Въпреки борбата на софиянци Къщата с кулата бе съборена
Отне три години, само че с неизменност и непримиримост, Къщата с кулата на бул. Джеймс Баучер бе съборена, оповестяват от организация ”Спаси София ”.
През 2015 година се възмутихме от проектите тази красива остаряла постройка да се събори, тогава кмета Йорданка Фандъкова - Yordanka Fandakova трансферира топката към Министерство на културата, откъдето ни обясниха към този момент добре познатата ни скица: къщата била монумент на културата с категория " за сведение ", и тъй като в близост се били появили нови кооперации, я отписали по искане на притежателите, тъй като ѝ се била нарушила средата....
Защо я събарят чак в този момент? Защото отново по добре познатата ни скица, се чакаше гневът ни да отслабне, да забравим за случая и да бъдем сюрпризирани постфактум, когато багерите минат през къщата и я пратят в небитието.
Можем, несъмнено, да приказваме за това, че вложителите са отговорни, че са олицетворение на злото, само че това нито е правилно, нито е потребно. Те си гледат интереса. Работа на институциите е обаче да подсигуряват, че архитектурното ни завещание ще бъде опазено. За тези три години, доста заетият (Бог знае с какво) зам.-кмет по културата Todor Chobanov, можеше да упорства пред културното министерство за връщане на къщата в листата с монументи, за по-висока категория, предпазваща я от срутване и задължаваща притежателите ѝ да я поддържат в достоверен тип. Но нищо от това не е свършено, несъмнено. Как обаче да чакаме от хора, събрани от прът и въже, да имат прочувствена обвързаност към нашия град и неговата история? Как да чакаме от хора, сложени, с цел да обслужват нечисти ползи да сметнат за належащо най-малко един път да защитят публичния интерес?
Архитектурното ни завещание бива унищожавано лека-полека. Духът на София, нейната еднаквост, нейната материална памет се изличава. Докога?
През 2015 година се възмутихме от проектите тази красива остаряла постройка да се събори, тогава кмета Йорданка Фандъкова - Yordanka Fandakova трансферира топката към Министерство на културата, откъдето ни обясниха към този момент добре познатата ни скица: къщата била монумент на културата с категория " за сведение ", и тъй като в близост се били появили нови кооперации, я отписали по искане на притежателите, тъй като ѝ се била нарушила средата....
Защо я събарят чак в този момент? Защото отново по добре познатата ни скица, се чакаше гневът ни да отслабне, да забравим за случая и да бъдем сюрпризирани постфактум, когато багерите минат през къщата и я пратят в небитието.
Можем, несъмнено, да приказваме за това, че вложителите са отговорни, че са олицетворение на злото, само че това нито е правилно, нито е потребно. Те си гледат интереса. Работа на институциите е обаче да подсигуряват, че архитектурното ни завещание ще бъде опазено. За тези три години, доста заетият (Бог знае с какво) зам.-кмет по културата Todor Chobanov, можеше да упорства пред културното министерство за връщане на къщата в листата с монументи, за по-висока категория, предпазваща я от срутване и задължаваща притежателите ѝ да я поддържат в достоверен тип. Но нищо от това не е свършено, несъмнено. Как обаче да чакаме от хора, събрани от прът и въже, да имат прочувствена обвързаност към нашия град и неговата история? Как да чакаме от хора, сложени, с цел да обслужват нечисти ползи да сметнат за належащо най-малко един път да защитят публичния интерес?
Архитектурното ни завещание бива унищожавано лека-полека. Духът на София, нейната еднаквост, нейната материална памет се изличава. Докога?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ