опита за арест на Михаил Горбачов и несполучлив прелом за прекъсване на промените в Съюз на съветските социалистически републики от група висши функционери на комунистическата партия, армията и КГБ; тези събития форсират разпусането на Съветския съюз и подписването на упоменатите Беловежки съглашения за основаване на Общността на самостоятелните дълржави (ОНД) на 8 декември 1991 година - Б.р.23 По-подробно за взаимовръзката на тези събития вж. ГЛАВА ОСМА. 24 През май 1926 година президентът Паул декор Хинденбург издава декрет, че над немските посолства би трябвало да се подвигат и флаговета на Германската Република, и на Германската Империя.25 Delmer S. Op. cit. За въздействието на немската хиперинфлация от 1922 – 1923 година върху дезорганизацията на междинната класа, вж.: Weisbrod B. TheCrisisofBourgeoisSocietyinInterwarGermany; Bessel R. (Еd.) Fascist Italy and Nazi Germany. Comparisons and Contrasts. Cambridge: Cambridge University Press, 1972 р 30.26 Brustein W. The Logic of Evil: the Social Origins of the Nazi Party, 1925-1933 New Haven: Yale University Press, 1996.27 Значителна част от съветското общество възприема Руската федерация като краткотрайно, промеждутъчно образувание, което с времето или ще се разшири, или ще се разпадне. Само 28,4 % от интервюираните руснаци са съгласни с мнението, че " Русия би трябвало да остане независима страна, без да се сплотява с никого. " Вж. Солозобов Ю. Россия в постимперский интервал: применим ли постколониальный опыт Великобритании?http://www.ukpolitics.ru/rus/members/9/09.doc.28 Гудков Л. Память о войне и массовая идентичность россиян. Неприкосновенный ресурс. 2005. No 40–41 сс 46-57.i
БЕЛЕЖКИ
В оригинала е " российское сознание ", което дава отговор на формалното име на съветската страна след Съюз на съветските социалистически републики – " Российская Федерация ". По същата логичност във Федерацията публично се приказва за россияне, а не за русские. Използването на тези " неологични архаизми " в следсъветска Русия е за да се разграничи от досъветска Русия, което евентуално за руснаците е проблем. За света не е – той продължава да приказва за Русия, Russia, Russie, Russland – а не, примерно, за Rissienland. Тъй като у нас " русийски " би звучало свръхизкуствено, а " русияни " непосредствено ни отпраща не към съветския, а към българския Дядо Иван (Вазов) и неговия вманиачен Мунчо с неговото бясно " Русиян!... ", резервирам обичайните преводи " съветски " и " руснаци/руси ". - Б.пр.iiПолиттехнолог - съветски неологизъм от първите години след разпада на Съюз на съветските социалистически републики (1991 г.). Става дума за политически специалист, чиято основна функционалност е да дава препоръки за реализиране на избрани резултат
В Русия споменът на необятните публични кръгове за Егор Гайдар е негативно. Те свързват с неговото име с хиперинфлацията и приватизацията от началото и средата на 1990-те. Това написа икономистът Красен Станчев в предговора на " Гибелта на една империя. Поуки за модерна Русия " на самия Егор Гайдар. Книгата излезе към този момент на български език, а довечера ще бъде публично показана в клуб " Перото ". За изданието ще приказват Красен Станчев и преводачът на книгата Деян Кюранов.
Издателство " Рива " даде на " Дневник " фрагмент от книгата.
УВОД
Нямаме сили за Империя!
– Не ни и би трябвало, дано ни падне от плещите:
тя ни прави на безформеност, изсмуква ни
и ни доближава към края.
Александър Солженицин, " Как да си наредим Русия "
Случило ти се да се родиш в Империя -
По-добре живей тогава във затънтена провинция
до морето.
Йосиф Бродски
Постимперската носталгия, пронизваща съветското съзнаниеi през днешния ден, не е характерно наше събитие. В историята това се е случвало нееднократно. Съветският съюз не е първата империя, разпаднала се през ХХ в., а последната. От държавните обединения, които при започване на ХХ в. са наричали себе си империи, в края му не остава нито една. Нашата страна по ред основни характерности не приличаше на обичайните колониални империи с задморски територии. Спорът дали е била империя ще продължи дълго. Ще има писания, доказващи специфичността на Русия като империя, демонстриращи, че съветският народ и по царско време, и по комунистическо е бил стопански донор във връзка с другите нации, населяващи нашата страна. Ще има образци за съветски дейци с неруски генезис – от княз Багратион до Йосиф Джугашвили. Може би таман такива специфики оказват помощ на Руската империя да се резервира по-дълго от другите, които се разпадат няколко десетилетия по-рано.
И въпреки всичко елитът от царския интервал гледал на своята страна като на империя. И я наричал по този начин. Ръководителите на Съветската империя не говорели по този метод, обаче я разширили надалеч оттатък формалните граници на страната, наричана Съюз на съветските социалистически републики.1 Днешните поддръжници на възобновяване на империята се обръщат към наследството, идващо от царска Русия - през руския исторически интервал - към днешния ден. В днешна Русия апелите към постимперската носталгия са безчет. Ето няколко. Близкият до Кремъл политически технологii Станислав Белковски: " В интервала 2004 - 2008 година би трябвало да бъдат заложени основите на съветската нация. Нашата нация има една-единствена орис - имперската. " 2 Писателят Александър Проханов: " Ето за какво великите империи от предишното са над великите републики. Те са носели в себе си замисъла за обединеното човечество, способно да чуе и да въплъти замисъла на Бога. Ето за какво днешната демократична, омерзителна Русия е по-лоша, по-долна от великия Съветски съюз, който беше империя и който неразумно загубихме. " 3 Геополитикът Александър Дугин: " Съветската страна се възприемаше от народа като строителство на " Нова Империя ", " царство на Светлината ", " обител на духа ", а не като основаване на най-рационалния ред за администриране и ръководство на количествени единици.4 Представата за краха на Съюз на съветските социалистически републики като за срутване на последната международна империя на ХХ в. са публикувани необятно в литературата за този интервал.5 Президентът на Русия Владимир Путин в своето Послание до Федералното заседание (2005) назова рухването на Съветския съюз най-голямата геополитическа злополука на века.6
Eпохата на империите отмина, само че проучването на империите е на мода през днешния ден. Това към този момент се е случвало в историята. Свързано е с остротата на междуетническите спорове и тяхното разпространяване в постимперските интервали.7 Литературата за гибелта на империите е безбрежна. Може да си спомним книгата на Шарл дьо Монтескьо Размишления за аргументите на величието и упадъка на римляните или шесттомника на Едуард Гибън за залеза и рухването на Римската империя, с цел да се убедим, че сюжетите, свързани с разпада на империите и постимперския синдром не са нови. Една велика книга, в която се виждат следи от постимперска носталгия, се появява в Испания при започване на ХVІІ в.: Дон Кихот на Сервантес. Но това, че и други преди тебе са боледували от същата болест, е едва успокоение. Случило се е на други и от дълго време. А ставащото с нас – това са реалиите на днешния ден. Когато Пьотр І приема купата " Всеруски император ", той просто заявява, че Русия е велика европейска страна. Империя и великолепие са синоними тогава. Ако погледнем какъв брой постоянно се използва в актуалните политически разногласия думата " империя ", мъчно е да си разбираем за какво не съществува общоприето определение, отговарящо на актуалния подтекст. Речникът на Далiii дефинира империята като страна, чийто държател носи купата император – безграничен властник с най-високия ранг.8 Според речника на Ожегов, империята е монархична страна отпред с император.9 Академичният речник на съветския език дава две избрания: монархична страна отпред с император или огромна империалистическа колониална страна.10 От пръв взор виждаме, че всичките тези избрания нямат доста общо със смисъла, който в модерна Русия се придава на думата " империя ".iv В историята, наличието на този термин е станало пластично и се е преобразувало. Ще си разреша да дам мое определение на това разбиране, покрай днешния подтекст. В този труд терминът " империя " значи мощна полиетнична държавна система, в която властовите компетенции са съсредоточени в метрополията, а демократическите институции (ако ги има) – примерно изборното право – не разгръщат действието си върху цялата следена територия.
През ХХ в. се открояват разликите в проблемите пред двата вида империи: презморските11 (Британия, Холандия, Португалия и др.) и териториално обединените (Австро-Унгария, Русия и т. н.). В империите от втория вид колониите не са отделени от метрополията с море. Едни етноси господстват в метрополията, други – във васалните територии, само че те живеят паралелно и си взаимодействат тясно.
Както сподели историята и изключително опитът от ХХ в., империите се разпадат. Отъждествяването на държавното великолепие и имперскостта прави акомодацията към загубата на великодържавния статус сложна задача за националното схващане на някогашната метрополия. Експлоатацията на постимперския синдром е ефикасен метод за приемане на политическа поддръжка. Схващането за империята като за мощна страна, господстваща над други нации - това е артикул, който върви не по-лошо от кока-колата или памперсите. Рекламирането му не изисква интелектуални старания.
Проблемът на една страна, сблъскала се с постимперския синдром е, че да се възпламени носталгичното възприятие към изгубената империя е елементарно, само че апелите за възобновяване й на процедура са неосъществими. Лесно е да кажеш " Възстановяването на империята е богатство за народа. " Този девиз е жертван на известност. Но действителността е, че да бъде възродена една империя е невероятно. Възстановяването на Руската империя в други, комунистически, съвсем неузнаваеми форми през 1917 - 1921 година е неповторим случай. Възстановяването е изключение, тук същината е точно в тези други форми, които би трябвало да накарат строгия откривател да постави това " възобновяване " в кавички. Съюз на съветските социалистически републики поражда като резултат от братоубийствена революция, от невъобразим в историята гнет и гибелта на милиони.12 В голямото болшинство от случаите реставрацията на империи по силата на условия, обусловени от дълговременни трендове в социално-икономическото развиване, е невъзможна.
В това несъгласие се коренят доста неточности на някогашните метрополии по отношение на някогашните им подконтролни територии. Решението на Англия и Франция за навлизане в Египет, с цел да възстановят контрола си над Суецкия канал (1956 г.) до болежка припомня на това, което съветските управляващи се опитваха да създадат в Украйна през 2003.13
Самото образуване на империя е артикул на фундаментални промени в живота на едно общество. Империите пораждат и се унищожават, повлияни от историческите условия. Мечтите за завръщане в друга историческа ера са илюзорни. Опитите това да се случи водят до провали. Опитът от съветските несполуки от интервала 2003 - 2004 година в Грузия, Аджария, Абхазия, Украйна и Молдова са притурка към " сбирката от неточности ", стартирана от дълго време и от други. Но за постимперското схващане е мъчно да одобри този факт. По-лесно е да повярваш, че сме победени не от грузинците и украинците, а от " международния скрит план ", застанал зад тях. Ако това е парадигмата, в която взимаш решения, може, афектиран на всички, да правиш неточност след неточност.
Носталгията по териториално обединените империи е по-силна, по-продължитилна, по-дълбока, в сравнение с по презморските. На судетските немци (към три милиона души, представители на господстващия народ в Австро-Унгария) не им е било елементарно да се приспособяват към ситуацията на малцинствоv в новата чехословашка страна. Риториката, обвързвана с тяхното състояние, е една от основните тематики на хитлеровата агитация, предшестваща окупирането на Чехословакия. При разпада на териториално обединените империи като Австро-Унгария, Германия, Русия, Турцияvi и Съюз на съветските социалистически републики, проблеми, сходни на тези, с които се сблъскват судетските немци, стават всеобщи. Ако не схванем това, мъчно ще разберем корените на войната сред сърби и хървати или босненската покруса. Когато една империя залязва в еволюционен, раздължен с години развой, в хода на който и елитът, и обществото осъзнават безнадеждността и безсмислеността на опитите тя да бъде непокътната – обществото на метрополията изживява края по-леко, в сравнение с при неочакван провал.14
Характерен образец е краят на Германската империя. До началото на есента на 1918 година, немските управляващи убеждават народа, че успеха е близо. Когато през октомври-ноември развалата на немската военна машина става явна, а капитулацията – неизбежна, обществото не е готово за това. Оттук потеглят митовете за " Германия, която в никакъв случай не е била победена на бойното поле ", за " враговете, които ни забиха нож в гърба "... По подразбиране - повече или по-малко очевидно - тия врагове са социалистите. За краха на империята упрекват еврейските революционери и предатели, които провеждат стачки в Германия в края на войната и на които им заплаща Москва. Тъкмо те, по мнението на създателите на тази версия, принуждават кайзера да се отхвърли от престола.15
Тази словосъчетание се употребява в средата на 20-те години от някогашните ръководители на немската войска – същите, които през септември-октомври 1918 година рапортуват на гражданската власт, че е невероятно войната да продължава и че е належащо да бъде подписан мир при всевъзможни условия. Много немци бързо не помнят, по какъв начин са мразели монархията в последната годна на войната и възприятията, които изпитват през октомври 1918 година, когато излиза наяве, че кайзерът и висшето военно командване са лъгали народа. Те не знаят, че точно военачалник Ерих Лудендорф през октомври 1918 година изисква от новия канцлер на Германия принц Макс декор Баден-Вюртемберг да подписа помирение, с цел да предатврати военна злополука на Западния фронт. Хохенцолерновата монархия нямаше да се унищожи толкоз бързо през ноември 1918 година, в случай че немското общество не бе уверено, че остарелият режим се е провалил. Но такива неща бързо изчезват от историческата памет. Обществото не желае да си ги спомня. Кой се интересува какво в действителност се е случило?vii Едно публично схващане, уязвено от военно проваляне, елементарно се омайва от легенди. Хитлер приказва, че провалите през август 1918 година са дреболии спрямо успехите, реализирани до тогава от немската войска, че не те са довели до капитулацията. По неговите думи повода за провалянето е активността на тези, които от десетилетия работят за заличаването на политическите и морални темели и на тези сили на немската нация, без които тя не може да съществува.16
Човек си спомня Пушкиновото " Щом бързам самичък да се излъжа, ще ме излъжеш елементарно ти. " 17 Според някои откриватели на историята на Ваймарската република, фактът, че нейните водачи не са били подготвени да дадат публичност на материалите за отговорността на немското управление за началото на Първата международна война е един от най-важните фактори, докарали републиката до неуспех.18 Митът за почтената, непобедена, предадена и унизена Германия е оръжие, което ръководителите на републиканската власт дават в ръцете на хора, невярващи в демократичните полезности. Ненадейността, бързината, с която се разрушават видимо непоклатимите империи, раждат чувството за недействителност на протичащото се. Иреалното се родее с ирационалното, а в ирационална рамка са вероятни чудеса всевъзможни.19 Лесно е да бъде уверено едно общество, че страната, която се е разпаднала по този начин внезапно, може също по този начин бързо да бъде възобновена. Това е заблуда. И то рискова. Цената на този заблуда бе платена с реките от кръв, пролята в хода на Втората международна война. Съветският съюз бе териториално единна империя, една от международните свръхдържави. Само няколко години преди разпада му съвсем никой не си помисля, че е допустимо това, което стана от 1988 до 1991 година След краха на Съюз на съветските социалистически републики оттатък съветските граници останаха над 20 милиона руснаци. Елитите на множеството страни, в които те започнаха да живеят, не бяха задоволително деликатни или рационални, с цел да стартират да вземат решение съответно проблемите на хора, оказали се малцинство в страна, която до неотдавна са имали за своя. В метрополията това укрепва постимперския синдром – един от тежките проблеми на модерна Русия.20
Това е болест. Русия е в рисковия й етап. Не би трябвало да се поддаваме на магията на числата, само че ни кара да се замислим фактът, че от неуспеха на Германската империя до идването на Хитлер на власт изминават 15 години – колкото отделят и краха на Съюз на съветските социалистически републики от Русия през 2006 година
Игор Яковенко е прав в преценката си: " Нямаше рефлексия по разпада на имперската страна, нямаше съответно осмисляне в публичното схващане. Не се откри в Русия виновна политическа мощ, която да дръзне да съобщи, че от становище на самозапазването и възпроизводството на съветския народ, разпадът на Съветския съюз е най-големият триумф в последните петдесет години. Намериха се авторитетни политически сили, които започнаха да подхранват и употребяват носталгичните настроения за политически цели. Тези операции носят печата за особена пошлост, тъй като имперските политически замисли се употребяват от хора грамотни и вменяеми политически, които отчетливо осъзнават невъзможността и катастрофалността на реституция в каквато и да било форма. " 21
Известен е медицинският феномен, че след ампутация на крайник чувството, че той си е там и боли, не минава. Същото важи и за постимперското схващане. Загубата на Съюз на съветските социалистически републики е действителност. Реалност е и обществената болежка, родена от проблемите на разграничените фамилии, от митарствата на съотечествениците ни по света, от носталгичните мемоари за отминалото великолепие, за привичната география на нашата родна страна, в този момент намаляла и изгубила предходните си контури. В политиката елементарно се експлоатира тази болежка. Кажи няколко изречения, които се свеждат до " забиха ни нож в гърба ", " за всичко са отговорни не-руситеviii, които разграбиха нашето благосъстояние ", " само че в този момент ще им отнемем собствеността и ще заживеем хубаво ". Тези изречения няма за какво да се измислят, задоволителен е един учебник, занимаващ се с нацистка агитация. Успехът е обезпечен. Това е политическо нуклеарно оръжие. Прилага се рядко. Краят на ония, които го употребяват, в общия случай е драматичен. Такива водачи докарват страните си до злополука. За страдание, последните години в Русия кутията на Пандора се оказа отворена. Обръщането към постимперската носталгия, национализма, ксенофобията, привичния антиамериканизъм и даже не напълно привичния антиевропеизъм станаха мода, а поглеж – станали и норма. Важно е да разберем какъв брой рисково е това за страната ни и света.
Постимперската носталгия е излечима болест. Опитът на Франция, която тежко понесе загубата на империята си, сподели: нужни бяха няколко години на стопански напредък, с цел да може рисковата за страната нервност, едвам не взривила демократичния режим, да се трансформира в мека, сантиментална носталгия по изгубеното великолепие. Но в тези години за запазването на демокрацията беше нужна битка. В историята има моменти, когато ролята на личността е изключително огромна. Трудно е да подценяваме това, което направи Шарл дьо Гол при започване на 60-те години да не допусне радикалните националисти до властта. В Германия през 20 и 30-те години развиването на събитията потегли по различен път.
Едуард Гибън, проницателният откривател на рухването на Римската империя, който има опцията да проучва отминалото от становище на дълга историческа ретроспектива, не се взема решение да дефинира аргументите на това рухване еднопосочно. Когато историческата дистаниция е по-малка, да се направи това е още по-трудно. Обаче проблемите, свързани с рухването на Съветската империя и постимперския синдром са прекомерно значими за Русия и света през днешния ден, с цел да ги оставим за разбор на историците от бъдните епохи.
Така се получи, че имам някои преимущества спрямо други откриватели на имперски падения. Бях непосреден участник в събитията, свързани с края, един от създателите на Беловежките съглашения, които фиксираха обстоятелството, че се е разпаднала последната империя на ХХ в. – Съветският съюз. Тази книга не е мемоарна, а аналитична – пробвам да проучвам това, което е обвързвано с дезинтеграцията на империите, с проблемите, подбудени от тази дезинтеграция.
Няма да е добре, в случай че преувеличим смисъла на Беловежките съглашения. Те оформиха юридически фактическия бракоразвод. Такива страни, които не управляват границите си, паричната, данъчната и правосъдната си система, не могат да приключват етническите си спорове (а таман в такова положение беше Съветският съюз след събитията през август 1991 г.)22, не съществуват. Както демонстрира югославският опит, бракоразводният развой може да бъде кървясъл. Беловежките съглашения от декември 1991 година не отстраниха болката от разпада на териториално единната империя, само че помогнаха да избегнем огромното клане и нуклеарната злополука. В резултат от контрактуваното тогава, още през май 1992 година, голямата част от оръжието, което бе най-опасно (поради технологията на взимане на решението за използване) - тактическото нуклеарно оръжие, и което до тогава беше на територията на другите републики - бе концентрирано в Русия.23
Ще повторя: по какъв начин на практика става разпадането на една империя, с какви проблеми се сблъсква властта на метрополията, знам по-добре от мнозина. И въпреки всичко не бих се захванал да пиша, в случай че не виждах, какъв брой е рисково политически експлоатирането на постимперския синдром в актуалната съветска политика, в случай че не си давах сметка за очевидните – очевадните! – аналогии сред риториката на хората, употребяващи постимперската носталгия в нашата страна и шаблоните на пропагандата на национал-социалистите в последните години на Ваймарската република. Често се вършат успоредици сред Русия и Ваймарската република. И аз съм от хората, които прокарваха такава прилика в съветските политически дебати от началото на 90-те години. Но не всички схващат какъв брой са значими тези аналогии. Малцина се сещат, че имперската държавна символика в Германия е възобновена осем години след краха на империята, през 1926 година, а в Русия – след девет години, през 2000 г.24 Не са доста и тези, които знаят, че най-важният стопански девиз на нацистите е обещанието да бъдат възобновени влоговете на немската междинна класа, изгубени в инфлацията от 1922 - 1923 г.25
Ролята на икономическата измама на нацистите при идването им на власт е неоценима. Антисемитизмът, радикалният шовинизъм, ксенофобията постоянно са били детайли от мисленето на ръководителите на Национал-социалистическата работническа партия на Германия. Но до 1937 година те деликатно употребяват обвързваните с тези настроения лозунги.26 Апелът към възприятията на немските притежатели, изгубили влоговете си, бил дейно политическо оръжие. И през днешния ден тези, които дават обещание да възстановят спестяванията, обезценени във финансовата злополука на Съветския съюз, буквално повтарят гьобелсовата реторика от началото на 30-те години.
Когато идват на власт, нацистите не възвръщат влоговете. Те докарват страната до война и още една финансова злополука, с която би трябвало да се оправя бащата на немската икономическа промяна, министърът на финансите на ФРГix Лудвиг Ерхард, който размразява цените през 1948 година Но това се случва към този момент по-късно.
Обратното: когато благосъстоянието стартира да пораства, като се появи увереността, че тази година ще ти вдигнат заплатата, че безработицата – стига да не живееш в [икономически] депресивен регион – ще те отмине, че животът в действителност се промени, само че още веднъж закупи непоклатимост – тогава, когато се прибереш вечер и дружно със фамилията гледате руски филм, в който нашите разузнавачи са по-добри от техните шпиони и ние постоянно побеждаваме, а животът на екрана е слънчев – може да се отдадеш на разсъждения за това, по какъв начин враговете унищожиха великата страна, но ние отново ще покажем на всички кой е максимален!27
Апелът към знаците на имперското великолепие е мощен инструмент за ръководство на политическия развой. Колкото повече се пробва формалната съветска агитация да показа Великата отечествена войнаx като верига от събития, водещи към една предначертана и проведена от вожда Победа, толкоз по-бързо изчезва споменът за сталиновите репресии, не помни се, че пактът Молотов-Рибентропxi, чиято сериозна роля за разгръщането на войната, е подписан под надзора [и в присъствието] на самия Сталин. Положителната оценка за Сталин [в Русия] е повишена от 19% през 1998 година до 53% през 2003 година На въпроса " Ако Сталин беше жив и претендент за поста Президент на Русия, вие щяхте ли да гласувате за него или не? " 26-27% от жителите на Русия дават отговор " Да, щях да гласоподавам ".28 Говорим за човек, който е избил повече наши съотечественици от всеки различен в многовековната и нелека история на Русия. Мисля, че единствено този факт е задоволителен, с цел да разберем какъв е мащабът на заканите, свързани с постимперския синдром в нашата страна.
Да опитваме още веднъж да създадем от Русия империя – това значи да сложим под въпрос съществуването й. Рискът от придвижване в тази посока е висок. Именно по тази причина е значимо да разберем какво нещо са били империите, формирали се в течението на последните епохи, за какво са се разпаднали, какви са основните проблеми при тяхното разформиране. В първите глави на този труд това е направено въз основа на разбор на международния опит, а в идващите – въз основа на проучване на рухването на Съветския съюз - последната империя на ХХ в.
Механизмът на демонтажа на империите е характерен, той приляга на комбинацията от политически и стопански проблеми в метрополията и някогашните колонии. В Съветския съюз рецесията се разгръщаше на фона на ерозията на основите на легитимността на тоталитарния политически режим и рухването на цените на петрола, от които при започване на 80-те зависеше положението на бюджета, потребителският пазар, платежният баланс. Главите с разбор на аргументите за неустойчивост на властническите и тоталитарните режими и проблемите, с които се сблъскват страни, чиято стопанска система е мощно подвластна от конюнктурата на пазара на естествени запаси, съгласно мен са значими за схващане на подтекста на това, което се случи в Съветския съюз от началото на 80-те доникъде на 90-те години на ХХ в.
Фактът, че Съветският съюз беше полиетнична страна, в която русите бяха единствено половината от популацията, значително повлия върху управническата тактичност по време на събитията, свързани с неговия провал. Но има друго по-важно: това беше общество, в което imperium, властта, доминираше в организирането на всекидневния живот. И управляващите, и общество бяха безусловно уверени, че с цел да потисне деянията на неодобрение, страната е способна да приложи принуждение в безграничен размер. За повърхностния наблюдаващ страна, проведена по този начин, наподобява здрава, само че тя е чуплива, точно тъй като не включва гъвкави адаптационни механизми, позволяващи пригаждане към променливите действителности на актуалния й свят. Демонстрация на рисковете, свързани с такава държавна организация, като за образец е взета ориста на Съюз на съветските социалистически републики – това е главното наличие на препоръчаната на вниманието на читателя книга.
Властите във Ваймарската република не бяха подготвени да кажат истината за началото на Първата международна война и това стана един от основните фактори за краха на тази република. Истината за аргументите и механизмите на неуспеха на Съветския съюз до момента съгласно мен не е разказана редовно. Напоследък достъпът до архивни документи, позволяващи да се наблюдава рзгръщането на рецесията на руската стопанска система, още веднъж става стеснен. И въпреки всичко материалите, които бяха разкрити при започване на 90-те години, разрешават да се обясни какво фактически е станало с нас. Легендата за процъфтяващата, могъща страна, погубена от чуждоплеменни врагове е мит, рисков за бъдещето на страната. Ще се опитам да покажа какъв брой е надалеч от действителността сходно виждане на случилото се. Не би трябвало да повтаряме грешките на немските социалдемократи от 20-те години. Цената на такива неточности в един свят с нуклеарно оръжие е прекомерно висока.
В съветското публично мнение през днешния ден доминира следната картина на света: 1) преди двайсет години имаше една постоянна, разрастваща се, мощна страна – Съветският съюз; 2) намислили някакви странни хора (може би сътрудници на непознатите разузнавания) да вършат политически и стопански реформи; 3) резултатите от тези промени излязоха катастрофални; 4) през 1999 - 2000 година на власт пристигнаха хора, които ги е грижа за държавните ползи на страната; 5) след това животът почна да се подрежда. Този мит е толкоз надалеч от истината, колкото и легендата за непобедената предадена Германия, известна измежду немското общество в края на 20-те и през 30-те години.
© Reuters
Задачата на предлаганата книга е да покаже, че тази картина на света не подхожда на действителността, а вярата в сходна истина е рискова за страната и света. За страдание, това е един от случаите, когато хора със здрав разсъдък поддържат сходни легенди. Да обясниш на един европеец от ХV в., че Земята се върти към Слънцето, а не Слънцето към Земята, не е било елементарно. Достатъчно било да излезе от къщи, с цел да се убеди в противното. За да се усъмни в това, което вижда с очите си, били нужни съществени доводи. Когато се опитваш да оспорваш нещо, отговарящо на здравия разсъдък, не би трябвало да си безценен на доказателствата. Задачата на актуалната книга е да покаже, че руската политико-икономическа система бе по природа вътрешно нестабилна. Въпросът беше единствено по кое време и по какъв начин ще рухне тя. Така изказаната теза, в правилността на която създателят е уверен, е вярна. Обаче е мъчна за разбиране. Именно поради това е належащо привеждането на много архивни материали, демонстриращи развиването на събитията в Съветския съюз през 1985 - 1991 година На някои читатели може да им се стори ненужно огромен размерът на цитатите от формалните руски междуведомствени преписки. Основавам се на хипотезата, че в тази ситуация остатъкът от документални свидетелства е по-малкото зло от дефицита им. При предпочитание, читателят може да пропусне тези места.1 Отношението на руското управление към неговите източноевропейски спътници добре се илюстрира от обстоятелството, че на договарянията, водени след нахлуването на руските войски в Чехословакия, Брежнев отправил към задържания [от руските специфични служби] първи секретар на Чехословашката комунистическа партия Александър Дубчек обвиняването, че не бил представял в Москва плановете на своите политически отчети [предназначени за Чехословашката компартия]. По информация от чехословашките управляващи, към 30% от чиновниците на чехословашкото Министерство на вътрешните работи са работели за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) [Комитет государственной сигурности – Комитет за държавна сигурност – руската политическа полиция, занимаваща се и с контрашпионаж и шпионаж]. Вж. Dawisha K. The Kremlin and the Prague Spring. Berkeley; Los Angeles; London: University of California Press, 1984, рр 6, 53. (От друга страна, прочут е фактът, че раполагането на ракети с нуклеарни бойни глави в социалистическите страни е станало без да са известени техните държавни и партийни ръковоства.) - Б.р.2 Комсомольская истина 2004, 19 февраля.3 Проханов А. ГосподинГексоген. М.: Ad Marginem Press, 2002, с. 426.4 Дугин А. Основы геополитики. М.: Арк-центр, 2000. с 195.5 Вж. например Strayer R.Why Did the Soviet Union Collapse? Understanding Historical Change. N. Y.; L.: M. E. Sharpe Inc., 1998. Авторитетният съветски политолог И. Яковенко написа: " От Иван Грозни нататък Московското царство съществува като империя. В началото имперската концепция въодушевява елита на Московията, и той основава " страна ". От тотогава насетне, четиристотин години всеруското общество създаваше империя, живееше в нея, получаваше богатствата й и носеше тежестите на имперското битие. Имперското схващане влезе в плътта на обществото, просмука се във всички равнища на културата, впечата се в всеобщата душeвност. Сама по себе си империята не е нито хубава, нито неприятна. Това е необикновен метод за политическа интеграция на огромни пространства, съответстваща на избран етап на историческото развиване. На нашите пространства, в тази историческа ера този метод на интеграция е привършен. Но тази констатация е изсъхнало аналитично умозаключение. За хората с обичайната конструкция на съзнанието, образувани в границите на имперското съществуване, империята е цялостен космос, метод на живот, система на светогледане и своточувстване. Именно този космос е за тях органически, различен те не знаят и не одобряват. Традиционният човек е податлив да възприема устойчивото като постоянно и непроменяемо. Още повече, че за вечността и неизменността на Съюз на съветските социалистически републики му говореше и държавната идеология. От такова становище разпадът на империята – това е неточност, противоприродно течение на събитията, резултат от скрит план на враждебни сили, намерили опора вътре в " нашето " общество. " Вж. Яковенко И. Украина и Россия: сюжеты соотнесенности. Вестник Европы. 2005. т. XVI. с 64.6 Послание Президента РФ В. Путина Федеральному Собранию Российской Федерации. 25 апреля 2005 година См.: http://president.kremlin.ru/text/appears/2005/04/87049.shtml.7 Von Hagen, M. Writing the History of Russia as Empire: The Perspective of Federalism. Kazan, Moscow, St. Petersburg: Multiple Faces of the Russian Empire. Moscow, 1997. р 393.8 Даль В. И. Толковый словарь живого великорусского языка. М.: Русский язык, 1989, т. 2 с. 42.9 Ожегов С. И. Словарь русского языка. Издание 23, испр. и доп. М.: Русский язык, 1991, с. 228.10Словарь русского языка. В 4-х т. АН Съюз на съветските социалистически републики, Институт русского языка. М.: 1981. т.1 с. 662.11 По-точно е да приказваме за колониални империи с задморски територии (като по-горе), само че терминът е затвърден, и ние ще го използваме по този начин в този труд.12 Авторът не намира за нужно да повтаря известни на съветския четец данни за тази цена на възобновяване на империята, само че за българския четец значимо да се означи следното. Той е даден в бел. 79 по-долу, където в резюме е даден историческия подтекст на първите години на руската власт. - Б.р.13 Визирам спора сред Русия и Украйна по отношение на принадлежността на острова (или полуострова) Тузла в Керченския проток. [Става дума за останал съвсем неусетен отвън някогашния Съветски съюз териториален спор за Тузленския провлак, който от януари 1941 година е част от Кримската Автономна ССР, която пък от февруари 1954 година е трансферирана към Украинската ССР; през провлака е прокопан единственият правателен пролив, за прекосяването през който Украйна събира такси (доколкото двата бряга са нейна територия); през септември 2003 година, под претекст за геодезически и укрепващи работи, губернаторът на Краснодарска област, към която пък принадлежи Таманският полуостров от източната страна на Керченсия проток, стартира строителството на оборудване, което попада на украинска територия; през октомври с.г. строителството е спряно, през декември президентите на двете страни Путин и Кучма подписват контракт за съдействие в потреблението на пролива, само че все пак въпросът за границите и режима на потребление на морския път се счита за неуреден; след присъединението на Крим към Руската федерация на 21 март 2014 година, съветският министър декларира, че Керченският проток към този момент не може да бъде предмет на диалози сред Украйна и Русия. - Б.р.]14 Arnold G. Britain Since 1945: Choice, Conflict and Change. L.; Blandford, 1989 р. 41-49.15 Broszat M. Hitler and the Collapse of Weimar Germany. N.Y., BERG. 1987 p 45.
.16 Broszat M. Hitler and the Collapse of Weimar Germany. N.Y., BERG. 1987 pр 55, 56.17 Цитат от стихотворението " Признание " (1826).18 Тези материали са оповестени за пръв път от немския историк Фриц Фишер едвам през 60-те години. [Началото слага през 1961 година книгата на Fritz Fischer Griff nach der Weltmacht. Die Kriegszielpolitik des kaiserlichen Deutschland 1914/18 – Напън за издигане до международна мощ. Войната като цел на кайзерова Германия. Вж. напр.https://de.wikipedia.org/wiki/Fischer-Kontroverse] През 20-те години социалдемократическото провителство е заделило много запаси за агитация на тезата за невинността на Германия за началото на Първата международна война. Вж. Delmer S. Weimar Germany: Democracy on Trial. N. Y.: Macdonald and Co., 1972 с 52.19 За това, че бързият и внезапен разпад на империята се възприема като злополука, само че преодолима злополука – вж. Подвинцев Б. Постимперская акомодация консервативного сознания: благоприятствующие факторы. ПОЛИС. 2001. Бр. 3 (62). сс 25-33.20 За това по какъв начин радикалният шовинизъм, подбуден от постимперския синдром, подлага на риск устойчивостта на демократичните институции, вж. Gerschenkron А. Bread and Democracy in Germany. Los Angeles: University of California Press, 1943. За връзката сред постимперската политика и властническите трендове в модерна Русия, вж. също: Преодоляване на постимперския синдром. Стенограма на полемиката (25.04.2005) в границите на плана " След империята " на фондация " Либерална задача ". http://www.liberal.ru/sitan.asp?Num=54921 Яковенко И. Украина и Россия: сюжеты соотнесенности. Вестник Европы. 2005 т. ХVІ сс 65, 66.22 Става дума за опита за арест на Михаил Горбачов и несполучлив прелом за прекъсване на промените в Съюз на съветските социалистически републики от група висши функционери на комунистическата партия, армията и КГБ; тези събития форсират разпусането на Съветския съюз и подписването на упоменатите Беловежки съглашения за основаване на Общността на самостоятелните дълржави (ОНД) на 8 декември 1991 година - Б.р.23 По-подробно за взаимовръзката на тези събития вж. ГЛАВА ОСМА. 24 През май 1926 година президентът Паул декор Хинденбург издава декрет, че над немските посолства би трябвало да се подвигат и флаговета на Германската Република, и на Германската Империя.25 Delmer S. Op. cit. За въздействието на немската хиперинфлация от 1922 – 1923 година върху дезорганизацията на междинната класа, вж.: Weisbrod B. TheCrisisofBourgeoisSocietyinInterwarGermany; Bessel R. (Еd.) Fascist Italy and Nazi Germany. Comparisons and Contrasts. Cambridge: Cambridge University Press, 1972 р 30.26 Brustein W. The Logic of Evil: the Social Origins of the Nazi Party, 1925-1933 New Haven: Yale University Press, 1996.27 Значителна част от съветското общество възприема Руската федерация като краткотрайно, промеждутъчно образувание, което с времето или ще се разшири, или ще се разпадне. Само 28,4 % от интервюираните руснаци са съгласни с мнението, че " Русия би трябвало да остане независима страна, без да се сплотява с никого. " Вж. Солозобов Ю. Россия в постимперский интервал: применим ли постколониальный опыт Великобритании?http://www.ukpolitics.ru/rus/members/9/09.doc.28 Гудков Л. Память о войне и массовая идентичность россиян. Неприкосновенный ресурс. 2005. No 40–41 сс 46-57.i
БЕЛЕЖКИ
В оригинала е " российское сознание ", което дава отговор на формалното име на съветската страна след Съюз на съветските социалистически републики – " Российская Федерация ". По същата логичност във Федерацията публично се приказва за россияне, а не за русские. Използването на тези " неологични архаизми " в следсъветска Русия е за да се разграничи от досъветска Русия, което евентуално за руснаците е проблем. За света не е – той продължава да приказва за Русия, Russia, Russie, Russland – а не, примерно, за Rissienland. Тъй като у нас " русийски " би звучало свръхизкуствено, а " русияни " непосредствено ни отпраща не към съветския, а към българския Дядо Иван (Вазов) и неговия вманиачен Мунчо с неговото бясно " Русиян!... ", резервирам обичайните преводи " съветски " и " руснаци/руси ". - Б.пр.iiПолиттехнолог - съветски неологизъм от първите години след разпада на Съюз на съветските социалистически републики (1991 г.). Става дума за политически специалист, чиято основна функционалност е да дава препоръки за реализиране на избрани резултат
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ